Аби Глайнс – Морски бриз – Дръж се здраво – книга 8 – част 19

ДУЕЙН

В четвъртък вече цяла седмица не се появявах при Сиена. Писах на Сиена и ѝ казах да заведе Мика при родителите ми в събота сутринта, че ще го взема оттам. Прекарах деня с него, после го оставих при родителите си минути преди Сиена да се върне, като използвах работата си като извинение да избягам.
Опитвах се да си дам време да забравя колко много я желаех. Тя толкова добре приемаше причините, поради които не можех да бъда с нея, че това беше болезнено. Не бях сигурен какво съм искал от нея. Да спори с мен? Може би. Може би исках да имам причина да целуна устните ѝ отново. Да я докосна на местата, за които бях мечтал. Майната му. С кого се шегувах? Обичах да съм близо до нея. Да я гледам как се движи. Имаше такъв начин на действие. Дори когато правеше нещо просто, бях напълно запленен от нея.
Беше изслушала мотивите ми и кимна. Това беше всичко. Нищо друго. И така, аз избягах оттам и не се върнах. Не можех да се изправя пред нея. Защото бях адски сигурен, че ще я хвана и ще я целуна, докато и двамата не забравим колко лоша идея е това.
Отпих от колата си и се преборих с желанието да запаля цигара. Това, че не пиех и не пушех, ме беше изкефило. Когато отказах бира и си поръчах кола, Рок ме беше погледнал така, сякаш съм си изгубил ума. Той не разбираше. Никога не беше посягал към Триша с ръка, която тя да не е искала там.
– Престън е сам. Това е странно – каза Рок, докато отпиваше от студената си, пенлива бира. Бих желал да пия неговата напитка. По дяволите.
Симпатичното момче от нашата група издърпа една табуретка и седна с усмивка. Беше ангажиран и щастлив от това. Наистина щастлив. Винаги се усмихваше. Задник.
– Къде е Манди? – Попита Рок.
– Тя най-накрая разкара ли те? – Попитах.
Престън ме стрелна с раздразнен поглед.
– Не, тя ще дойде. Води си приятелка – каза той, след което отново се усмихна.
– Престани да се усмихваш толкова много, по дяволите. Болят ме очите – измърморих аз и отпих още една чаша от колата си.
– Не му обръщай внимание. Тази кола, която той пие, е чиста кола. Нищо не е добавено. Той е трезвен и сърдит – обясни Рок.
Веждите на Престън се изстреляха нагоре приблизително по същото време, когато Роуз Ман мина до мен, обви ръка около раменете ми и ми предостави добър изглед надолу по ризата си. Познавах Роуз още от гимназията. Всички се познавахме. Беше се преместила в града, когато бяхме второкурсници, и веднага влезе в отбора на мажоретките. Бях я чукал тогава, но само веднъж. Оттогава не съм я докосвал.
И все пак, тя беше остаряла добре. Все още имаше яки цици и кафяви къдрици.
– Здравей, Роуз – казах аз, плъзнах ръката си около кръста ѝ и я приближих.
– Здравей, Фалко – мърмореше тя и се притисна към мен. След това премести погледа си към Престън. – Оставяш ли годеницата си тази вечер?
Престън поклати глава.
– Не я изпускам твърде далеч от погледа ми. Тя скоро ще дойде насам.
Роуз извъртя очи, след което погледна към Рок.
– А къде е твоята малка госпожица?
– Бъди внимателна, Роуз. И двамата знаем, че малката му госпожица ще ти изнесе задника, ако се опиташ да флиртуваш с нейния човек. Знаеш го много добре, отколкото да се доближаваш до това, което принадлежи на Триша.
Цялата маса се разсмя, освен Роуз. Още в гимназията Роуз се беше заиграла с Рок, след като Престън я беше прецакал и захвърлил настрани. Триша я беше блъснала в шкафчетата, беше счупила няколко нокътя и беше откъснала шепа от косата ѝ. След това никой не се занимаваше с Рок.
– Както и да е – каза Роуз и сложи ръка на гърдите ми. – Все пак съм тук за теб – съобщи ми тя. Опитвах се да реша дали искам да опитам тази вечер, или не. Трябваше да направя нещо, за да изкарам Сиена от главата си. Роуз беше секси, но беше и малко луда. Не бях сигурен дали искам да се забърквам с лудост.
– Ето го моето момиче – каза Престън. Преместих очи, за да видя Аманда, и те се сблъскаха със Сиена. Която гледаше към Роуз. По дяволите.
– Здравей, Сиена. Радвам се, че успя да дойдеш – каза Престън и стана, за да издърпа табуретка за Сиена точно до мен. – Няма да те караме да седиш в скута на Дуейн, тъй като той вече е пълен с Роуз. Можеш да имаш табуретка. Така или иначе е по-удобно. – Гледах как Сиена откъсва поглед от Роуз и принуждава Престън да се усмихне. После погледна към мен. Беше на ръба да избяга. Можех да го видя. Престън знаеше кого води Аманда и не ми беше казал. Щях да му набия задника.
– Всичко е наред. Ако започнат да правят гадости на масата, Рок ще накара да ги изнесат навън – каза и Престън, след което ми се усмихна. Дипсис.
Сиена отиде до стола до мен, сякаш вървеше по дъската. Бавно и неуверено.
– Коя е тази? – Попита Роуз, като се наведе над мен и обгърна притежателно ръката си около мен, което ме вбеси. Опитваше се да маркира територията си, сякаш имаше такава. Не бях сигурен дали искам да прекарам вечерта с нея, или не. Все още не бях взел решение.
– Сиена, това е Роуз Ман – подхвана Аманда със сладникав тон, който не искаше да има. – Тя беше по-голяма от нас в училище. Мисля, че щеше да е… старша в първи курс. – Коментарът за това, че Роуз е по-възрастна, беше закачка, но от страна на сладката Аманда, която се намираше в безопасните обятия на Престън Дрейк, тя беше недосегаема и го знаеше.
Сиена се усмихна на Роуз.
– Не познавах много хора в училище. Слях се с тълпата. – Това беше начинът на Сиена да каже, че не знае коя е Роуз. Но това също беше глупост. Сиена никога не се е сливала в нищо.
– Сиена Рой? Ти беше приятелката на Дъстин – каза Роуз, като разпозна името.
Сиена кимна и се насили да се усмихне, след което се обърна от мен и погледна към групата на сцената. Джакдаун все още не беше там. Те нямаше да излязат на сцената поне още един час. В момента свиреше една нова група от Мисисипи.
– Мислех, че си изгубила ума си и са те изпратили в лудница.
Сиена помръдна и раменете ѝ се сковаха. Това беше всичко. Беше влязла тук с Аманда и бях дяволски сигурен, че това е нещо, което не беше правила от много време насам. Роуз нямаше да и го развали. Дори ако Роуз в скута ми държеше ръцете ми далеч от Сиена.
Пуснах крака, на който се подпираше Роуз, и преместих ръката си от кръста ѝ. Тя се спъна и трябваше да се хване за масата, за да не падне по лице.
– Това ще е всичко. Вече можеш да си тръгнеш – казах ѝ аз.
Аманда прикри хихикането си, а Роуз се втренчи в мен.
– Какъв е проблемът ти?
– Неприятни жени, които нямат и пукната пара вместо мозък. Така че моля те, бъди на път – отвърнах с отегчено изречение.
Престън прочисти гърлото си, за да прикрие смеха си.
– Сигурно си казала грешното нещо, Роуз. Най-добре да тръгваш, преди да се е ядосал. Той не пие тази вечер, така че е разюздан.
Роуз ме нарече магаре, след което се завъртя и закрачи нанякъде.
Изчаках я да се отдалечи достатъчно, преди да погледна към Сиена. Тя ме изучаваше. Напрежението в раменете ѝ беше изчезнало. Това беше добре.
– Съжалявам за това – казах аз и тя кимна.
После отново погледна настрани, обратно към сцената.
Трябваше да заговоря нещо, защото точно сега Престън и Рок се опитваха да разберат какво, по дяволите, се случва. Но дори и аз не бях сигурен какво се случва в момента.
Отворих уста, за да кажа нещо, точно когато групата започна да свири, а Сиена започна леко да се поклаща на мястото си. Тя обичаше да танцува. Аз не танцувах. Мразех да танцувам. Трябваше да съм пиян до козирката, за да танцувам, и то само ако преминаваме от танци към чукане.
Но когато видях как Сиена се поклаща на мястото си с тази усмивка на лицето, докато наблюдава хората на дансинга, ме накара да стана и да протегна ръка.
– Хайде. Да потанцуваме – казах аз. Знаех, че току-що съм изненадал цялата маса, но продължавах да се съсредоточавам върху Сиена.
Тя ми се усмихна и плъзна ръката си в моята. Малката черна рокля, която носеше, и каубойските ѝ ботуши ме накараха да я придърпам към себе си, за да знае всеки мъж тук, че е с мен. Дори и да не беше.
– Не знаех, че танцуваш – каза тя.
– Не го прави – каза Престън.
Не признах този коментар. Изведох я на дансинга и я придърпах в прегръдките си, а това беше правилното усещане.
Толкова шибано правилно.

СИЕНА

Голямото тяло на Дуейн, което ме държеше близо до себе си, беше по-добро от танците. А аз обичах да танцувам. Никога не бях държана така близо до него и не бях танцувала с него по правилния начин. Продължих да вдишвам мъжкия аромат на Дуейн. Той имаше дървесен мирис с нотка на мента.
Беше се загледал толкова яростно в няколкото души, които се бяха сблъскали с мен на претъпкания дансинг, че сега никой не се доближаваше до нас. Освен това ме беше притиснал толкова близо до себе си, че имах чувството, че сме един човек. Музиката премина от бавен в по-секси ритъм, а аз плъзнах ръце към раменете му и раздвижих бедрата си в такт с музиката, като отпуснах глава назад и затворих очи. Това беше хубаво. Или по-скоро фантастично. Ръцете на Дуейн се стегнаха върху бедрата ми и ми хареса колко обладана се чувствах от това. Дори ако просто танцувахме. За този единствен миг бях негова. И това ми харесваше.
Кракът му се премести между моите и аз се потърках в него, за да замръзна от контакта и да вдишам рязко. Той беше толкова по-висок от мен, че триенето ме удари на точното място. Хванах предната част на ризата му здраво в юмруците си. Бяхме на дансинга и не можех да прегърна крака му. Но всичко, което трябваше да направя, беше да помръдна малко бедрата си и отново щях да усетя този небесен натиск.
Ръката му беше в моята и той ме издърпа от дансинга, преди да успея да реша какво да правя по-нататък. Помислих си, че ми се е разсърдил и се връщаме на масата, но когато се огледах, се бяхме насочили в обратната посока. Изглеждаше така, сякаш се бяхме насочили към задния вход. Това банята ли беше? Какво правеше той?
Дуейн избутваше от пътя си хората, които не се движеха сами, а после блъсна вратата и ние бяхме навън в тъмното. Нямаше светлини на паркинга, само гора.
– Разтвори краката си, Сиена – нареди той, докато ме притискаше към стената. – Вдигни полата си и разтвори краката си – каза отново, този път с ръмжене.
Бях прекалено уплашена, за да споря. Изглеждаше така, сякаш искаше това, което исках, така че направих точно това, което ми каза. Издърпах роклята си и разтворих краката си.
Тогава ръката му беше там и ме притискаше, докато дишаше тежко.
– Това… не трябва да го правим. Аз не съм този човек. Помниш ли, че ти казах, че не съм такъв. Но аз не танцувам, Сиена. Разбираш ли ме? Аз не танцувам.
Бях объркана. Той беше танцувал с мен. Той плъзна пръста си в бикините ми и вече не ми пукаше. Хванах се за ръцете му и извиках от облекчение и удоволствие. Той наистина ме докосваше. Това беше истинско. И ако бях заспала, наистина не исках да се събуждам.
– Толкова е мокро – каза той, притискайки устни към врата ми. – Малката гладка гореща вагина ще ме убие. Прекалено много си. Искам да те вкуся и не мога да държа ръцете си далеч от теб, въпреки че знам, че това ще те нарани. Не искам да те нараня.
Сега той не ме нараняваше. Трудно можех да формулирам думи, докато той вкарваше пръста си във входа ми. Стиснах ръцете му и изпъшках.
– Искам да чукам това. Искам те. Искам да съм вътре в теб. Точно сега искам да съм в теб, толкова силно, че членът ми е на път да изскочи от тези дънки. Но това ще е всичко. Няма да го правим отново. Аз не се занимавам с връзки. Не искам да те наранявам.
Той искаше да ме чука. Само този път и след това щеше да приключи с мен. Отново щяхме да бъдем приятели. Или просто щеше да бъде чичо на сина ми. Можех ли да живея с това? Можех ли да му се отдам, знаейки, че това е само веднъж?
Не.
Исках повече.
Обичах Дъстин, когато бях спала с него. Може би не бях влюбена в него, но част от мен обичаше Дъстин. Тогава не бях готова за секс, но го обичах и той искаше. Той ме беше обичал и това беше достатъчно. Но това не беше любов с Дуейн. Той не ме обичаше. Никога нямаше да го направи.
Пръстът му се измъкна обратно от мен, след това обиколи клитора ми и се почувства толкова добре. Да бъда с него щеше да бъде най-епичният момент в живота ми. Знаех това. Но какво тогава? Дали щях да намеря начин да продължа напред? Да се влюбя в някой друг? Можех ли някога да обичам някой друг? Ако се обвържех с Дуейн по този начин, нямаше да мога да го пусна. Не и в сърцето си. А нима не заслужавах да бъда обичана? Да знам какво е усещането да те държат така, както Престън държеше Аманда? Да знам, че мъжът до мен иска само мен?
Той беше прав. Заслужавах повече.
Отблъснах го и той се отмести, без да се бори. Затворих очи и си поех дъх.
– Искам повече. Но не мога. Не мога да правя това с теб и то да не означава нищо за теб. Ако искаш да си тръгнеш от мен, тогава не мога да го направя. Ще искам още. Не искам да вкуся от нещо, което никога няма да мога да имам.
Отворих очи. Ръцете на Дуейн бяха прибрани в джобовете му и той свеждаше глава, докато вдишваше дълбоко. Изглеждаше победен. Чувствах се победена. Младото момиче в мен, което мислеше, че Дуейн Фалко е моят приказен принц, осъзнаваше, че не е такъв. Той беше мъж. Точно като всеки друг.
– Съжалявам, толкова много съжалявам – каза той, като все още не ме поглеждаше.
Това беше то. Не можех да се върна вътре. Не и след като ме беше измъкнал оттам по този начин. Щях да се обадя на Аманда и да се извиня по-късно. Сега просто исках да се прибера у дома.
Не му казах довиждане. Скоро щях да го видя отново. Той щеше да дойде да види Мика. Щях да се преструвам, че не изпитвам нещо към него. Щях да се държа така, сякаш той не ме е наранил. Щях да се справя. Бях добра в оцеляването. Можех да преживея и това.
За щастие, Аманда беше пътувала с мен до Лайв Бей, така че имах колата си тук. Престън я беше докарал до дома ми по-рано и тя ми беше помогнала да се облека. Нямаше да има нужда да я водя до вкъщи. Качих се в колата си и завих към дома. За да облека пижамата си и да се сгуша на дивана с малкото момче, което ме обичаше. Единственият мъж в живота ми, за когото щях да бъда достатъчна. Винаги съм имала своя син.
Все още бях на три мили от дома, когато колата започна да се дави. Това се беше случвало и преди веднъж и бях успяла да я запаля отново, след като беше замряла. Просто нямах нужда това да се случва сега, на тъмния път.
Спрях колата отстрани на пътя, точно когато тя се отказа от борбата. Изчаках няколко минути и се опитах да я запаля, но тя беше напълно мъртва. Не можех да седя тук цяла нощ. Трябваше да се движа. Освен това преди това бях изминала три мили до вкъщи. Може би не през нощта, но бях изминал три мили.
Грабнах чантата си и взех ключовете със себе си, след което изминах остатъка от пътя до дома пеша. Краката ми щяха да имат мехури, след като изминах три мили с тези ботуши. Това обаче беше най-малкият ми проблем. На сутринта трябваше да намеря служба за теглене на коли, която можех да си позволя.

Назад към част 18                                                           Напред към част 20

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!