Аби Глайнс – Морски бриз – Дръж се здраво – книга 8 – част 30

Два месеца по-късно…

СИЕНА

„Защото всеки проклет ден търсех онова момиче с червената конска опашка да се появи, минавайки през улицата.“

Спрях и взех листчето върху празната възглавница на Дуейн. Думите нямаха смисъл. Той ме е търсил, за да дойде през улицата? Кога? Изправих се и се протегнах. Беше тръгнал рано за работа. Снощи ми беше съобщил, че тази сутрин трябва да отиде рано на работа. Големият проект за жилищни сгради, който „Фалко Констракшън“ беше получил, имаше ниво, което се завършваше днес. Това беше важно за бъдещето на Дуейн. Баща му никога не беше получавал подобна работа, но Деуейн беше издигнал бизнеса на следващото ниво. Много се гордеех с него.
Прибрах малкото парче хартия със странната бележка в джоба на сакото си и отидох в банята. По-късно щях да му се обадя и да го попитам за това. Може би щях да го разбера, след като изпия едно кафе. Снощи си бяхме легнали някак късно. Той не можеше да държи ръцете си далеч от мен, а на мен това много ми хареса.
На огледалото имаше още една малка бележка. Приближих се и я свалих.

„Защото тези големи, изгубени очи ме гледаха с доверие и светваха всеки път, когато срещаха моите.“

Какво правеше той? Това беше лудост. Прочетох я отново и се засмях, след което я прибрах в джоба си, преди да си измия зъбите, а после и косата. Днес не трябваше да работя. Беше понеделник и аз бях свободна. Трябваше да накарам Мика да стане и да се приготви, но бях настроила алармата си така, че да успея да изпия кафето си, преди да се наложи да събудя моето кълбо от енергия.
Нахлузих краката си в кожените си чехли, сега, когато нощите ставаха все по-хладни и правеха дървените подове студени сутрин. Отворих тихо вратата си и отидох в кухнята. Първото нещо, което забелязах, беше още един лист хартия като другите до кафеварката.

„Защото като те чуя да се смееш, всичко е наред.“

Така че този беше сладък и имаше повече смисъл. Сега вече го разбрах. Той ми оставяше бележки за това защо ме обича. През последните два месеца Дуейн Фалко се беше превърнал в господин Романтик. Което беше нещо, което Престън, Маркъс и Рок смятаха за най-забавното нещо, което някога са виждали. Дуейн обаче приемаше с лекота техните подигравки. Изглежда, че това му харесваше. Не бях сигурна какво се беше случило с него.
Отворих хладилника и посегнах към сметаната, само за да намеря още една бележка.

„Защото ти ме излекува. Когато никой друг не можеше да го направи.“

Разплаках се при тази, сгънах я внимателно и я добавих към останалите. Този човек. Обичах го. Той не го виждаше, но беше излекувал и мен. Беше излекувал болката от миналото ми и горчивината ми. Бях успяла да се освободя от нея. Майка ми дори щеше да дойде на гости следващия месец, за да остане няколко дни и да се запознае с Мика. Животът беше кратък, а аз държах болка против нея и пречех на сина си да опознае баба си. Тя нямаше да бъде винаги там. Баща ми изгуби шанса си да опознае Мика. Но майка ми все още беше тук и искаше да го опознае.
Протегнах ръка към шкафа, взех любимата си чаша, а вътре имаше още една бележка. Това беше като лов на изненади. Той познаваше сутрешната ми рутина толкова добре. Усмихвайки се, я вдигнах.

„Защото ти си най-невероятната жена и майка, която някога съм познавал.“

Сълзите се върнаха. По дяволите, щях да бъда разплакана до момента, в който трябваше да събудя Мика. Подсмръкнах и избърсах лицето си, след което прибрах бележката при останалите. Щеше да се наложи да ги сложа на някое специално място. Да ги запазя.
Отидох и си направих кафе, след което се обърнах към захарта, вече подготвена да намеря друга бележка. Той не ме разочарова. Ето я.

„Защото не мога да си представя живота без теб.“

Този път нямаше да се разплача. Преборих се с това и прибрах бележката. Той щеше да получи секс, когато се прибере вкъщи. Наистина добър, див, какъвто обичаше, с мен, наведена над леглото. Може би дори адски добра свирка.
Отидох до масата и седнах с кафето си, а точно когато издърпах стола, той отново ме изненада с бележка на седалката. Наистина бях предвидима сутрин. Той дори знаеше на кой стол да я сложи.

„Защото ти и Мика, и другите деца, които ще имаме, сте моето бъдеще.“

Уау. Добре. Това беше… уау. Препрочетох го отново, после го прибрах при останалите. Не бяхме говорили за деца. Поне не за нашите. Бяхме прекарали много време с приятелите му и много време, прегърнати, говорейки за живота. Но не сме говорили много за бъдещето. Просто знаех, че искам той да е в него. Той и Мика бяха моето сърце. Те ме изпълваха.
Вратата на Мика се отвори и той излезе с вид, сякаш е бил буден от известно време. Странно. Усмихваше се, сякаш имаше най-добрата тайна на света.
– Добро утро, красавецо – казах аз и отворих обятията си, за да влезе в тях. Вместо това той протегна ръка, а в нея имаше още една бележка. Дуейн беше дал една и на Мика.

„Защото от момента, в който навърших седемнайсет години, за мен имаше само едно момиче.“

Подсмръкнах и се усмихнах на Мика.
– Дуейн ли ти даде това, преди да тръгне, или снощи? – Попитах го, опитвайки се да разбера защо Мика е станал и се е облякъл толкова рано.
– Тази сутрин – отговори Мика.
Тогава вратата на Мика отново се отвори и от нея излезе Дуейн. Той изобщо не беше облечен за работа. Подари ми секси усмивка и ми намигна. Този мъж беше луд. Обичах всяка частица от неговата лудост.
– Ти си тук – казах аз и Мика се премести да застане до мен точно когато Дуейн стигна до мен и протегна ръка. Още един лист хартия.

„Защото ти си моя. И аз съм толкова шибано твой.“

Започнах да се смея и държах бележката така, че Мика да не може да я види. Не ми трябваше да казва думата с „Ш“ в училище. Но Дуейн се спусна на пода и беше на… едно коляно.
О, Боже мой.
Той протегна другата си ръка и в нея имаше красив пръстен с диамант, шлифован като за принцеса.
– Защото искам да вземеш фамилията ми. Защото искам Мика да вземе моето фамилно име. И защото съм нищо без теб. Сиена Рой, ще се омъжиш ли за мен?
Този път не сдържах сълзите си. Оставих ги да текат свободно, докато кимах, а после изкрещях своето
– ДА!
Дуейн се изправи, вдигна ме и ме завъртя в кръг, докато Мика се радваше и се смееше, наблюдавайки ни. Никога не бях очаквала това. Никога не бях очаквала него.
Никой не можеше да ми каже, че този прекрасен, красив мъж ще ме обича по този начин. Нямаше да им повярвам. Това беше повече, отколкото можех да поискам.
Не бих могла да напиша по-съвършен финал на историята на моя живот. Защото дори с всички тези лоши моменти и моменти, в които си мислех, че нещата не могат да станат по-лоши, добрите моменти, моментите на радост и любовта бяха много повече. Заради тях всичко си струваше. Пътуването може да не е лесно, но когато намериш човека, с когото да го поемеш, тогава можеш да направиш всичко.

Назад към част 29

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!