АМАНДА
– Здравей – каза Уилоу, като се изправи, когато телефонът ѝ звънна, и го сложи до ухото си. – Той не го е направил. Знаех, че не го е направил… Престани, Маркъс… Твърде емоционален си по този въпрос. Успокой се. Вярват ли му Дуейн и Рок? – Тя се разхождаше напред-назад, а аз се хващах за всяка нейна дума. – Виж! Те му вярват… Оставам докато тя ми каже да си тръгна. Няма да остана тук, докато не чуя от теб дали тя иска да си тръгна. – Уилоу ме погледна и извъртя очи. – Иди да разбереш това и ни остави на мира. Тя ще се справи. Той казва истината. Знаеш вътрешно, че е така… Обичам те и аз – каза тя, след което затвори слушалката.
– Престън е на път за тук. Маркъс каза, че отчаяно иска да стигне до теб. Кълне се, че никога не е докосвал никого. А Джил Вик е сервитьорката в „Лайв Бей“ с розовите връхчета в косата, която Престън помоли Рик да премести от масата му миналата седмица. Очевидно тя е флиртувала с него.
Спомних си за нея. Имаше наистина големи цици. Ревнувах, а Престън се ядосваше, когато тя не приемаше намеци. Не знаех обаче, че той е накарал Рик да я премести.
– Тя постоянно показваше на Престън деколтето си или се опитваше да го прави. Той не искаше да я погледне и продължаваше да ме придърпва по-близо до себе си, докато не застане зад мен и не ме обгърне с ръце. Но аз имам завист към големите гърди и нейните ме караха да се чувствам неловко.
Уилоу седна до мен и потупа коляното ми.
– Мисля, че имаме случай в който някой е подгонил Престън. Той е на път точно сега. Когато пристигне, искаш ли да остана или да си тръгна?
Не исках да говоря за всичко това пред снаха си.
– Можеш да си тръгнеш – казах ѝ. – Все пак ти благодаря, че дойде.
Тя кимна.
– Това още не е свършило. Ако Маркъс не се сдобие с някакво доказателство, ще посегне на гърлото на Престън. Дуейн и Рок обаче все още са с Маркъс, така че те би трябвало да запазят годеника ти жив, а брат ти – извън затвора.
Ако тя не говореше сериозно, щях да се засмея.
Вратата на апартамента ни се отвори.
– Манди! – Извика Престън.
– Той е тук – каза Уилоу, след което се изправи. – Ще ви оставя да поговорите.
Уилоу вървеше към вратата на спалнята, когато Престън отново извика името ми, звучейки паникьосано.
– Тя е тук – отвърна Уилоу и точно когато излезе, Престън се втурна вътре, приличайки на човек с мисия.
– Кълна се в Бога, че нямам представа как този номер се е озовал в телефона ми и никога, ама никога не бих докоснал някоя друга, освен теб – закле се Престън, обви ръце около мен и ме издърпа нагоре. – Не познавам тази шибана кучка. Знам само, че така я нарече Рик, когато го помолих да я държи по дяволите далеч от мен. Тя някак си се е добрала до телефона ми. Ще го разбера, но имам нужда да ми повярваш. Никога, бейби. Боже, никога не бих ти направил това.
Отчаянието в гласа му, докато ме държеше толкова здраво, че ми беше трудно да дишам, беше всичко, от което се нуждаех. Той ми казваше истината. Това беше мъжът, когото познавах. Този, който ме обичаше. Този, на когото бях поверила живота си. Щастието ми.
Той беше мой.
– Вярвам ти – казах аз и посегнах да докосна дългите му руси коси. – Но не мога да дишам.
Ръцете му се отпуснаха малко, а той продължи да стои там и да диша тежко.
– Кълна се в Бога – каза той отново.
– Вярвам ти – уверих го аз.
Сега той ме люлееше, докато стояхме там. Усещах как сърцето му се удря в гърдите. Това го беше изплашило. Цялата ми болка сега беше заменена със съчувствие към него.
– Маркъс докосна ли те? – Попитах, опитвайки се да се отдръпна, за да погледна по-внимателно лицето му, но той не отстъпи нито сантиметър. Той зарови лице във врата ми.
– Не. Но само защото Дуейн и Рок го задържаха, докато той крещеше.
– Съжалявам – казах, докато се опитвах да го успокоя.
– Не се извинявай за това, Манди. Тази гадост беше заради мен. Не заради теб. – Накрая той се отпусна достатъчно, за да ме целуне нежно. – Само теб, хубаво момиче – каза той срещу устата ми.
– Знам – уверих го аз.
– Ще се оженя за теб, хубаво момиче.
Усмихнах се на това напомняне.
– Да.
– Имам нужда от теб сега, хубаво момиче. – Каза той, като се спусна с целувки по шията ми и започна бързо да разкопчава дрехите ми. – Неприятно ми е, че плачеш. Не искам да плачеш. Мразя го. Искам да се усмихваш – каза той срещу ключицата ми. – Единственият плач, който трябва да правиш някога, е името ми, когато дойдеш.
– Ммммм – съгласих се аз, когато вниманието му се премести върху гърдите ми , от които той беше много доволен. Изглежда, че нямаше нищо против малкия им размер. Накара ме да се почувствам съвършена и красива.
Той беше моят единствен.
ПРЕСТЪН
Телефонът ми бил отмъкнат от масата миналата седмица, когато съм танцувал с Аманда, докато Рок отишъл да си вземе бира. Сервитьорката, която Рик ми беше изпратил, била приятелка на Джил, така че тя свършила мръсната работа. Планът на Джил бил да изпраща палави съобщения, докато Аманда не ги види или аз не се обадя на номера, а ако се обадя, щяла да се опита да ме убеди да се срещна с нея.
Другата сервитьорка беше запяла като птичка, когато Рик извика всички сервитьорки в офиса и ги попита за това. Джил беше уволнена, както и сервитьорката, която ѝ беше помогнала.
Маркъс вече не искаше да ме убива и сега отново бяхме щастливи, че ще станем семейство. Не че и преди не бяхме семейство. Дуейн, Рок и Маркъс бяха моето семейство още от втори клас.
Не ми беше позволено да видя Манди през целия ден. Цял проклет ден. Уилоу каза, че това е лош късмет. Опитах се да ѝ кажа, че нищо в Манди не е лош късмет. Уилоу ми се изсмя и се върна да пази Манди.
Сватбените снимки, които можеха да се направят, без да виждам булката си, бяха направени, а имахме един час преди началото на сватбата.
Исках да видя моето красиво момиче. Не ми харесваше да се събуждам и да намирам бележка на възглавницата, която обясняваше, че Уилоу е дошла и я е отвела посред нощ. В момента не харесвах много бъдещата си снаха.
– Къде отиваш? – Попита Дуейн с усмивка, когато завих по коридора на параклиса към булчинската стая.
– Точно там, където си мислиш, че отивам – казах му аз.
– Има само един час. Не можеш ли да изчакаш дотогава? – Попита той развеселен.
– Ти си следващия. Когато искаш да се видиш със Сиена, а не ти позволяват, ще имаш нужда от помощ. Прикриваш ме и аз ще ти се отплатя.
Дуейн кимна, после се засмя.
– Да, разбрах това. Иди да видиш момичето си.
Това беше лесна сделка.
Примъкнах се зад ъгъла, когато вратата на стаята на Манда се отвори. Уилоу каза, че трябва да отиде да провери Ел и че скоро ще се върне, за да ѝ помогне. Усмихвайки се, изчаках Уилоу да се изгуби от погледа ми и побягнах.
Ключалката се завъртя и аз се вмъкнах в стаята, като затворих вратата и я заключих зад себе си.
Аманда седеше с гръб към мен, облечена в бял дантелен сутиен и подходящи бикини, и – Бог да ми е на помощ – беше сложила колан с жартиери и дълги чорапи. Господи…
Трябва да съм издала звук, защото Аманда се завъртя.
– Престън – каза тя изненадано шепнешком. После започна да се кикоти. – Уилоу ще се ядоса.
Можех да си дам сметка каква щеше да бъде Уилоу.
– Изправи се – казах, докато правех трите дълги крачки, които ме отвеждаха до булката ми.
Тя се изправи, а лъскавите бели токчета, които бях пропуснал при всички онези неща – сега ги видях.
– Как, по дяволите, ще издържа церемонията, като знам, че изглеждаш така отдолу?
Тя сви рамене закачливо.
– Може би затова не трябваше да ме виждаш.
Това бяха глупости. Това правило изобщо не ми харесваше.
– Манди, ти носиш прашки – казах, когато бузите на дупето ѝ ми светнаха.
Тя кимна.
– Седни на онази маса – казах аз, преследвайки я, докато тя отстъпваше назад и сядаше на масата зад нея.
– А сега, красавице, разтвори краката си за мен – поисках аз и тя направи точно каквото ѝ казах.
– Постави токчетата си на масата, но дръж бедрата си широко разтворени.
Булката ми направи точно каквото ѝ казах. Усмихвайки се, аз паднах на колене и наблюдавах лицето ѝ, докато го правех. Докато и казвах какво да прави, тя знаеше какво точно смятам да направя с нея. Тя го искаше.
Имах непослушна булка.
– Когато моето красиво момиче тръгне по пътеката към мен, облечено в бяло, бедрата ѝ ще бъдат мокри от устата ми – казах аз, после дръпнах прашката настрани и започнах да опитвам най-сладкия бонбон на света.
– Престън – изстена тя и посегна към главата ми. Ръцете ѝ хванаха с юмруци косата ми. Погледнах я – коленете ѝ бяха високо вдигнати, краката широко разтворени, ръцете ѝ се спускаха надолу, за да задържат главата ми между бедрата ѝ – и това беше най-шибаното еротично нещо, което някой младоженец някога е виждал в сватбения си ден.
– Сладка вагина – казах с усмивка, а тя ме гледаше с отворена уста. Устните ѝ бяха перфектно боядисани в розовото, което ѝ бях помогнал да избере. Нямаше да го разваля, докато не се наложи да я целуна пред всички.
На вратата се почука и очите ѝ се разшириха, като вниманието ѝ се премести от мен към вратата.
– Заключена е – уверих я аз.
– Но…
Не ѝ дадох възможност да ме спре. Заиграх се мръсно и започнах да смуча клитора ѝ като близалка.
Очите ѝ се завъртяха в главата ѝ и тя държеше ръцете си на главата ми, за да ме задържи там.
– Да, да, да, там, просто… така… така – изпъшка тя, после изпищя, като се опитваше да не бъде шумна.
Докоснах я, докато тя се разсмя и ме избута назад.
Усмихвайки се на нея, избърсах устата си в ръкава и се изправих.
– Не почиствай това. Искам да кажа клетвите си, като знам колко си мокра. Това малко сатенено парче, което наричаш гащи, е пропито. Това ми харесва.
Аманда се задъхваше.
– О, за Бога! Престън, имаш остатъка от живота си за това! – Обади се през вратата Уилоу.
Аманда отново започна да се кикоти.
– Цяла нощ ще те вкусвам – казах аз, облизвайки устните си. – Преди приема ще трябва да чукам жена си.
Тя присви устни, сякаш се замисляше, после въздъхна.
– Предполагам, че мога да се справя, като оставя сексапилния си съпруг да се гаври с мен, преди да отидем да танцуваме и да празнуваме.
– Това е добре да се чуе – казах аз, след което натиснах една обикновена целувка на носа ѝ, за да не разваля грима ѝ. – Ще те оставя да се облечеш. Ще се видим след малко. Аз ще бъда красивият мъж в края на пътеката. Ела да ме вземеш.