Глава 42
– Чухте ли новините? – Пита Темпер на следващата сутрин. Двамата закусваме в същия голям атриум, в който ядох първата си сутрин тук.
Тази сутрин, когато се събудих сама в леглото си, се отправих към стаята на Темпер и я заведох на закуска.
Бях решила да покажа на тези тук, на „Слънцестоене“, че не са видели последното от мен вчера.
– Какви новини? – Питам сега, откъсвам парче щрудел и го пъхам в устата си.
Десетки други гости в атриума продължават да гледат към мен и поправените ми крила, а гласовете им са тихи, докато шепнат в ушите на приятелите си.
Откривам, че ми се иска да удуша всеки един от тях – дори тези, които не са били затворени в тронната зала на Мара заедно с мен. Как може някой да е съгласен с това, което се случва с хората тук?
Междувременно сервитьорите все намират причини да се приближат до масата ми, някои, за да ми прошепнат тихо благодарност, други, за да ми поднесат дискретно допълнителен сладкиш тук и още една топла напитка там.
– Кучка, пропускаш всички най-сочни клюки – казва Темпер и ме вкарва обратно в разговора. Това са клюки, които тя несъмнено е изтръгнала от хората тук.
– Не и ако ми кажеш. – Вдигам краката си на масата, а това действие ми носи още шепот.
Темпер се навежда напред.
– Феята, която вчера изнасили твоята човешка жена?
Храната в устата ми става безвкусна. Принуждавам се да преглътна.
– Какво?
– Той изчезна някъде през нощта. Очевидно единственото, което е останало от него, е един пръст, макар че някои хора казват, че това изобщо не е бил пръст – че това са били интимните му части.
Направих гримаса.
– Уф, Темпер, не можеше ли да ме изчакаш да приключа със закуската?
Последното нещо, за което искам да мисля, са отрязаните мъжки части на сексуален хищник.
– Това не е всичко.
Вдигам вежди, вдигам чашата си с чай и преглъщам.
– Очевидно харемът на кралицата е изчезнал – предполага се, че са ги взели направо от леглото на кралицата, макар че никой изобщо не е видял това.
Почти се задавям с чая.
Един изнасилвач и целият харем на кралицата са изчезнали в една и съща нощ?
Има само един човек, който има и мотив, и власт да направи такова нещо, и той не беше в леглото ми тази сутрин, когато се събудих.
Темпер открадва парче бекон от чинията ми.
– Хората казват, че Дез го е направил.
Точно както го обвиняват за изчезването на войниците. Само че сега… сега не съм сигурна откъде да започна и къде да завърша защитата му.
– Къде е той? – Пита Темпер.
Поклащам глава.
– Не знам.
Тя сяда обратно на мястото си, а на лицето ѝ се появява самодоволна усмивка.
– Този нагъл гад го направи, нали? – Казва тя. – Мисля, че го харесвам.
Чувствам магическото ласо на Дез около себе си, което дърпа мен и стола ми назад.
Говорейки за нахалници…
– По дяволите – проклинам под носа си, хващайки се за ръбовете на масата, докато кръстосаните ми глезени се плъзгат от нея. Столът, на който седя, започва да се плъзга от масата с отривисти движения.
Темпер спира.
– Какво става?
Кръвта ми се ускорява.
– Дез се върна.
Назад към част 41 Напред към част 43
