ДЖЕС
През останалата част от нощта Джейсън държеше ръката си върху мен през цялото време. Не говореше с други момичета и продължаваше да ме пита за мокрите ми бедра. Когато си тръгнахме, бях готова да го върна вкъщи и да проведем по-дълъг и по-гръмък сеанс в леглото.
В къщата събух обувките си и ги прибрах в гардероба. Когато се обърнах, Джейсън се беше облегнал на вратата на спалнята с усмивка на устните.
– И така, ти показа на Фийби кой е моят собственик тази вечер. Не се оплаквам, но следващия път няма да се налага да прибягваш до такива мерки. Можеш просто да ми кажеш, че това те кара да се чувстваш неудобно. Фийби е флиртаджийка, а аз толкова дълго съм я игнорирал, че дори не я забелязвам. Но разбирам защо си го направила.
Да излезем от банята и да открием Фийби да стои там и да ни гледа, беше дори по-добре, отколкото се надявах. Имах нужда да напомня на Джейсън как мога да го накарам да се чувства. И имах нужда да си припомня, че той ме иска. Че аз съм тази, която го възбужда.
– Не знаех, че ще ни чуе – казах честно.
Той се засмя.
– Сигурен съм, че не си знаела, но се обзалагам, че фактът, че тя беше тази, която ни хвана, направи нощта ти по-приятна.
Кимнах. Нямаше смисъл да лъжа.
Джейсън избухна в смях и преодоля пространството между нас с две дълги крачки.
– Ти си толкова луда. Тя не се съревновава с теб, Джес. Никой не го прави. За мен: Ти. Си. Всичко.
– Те ме плашат. Всички те. Те са като теб. Аз не съм. – Това беше най-искреното, което бях правила с него.
Джейсън кимна.
– Да, всички те имат същите професионални цели като мен. Някои дори повече от мен. Повечето повече от мен. Всички сме израснали по сходен начин. Но нито една от тях никога не ме е карала да се чувствам така, сякаш не мога да дишам без тях. Нито една от тях не си ти, Джес. И никога няма да бъдат. Те не знаят как да си правят сами дрехите. Те не знаят колко забавно може да бъде цял ден да лежиш на дивана и да гледаш всички филми за Роки или как да станеш от леглото, изглеждайки като шибана богиня. Само ти, Джес. Вкарай това в главата си, бейби. Но ако искаш да ме дърпаш в тоалетните и да ме чукаш, за да ми напомниш колко много искам секси малкото ти тяло, тогава моля те, направи го. Защото това беше горещо. Сериозно горещо.
Думите му предизвикаха сълзи в очите ми, а от мен се изтръгна смях. Нима бях изгубила ума си от тази бременност?
Джейсън ме прегърна и останахме така, докато се успокоя.
– Обожавам този гардероб – каза той. – Мирише на теб. Когато те няма и ми липсваш, идвам да стоя тук. Онази сутрин, когато ти спеше, влязох тук, преди да тръгна, и просто си поех дълбоко дъх.
Наклоних глава назад и погледнах към Джейсън.
– Наистина? – Попитах учудено.
Той се усмихна.
– Да, толкова съм луд по теб, колкото и ти по мен. Просто продължаваш да забравяш това. Чувствам се така, сякаш по някакъв начин те провалям. Не искам да се съмняваш колко съм обсебен от теб.
– Следващия път ми напомни, че вдишваш миризмата на гардероба ми, когато ти липсвам. Мисля, че това ще ти помогне – предложих аз.
– Ще го направя.
***
През следващия месец успях да сложа в ред емоциите си. Все още скачах редовно на Джейсън, но той сякаш нямаше нищо против колко много искам секс. Джейсън каза, че новината за малката ни ескапада в тоалетната по време на партито на Фин се е разнесла и сега той бил този, на когото завиждат приятелите му. Изглежда, че му се струваше забавно, а аз се радвах, че моментът на ревност не беше предизвикал проблеми.
Днес беше петък, което беше любимият ми ден от седмицата. Това означаваше, че ще имам Джейсън цели два дни. Дори когато учеше, той беше тук, така че не ми липсваше. Работих по няколко нови тоалета за бременни, докато той четеше.
Прибирах се, след като бях приключила с ежедневните си онлайн курсове. Исках да получа дипломата си по бизнес. Най-накрая бях решила, че искам сама да проектирам дрехите си, а не да работя за някой друг. Може би щях да направя детска бутикова линия. Още не бях сигурна. Но знаех, че за да управлявам бизнес, ми трябва диплома.
Вратата се отвори и влезе Джейсън, който носеше две големи хартиени торби и се усмихваше.
– У дома съм.
Засмях се, побързах да се приближа до него и го целунах по лицето.
– Виждам това.
Той ми отвърна с целувка, след което се отдръпна.
– Не започвай с това сега. Ще те накарам да се съблечеш гола и да се озовеш до стената, преди да сме се усетили. А преди да си поиграем, имаме работа за вършене – каза той, след което вдигна чантите, които носеше.
– Работа? – Попитах объркано.
– Да. Работа. От онези, които са забавни – увери ме той, отиде до масичката за кафе и сложи торбите.
Последвах го, докато той започна да вади… брошури?
– Какво е това?
Джейсън вдигна една шепа и ми ги подаде.
– Това са дестинации. Сватбени дестинации. Трябва да вземем решение, за да мога да използвам славата и властта на брат ми, за да получа датата и мястото, които искаш.
Посегнах към брошурите, които ми подаваше, но умът ми не обработваше това достатъчно бързо.
– Бях зает с училището – продължи Джейсън. – Ти беше заета с училище и с това да ми чукаш мозъка. И въпреки че тази част ми хареса много, трябва да се определи дата. Готов съм да те направя Джес Стоун. Свърших да бъда търпелив и да ти давам време. Ти решаваш този уикенд.
– Където и да е – казах честно. Нямаше да плача, защото той имаше две чанти, пълни с места за сватби. Нямаше да се разплача, защото това беше толкова невероятно сладко.
Той ме погледна назад, докато изваждаше собствената си шепа, за да я прегледа.
– Искам да се оженя за теб. Ще се оженя за теб навсякъде, където пожелаеш. По дяволите, Джес, ще отида във Вегас и ще позволя на Елвис да го направи. Но ти заслужаваш сватбата на мечтите. Тази, за която си мислила, откакто си била малко момиче, и, за Бога, аз ще ти я дам. Да имаш брат, когото светът боготвори, е удобно за някои неща. Това е едно от тях. А сега ела да седнеш при мен и да се разберем.
Той седна и протегна ръка, за да се присъединя към него.
Подсмръкнах и се усмихнах.
– Добре.
Седнах близо до него и сложих купчината си в скута му.
– Нека разгледаме всяка от тях заедно, докато не видя някоя, която ми харесва.
– Не. Трябва да я харесаш. Няма да спра, докато това не стане всичко, което някога си искала.
Сложих глава на гърдите му.
– Ти си всичко, което някога съм искала.
Той целуна главата ми.
– Добре. И така, искаш ли Елвис да направи това?
Засмях се и поклатих глава.
– Не мисля така. Нека започнем с местата по Източното крайбрежие. Оттам можем да се придвижим на запад. Джейсън.
ДЖЕЙСЪН
Слънцето беше решило да грее днес. Беше ранна пролет в Южна Алабама и вятърът можеше да бъде хладен, ако слънцето не беше изгряло. Но днес то се беше появило. Пъстрите божури (да, вече знам какви са те) украсяваха краищата на редиците бели столове и бяха вплетени в дървената беседка, под която стоях точно до брат ми.
– Когато играехме тук през лятото, представял ли си си някога това? – Попитах с усмивка, като вече знаех отговора.
– По дяволите, не – каза той с кикот.
Кимнах към стъклените топки със запалени в тях свещи, които висяха по дърветата.
– Надявам се да не подпалим мястото.
Джакс се усмихна.
– Мисля, че сме в безопасност.
Оглеждайки се наоколо, видях няколко чифта очи, които ни гледаха с големи, ускренни усмивки. Триша Тейлър, Аманда Дрейк и Уилоу Харди държаха букети с божури и носеха рокли, подобни по стил, но не и идентични. И всяка от тях беше в различен цвят, съответстващ на един от божурите навсякъде тук.
– Всички трябва да сте тихи в този момент – каза Маркъс от другата страна на Джакс с усмивка на лицето.
Дейзи Мей Тейлър и Лариса Харди се спуснаха по пътеката, хвърляйки венчелистчета на земята, докато се усмихваха на приятелите и семейството, които ги гледаха.
– Това е то – прошепна Джакс, когато музиката, която беше избрана след много дебати и промяна на мнението, започна да звучи.
Гърдите ми се стегнаха, а след това сърцето ми започна да бие, докато чаках Джес да завие зад онзи ъгъл на дърветата. Първо се появи белият сатен, а след това дойде и моето момиче. Очите ѝ веднага ме намериха и всички неща, които някога не са били наред в света, сега бяха наред. Никога не бях мислил, че ще се установя. Тогава една дива, разкошна блондинка с бейзболна бухалка махна с ръка на колата ми и се качи вътре. Оттогава светът ми никога не е бил същият.
Чух рязкото поемане на дъх от страна на Джакс и разбрах причината. Но точно сега виждах само Джес. Не можех да погледна нищо или никого другиго.
Тя беше прекарала последния месец в изработване на роклята си. Беше работила до късно през нощта и беше вложила толкова много любов в нея. Беше перфектна. Тя беше съвършена. Когато стигна до мен, аз слязох, хванах я за ръка и я придърпах към себе си. Брат ми слезе, взе ръката на Сейди и застанаха вляво от нас.
Когато планираха това, Джес и Сейди обмисляха да оставят майките си да ги заведат до олтара. И двете бяха отгледани само от майките си. Но в крайна сметка решиха да минат рамо до рамо, за да ни посрещнат.
– Спираш дъха – прошепнах аз, докато гледах Джес с възхищение.
– Благодаря – каза тя и се усмихна толкова широко, че засрами и слънцето. – Обичам те.
– Обичам те още повече – казах аз, като прибрах ръката ѝ в мишницата си и я придърпах до себе си.
Погледнах към брат ми, който държеше булката си на ръката и изглеждаше също толкова погълнат, колкото и аз. Да споделим този ден един с друг не беше наша идея. Момичетата бяха измислили идеята за двойна сватба в дома на Джакс в Морски бриз. Искаха да се оженят там, където всички сме имали хубави спомени. Близо до семейството и приятелите, които бяха наблюдавали как се влюбваме. Които са били до нас по време на възходите и паденията.
И това беше перфектно.
– Събрали сме се тук днес – започна свещеникът и Джес стисна ръката ми.
Това беше моментът.
Изглежда, че в опита си да дам на Джес нейната приказка, тя ми беше дала моята. А аз дори не знаех, че съм имал такава. До сега. Това беше то.
Клетвите бяха произнесени и въпреки че брат ми беше известен с текстовете си, моите клетви бяха точно такива, каквито ги чувствах. Не се опитах да ги направя толкова красиви, колкото щяха да бъдат тези на Джакс. Но моите си бяха наши. Моите и тези на Джес. Нашата история. Нашето начало и нашата вечност.
– Сега и двамата можете да целунете булките си.
Любимата ми част от церемонията. Притиснах лицето на Джес в ръцете си и се загледах в красивата жена, която сега беше моя съпруга.
– Здравейте, госпожо Стоун – прошепнах, преди да взема устата ѝ и да я целуна.
Виковете утихнаха, докато държах съпругата си в прегръдката ми.
Моята съпруга.
По дяволите, бях щастлив кучи син.
Назад към част 14 Напред към част 16