БЛАЙТ
Преди да заживея с Крит, никога не си оправях леглото. Това беше единственият ми акт на бунт, след като бях принудена да си оправям леглото, докато растях в строго домакинство. Ако се обърках, докато си оправях леглото, ме биеха с колан. Така че оправянето на леглото не е нещо, което ме интересува.
Крит обаче харесва постлано легло. Дълго време той го оправяше следобед, когато се прибереше вкъщи. Никога не се е оплаквал и не е повдигал въпроса. Той просто го правеше. Харесваше му да е хубаво и право.
След като го гледах известно време, реших, че мога да правя това всяка сутрин. Той не беше придирчив към това колко плътно е прибран чаршафът или дали одеялото е точно равно. Просто му харесваше да е чисто.
Първия път, когато го направих, усмивката на лицето му, когато влезе в спалнята, си заслужаваше. Сега го правя само за да видя тази усмивка. Харесва му, че правя това за него. Защото знае, че преди това го мразех.
Тази сутрин нямах занятия. Вместо това се настаних, за да направя дълбоко почистване. Все още чаках Грийн да се обади за помощ. Досега Мати не се беше появил и дори не беше споменал нищо. Не ми се струваше, че Тринити планира да му каже.
Застанах на колене и измъкнах бикините и чорапите, които се бяха озовали под леглото. В повечето случаи хвърляме дрехи, докато се нападаме, така че нещата се губят и се озовават навсякъде. Любимият ми сутиен се беше изгубил за един месец, защото беше зад скрина.
Реших, че ще потърся всичките ни липсващи дрехи, а след това ще изтупам праха и ще пусна прахосмукачка. Няколко кутии останаха под леглото. Те бяха на Крит и никога не го попитах за тях. От това, което успях да разбера, това бяха предимно компактдискове и предмети за спомен. Протегнах ръка под тях, за да ги оправя и да проверя за нещо, което може да се е напъхало между тях и стената.
Пръстите ми попаднаха на малка кадифена кутийка. Смутена, увих ръка около нея и бавно я издърпах. Знаех какво има в малките кадифени кутийки, но Крит не ми беше споменавал за брак. Въпреки че това беше единственото, за което можех да мисля на последните няколко сватби, на които бяхме присъствали. Обичах Крит и исках да съм завинаги с него, но той сякаш не беше готов за тази стъпка. Бях доволна, че можем да живеем заедно.
Малката кутия беше черна. Държах я в ръка, докато лежах по корем до леглото. Почти ме беше страх да я отворя. Ами ако тук имаше нещо, което не трябваше да виждам? Ами ако това беше пръстен от неговото минало? Дали той беше дал на Джес пръстен?
Не. нямаше да ревнувам от това. Нямаше да си правя прибързани заключения. Но по кутията имаше прах. Не много, но все пак имаше.
Под леглото нещата можеха да станат прашни бързо. След тази малка поучителна реч отворих кутията.
В сатена беше сгушен огромен диамантен пръстен. От всички неща, които очаквах да видя, това не беше това, което си представях. Този пръстен беше скъп. И много истински. От вътрешната страна на кутията името на бижутера беше отпечатано с черно мастило в белия сатен.
Проверих през рамо, за да се уверя, че Крит не се е прибрал, и реших, че ще го пробвам. Изправих се в седнало положение на пода и внимателно вдигнах пръстена, сякаш можеше да се счупи. После деликатно го нахлузих на безименния си пръст. Беше идеално прилепнал. Наклоних ръката си от една страна на друга, за да видя как светлините проблясват от камъка. Защо той имаше това? Дали го е запазил за мен?
Ако беше така, човек би си помислил, че може да е споменал за брак или да е намекнал за това. Но през последния месец той не беше казал нищо. Всъщност, когато го бях попитала какво според него трябва да направя с парите, които постъпват, и къде да ги внеса, той ми предложи да отида да говоря с управителя на банката и да получа някаква информация по въпроса.
Не ми предложи да отиде с мен. Дори не повдигна въпроса отново.
Това не звучеше като човек, който е на път да предложи брак.
Отново посегнах към кутията и изучих праха по нея. Не беше много, купил я е и я е пъхнал тук наскоро. Колкото повече я разглеждах, толкова повече разбирах, че е била тук от известно време. Исках да си представя, че той я е сложил тук заради мен. Това не можеше да е предназначено за мен. Свалих го със същата лекота, с която го бях сложила, и после го сложих обратно в кутията, точно както го бях намерил. С тъжна въздишка легнах обратно по корем и върнах кутията в скривалището ѝ.
Вече не бях в настроение да чистя.
КРИТ
Нещо не беше наред с Блайт. Бях я попитал дали се чувства добре, а тя се бе принудила да се усмихне, след което ме увери, че е добре. Когато на следващия ден не беше по-добре и продължаваше да изглежда мрачна, я бях попитал дали някой не я е разстроил, а тя беше казала, че е добре. Седмица по-късно, когато все още се държеше странно и беше още по-затворена, я попитах дали не съм направила нещо, което да я разстрои. Тя направи пауза, след което каза, че не… всичко е наред.
Не беше наред, по дяволите.
Аз просто не знаех какво не е наред. Но бях решил, че е по моя вина. За първи път в нашата връзка Блайт наистина се надуваше. Единственият път, когато имах чувството, че сме добре, беше когато се чукаме. Затова напоследък го правех още повече, за да се уверя, че ме обича и няма да я загубя.
Чух виковете още преди да стигна до стъпалата. Това беше Мати… По дяволите. Когато цяла седмица не спомена за това, реших, че момичето няма да му каже за Грийн. Звучеше така, сякаш е променила решението си.
Изкачих стълбите две по две. Когато стигнах до първата площадка, където се намираше апартаментът на Грийн, вратата беше отворена и Мати крещеше нещо, че Блайт трябва да се махне от пътя му.
Ебаси майката!
Нахлух в стаята и видях Блайт да стои между Грийн и много ядосания Мати. Беше вдигнала ръце, сякаш закриляше Грийн. – Не се приближавай до нея и на крачка – изръмжах аз, избутах Мати на дивана и обвих Блайт в ръцете си, докато гледах с кинжали най-добрия си приятел, който току-що беше позволил на моята жена да бъде негов щит.
– Той е прецакал братовчедка ми! Аз ще го убия! – Изкрещя Мати и усетих, че се движи до мен.
Избутах Блайт зад себе си, после се обърнах, за да блокирам Мати.
– Няма да го докосваш с Блайт в тази стая. Тя може да се нарани. И преди да тръгнеш да извършваш престъпление, го остави да говори.
– Моля те! – Умоляваше един женски глас, след което отново започна да плаче. Вдигнах с глава, за да видя братовчедката на Мати и причина за цялата тази драма, която наблюдаваше развоя на събитията, а лицето ѝ беше червено и на петна. Тя със сигурност не спасяваше Грийн с тялото си. Беше оставила Блайт да го направи.
– Тя е моя братовчедка – изкрещя Мати. – Бих си помислил, че като мой приятел той ще уважава това!
Аз се съгласих. Но Грийн никога досега не се беше прецаквал така. Времето, което прекара в обсъждане на косата и тръпчинките на момичето, ме накара да си помисля, че е по-привързан към нея, отколкото искаше да признае.
– Трябваше ли да му кажеш? – Изръмжах на хлипащата блондинка. Не разбирах какво е видял в това.
Тя трескаво поклати глава.
– Не и крещи! Тя беше тук с мен и той я последвал.- Грийн най-накрая се включи в разговора.
Насочих вниманието си към Блайт.
– Трябва да отидеш и да застанеш до вратата, далеч от опасността. Можеш ли да го направиш за мен?
Тя прехапа долната си устна и изглеждаше така, сякаш трябваше сериозно да прецени възможностите тук. По дяволите, наистина ли си мислеше, че ще спаси Грийн?
– Любов, ако някой случайно те докосне, ще си загубя ума. Тогава би се случило много лошо нещо и двамата го знаят. И двамата се нуждаят от теб, за да се измъкнеш от опасност.
Блайт най-накрая кимна и погледна назад към Грийн, преди да отиде да застане до вратата.
Този път погледнах към Грийн.
– Защо тя дойде тук? Мислех, че това е еднократно и е приключило.
Грийн пребледня малко, после изглеждаше като ядосан.
– Аз… Обадих и се онзи ден след това, знаеш… за да видя дали е добре. Поговорихме си, а после тя дойде. Тази седмица тя идваше много често.
Майната му.
– Ще те убия, мамка ти! – Сега, когато Блайт вече не ми пречеше, Мати се промъкна покрай мен и аз трябваше да го хвана за двете ръце и да го дръпна назад, преди да е блъснал Грийн.
– Нека първо да обяснят, по дяволите – наредих аз. После погледнах към момичето. – Харесваш ли Грийн? Флиртуваш ли с него и дойде ли тук по собствена воля?
Тя кимна, след което се разплака.
– Да! Опитах се да кажа това на Мати. Опитах се да му кажа, че обичам Грийн. Но той не искаше да ме слуша.
Да, ама Грийн не я обичаше, така че сега разбирах защо Мати искаше да го убие. Мацката беше сериозно наивна.
– Грийн? – Попитах, като го погледнах назад. – Знаеш ли, че тя те обича?
Той прокара ръце през косата си. После поклати глава.
– Не, докато не го изкрещя на Мати.
– Казвал ли си ѝ или си я карал да си мисли в някакъв момент, че я обичаш?
Той поклати глава.
– Не. Аз просто… Харесвам я. – Той я погледна. – Много. Харесва ми да бъда с нея и ми харесва да говоря с нея.
– И ти харесва да я чукаш! – Изръмжа Мати, опитвайки се да се освободи от хватката ми.
Грийн го погледна.
– Не казвай това. Това я разстройва. Не можеш ли просто да млъкнеш и да спреш да правиш това пред нея? Тя плаче, а на теб дори не ти пука. Тя е уплашена и разстроена. Позволи на Блайт да я вземе и да я успокои. Тогава ще можем да продължим с това.
Е, това беше интересно.
– Това е повече от това да я харесва, пич. Слушаш ли това? – Прошепнах в ухото на Мати, докато го задържах.
– Тя е твърде млада за него. Той ще я нарани. По дяволите, тя вече си мисли, че го обича. Как ще се справи с това, когато го види да чука някоя фенка?
Грийн се приближи до нас.
– МЪЛЧИ. ЗАТВОРИ. ЕБАНАТА СИ УСТА. ЗАМЪЛЧИ. – Лицето му беше ярко зачервено, а вената на челото му изпъкваше.
– Отстъпи, Грийн, или ще го пусна на свобода – предупредих го аз.
– Неее, моля те! – Извика момичето.
Грийн я погледна и изражението му се смекчи. Проклятие. Почти се разсмях.
– Всичко е наред, Тринити. Всичко е наред. Само моля те, спри да плачеш. – Гласът му беше по-мек, когато ѝ говореше.
Напрежението на Мати малко спадна. Той също го чу.
Грийн погледна назад към Мати.
– Тя е… различна. За мен. Опитвам се да разбера това, но не искам да бъда с никоя друга. Това е нещо изключително и аз я уважавам. Искам да я защитя и не искам никога да я нараня. Направих го веднъж и се кълна в Бога, че няма да го направя отново. Просто ни дай една минута, добре? Тя трябва да се успокои.
– Той не може да се влюби за една шибана седмица. Дай му време – казах аз и Мати въздъхна тежко. После кимна.
– Добре. Тя те иска. Ще бъдеш добър с нея. Какво, по дяволите, да направя за нея? Майка ѝ не трябваше да я изпраща да я пазя. Всичките ми приятели са шибани пичове. Ебати възбудените пичове.
Пуснах Мати и за щастие той не се нахвърли върху Грийн. Той се обърна, за да погледне към Тринити.
– Той е добър човек. В по-голямата си част. Но не е съвършен и колкото и да не му се иска, ще се прецака.
Грийн изръмжа и аз вдигнах ръка, за да го затисна.
Мати поклати глава, след което се насочи към вратата. Когато стигна до нея, той се спря. Като ме погледна назад, каза:
– Никога не бих го докоснал, когато Блайт беше толкова близо. Не съм глупав. – После се обърна към Грийн. – Ако направиш нещо различно от това да я уважаваш и да я пазиш, ще те намеря там, където Крит не е наблизо, за да ти спаси задника.
Всички стояхме в мълчание за момент, докато не се уверихме, че Мати е изчезнал. След това Грийн се обърна към момичето и то се затича към него.
Бях приключил с тази драма. Блайт се върна в стаята и аз отидох право при нея.
– Никога повече не ме плаши така.
Тя ми се усмихна леко.
– Знаех, че той няма да ме докосне. Аз бях най-безопасното нещо за Грийн.
– Не е нужно да спасяваш задника на Грийн от това, че е идиот.
Тя се усмихна.
– Но ти го направи.