***
Когато Кали се срещна с родителите си за обяд в хотела, последното нещо, което очакваше, беше да види годеницата на брат си, Лидия. Но тя беше там заедно с родителите на Шон и Кали, чакащи във фоайето на хотела.
Веднага заобиколиха Кали, прегърнаха я, целунаха я и ѝ казаха колко много я обичат. Имаше много сълзи и Кали си помисли, че никога досега не е виждала баща си толкова уязвим. Той почти се разплака, докато я прегръщаше на гърдите си и целуваше върха на главата ѝ.
– Моето малко момиченце – каза той. – Какво щях да правя без теб?
– Добре съм, хора – каза тя, опитвайки се да се откъсне и да се отдалечи.
Лидия пое ръцете ѝ и я погледна в очите.
– Сега си толкова известна! – Извика тя щастливо. – Ти си като принцеса Даяна и Джулия Робъртс в едно. Всички по новините тук говорят за това, което ти се е случило! Това е толкова драматично.
– Това съм аз – принцеса Ди – каза Кали и се престори, че се усмихва. В края на краищата кой не би искал да бъде сравняван с мъртва принцеса?
– Успокой се, бейби – каза Шон, като сложи ръка на Лидия и се опита да я подкрепи.
– Не ми казвай да се успокоявам – каза Лидия. – Кали е моя приятелка. Исках да…
– Просто и дай малко пространство да диша.
Когато хората се успокоиха, погледите започнаха да се обръщат към детектив Филипс, който стоеше пасивно на няколко метра от тях и наблюдаваше внимателно фоайето.
– Хм….кой е този човек, с когото влезе? – Попита Лидия. Кали въздъхна. – Той е приятел на Хънтър.
– Той винаги ли стои като статуя и игнорира другите хора?
– Хайде, бейби – той очевидно е бодигард – каза Шон с едва потиснато разочарование.
– Ами откъде да знам?
Майката на Кали се разтревожи и погледна Кали с уплашени очи.
– Защо ти е нужен бодигард? Все още ли си в опасност?
– Не, не съм в опасност.
Баща ѝ изглеждаше озадачен.
– Тогава защо този човек е с теб?
– Това е само предпазна мярка, хора. Всичко е наред. Можем ли да отидем да ядем сега?
Те влязоха в ресторанта на хотела и веднага бяха настанени в задната част, на отделна маса, далеч от останалите посетители. Сервитьорката им беше явно беше разпознала Кали и тя се изчерви и забърза, докато приемаше поръчките им за напитки.
– Виждаш ли какво ти казвах? – Каза Лидия, като леко побутна Кали с лакът в ребрата.
Кали се усмихна, колкото можеше по-търпеливо, и се опита да задържи сарказма в гласа си.
– Много ми е приятно да те видя, Лидия.
– Не бих си и помислила да остана, обратно в Ню Йорк. В края на краищата, Шон също беше замесен.
Шон беше поръчал бира и изглеждаше нетърпелив да я изпие бързо, когато тя пристигна на масата.
Кали го погледна с надеждата, че ще му проблесне една от обичайните му усмивки, но лицето му беше издължено и без чувство за хумор.
– Добре ли си, Шони?
– Никога не съм бил по-добре – отвърна той и се оригна без угризения.
– Шон няма да каже много за случилото се – въздъхна Лидия. – Всичко, което знам, е това, което съм прочела или видяла по телевизията за него.
– Е, беше много страшно време – каза Кали. – Вероятно не иска да мисли много за това точно сега.
Лидия кимна, а големите ѝ обеци с обръчи затрептяха.
– Разбира се, разбирам го. Освен това Шон не е бил голям герой като твоя човек.
Шон направи физиономия и се засмя под носа си.
Кали усети вълна от смущение от името на брат си. Лидия просто не беше весел човек, а и не беше особено любезна – макар че искаше да е достатъчно добра.
– Всъщност Шон беше много смел и аз нямаше да се справя без него – каза и Кали.
Шон беше изненадан.
– Наистина ли?
Тя кимна.
– Разбира се, че го мисля, Шон. Обичам те. Ти си моят по-голям брат.
– Аууууу – каза Лидия. – Това е толкова шибано сладко.
Шон извъртя очи и отпи още една глътка от чашата си.
– Може би приятелят ти би искал да се присъедини към нас за хапване – каза бащата на Кали и посочи детектив Филипс, който сега стоеше на стража пред вратата на ресторанта.
– Съмнявам се.
– Трябва да го попиташ дали е гладен – съгласи се майка ѝ.
Кали се замисли за това. Не беше виждала детектива да яде дори една бисквита, откакто беше започнал да я следи по-рано сутринта. Сигурно е гладен.
Наистина не искаше той да се храни със семейството ѝ, но от друга страна, не можеше да стане по-лошо, отколкото вече ставаше.
Кали стана от мястото си и отиде до мястото, където се беше разположил детектив Филипс.
– Здравей – каза тя.
Той извърна глава и я погледна сковано.
– Здравей. Всичко наред ли е?
– Да. Просто се чудех дали искаш да дойдеш да хапнеш с нас.
Той поклати глава.
– Трябва да остана тук и да внимавам.
– Всичко е наред. Сигурно си гладен. – Той не отговори. Само от колебанието му тя разбра, че това е истина. – Хайде, седни и яж с нас. Все още можеш да ме пазиш. Всъщност, ако седнеш между мен и годеницата на брат ми, ще ме предпазиш от тежък емоционален стрес.
Това предизвика усмивка на лицето на Филипс.
– Предполагам, че мога да го направя.
Върнаха се към масата и Кали помоли сервитьорката да добави един стол на маса до нея, като се увери, че той седи между нея и Лидия.
Лидия започна да се надува, но Кали просто я игнорира.
След като всички се настаниха и бяха поръчани ястията, майката на Кали започна да разпитва за Хънтър.
– Как е той? – Попита тя, а гласът ѝ беше предпазлив и загрижен.
Кали се замисли.
– Справя се добре – каза тя. – Но все още е рано.
Родителите ѝ си размениха погледи.
– Никой не знае защо този човек те е нападнал – каза баща ѝ. – Полицията не е обсъждала мотивите му.
Сервитьорката дойде до масата и започна да слага чиниите с храна. Кали си беше поръчала сандвич с пуешко месо. Тя се вгледа в него, докато решаваше как да отговори на въпроса. Всички на масата чакаха отговора ѝ.
– Сложно е – каза тя. – Това е дълга история.
– Тогава ни кажи кратката версия – настоя баща ѝ.
– Човекът, който ни нападна, беше чисто зло. Казваше се Терънс Крейвън и беше наистина лош човек. Беше насилник, а Хънтър отказваше да бъде тормозен. Предполагам, че това е разгневило Терънс до такава степен, че се е опитал да го убие.
– Той се опита да убие и теб – напомни и майка и.
– Благодаря – наясно съм с това. Но аз бях просто съпътстваща жертва.
Шон продължи да пие. Беше на втората си бира.
– Имаше замесена и друга жена – каза той.
Кали го погледна.
– Шон. Какво, по дяволите? – Той я погледна.
– Просто казвам.
– Какво означава това? – Попита майка ѝ. – Друга жена?
Кали въздъхна, докато ровеше в сандвича си.
– Хънтър помагаше на приятелката на Терънс да се скрие, помагаше ѝ да се измъкне от лоша ситуация. Тя искаше да скъса с Терънс, но той я заплашваше. Затова Хънтър ѝ даде място, където да се скрие от Терънс, и когато Хънтър отказа да му каже къде е, Терънс побесня.
– Всичко това е толкова объркващо – промълви майка ѝ.
– Ето защо не исках да навлизам в него, но Шон ме принуди да го направя.
Шон отпи дълга глътка бира и отново се оригна.
– Просто казвам – Хънтър е превърнат в шибан светец. Той не е светец, Кали.
– Никога не съм казвала, че е светец.
– Твоя собствен приятел се държи така, сякаш е Брад Пит и Исус Христос в едно.
– Шон! – Извика майка им. – Не хули.
– Успокой се, мамо – каза Шон. – Това беше просто речева фигура.
– Знаеш как се отнасям към подобни изказвания.
Масата изпадна в неловко мълчание. Междувременно детектив Филипс доволно дъвчеше хамбургера си, сякаш забравил за междуличностната динамика, която се случваше около него.
– Как ти се яде? – Попита го Кали. Той се усмихна.
– Нормално.
Баща ѝ погледна детектива с любопитство.
– И така, господин…
– Филипс – каза той, като все още дъвчеше храната си.
– Господин Филипс, как се запознахте с Хънтър и дъщеря ми?
– Работих по делото за нейното нападение.
– Вие сте полицай?
– Аз съм детектив.
Родителите ѝ си размениха още един притеснен поглед. Кали искаше да избяга от ресторанта и да си легне в хотелската стая, или още по-добре – просто да се върне в болницата, за да бъде с Хънтър. Вместо това тя беше заклещена тук в кошмар и гледаше как родителите ѝ разпитват детектива за ролята му в живота ѝ.
– Кали все още ли е в опасност? – Продължи баща ѝ. Детектив Филипс пъхна в устата си пържен картоф.
– Възможно е. – Кали го погледна.
– Не им казвай нищо друго.
Майката на Кали я погледна сега.
– Защо ще кажеш това? Какво криеш от нас?
– Не крия нищо. Просто това не е твоя грижа, мамо.
– Със сигурност е наша грижа. Ние сме твои родители.
Детективът все още се хранеше спокойно и Кали изпита силно желание да вземе храната му и да му я хвърли в скута.
– Знам, че сте мои родители – отвърна Кали, – но и аз вече съм възрастна. И мога да реша какво искам да ви кажа и какво все още не ми е удобно да разкрия.
– Е, цялата тази ситуация ми се струва невероятно плашеща – каза майка ѝ. – Точно това се страхувахме, че може да се случи, когато напусна Охайо.
– Лоши неща се случват навсякъде, мамо.
– Мисля, че дори не разбираш колко сериозно е това. Защо просто не се прибереш у дома с нас сега?
– Оставам тук с Хънтър.
Челюстта на майка ѝ трепна.
– Дори и да се окаже, че ще те убият.
– Няма да ме убият.
Баща и я наблюдаваше внимателно. Накрая заговори с мек, равен тон.
– Каза ни, че си била ограбена онзи ден. Но това не беше вярно, нали? Нападението не е било просто случаен грабеж – не са искали парите ти.
Кали се беше вкарала в ъгъла, осъзна тя. Опитвайки се да скрие истината от родителите си, тя неволно бе направила нещата да изглеждат още по-лоши, отколкото бяха. На всичкото отгоре сега те започваха да и нямат доверие – и то с право.
– Нападението не беше случайно – призна тя. – Не беше обир. Терънс изпрати послание на Хънтър, като нарани близък човек.
Тогава майка ѝ се разплака. Точно там, на масата за вечеря, тя започна да плаче. Бащата на Кали започна да я успокоява, говорейки тихо на ухото ѝ.
– Е, това е неловко – каза Шон, пресуши последната си бира и отдръпна чашата.
– Съжалявам, че не ти казах истината – каза Кали, докато майка ѝ бавно прекратяваше плача си.
В устата на баща ѝ се очертаваше линия на неодобрение.
– Защо не ни каза какво се случва? Защо криеше тези неща от нас?
– Защото нямаше какво да направите. Полицията беше замесена и аз не мислех, че от това ще излезе нещо друго.
– Не бива да говорим повече за това – каза баща ѝ. – Майка ти е твърде разстроена.
Всички започнаха да се хранят и разговорите бяха много малко – само звуците от тракане на сребърни прибори и хората, които се хранеха.
Когато обядът милостиво приключи, петимата излязоха навън
във фоайето на хотела. Кали не пропусна да прегърне майка си.
– Съжалявам, мамо.
Майка ѝ я прегърна силно.
– Липсваш ни.
– Вие също ми липсвате.
Телефонът ѝ отново звънна. Може би беше Хънтър, помисли си тя и провери мобилния си телефон. Беше Брайсън. Тя се замисли дали да не отговори, но реши да не го прави. Имаше по-важни неща, с които да се занимава, отколкото с филмови неща – всичко това можеше да почака.
Тя прибра телефона си. Всички я гледаха с очакване, сякаш сега трябваше да произнесе реч, да каже нещо важно и драматично, да осмисли хаоса.
– Благодаря, че сте тук заради мен – беше всичко, което успя да събере.
– Ще обмислиш ли да летиш с нас до Охайо вдругиден? – Каза баща ѝ. Изражението на лицето му беше толкова болезнено и изпълнено с надежда, а гласът му – толкова спиращ, че едва не разби сърцето ѝ.
– Татко, не мога да го направя. Не мога да напусна Хънтър точно сега.
– Не си омъжена, нали?
Тя се засмя.
– Разбира се, че не.
– Това не е толкова глупаво. Откъде да знаем, че не си избягала и не си се омъжила, без да ни кажеш?
– Никога не бих го направила.
– Може би не. Старата Кали не би го направила. – Болката в очите му свидетелстваше колко лошо е объркала нещата, като ги е излъгала за случващото се.
– Обещавам, че ще се справя по-добре, отсега нататък ще те информирам – каза му тя. Погледна към майка си, но възрастната жена изглеждаше изгубена в собствения си свят.
– Просто се грижи за себе си. Обади ни се. Може би ще можем да те видим утре? – Попита баща ѝ.
– Разбира се, че ще ви видя утре. Татко, аз все още съм Кали – все още съм твоя дъщеря. Нищо не се е променило.
– Струва ми се, че всичко се е променило – въздъхна той.
Назад към част 11 Напред към част 13