БЛАЙТ
Той знаеше, че нещо не е наред с мен. Толкова много се опитвах да не позволя на факта, че той имаше пръстен, скрит под леглото с прах по него, да ме достигне. Но единственото, за което можех да мисля, беше, че го е купил за Джес. Колкото и да харесвах Джес, бях толкова ужасно ревнива. Ние бяхме заедно много по-дълго, отколкото той беше с Джес. Той беше готов да ѝ предложи брак само след няколко месеца. Ние бяхме заедно близо година, а той дори не го споменаваше.
Днес се бях предала и плаках за това. С всеки изминал ден, в който той не казваше нищо за това, че ще се ожени за мен, бях все по-убедена, че това не е моят пръстен. Беше за някоя друга. Която сега беше омъжена за друг мъж.
ГОСПОДИ! Мразех да се чувствам така. Обичах Крит. Дори и никога да не искаше да се ожени за мен, щях да остана, докато той ме искаше. Бях толкова жалка. Като го видя да се усмихва, денят ми става по-светъл. Когато ме целуваше, за миг забравях, че не ме обича толкова силно, колкото обичаше Джес.
След това ме обземаше ужасният страх, че все още е влюбен в нея, и до края на деня ми ставаше все по-гадно. Погледът към продажбите на книгите ми вече не ме правеше щастлива. Сърцето ми се късаше все повече и повече с всеки изминал ден.
Свих се на дивана с чаша кафе и се покрих с одеяло. Крит все още спеше, но сънищата, в които той предлагаше брак на Джес, което беше нелепо, ме бяха събудили. Трябваше да се махна от него и да си събера мислите.
Той щеше да се събуди и да се разстрои, че ме няма до него. Чувствах се виновна, че не съм била там. Любимата му част от събуждането беше сексът. Но картините, в които той слагаше пръстена на ръката на Джес, не ме караха да се чувствам в настроение за секс. Исках дистанция.
Издърпах покривалото, притиснах се към сутрешния хлад и отпих от кафето си. Нямаше причина да се държа по този начин. Имах прекрасен живот. Крит ме обичаше. Бях сигурна в това. Бях завършила два романа и изглеждаше, че може би ще направя кариера в този писателски бизнес. Това бяха мечтите, които имах от толкова дълго време: да бъда обичана и да пиша.
Този глупав пръстен съсипваше всичко това. Позволявах на едно красиво камъче да ме разстрои, да ми отнеме радостта. Може би ако просто му кажа, че съм го намерила. Обясних му, че се държа като бебе за това, но че знанието, че той е щял да поиска от друга жена да се омъжи за него, ме притеснява. Той щеше да разбере защо съм била толкова капризна и тогава щях да мога да го оставя настрана.
Краката му се удариха в пода в спалнята. Чух го да се протяга и знаех точно как изглежда това. Всички тези красиви мускули на показ. Обичах тази гледка. И заради един глупав пръстен бях тук и я пропусках.
Мисля, че мразех този пръстен.
Когато погледът му попадна върху мен, вдигнах глава от чашата си с кафе и го погледнах. Мръщенето на лицето му смръщи веждите му.
– Защо си тук? – Попита той с дрезгавия си сънлив глас.
Цяла седмица го бях лъгала и му бях казвала, че съм добре. Това не беше честно и към двама ни. Пръстенът беше съсипал нещата.
– Намерих пръстена – изтърсих, като ми се искаше да го бях обмислила по-добре.
Мръщенето му се задълбочи, сякаш не беше сигурен за какво говоря. В мига, в който разбирането го порази, видях как то преобрази лицето му.
– Почиствах. Не съм шпионирала. Просто… Имаме склонност да губим бикините, сутиените и нощниците ми, когато ги хвърляш. И чорапите ти. Проверявах зад мебелите и под леглото…
Крит изпусна разочаровано ръмжене и прокара ръка през разхвърляната си глава от леглото.
– Кога го намери?
Той не отричаше, че това е било предназначено за Джес. Не ми казваше, че е мое. Беше разстроен. Лицето му беше загрижено, а може би и уплашено. Не е добре.
– Да. Мина една седмица. Но – вдигнах ръка – всичко е наред. Мисля, че просто имах нужда да ти кажа. Справям се с това. Разбира се, не е лесно да го преглътна, но ще го направя. Това беше преди моето време.
След объркването на лицето му последва въпросът:
– Какво имаш предвид, преди твоето време?
Не исках да говоря за това, но то беше добро за нас. Можехме да го обсъдим, а аз можех да го оставя зад гърба си.
– Предполагам, че е бил за … . Джес. Тя е била преди мен…
Носът на Крит се намръщи, а погледа говореше, че смята, че съм си загубила ума. Дали е имало друго момиче? Такова, за което не ми беше казал? Която е обичал повече от Джес? Щеше да ми стане лошо.
Той ме гледа още няколко мига, преди да седне на масичката за кафе, така че да е с лице към мен.
– Любов, никога не съм купувал пръстен на Джес. По дяволите, дори не съм го обмислял. Защо мислиш така?
Значи е имало някоя друга. Някоя толкова важна, че дори не ми беше казал за нея. Това беше някак по-лошо.
– Коя тогава? Мислех, че тя е единствената сериозна връзка, която си имал.
Крит се засмя, сякаш беше изненадан от въпроса ми.
– Единствената жена, с която някога съм обмислял да бъда завинаги, си ти.
Но пръстенът… О. О, Боже.
– Да. Ти. Само ти – повтори той. После се премести да седне до мен на дивана. – Защо предполагаш, че е за някой друг?
– Защото имаше прах по него. И никога не си споменавала да се омъжиш. Дори на шега.
Той въздъхна и отпусна глава на дивана.
– Толкова прецаках това.
Изчаках го да каже още нещо. Мускулите на врата му и тялото без риза малко ме разсейваха.
– Работих за Дуейн, за да изкарвам допълнителни пари, за да мога да платя за този пръстен. Отне ми няколко месеца, но го направих. Обичах и всяка проклета минута от това. Исках да имаш най-доброто. Исках пръстенът на пръста ти да казва на света, че си моя и че те ценя. Но… но тогава твоята книга…- Той направи пауза и стисна ръце в скута си. – Ти се справи фантастично. Беше шибано невероятна и аз бях толкова адски горд с теб. И все още съм. Ти ме разтърси. Но аз просто… Не можех да те помоля да се омъжиш за мен сега. Защото аз не … Никога не съм искал да си мислиш, че …- Той отново спря и ме погледна.
Разочарованието и страхът в очите му разкъсаха сърцето ми. Сега го разбрах. Разбирах притесненията му. Луд човек.
Наведох се и поставих чашата си с кафе на масата, след което обърнах тялото си с лице към него. Стигнах до лицето му, хванах го в ръцете си и го погледнах в очите.
– Да. Да. Милион пъти „да“. – Сълзите ме бодяха в очите, докато изричах думите, но продължих. – Ти си единственият мъж, когото някога ще обичам. Ти си единственият мъж, с когото искам да прекарам вечността. Ти беше първият човек, който ме обикна, и аз открих, че с твоята любов нямам нужда от нищо повече. Ти запълни всяка празнота в живота ми. С теб сърцето ми беше пълно. Така че каквато и глупава идея да имаш в главата си за парите, които съм изкарала от тази книга, или за книгите, които ще напиша в бъдеще, забрави ги. Не мисля, че ме искаш заради парите ми. – Засмях се, докато го казвах.
Крит затвори очи за секунда и си пое дъх. Когато ги отвори, той отново се намръщи.
– По дяволите. Прецаках това. Щях да ти направя предложение на сцената. Щях да накарам тълпата да държи светлини, а Рик щеше да направи така, че мястото да притъмнее. След това щях да застана на коляно и да кажа на всички колко много те обичам, докато те моля да станеш моя съпруга. Това – каза той, като махна с ръка към нас, седящи заедно на дивана – не беше по план.
Отново се засмях, след което се наведох и целунах устните му.
– Колкото и сладко да звучи, това е по-добре.
– С какво това е по-добре? – Попита той с надуто лице.
Бутнах одеялото надолу, посегнах към тениската му, която носех, и я свалих.
– Защото – казах аз, пълзейки се в скута му напълно гола – можем да направим това.
Големите ръце на Крит ме хванаха за кръста и той измърмори проклятие, преди да притисне устата си към моята. Потънах и изстенах, когато твърдата му възбуда се притисна към мен. Крит повдигна бедрата си, за да се притисне към тревожното изтръпване, което вече се зараждаше в мен.
Вплетох ръцете си в косата му и се въртях в ръцете му, докато гърдите ми се допираха до гърдите му. Пулсът между краката ми ставаше все по-силен с всеки удар на езика на Крит.
– Майната му, любов. Напояваш боксерките ми. Толкова адски горещо – промърмори той срещу устните ми.
Целуваше ме, сякаш бях някакво рядко срещано пикантно лакомство, и се зачудих дали някоя жена някога е изпитвала тази съвършена еуфория или дали да бъдеш собственост на Крит Корбин е единственият начин да изпиташ това.
– Чакай. Спри – каза Крит, когато прекъсна целувката.
Не исках да чакам. Притиснах шията му и държах твърдата му дължина, притисната плътно към жадуваната ми топлина.
– По дяволите, любов. Ще… само ми дай една минута. Имам нужда…- Той спря, когато започнах да се люлея в скута му. – Майната му. Да.
Изведнъж се залюлях във въздуха. Крит ме притисна обратно към дивана, като погледът му изгаряше тялото ми, докато с едната ръка сваляше боксерките си.
Вдигнах крака си и го преметнах през облегалката на дивана, отваряйки се за него. Това само накара пламъците в очите му да загорят още по-ярко. Знанието, че съм го накарала да се превърне в това, ме накара да треперя от нетърпение. Знаех как ще ме накара да се почувствам. Блаженото чудо, до което щеше да ме доведе, беше пристрастяващо. Крит Корбин беше успял да направи и мен пристрастена. Бях толкова пристрастена към този мъж, колкото и той към мен.
Вместо да ме сграбчи и да се впусне в мен, той се отпусна над мен, а очите му все още бяха втренчени в моите. След това бавно започна да натиска, докато влезе в мен с лек тласък. Задъхвайки се, аз се протегнах над главата си и се хванах за потлакътника.
Очите му се спуснаха за минута към гърдите ми. Върхът на езика му излезе и облиза устните му.
– Изящни цици, любов. Моите шибани зашеметяващи цици.
Задъхах се и въздъхнах, имах нужда от кислород и знаех, че това ще ги накара да подскачат и ще подразни похотливия му поглед.
Наведе глава и придърпа едно зърно в устата си, докато бавно започна да се измъква обратно от мен. След това, точно когато извади всичко, освен върха, той се вмъкна обратно вътре със стон, който сви пръстите ми.
– Обичам това. Не мога да живея без него – изпъшка той, след което се премести, за да обърне същото внимание и на другата ми гърда.
С всяко пищно раздвижване на бедрата си той прошепваше в ухото ми колко много ме обича.
– Ти си моето момиче. Обичам те. Толкова си красива.
Когато започна да ми казва колко ценна съм за него, се втренчих в звездите и ми се стори, че летя.
КРИТ
Когато остареем и трябва да разказваме на децата и внуците си историята за това как помолих Блайт да се омъжи за мен, ще трябва да измисля PG версия, която да споделя с тях. Но, по дяволите, версията с Х рейтинг беше много по-добра.
Тъмната коса на Блайт беше накъдрена около раменете ѝ и разпиляна по гърдите ми, докато спеше в ръцете ми. След като се бях любил старателно с момичето си на дивана, я бях вдигнал и я бях довел тук, за да го направя отново. Непрекъснато правехме горещ, див секс, в който тя ме галеше с нокти, а аз ѝ говорех мръсотии. Но не се случваше често да и отделям време и да и дам да разбере как точно е променила живота ми. Как любовта към нея беше най-доброто нещо, което ми се беше случвало.
Реших, че това ми харесва. Много.
Тя вече беше изморена и се свиваше в ръцете ми. Това беше съвършенство, което никога не исках да загубя. Щях да се боря цял живот, за да го запазя. Протегнах ръка към лявата ѝ ръка, взех пръстена в ръката си и го плъзнах върху нежния пръст, който бях смукнал по-рано.
Очите на Блайт трепнаха и най-накрая се отвориха. Тя не гледаше мен, а ръката си, на която сега се виждаше пръстенът, който бях избрал специално за нея. Само за нея.
Усмихвайки се, наблюдавах как тя вдига ръката си нагоре и накланя дланта си, наблюдавайки как диамантът блести на фона на слънчевата светлина, проникваща през прозорците.
Тя прехапа долната си устна и усмивката ѝ се изтръгна от устните, когато най-накрая обърна очи към мен.
– Да, да, да – каза тя и се захили.
– Ти вече ми каза „да“, любов – казах аз, докато навеждах глава, за да целуна устните ѝ.
– Харесва ми да го казвам – отговори тя.
Направих пауза.
– Наистина? Защото се сещам за много неща, на които бих искал да кажеш „да“. Може да започна да проверявам тази теория съвсем скоро.
– Да – повтори тя.
Животът ми щеше да бъде шибано невероятен.
Назад към част 20 Напред към част 22