ДУЕЙН
Държах ръката на Мика в моята, докато пресичахме улицата, за да се видим с родителите ми. След като го взех от училище днес, го бях завела в един от магазините в града, където имаше бебешки неща. Бях му възложил задачата да намери нещо за бебето, което да подарим на баба му и дядо му. Трябваше да задържи подаръка, който беше прибран в кафявата торбичка, докато майка му стигне до него.
Беше вторник вечер, когато вечеряхме с родителите ми. Мама живееше за вторниците и за неделята, когато идвахме да обядваме. Почти всеки следобед Мика стигаше дотам за сладкиши, но тя обичаше да сме всички заедно.
Когато видя пръстена на ръката на Сиена за първи път, тя се разплака и запляска, а после отиде да прегърне силно Сиена. Можех само да си представя каква щеше да бъде нейната реакция на това. Разбира се, все още не бяхме сключили брак, но с това се занимавах утре. Исках първо да се насладя на тази новина, преди да изместя датата на сватбата. Нямаше да чакам още два месеца. Исках Сиена да бъде моя съпруга сега.
– Кога ще дойде мама? – Попита Мика, докато се изкачвахме по стълбите към къщата.
– Приблизително – спрях, когато колата на Сиена спря на алеята – сега – завърших аз.
Мика издаде писклив звук и пусна ръката ми, за да се затича към нея.
– Познай какво имаме!
Сиена му се усмихна, докато слизаше от колата. Косата ѝ беше вдигната на възел на врата, а дълбоката извивка на горнището ѝ ми даде сладка светкавица, когато се наведе да прегърне Мика.
– Знам какво имаш. Дуейн ми изпрати снимка. Много добър избор – каза тя, целуна го по лицето, после прокара пръсти през неговите, преди да се изправи, за да ме погледне.
Усмивката ѝ стана мека и секси. Това беше усмивката, която принадлежеше само на мен. Никой друг не получаваше тази усмивка. И никога нямаше да го направят.
– Готов ли си за това? – Попита ме тя, докато вървяха към мен.
Аз се засмях.
– Да. Те ще бъдат развълнувани.
Тя се изправи на пръсти и притисна бърза целувка към бузата ми.
– Трябва да целуна и двамата си мъже, когато се прибера вкъщи.
Мика изстена, а после я дръпна за ръката.
– Хайде да вървим!
Мама вече ни беше видяла да идваме. Вратата се отвори и тя излезе на верандата, като ни гледаше с усмивка, докато ни махаше да влезем.
– Влизайте тук.
Мика пусна ръката на Сиена и тръгна нагоре по стълбите и право в къщата.
– Толкова е нетърпелив да им каже – прошепна Сиена до мен.
– Трябваше да го видиш как решава какво да купи – казах ѝ аз.
Тя се засмя тихо, след което положи глава на рамото ми.
– Благодаря ти. Искам той да се чувства съпричастен. Сякаш това е и негово бебе.
– Така е – уверих я аз.
– Спри. Ще ме накараш да плача отново – каза тя, плесна ме по гърдите, после отново ме целуна по бузата.
– Спри да се целуваш и влез в тази къща – каза мама, когато стигнахме до вратата. Докато го казваше, тя се усмихваше от ухо до ухо.
– Те правят това през цялото време – измърмори Мика. – Заради тях закъсняваме за всичко.
– Ей сега. Не им разказвай – скастрих го, след което му намигнах.
– Можем ли да им го дадем сега? – Попита Мика, размахвайки чантата наоколо.
Усмивката на мама се превърна в объркана.
– Да. Къде е татко? – Попитах я.
– Във всекидневната. Хайде – каза тя и поведе по пътя. – Дейв, децата са тук! – Извика тя, когато се приближихме до всекидневната. – Трябваше да ги посрещнеш на вратата.
Татко беше в креслото си. Той се обърна да ни погледне и се усмихна.
– Защо? Тъкмо щеше да се справите с тях, когато дойдоха. Не мисля, че имат нужда и аз да се навъртам над тях.
Мама го плесна по ръката и той ѝ намигна, докато Мика се насочи да го прегърне. Това малко момче беше най-хубавото нещо, което се беше случвало на родителите ми. Особено на баща ми. Сега той се усмихваше много повече. Той също излизаше навън и си играеше с него. Беше приятно да го наблюдаваш.
– Носиме ви подарък – обяви Мика, като го вдигна. – И е много добър.
– Подарък? Ами какъв ден е? Забравих ли нещо? – Попита татко, като погледна към мама.
Тя поклати глава и сви рамене.
– Не знам. Не мисля, че е така.
– Ето. – Мика го пъхна в ръцете на баща ми. – Отвори го.
Татко ме погледна и аз свих рамене. Но усмивката на лицето ми трудно се прикриваше.
Мама се приближи, за да застане зад татко.
– Давай, Дейв. Отвори го.
Татко го държеше в ръцете си, сякаш се страхуваше, че ще избухне в пламъци.
– О, за бога. Отвори чантата – каза мама, взе чантата от него и я отвори сама. Тя посегна и извади бялата кутия, която беше вътре.
Сиена плъзна ръката си в моята, докато мама вдигаше капака.
Отначало тя не проговори. След това ръката ѝ отиде до устата ѝ, докато гледаше надолу към лигавника, който Мика беше избрал внимателно. Когато го вдигна, тя показа на татко, а след това се разплака, смеейки се и плачейки едновременно.
Татко прочете лигавника на глас:
– Аз съм съвършен. Само попитайте баба ми и дядо ми.
След това се обърна, за да ни погледне. Погледът му падна върху корема на Сиена и Мика не издържа да ги изчака да говорят. Затова обяви:
– Ще си имаме бебе!
Лицето на татко се разкъса на огромна усмивка, а очите му се замъглиха. С Мика също бяха лишени и от това. С това бебе щяха да изпитат всичко.
– Просто съм толкова… – изпищя мама, след което се затича да обгърне Сиена в прегръдките си. – Благодаря ти. Благодаря ти. Не бих могла да искам по-добра майка за моите внуци.
Когато свърши със Сиена, тя ме хвана около кръста и ме държеше здраво.
– Моето момче ще си има дете – проплака тя в гърдите ми.
Татко се приближи и прегърна Сиена.
– Ако това не е изненада. – Той се ухили, опитвайки се да скрие факта, че е станал малко емоционален.
– Татко, можем ли да отидем да хапнем сега? Гладен съм – попита Мика.
И двамата ми родители замръзнаха от това, че за първи път чуха Мика да ме нарича татко. Честно казано, за мен също беше малко напрегнато. Той беше син на брат ми. Но в сърцето ми беше мой.
– Да, момчето ми, вече можем да отидем да ядем – отговорих аз.
Тогава майка ми незабавно избухна в нов кръг от щастливи сълзи.
СИЕНА
Когато два дни по-късно скочих от леглото и изтичах до банята, Дуейн беше точно зад мен. Беше прибрал косата ми назад и навлажняваше една кърпа, преди да падна на колене пред тоалетната. Вчера бях изкарала сутринта, докато беконът, който Мика беше поискал за закуска, не се разнесе покрай носа ми и не ме накара да изтичам до тоалетната. Но днес се събудих по този начин.
– Обичам те – каза Дуейн толкова искрено, докато държеше косата ми назад, докато се изпразвах. Ако не бях избълвала вътрешностите си, щях да се разсмея. Това не е мястото, където повечето жени очакват да чуят мъжете си да им казват, че ги обичат.
След като приключих, Дуейн пусна водата в тоалетната и започна да ми почиства лицето. Бях се разглезила от това. Той ми помогна да се изправя и започна да оправя четката ми за зъби вместо мен.
– Мога да го направя – казах му.
– Знам – беше отговорът му, докато продължаваше да слага паста върху четката ми, след което ми я подаде.
Засмях се, когато той напълни чашата с вода, за да я изплакна, и търпеливо, сякаш бях дете, ме изчака да свърша.
Когато приключих и подсуших устата си, той ме хвана за ръцете и ме обърна с лице към себе си.
– Омъжи се за мен – каза той просто.
– Ти вече ме помоли за това. Аз казах „да“.
Усмихна ми се криво.
– Имам предвид днес. Сега. Утре. Просто скоро.
Днес? Нима си беше загубил ума? Не можех да събера сватбата за днес или утре.
– Това, че съм бременна, не означава, че трябва да побързаме да се оженим. Два месеца не са толкова много, за да чакаме.
Той поклати глава, сякаш това беше грешен отговор.
– Искам сватбена халка на пръста ти. Искам фамилията ти да бъде моя. Искам да мога да кажа: – Запозна ли се със съпругата ми, Сиена? – Каза той, изглеждайки раздразнен.
– Значи аз трябва да бъда твоята трофейна съпруга? – Подиграх се с него заради последния му коментар.
Той се усмихна.
– Хайде, бейби. Омъжи се за мен. Нека не чакаме.
Когато най-красивият, съвършен мъж на света, когото си обичала повече от живота, те помоли да побързаш да се ожениш за него, беше трудно да откажеш. Особено когато беше облечен само в долнище на анцуг.
– Две седмици – казах аз, като се опитах да звуча твърдо.
Той изстена.
– Две седмици? Това е цяла вечност.
Засмях се, защото в този момент звучеше точно като Мика, и обгърнах кръста му с ръце.
– Следващата седмица е важна, защото отиваме на лекар. Имам нужда от време, за да се адаптирам към бременността и същевременно да планирам. Не искам нищо екстремно, но дори малката сватба изисква известно време.
Той въздъхна, после най-накрая кимна.
– Добре. Две седмици. Но след две седмици от днес ти ще бъдеш госпожа Сиена Фалко.
– Съгласна съм.
Седмица и шест дни по-късно…
Гледах как Дуейн води Мика при родителите му. Малкото синьо куфарче на колелца, което Мама Т му беше подарила, вървеше след тях. Той щеше да остане при тях през следващата седмица. Утре следобед Дуейн и аз щяхме да се обвържем завинаги на малка, семпла сватба на плажа. След това, за медения си месец, щяхме да отидем някъде – но не знаех къде, защото Дуейн не ми каза.
Ако Мика не обичаше толкова много Таби и Дейв, нямаше да мога да го оставя толкова дълго. Но той щеше да бъде толкова обгрижван и разглезван, докато отсъствахме, че знаех, че всичко ще бъде наред. Тази вечер Дуейн искаше да бъдем само ние. Ако утре до сватбата нямаше да ме види, тогава искаше да прекара предната вечер с мен. Сам.
Усмихвайки се на себе си, отидох в спалнята и се измъкнах от дрехите, които бях облякла днес на работа, и завъртях кранчето, за да напълня ваната. Имах нужда да съм чиста. Чувствах се гадно от работата през целия ден. Преди Дуейн да ме покрие с прекрасната си уста навсякъде, имах нужда от баня.
След като водата беше достатъчно топла, се вмъкнах вътре и потънах. С въздишка затворих очи и отпуснах глава назад. Гмуркането във ваната беше едно от любимите ми занимания.
Входната врата се отвори и затвори. Той се върна. Трябваше да направя тази баня бързо, защото дори и с Мика, той беше разгорещен тази вечер. Докато готвех вечерята, ръцете му се плъзгаха под ризата ми.
Усетих присъствието му в момента, в който се появи на вратата. Отворих очи и обърнах глава, за да го погледна. – Трябваше да се измия – казах му.
Той се усмихна.
– Ще те взема чиста или мръсна, бебе. Всъщност ми харесваш мръсна.
Засмях се, вдигнах се с пръски и изключих водата. Дуейн се приближи до ваната и взе кърпата, която лежеше до мен, след което взе миещото средство за тяло.
– Но къпането ти има и своите предимства – каза той, докато потапяше кърпата във водата и я прокарваше по бедрото ми, докато очите му обхождаха тялото ми. – С нетърпение очаквам да видя как плоският ти корем става хубав и закръглен – каза той, докато прокарваше кърпата по него.
Наслаждавайки се на докосването му, затворих очи и го оставих да си играе, колкото си иска. Дъхът му беше върху лицето ми точно преди устните му да докоснат моите. Той облиза долната ми устна, после я захапа, преди да започне да целува по челюстната ми кост и надолу по шията ми.
– Миришеш добре, когато си мръсна – прошепна той. – Но аз ще те накарам да миришеш по-добре.
Треперех и чаках кърпата отново да докосне тялото ми. Но това, което усетих вместо това, беше по-добро. Дуейн беше насапунисал и двете си ръце и ги използва, за да измие добре тялото ми.
Този човек ме съсипваше с подобни неща. Никога не ме е карал да се питам дали ме обича. Никога не ме накара да се запитам дали това е завинаги. С всеки поглед и всяко докосване Дуейн Фалко ми доказваше, че аз съм за него. Че нашата история щеше да бъде изпълнена с щастие и любов. Къщата ни щеше да е пълна със смях, докато отглеждахме децата си заедно. А един ден, когато бяхме стари и посивели, щяхме да седим на люлката на верандата, да се държим за ръце и да си говорим за всички спомени, които бяхме създали.
Назад към част 22 Аби Глайнс – Морски бриз – Епилози – част 24