УИЛОУ
Три дни след като сестра ми реши да избяга и да остави дъщеря си, Лариса се премести в старата спалня на Аманда Харди. С помощта на Аманда, Маргарет и мен Лариса направи стаята своя собствена. Тя дори изглеждаше прилепчива към Маргарет, сякаш знаеше, че това е жената, която ще се грижи за нея. Която щеше да я обича. Вече и се доверяваше. Сестра ми я беше отричала толкова много.
Маргарет Харди обаче щеше да поправи това. Тя щеше да обича с голямото си сърце и всичко щеше да е наред. Маркъс дори се беше успокоил и приел, че родителите му отново са заедно.
Аманда беше реагирала съвсем различно от брат си. Беше пищяла и скачала нагоре-надолу. Беше разстроена от това, че Тауни е напуснала Лариса така, както беше направила, но беше извънредно развълнувана, че баща ѝ се е върнал при майка ѝ. Маркъс изобщо не го разбираше. Тъй като не бях имала живот като този, в който Аманда беше израснала, не го разбирах напълно. Но казах на Маркъс, че моето предположение е, че след като си израснал с двама родители, които обичаш, това никога не е нещо, от което се отказваш. Тя е била малко момиче, което е живяло в една приказка, а после тя и е била изтръгната. Току-що ѝ бяха върнали този живот. И то седмица преди сватбата и.
Не можех да си представя, че има бъдеща булка, която да е толкова щастлива, колкото Аманда Харди в момента.
– Все още ми е трудно да повярвам, че отново са заедно – каза Маркъс, приближи се зад мен и плъзна ръце по корема ми. – Но ще призная, че дълбоко в себе си се чувствам добре. Дори и да ме плаши, защото не съм готов да се доверя на татко, като виждам родителите си заедно, нещата отново изглеждат правилни. Просто ми се иска Лариса да има това.
Помислих си за сестра ми, която никога не беше щастлива от това, че е майка. Дори когато Джеферсън Харди беше решил да ѝ осигури семеен живот, тя беше останала щастлива само за кратко. Тя не обичаше да играе на къща. И не и харесваше да бъде заклещена със „стар човек“. Знам, защото ми го каза само преди няколко седмици, когато отидох на гости на Лариса.
Не бях сигурна, че нещо може да направи Тауни щастлива. А Лариса заслужаваше живот с любов от страна на родителите си. Ние с Тауни не бяхме получили такъв домашен живот. Може би затова тя беше толкова объркана. Но аз исках Лариса да има шанс за нещо повече. Не исках да свърши като майка си. Исках да обича живота, а не да живее в постоянно търсене на нещо.
– Лариса наистина харесва майка ти. Тя е нейната малка сянка. Мисля, че тя знае, че Тауни я няма. Маргарет каза, че последният път, когато е попитала за майка си, е била първата нощ, която е прекарала тук. Когато Джеферсън беше тук, за да я прибере, тя изглеждаше доволна. Не е питала повече.
Маркъс въздъхна и подпря брадичката си на върха на главата ми.
– Мама я обича. Не съм я виждал толкова щастлива, откакто с Аманда живеехме вкъщи. Тя пече бисквити и прави торти с Лариса, точно както правеше с нас. Мисля, че това ще бъде добре и за двете. Ако Тауни се върне, тогава тя ще трябва да се бори с татко за Лариса. Той вече каза, че няма да се съгласи на съвместно попечителство. Повдигнал е обвинения за изоставяне на Тауни и е получил пълно попечителство над Лариса. Каза, че ще разрешава на Тауни всеки втори уикенд, но това е всичко. Той не ѝ вярва, че няма да се върне в живота на Лариса, да го обърне с главата надолу и отново да си тръгне.
– Добре. Защото точно това ще направи тя. Мисля, че дълбоко в себе си, по свой странен начин, тя обича Лариса. Но да има дете не е нещо, което Тауни някога е искала.
Обърнах се в прегръдките му и целунах мъжа, който ми подари моята приказка. Никога не бях очаквала Маркъс Харди в живота си. Имах приятел в Кейдж Йорк и си мислех, че това е всичко, от което ще се нуждая. Кейдж беше моят защитник. Но бях открила, че имам нужда от всепоглъщаща, дива, магическа любов. И точно това получих с Маркъс.
Моята приказка не беше свършила. Тя едва започваше.
Назад към част 7 Напред към част 9