Глава 40
Тази вечер се взирам в красивата рокля, която ме чака. Тя е в тъмен цвят на слива, толкова тъмна, че е почти черна. Обувките, които вървят с нея, не са нищо повече от кожа и панделки – обувки за танци.
Поемам си дълбоко дъх.
Време е да облека бойните си доспехи и да видя отново тези феи. Все още усещам ехото от онези удъра върху крилата си.
Дез се приближава до закачалката, на която виси роклята, и затваря вратата.
Поглеждам го объркано.
– Тази вечер няма да присъстваме – казва той.
– Но…
Той притиска бузите ми и ме прекъсва с целувка. Устните му се движат срещу моите, докато не забравям срещу какво точно възразявам.
Ръцете ми се спускат към предмишниците му и се плъзгат по откритата му кожа. Чувствам как при допира ми по плътта му се настръхване.
Да имаш такъв ефект върху Краля на нощта! Понякога забравям, че той е също толкова развълнуван от мен, колкото и аз от него.
Устните му се откъсват от моите и се потапят точно под ухото ми.
– Откакто пристигнахме тук, моята половинка не е била достатъчно задоволена.
Сърцевината ми се нагрява от думите му. Какво точно е планирал Търговецът?
Дъхът на Дез се отразява върху кожата ми, точно на мястото, където врата ми се среща с челюстта ми. Той я целува.
– Каква лоша половинка съм, че ѝ отказвам това.
Дез започва да ме повдига, нагоре, нагоре, докато крилата ми не се долепят до стената, което на практика ме притиска.
Едната му ръка се премества от ръцете ми към дълбоко изрязаната горна част на мъхестата рокля на фея, която нося. Тя е сложно изработена и се връзва отпред при набраната яка.
Търговецът прокарва пръст по яката и хваща края на една от панделките. Очите му се срещат с моите, докато дърпа панделката, развързвайки панделката. Блузата се разхлабва, връзката се разплита сантиметър по сантиметър.
Дез избутва материала надолу по торса ми, разкривайки гърдите ми. Той целува мястото между тях.
– Богове, ти си прекрасна – казва той, гласът му е тих.
Същото лесно може да се каже и за него.
Свалям кожената лента, която придържа дългата му до раменете коса, и прокарвам ръце през нея.
Той ми помага да сваля ризата му, като хвърля парчето дреха на земята.
Изглаждам ръцете си върху големите му гърди.
– Направи нещо магическо – прошепвам аз.
Устните на Дез потрепват, сякаш намира молбата ми за смешна и очарователна.
– Кажи си цената, херувимче.
Сега е мой ред да потисна усмивката си. При него винаги има цена, но в наши дни тя невинаги е неприятна.
Вместо да назовавам цената си, оставям роклята да говори сама, като я плъзгам докрай по тялото си.
Търговецът си поема дъх, докато ме разглежда. Единственото, което ми е останало, е оскъден чифт бикини, а съдейки по начина, по който половинката ми ги оглежда, те няма да се задържат дълго.
Чувствам четката на магията на Дез, когато тя напуска тялото му.
Миг по-късно вазите с цветя, които са накацали из стаята, се надигат едновременно и водата и цветята във всяка от тях вече се изплъзват. Но вместо да паднат на пода, те започват да се носят във въздуха, сякаш изпитват нулева гравитация. Ефектът е зашеметяващ.
– Достатъчно вълшебно за теб ли е? – Пита ме Дез, като гледа към мен.
– Едва ли.
Той се усмихва.
– Ти, тръпчиво нещо. – Целува ме отново и докато го прави, бикините ми се плъзгат сами от бедрата ми – още една част от магията на Дез.
Той се отдръпва достатъчно дълго, за да прокара ръка по торса ми.
– Моята смела половинка, моята свирепа сродница. Никоя фея не се е гордяла повече със своята жена.
Думите му ме трогват. Пребиваването ми тук, в Кралство Флора, ми даде да разбера, че хората не се възприемат като равни. Но ако има нещо, за което Дез винаги се е грижил, то е да ме накара да се чувствам като негова равностойна във всяко отношение.
Той прокарва ръката си по кожата ми, докато върховете на пръстите му не докоснат сърцевината ми. В отговор кожата ми засиява. Взираме се един в друг, нещо в този интимен акт, който става още по-уязвим, защото не искаме да отвърнем поглед.
Раздвижвам бедрата си срещу докосването му, като принуждавам пръстите му да се плъзгат навътре, после навън, навътре, после навън. Вече бях мокра, когато ме съблече, но сега вътрешната част на бедрата ми се хлъзга.
Останалите му дрехи се отлепват от него.
Споменах ли, че ужасно обичам магията?
Членът му се притиска между нас, толкова е твърд, че се напряга.
Движа се срещу него, а той стене от триенето.
– Не мога да ти устоя… – След това ме повдига и бавно ме отпуска надолу. Усещам как главата на члена му се притиска към входа ми, а после се плъзга навътре, изпълвайки ме сантиметър по сантиметър.
Той се вглежда в изражението ми, докато гърбът ми се извива, а устните ми се разтварят, когато той се настанява чак до основата.
Взема ръцете ми в своите и ги притиска в стената от двете страни на главата ми. Единственото нещо, което ме държи нагоре, са гърдите и бедрата му.
– Никога нищо не е било толкова хубаво – казва той – сигурен съм в това.
Той се изплъзва, звукът е плътен и влажен, след което отново се вмъква. Задъхвам се от усещането, извивам се в него, а краката ми се стягат около кръста му.
– По-бързо – издишам срещу него.
Но, упорита фея, той не се движи по-бързо. Движи се бавно и дълбоко, докарвайки ме до лудост. Крилете му се разперват около мен, обгръщайки ни в пашкул, който сам е създал.
– Ами ако исках ти да си моята кралица? – Пита той, докато влиза и излиза от мен, а очите му блестят в почти пълния с мрак, който е създал под крилата си.
– Ммм – затварям очи срещу него, наслаждавайки се на усещането.
Той продължава да забавя темпото, което става все по-мъчително.
Премествам се срещу него, а очите ми се отварят.
– Дез – оплаквам се.
Той се взира в мен, очите му са сериозни.
– Какво ще кажеш на това?
На какво?
Той притиска устните си към ухото ми.
– Дай ми отговора, който искам, и аз ще ти дам това, което искаш.
Какво ме беше попитал? Нещо за това, че съм негова кралица…
Би трябвало да знам по-добре, отколкото да се поддавам на сделките на Дез; те винаги са натежали в негова полза. Но притисната до стената, с неговия член, заровен дълбоко в мен, не съм точно експерт по стратегии.
А и напъните на Дез почти са спрели.
– Да – издишвам, нетърпелива да продължим оттам, откъдето сме спрели. – Звучи страхотно.
Всичко, за да го накарам да се движи отново.
Той се усмихва, приличайки на котката, която е изяла канарчето.
– Добре – казва той.
Ударите му се засилват и, сладки ангелчета, това е всичко.
Дез отпуска ръцете ми, за да ме придърпа към себе си. Отдръпва ни от стената и ни премества през стаята. Цветята и капките вода, които все още се носят във въздуха, сега се забиват в кожата ми, когато минаваме покрай тях. Стаята изглежда така, сякаш самото време е спряло.
– Моята бъдеща кралица – казва Дез, докато ме гледа.
Обгръщам шията му с ръце и го притискам.
– По-бързо – прошепвам.
– Все по-взискателна – казва той.
Притискайки отново гърба ми към стената, Кралят на нощта се люлее срещу мен, като всеки удар е по-силен от предишния. Прониква все по-дълбоко и по-дълбоко, а крилете му отново се разперват.
– Скоро ще свърша – казвам аз.
– Изчакай.
Изчакай? Не съм сигурна, че мога. Връхната ми точка се изкачва нагоре и нагоре и иска да бъде освободена.
Ръцете му се стягат върху мен.
– Сега.
Това е цялото насърчение, от което се нуждая.
Чувствам как се разпадам на парчета, а оргазмът ме връхлита. Усещането става още по-интензивно, когато чувам Дез да стене, а пенисът му се стяга в мен, докато той изтласква собственото си освобождаване.
Усещането е, че продължава цял живот, докато вълна след вълна от удоволствие ме залива.
Едва след няколко минути, когато Дез се е измъкнал от мен и двамата сме паднали на леглото в плетеница от крайници, си спомням думите му.
Какво щеше да стане, ако исках ти да си моя кралица?
Дай ми отговора, който искам, и аз ще ти дам това, което искаш.
На какво точно се бях съгласила току-що?
Назад към част 39 Напред към част 41
