Аби Глайнс – Морски бриз – Заради Лоу – книга 2 – част 13

Глава 13

Маркъс

Уилоу беше отишла да си вземе душ. Очевидно беше отложила това, страхувайки се, че ще се изправя сам срещу Кейдж. Фактът, че беше застанала между двама ни, за да ме защити, щеше да е смешен, ако не ме вбесяваше малко. Искаше ми се да изляза и да пребия някого, за да види, че не съм някакво разглезено богато дете, което никога не е имало разбита устна или насинено око. Тя се беше запознала с Рок, Дуейн и Престън. Не можеше ли да разбере, че не се движа точно с тълпата от провинциалните клубове? Обърнах последната палачинка и посегнах да извадя маслото от хладилника.
– Преместила си е нещата. Ти ли я накара да го направи? – Попита ме зад гърба ми Кейдж.
Предполагам, че все пак щеше да се стигне до тази лична конфронтация. Извадих едно пакетче масло и се обърнах, като затворих вратата след себе си.
– Не съм я карал да прави нищо.
Кейдж изръмжа и погледна назад към вратата на банята ми. За първи път тя се къпеше и в моята баня. Обикновено използваше тази на Кейдж.
– Защо Лоу? Можеше да имаш всяка проклета мацка в този град. Защо трябваше да се занимаваш с Лоу?
Когато говореше подобни глупости, ме караше да се съмнявам в убеждението му, че тя е специална.
Оставих маслото и посегнах към ножа, за да отрежа няколко парченца, които да сложа върху палачинките ни. Без да поглеждам към него от страх да не си изпусна нервите, отвърнах:
– Ти от всички хора трябва да знаеш колко специална е тя. Момичета като нея не се намират лесно. От момента, в който отворих тази врата – спрях да режа и го погледнах. Исках да види лицето ми, когато му казвах това. Трябваше да ми повярва. – Знаех, че тя ще ми влезе под кожата. Колкото повече я опознавах, толкова повече се опитвах да я търся. Колкото повече я наблюдавах и разговарях с нея, толкова повече исках да се сближа с нея. И колкото и да ти е неприятно да го чуеш, тя също иска да се сближи с мен.
Кейдж се разсмя и се обърна, за да се върне в спалнята си. Върнах се към рязането на маслото.
– Искам да вярвам, че няма да я нараниш. Но знам, че ще го направиш. Ще стоя отстрани и ще оставя това да се разиграе. Защото накрая тя ще се върне при мен.
Вратата се затръшна зад него.
Той грешеше. Но нямах намерение повече да споря с него за това. Докато стоеше настрана и ни оставяше на мира, бях добре. Това беше повече, отколкото можех да се надявам.
Подредих масата и налях и на двама ни кафе, като добавих малко сметана и захар към това на Лоу. Поставих и чаша портокалов сок до чинията с палачинки. Не бях сигурен дали обича кафе с храната си. Аз обичах студено мляко с палачинките си, така че и налях и чаша от него.
Вратата на банята ми се отвори и тя излезе, облечена в дрехите, които беше облякла по-рано, но този път косата и висеше влажна и разпусната по гърба. Краищата и се къдреха леко, когато беше мокра. Лицето и беше почистено от грима и беше красиво. Големи зелени очи, които оглеждаха масата, а след това се вдигнаха, за да срещнат оценяващия ми поглед.
– Уау. Изглежда наистина добре.
Издърпах стола ѝ и ѝ махнах с ръка да седне. Хихикайки, тя си проправи път и спря точно пред мен. Изправена на пръсти, тя ме целуна нежно, след което се облегна назад и прошепна:
– Благодаря ти.
– Няма за какво.
Тя се плъзна на мястото си, а аз бутнах нейния стол, след което отидох до моята страна и седнах.
– Не мисля, че някога досега ми се е случвало мъж да издърпа стола ми и да ме избута на масата. Винаги съм си мислела, че ще е някак неловко, но ти го направи така, че да изглежда толкова гладко, колкото го показват по телевизията.
Усмихнах се, след което посегнах към сиропа.
– Няколко лета работих за Джакс Стоун във ваканционната му къща на острова. Една от задачите ми беше да сервирам храната им. Милион пъти издърпвах стола на майка му.
Устата и направи малка о-образна форма.
– Значи оттам познаваш Сейди?
Кимнах и за пореден път се изненадах, че гърдите ми не се свиха при споменаването на името на Сейди. По дяволите, ако това не ме накара да се усмихна.
– Хъм, Маркъс – захили се тя и аз вдигнах очи, за да видя какво е толкова смешно.
– Защо ми даде три питиета?
Този път се засмях и свих рамене:
– Не бях сигурен какво ще искаш.
Уилоу прехапа долната си устна, като все още се усмихваше, след което посегна към млякото.
– Със сладки неща, обичам мляко.
– Ще запомня това.

Уилоу

Трябваше да работя тази вечер, но Тауни ми се обади и ме помоли да гледам Лариса за няколко часа този следобед. Маркъс не ми се скара, както би направил Кейдж. Изглежда, че разбираше семейната лудост и ме закара дотам. Беше ме накарал да му обещая да му се обадя веднага щом съм готова да тръгна. Днес отиваше да търси работа, а и трябваше да напише статия за един от онлайн курсовете си. Все още ми беше трудно да го напусна. Вече бях пристрастена към него. Това не беше съвсем здравословно поведение.
Както обикновено Тауни закъсняваше. Беше обещала, че ще имам време да се прибера вкъщи и да се преоблека преди работа, но изглеждаше, че ще отида на работа както съм си. Поглеждайки към телефона си за десети път в рамките на пет минути, изпуснах разочаровано ръмжене. Защо не можеше просто да се обади или да напише съобщение, когато закъсняваше?
Звукът на чакъл, който скърцаше под гумите навън, сложи край на разочарованието ми и отидох да затворя вратата на Лариса, за да не я събуди Тауни от дрямката. Щях да изляза навън, за да се обадя на Маркъс, след като се справя с Тауни. Не исках тя да подслушва разговора ни.
Минавайки покрай прозореца, спрях. Вместо боклукчийския „Форд Таурус“ на Тауни на алеята стоеше много скъпа черна кола. Това не можеше да е добре. Обърнах се и отидох до вратата, очаквайки да почукат, когато тя се отвори и влезе сестра ми, следвана от по-възрастен мъж. Много по-възрастен.
– Вече можеш да си тръгнеш – каза Тауни, влизайки в къщата, и ме погледна, сякаш бях наемен работник.
– Хм, добре – отвърнах на странния мъж. Това ли беше новият и захарен татко? Който и да беше, щях да се запозная с него, преди да си тръгна. Ако Тауни щеше да води странни мъже около племенницата ми, исках да знам кои са те.
– Аз закъснявам, а ти имаш работа. Защо просто стоиш там?
Мъжът се намръщи леко на Тауни и направи крачка към мен, протягайки ръка:
– Здравейте, аз съм Джеферсън. – Това е всичко, което получавам? Едно име? Кой беше той, по дяволите, Ашър? Не мисля, че е така.
– Уилоу, сестрата на Тауни – отвърнах аз, като стиснах ръката му колкото се може по-здраво. На устните му се изтръгна усмивка и той веднага ми стана познат. Колко странно. Никога преди не бях срещала този мъж. Внимателно изучих лицето му. Какво беше това в него?
– Добре, сега вие двамата се запознахте. Можеш да си тръгнеш – раздразнението в гласа на Тауни беше безпогрешно. Тя не ме искаше тук. Е, сега вече ми беше любопитно. Така че твърде лошо.
– Срещаш ли се със сестра ми? – Попитах, като погледнах към Джеферсън, едноименния старец.
– Да, така е.
– Не си ли достатъчно възрастен, за да си неин баща?
– Уилоу – изпищя Тауни, нахлу отново в стаята и сграбчи ръката ми толкова здраво, че ноктите и се впиха в плътта ми.
– Какво? Имам право да знам какво и кой точно е той. Приближаваш го до племенницата ми.
– Излизай – изсъска тя.
Издърпах ръката си от хватката ѝ и я погледнах.
– Не. Не и докато не получа отговори.
– Уилоу, така че, помогни ми, Боже, ще го направя.
– Лоулоу – тихият глас на Лариса прекъсна сестра ми и двете се обърнахме, за да я видим да стои на вратата. Русите къдрици стърчаха в безпорядък от дрямката и.
– Хей, сънлива главо, събуди ли се – отвърнах аз и тръгнах към нея. Малките ръчички се вдигнаха във въздуха, за да я вдигна, а аз внимателно я повдигнах и я поставих на хълбока си.
– Мамо – промълви тя със сънлив глас, сочейки към Тауни.
– Да, мама си е вкъщи.
– Татко – посочи тя към Джеферсън.
Главата ми се завъртя и очите ми се втренчиха в неговите. Бавно се вгледах в носа и очите му. Как долната му устна е малко по-голяма от горната. Може ли това да е той?
Притиснах Лариса плътно до себе си и преместих въпросителния си поглед към сестра ми.
Тя въздъхна и извъртя очи.
– Добре. Така или иначе скоро ще разбереш – изсъска тя, – Джеферсън е бащата на Лариса. Но той все още е женен и е в процес на развод. След като той бъде окончателно разведен, Лариса и аз ще се изнесем. Можеш да вземеш това място, когато се изнесем. Не искам никога повече да стъпвам в него.
Тя беше развалила един брак. Лариса беше детето от любовта на този мъж. О. По дяволите.
– Затвори устата си Уилоу и ми дай Лариса. После си тръгни, моля те.
Вървях към Тауни в захлас. Винаги съм се чудила дали е така, но като я чух да си признава, сякаш някой ме беше зашлевил. Тауни посегна към Лариса, а Лариса зарови глава в гърдите ми и се притисна към мен.
– Не – каза тя на висок глас. В гласчето и се долавяха сълзи.
– Дай ми я, Уилоу – ядоса се Тауни.
– Отиди при мама сега, сладко момиче. Аз трябва да отида на работа – казах нежно, като отпуснах малката и глава назад, за да ме погледне.
– Моята Лоулоу – обяви тя, като обви ръце плътно около врата ми.
– Да, твоята Лоулоу, но твоята Лоулоу трябва да отиде на работа. Твоят – спрях и погледнах Джеферсън, пренебрегвайки болния възел в стомаха ми, – татко е тук, за да те види. – Почувствах се така, сякаш щях да повърна. Моето сладко момиченце беше плод на изневяра. Искаше ми се да крещя с пълно гърло. Това беше толкова несправедливо. Мразех това, което Тауни беше направила, но въпреки това не можех да си пожелая това никога да не се беше случвало. Държейки Лариса в прегръдките си, никога не бих могла да пожелая тя да не съществува.
– Моята Лоулоу – повтори Лариса, като ме потупа по гърдите. Обърнах вниманието си обратно към нея, а тя се усмихваше беззъбо на баща си, докато ме представяше на него. Сълзите изгориха очите ми и аз ги принудих да се върнат обратно. Плачът щеше да я разстрои, а аз имах нужда тя да ме остави да си тръгна. Въпреки че да избягаш през вратата с нея, увита плътно в ръцете ми, беше изкушаващо. Исках да я отдалеча от истината, която щеше да я преследва до края на живота и. Знаех какво е усещането за тази стигма. Бащата, който те посещаваше само когато можеше да избяга от истинското си семейство. Да си плод на изневяра. Това бях аз. Това ме бе преследвало през целия ми живот. Не бях достатъчно добра, за да ме иска баща ми през цялото време. И един ден посещенията просто спряха. Той премести семейството си и никога повече не го видях и не чух за него.
Не се съмнявах, че Джеферсън ще направи същото с Лариса. Той щеше да каже на наивната ми глупава сестра, че напуска жена си, но никога нямаше да го направи. Тя никога нямаше да напусне тази къща. Лариса щеше да израсне тук, докато един след друг мъжете влизаха и излизаха от живота на майка и. Тя щеше да плаче насън заради таткото, който не я искаше.
– Дай ми я и просто си тръгни – поиска Тауни, изтръгвайки Лариса от ръцете ми. Тя знаеше какво мисля. Тя също ме мразеше за това. Яростта, която проблясваше в очите и, не ме плашеше. Болката, с която щеше да се сблъска накрая, когато този мъж така и не дойде за тях и накрая ги остави сами, беше това, което ме плашеше.
– МОЯТА ЛОШОСТ – изрева Лариса, докато малките и ръце се протягаха към мен.
– Тихо, Лариса. Стига толкова – изруга Тауни, което само накара Лариса да изкрещи още по-силно.
Исках да я хвана обратно, но колкото по-дълго стоях тук, толкова по-лошо щеше да стане. Вместо това я целунах:
– Обичам те, моето хубаво момиче. – После взех пример от книгата на Маркъс и казах: – Не забравяй да се държиш като принцеса. Принцесите не крещят. – Тя направи пауза и помисли за минута, докато по лицето и се стичаха малки сълзи.
– Бонбони – каза тя и се намръщи.
– Да, точно така се казва Бонбони – уверих я, след което и помахах за довиждане: – Ще се видим скоро, добре.
Обърнах се и изхвръкнах през вратата, преди сълзите да се появят.
Бях изминала около километър, когато видях камиона на Маркъс да забавя ход до мен. Той беше излязъл от него и веднага се отправи към мен. Знаех, че изглеждам объркана. Не му се бях обадила, защото имах нужда да поплача и да повърна. Ходенето ми помогна да се успокоя малко и да прочистя главата си.
– Лоу, какво става? – Попита ме той, като ме придърпа в прегръдките си. Поклатих глава и си пожелах да не се изпускам отново. Не можех да кажа на Маркъс нищо от това. Моят свят не беше нещо, което той би разбрал. Беше грозен. Не исках петното, което ме бе следвало през целия ми живот, да бъде част от връзката ми с него. Ако знаеше, щеше да ме възприема по различен начин. Щеше да види Лариса по друг начин. Ако исках да се сработим, не можех да споделя тази част от себе си с него.
– Защо не ми се обади? Пишех, погледнах часа и разбрах, че трябваше да се обадиш преди час. Дойдох толкова бързо, колкото можах.
Отдръпнах се от гърдите му и преглътнах буцата в гърлото си. Киселият вкус от повръщането изгаряше гърлото ми.
– Сбогувах се с Тауни. Тя е задник. Лариса се разплака, защото си тръгвах. Мразя да я оставям така.
Маркъс кимна и палците му погалиха бузите ми, докато държеше лицето ми. Наистина се надявах да не се опита да ме целуне. Имах нужда да изчистя повръщаното от устата си.
– Семейството може да е гадно – съгласи се той. После се обърна, отвори вратата на камиона и ме вдигна на седалката.
– Следващия път ми се обади. Моля те – помоли той.
Кимнах и се насилих да се усмихна.

Назад към част 12                                                                 Напред към част 14

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *