Аби Глайнс – Морски бриз – Заради Лоу – книга 2 – част 15

Глава 15

Маркъс

Гледайки как Лоу излиза от банята, облечена в червен сатен, който стигаше точно над коляното и, с чифт каубойски ботуши, за момент забравих да дишам. Образът и в скута ми, с очи, заслепени от удоволствие, докато вика името ми, щеше да направи толкова трудно да се движа бавно. Заслужавах някаква награда. Толкова лесно можех да правя любов с нея. Тя щеше да ми позволи. Чакай. Нали току-що казах „любов“… кога ли съм мислил за това като за правене на любов? Това беше секс. Винаги е било секс. Понякога наистина добър секс. Но просто секс. Очите ми се насочиха към лицето и. Косата и беше разделена по средата, прибрана в две ниски конски опашки и преметната през всяко рамо. Кой, по дяволите, е знаел, че конските опашки могат да бъдат толкова секси? Установих, че очите и ме гледат предпазливо, и се усмихнах. Тя беше моя.
– Това добре ли е?
Преглътнах буцата в гърлото си. Ах, по дяволите, кога ли се влюбих в нея.
– Да, изглеждаш невероятно.
Тя грейна, а аз се приближих до нея и взех ръката и в своята.
– Къде точно отиваме?
Исках да я изненадам, но като я погледнах надолу, се преборих с желанието да я отведа в спалнята си и да я заключа там с мен. Така щях да мога да я задържа завинаги.
– Да не би случайно да си падаш по рок звезди?
Тя се намръщи и бавно поклати глава.
– Не, защо?
Почувствах се малко по-добре, но нуждата да я държа на сигурно място все още ме дърпаше.
– Добре, добре. Няма причина. Хайде да отидем да го направим.
Тя се засмя и ме последва.
Мястото беше пълно с хора. Не е точно изненадващо. Спрях до вратата за сигурност. Един охранител излезе от поста си и се приближи до камиона ми. Свалих прозореца и зачаках.
– Мога ли да ви помогна? – Попита той, като се намръщи към мен.
– Маркъс Харди и гост. Името ми е в списъка.
Охранителят кимна и заговори в слушалките си:
– Имам Маркъс Харди и гост.
– Нека да видя някаква лична карта – каза охранителят малко по-приятелски. Извадих портфейла си от задния джоб и му го подадох. Той го провери и ми го върна.
– Добре, господин Харди, когато портата се отвори, поемете по пътя вдясно. Паркирайте на малкия паркинг. След това на втората входна врата ще има още един пазач. Той отново ще трябва да види документа за самоличност, преди да ви пусне вътре.
– Разбрах, благодаря.
Той кимна и се отдръпна, когато портата се отвори. Започнах да минавам през нея и погледнах към Уилоу. Тя възприемаше всичко. Очите и срещнаха моите и тя се усмихна.
– Скоро ще се върнем на сцената за концерта на Джакс Стоун, нали?
Засмях се. Предполагам, че това беше лесно за отгатване след всички тези неща с охраната, за да влезем в частния вход на пълния с хора градински център.
-Късметлийско предположение – отвърнах аз.
Тя плесна с ръце веднъж и изпищя.
– О, уау! Никога досега не съм била на концерт и на първия ми такъв ще мога да отида зад сцената.
Спрях на празно място за паркиране и изключих камиона, преди да я погледна.
– Имаш всякакви винтидж тениски от рок концерти – посочих аз.
Тя сви рамене:
– Харесвам ги. Разбрах, че всъщност никога няма да отида на истински концерт, затова си ги купувам, когато намеря някоя в някой магазин.
Интересно. Запазих тази информация за по-късно.
– Значи вълнението ти е заради това, че е рок концерт, а не защото ще срещнеш Джакс Стоун? – Трябваше да изясня това за мое собствено спокойствие.
Тя се захили, след което повдигна подигравателно вежди:
– Добре де, това е доста готино. Никога досега не съм срещала някой известен човек.
Защо ревнувах? Това беше глупаво. Джакс обичаше Сейди. Той нямаше да се спусне и да ми отнеме Лоу. Кимнах.
– Добре, достатъчно справедливо.
Заобиколих и извадих Уилоу от камиона, след което се отправихме към вратата. Този път охранителят провери и двама ни. Всъщност той провери Уилоу твърде много за моя вкус. Трябваше да я накарам да се преоблече. Това облекло, което беше облякла, беше адски разсейващо.
Веднага щом вратата се отвори, Сейди ни поздрави.
– Успяхте – каза тя на мен, а после и на Уилоу.
– Да – отвърнах, усмихвайки се на вълнението в очите на Уилоу, докато тя възприемаше всичко наоколо.
– Толкова се радвам. Последвай ме, искам Джакс да се запознае с Уилоу, преди да излезе. През последните трийсет минути при него бяха едно малко момиченце и майка му. Това е дълга история, но това лято се запознахме с нея в „Морски бриз фуудс“ и тя го разпозна, въпреки че беше инкогнито. Даде и личната си картичка и обеща да и осигури пропуски за зад кулисите на концерта му тук. После в крайна сметка отмени този концерт заради някои неща с мен и семейството ми. Както и да е, това е концертът му за грим и той искаше да го направи изключително специален за нея, тъй като е трябвало да чака толкова дълго.
– Колко мило – каза Лоу малко прекалено мечтателно за моя вкус. Замълчи, Сейди.
Затягайки хватката си върху ръката и, Уилоу ме погледна и развълнуваното и изражение потуши момента на ревност.
– Ето ни – каза Сейди и потупа по ръката движещия се встрани от пътя ни бодигард.
– Благодаря, Райън – каза тя и ядосаният гигант всъщност се усмихна малко, след което отново се намръщи.
– Върнах се и имам компания – каза Сейди, влизайки в огромната стая, която ми напомняше на хотелски апартамент. Джакс се изправи от големия черен кожен стол, на който се беше разположил, и хвърли усмивката си на рокзвезда към Уилоу, а аз отново го намразих. Защо, по дяволите, я бях довел тук?
– Маркъс – кимна той за поздрав.
– Джакс – отвърнах аз, като се опитвах да не звуча раздразнено.
– А ти трябва да си Уилоу. През последните двадесет и четири часа чух доста неща за теб.
Сейди беше говорила с Джакс за Уилоу. Нещата започнаха да се подреждат, за да се разбере защо сме тук. И това, което започнах да разбирам, ми хареса.
– О, уау. Хм… – заекна Уилоу. Джакс я изнервяше и изведнъж отново се подразних.
– Той има такъв ефект върху хората – пошегува се Сейди и се приближи до него. Той я обгърна с ръка, придърпа я към себе си и я целуна по върха на главата. Това ме накара да се почувствам по-добре.
– Мога да си представя – отвърна Уилоу и затегна хватката си върху ръката ми. Тя беше нервна. Исках да и помогна, но не бях сигурен какво да направя за да се отпусне.
– И така, Уилоу, харесваш ли музиката ми или дойде, защото Маркъс те накара – попита Джакс с подигравателен тон в гласа си.
– О, харесва ми. Всъщност не знаех къде отиваме. Той беше неясен – тя ме погледна усмихната, – но разбрах, когато минахме през охраната.
Джакс намери това за забавно.
– Е, това е облекчение. Сейди мразеше музиката ми, когато я срещнах. Сега съм малко плах с южнячките.
– Джакс Стоун, твоето его е съвсем наред – ухили се Сейди и тръгна към бара.
– Ела да седнеш, Уилоу. Ще ни приготвя нещо за пиене. Защо не покажеш на Маркъс зад кулисите, Джакс?
Джакс повдигна вежди към мен. Той знаеше също толкова добре, колкото и аз, че това е начинът на Сейди да оправи отношенията между мен и Джакс. Обърнах внимание на Уилоу, чиято смъртоносна хватка върху ръката ми се беше отпуснала:
– Нямаш нищо против нали? Ще остана с теб, ако искаш – прошепнах в ухото и, в случай че искаше да остана.
Тя кимна и ме целуна по бузата:
– Добре съм. Сейди не ме кара да се притеснявам.
Звезда. Глупав рок бог.
Стиснах ръката ѝ и сложих целувка на устата и, преди да погледна назад към много доволния Джакс.
– Готов ли си – попита той.
Кимнах и го последвах през вратата.
В момента, в който излязохме през вратата, се появи друг охранител и тръгна зад нас. Бях свикнал с това. Бях работил за него достатъчно дълго.
– Това е мястото, където според мен си стискаме ръцете и сключваме примирие – каза Джакс, като отвори една врата и ме въведе в голяма стая, в която всички членове на групата се излежаваха с питиета, смееха се и разговаряха с момичетата, които се въргаляха по тях.
– Предполагам, че е така.
Едно момиче се приближи до нас с две бутилирани води на поднос. Джакс взе и двете, като подаде едната на мен.
– Ще ти донеса нещо по-силно, ако искаш. Просто не пия преди концерт или изобщо не пия много. Сейди не е луда по това.
– Не, това е добро.
– Вече дори не забелязваш Сейди. Това ми харесва.
Засмях се. Представям си, че и на мен ми харесва.
– Сигурно.
Джакс се усмихна и отпи дълга глътка вода.
– Влюбен ли си вече?
Замислих се за въпроса му и за тази сутрин.
– Да, мисля, че може би съм. Някак си стана бързо. Но на нея е трудно да се устои.
– Бил съм там, човече, и мога честно да ти кажа, че напълно те разбирам.
Предполагам, че можеше. Странно. Той не беше чак толкова лош.
– Сейди наистина се радва за теб. Откакто се запозна с Уилоу, тя непрекъснато говори за нея. Знам всичко за това колко мило се държиш с нея и как я гледаш така, сякаш няма никой друг в стаята. Всевъзможни сополиви глупости.
Това ме накара да се разсмея.
– Не мога да си представя, че това те е притеснило твърде много. Ако аз съм толкова сополив с друго момиче, значи твоето момиче е в безопасност.
Джакс се усмихна:
– Аз съм този, когото тя обича. Не съм се притеснявал.
Той беше прав. Освен това не ми пукаше. Вече не ми пукаше.

Уилоу

Ушите ми звъняха, когато си тръгнахме от концерта. Но това не намали вълнението ми. Първата ми концертна тениска, която всъщност бях заслужила, беше здраво стисната в ръката ми, докато Маркъс ме качваше в камиона. Гледах го как заобикаля предната част на камиона, за да влезе вътре.
– Е, какво мислиш?
– Много ми хареса! Благодаря ти, че ме доведе.
Той се наведе и ме целуна жадно, което не очаквах. Когато свърши, захапа долната ми устна и ме пусна. Бях малко задъхана.
– Исках да го направя през последните два часа – обясни той със секси усмивка, преди да запали двигателя на камиона.
Уау. Днешният ден не можеше да стане по-добър.
Облегнах глава назад и отпуснах очи.
– Събуди се, спяща красавице, ние сме си у дома – прошепна Маркъс в ухото ми и ме разбуди.
Бях спала през целия път дотам. По дяволите. Исках да прекарам време в разговори с Маркъс. Днес не успяхме да си поговорим много.
– Съжалявам, че съм заспала.
– Недей. Трябваше да те гледам как спиш повече от час. Хареса ми.
Той винаги ме караше да се чувствам толкова специална.
– Добре, но това звучи скучно.
Той нежно ухапа ушната ми мида и прошепна:
– Повярвай ми, не беше.
Поколебах се, а дъхът му секна.
– Да влезем вътре – гласът му звучеше напрегнато.
Бързо се измъкнах от камиона. Ако щяхме да продължим това вътре, бях повече от готова.
Маркъс ме заобиколи, хвана ме за ръка и ме издърпа до себе си, докато се изкачвахме към апартамента.
След като влязохме вътре, се насочих към хладилника, за да си взема „Джарито“. Бях жадна. Отваряйки най-долното чекмедже, осъзнах, че няма повече. Само бира. На Кейдж никога не му свършваха напитките. Но те бяха изчезнали. Беше ме пуснал да си тръгна. Вътре в мен се надигна малък мехур от страх. Затворих хладилника и се загледах втренчено в неръждаемата стомана пред мен. Какво щеше да стане, ако беше продължил напред и ме беше изоставил? Какво щеше да се случи, когато Маркъс ме изостави? Щях да остана сама. Клетката беше моето сигурно убежище. Сърцето ми започна да бие учестено и аз панически погледнах към вратата на спалнята му. Къде беше той? През целия ден не ми беше писал, за да ми каже какво прави или да ме провери.
– Лоу, добре ли си? – Попита ме Маркъс. Исках да кимна с глава, но не успях. Паниката в гърдите ми започваше да ме обзема. Отдавна не бях получавала пристъп на тревожност, но точно тук щях да получа пълен пристъп и нямаше какво да направя, за да го спра. Кейдж не си беше спомнил за моите „Джаритос“. Беше ме пуснал да си тръгна. Бях го помолила за това и той го правеше. Маркъс нямаше да е наоколо завинаги.
– Лоу, погледни ме – Маркъс ме обърна с лице към себе си, но не можех да срещна очите му. Щях да го загубя. Дълбоки вдишвания. Трябваше да се съсредоточа върху дълбоките вдишвания.
– Уилоу, погледни ме, моля те, бейби, погледни ме – молеше той и аз исках да облекча загрижеността му, но не можех. Точно сега трябваше да дишам. Вдишвам и издишвам, вдишвам и издишвам, вдишвам и издишвам.
– Какво, по дяволите, Лоу? – Гласът на Кейдж. – Движи се – излая той и аз исках да го спра, но той ме оставяше. – Лоу отърси се от това. Хайде. Измъкни се заради мен. Съсредоточи се върху мен, Лоу, и ми кажи какво се случи. Гласът на Кейдж беше строг. Той и преди е бил с мен в такива ситуации. Той щеше да го спре. Обърнах очи нагоре към него
– „Джаритос“ – задавих се и сълзите се забиха в очите ми. Задъхвайки се за въздух, отново се съсредоточих върху дишането си.
– А, по дяволите, Лоу. Имам още малко. Виж, че са точно тук, в тази чанта.
Видях познатите бутилки през найлоновата торбичка. Той е купил няколко. Не си беше тръгнал. Бях в безопасност. Не бях сама. Кимнах с глава и си поех дълбоко дъх.
– Добре – отговорих шепнешком. Стягането в гърдите ми малко отслабна, но усещах, че заплахата от атака все още е налице. Чакаше ме.
– Ела тук – Кейдж ме придърпа към себе си и познатата миризма ме успокои.
– Забелязах, че няма тази сутрин. Няма да те оставя. Чуваш ли ме. Не. Те. Оставям.
Кимнах срещу гърдите му и чух как вратата се затваря. Маркъс. О, Боже. Видял е, че съм изгубила ума си. А сега бях увита в ръцете на Кейдж. Не е добре. Отдръпнах се и погледнах през рамото на Кейдж, а Маркъс го нямаше.
– Той си тръгна – прошепнах аз, като вдигнах очи, за да срещна тези на Кейдж.
– Сигурно си го изплашил до смърт. Не е лесно да те видя да правиш това.
Кимнах.
– Беше, защото нямах твоите напитки?
Отново се просълзих и свих рамене.
– Донякъде. Мисълта, че ме пускаш и ще остана сама.
Той поклати глава:
– Никога няма да се случи. Ако проклетите мексикански питиета свършат и аз малко се забавям да донеса още, това не означава, че те пускам. Никога няма да бъдеш сама, Лоу. Кълна ти се. Чуваш ли ме.
– Да.
Той погледна назад през рамото си.
– Той не е напускал апартамента. Отиде в спалнята си.
– Благодаря – посегнах към него и го прегърнах. Страхувах се от идеята да се изправя пред Маркъс.
– Обичам те, Лоу – прошепна той.
– Аз също те обичам – отвърнах и се отдръпнах. Трябваше да се справя с това, че Маркъс ще стане свидетел на лудостта ми. Кейдж не можеше да направи това за мен. Всичко беше мое.

Назад към част 14                                                       Напред към част 16

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *