Глава 19
Маркъс
Не можех да преглътна. Имаше памук в гърлото си и доста дебел слой от него върху езика ми. Прочистих устата си, започнах да се движа и главата ми изпищя в знак на бунт. Паднах назад върху мекото легло под мен и изстенах. Какво не беше наред с мен? Бавно повдигнах клепачи и слънцето надникна през щорите на прозореца ми. Смутено, погледнах надолу към себе си. Бях облечен с дънки и тениска. Бях в леглото си. Нещо не беше наред. Притиснах главата си между дланите и се принудих да седна. Стаята започна да се върти и аз затворих очи. Познавах това чувство. Отдавна не го бях изпитвал, но знаех какво е. Огромен махмурлук. Шумът от другата страна на вратата ми помогна да се съсредоточа. Бях в стаята си. Защо бях в стаята си? Как се озовах в стаята си?
Уилоу. Изправяйки се, принудих краката си да се движат, докато не отворих вратата на стаята си, след което се облегнах на нея и се стъписах от замайването, причинено от болката в главата ми.
– Изглеждаш гадно.
Отваряйки очи, открих Кейдж да влиза във всекидневната с чаша кафе в ръце. Като насочих вниманието си към дивана, забелязах, че е празен. Уилоу. Къде беше Уилоу?
– Ти също така си много лош пияница.
По дяволите. Какво бях направил?
– Уилоу – успях да кажа през най-лошия случай на пресъхване на устата, който някога съм имал.
Кейдж седна на дивана и ми се усмихна. Какво беше толкова смешно?
– Лоу е в моето легло.
Какво? Защо? Тя не би го направила? Тя знае, че не я искам там. Отдръпнах се от вратата и тръгнах към спалнята на Кейдж.
– Остави я на мира. Тя има нужда от сън. Миналата нощ не беше никак лесна за нея.
Спрях и се обърнах, за да го погледна назад.
– Какво се случи?
Кейдж повдигна вежди към мен, а усмивката на лицето му беше изчезнала и изглеждаше вбесен.
– Искаш пълно обобщение? Добре. – Кейдж се наведе напред, опирайки лакти на коленете си, и ме погледна.
– Уилоу дойде да вземе пияния ти задник от бара снощи. Когато тя стигна там, ти вече се чукаше на сухо с Джес на дансинга. Ръцете ти бяха навсякъде по нея. Лоу отиде и измъкна Джес от теб, а когато Джес продължи да я заплашва, Лоу я нарече глупост и я изпрати да си ходи. От това, което чух, било е адски горещо. Както и да е, след това тя довлякла пияния ти задник вкъщи. Ти припадна в камиона си. Трябваше да ме помоли да и помогна да те качи по стълбите и да те сложи в леглото. След това продължи да се срива върху мен и да плаче. Прегърнах я в обятията си, както винаги правя, когато я боли, и я занесох в леглото си, където ми разказа всичко това, а после бързо заспа. Престън се обади и също ми разказа цялата история.
Щеше да ми стане лошо. Какво бях направил? Гърдите ме боляха, стомахът ми се свиваше, а главата ми се блъскаше. Отново я бях изпратил да бяга в прегръдките на Кейдж, за да се утеши. Аз бях причината Джес да я заплашва. Бях я изложил на опасност, а тя се беше погрижила за мен.
ПРОКЛЯТИЕ
Паднах на най-близкия до мен стол, притиснах въртящата се глава в ръцете си и се преборих с желанието да заплача като проклето бебе.
– Мислех, че ще те убия, когато я нараниш, знаеш ли. Но проклет да съм, ако не съм просто облекчен, че всичко свърши. Дори не искам да те наранявам. Просто съм толкова щастлив, че тя се върна.
Това беше всичко, което беше необходимо. Тръгнах към тоалетната и избълвах всичко от стомаха си. Няколко пъти. След това се плъзнах по стената и се разплаках тихо. Всичко се върна към баща ми. Той беше причината да се напия. Ако загубех Уилоу заради това, щях да го убия. Не можех да я загубя. От идеята ме болеше толкова силно, че правеше дишането невъзможно.
Вратата на банята се отвори бавно и аз се обърнах, за да погледна една много твърда Уилоу. Погълнах гледката и, докато влизаше вътре и затваряше вратата след себе си. Тя ми подаде студена кърпа за миене.
– Ето.
Взех я, без да мога да откъсна поглед от нея, докато миех студената пот от лицето си. После ми подаде чашата в ръцете си.
– Изпий това. Ще ти помогне.
Взех я, отпих няколко малки глътки и я гледах, страхувайки се да не се обърне и да си тръгне. Но тя не го направи. Вместо това се плъзна по стената и седна до мен.
– Съжалявам. Толкова много съжалявам, по дяволите – задавих се.
Тя не отговори. Вместо това седеше и се взираше в ръцете си, стиснати здраво в скута и. Искаше ми се да я издърпам в обятията си и да я прегърна. Да я предпазя от това да ме напусне. Но усещах миризмата на уиски и дим по дрехите си. Вонях.
– Ти ме нарани – отвърна тя накрая с тих глас. Малката част от сърцето ми, която все още беше цяла, се разби при думите и. Буцата в гърлото ми стесни дихателните ми пътища.
– Боже, Лоу, толкова съжалявам. – Исках да и изповядам любовта си, но точно сега това звучеше невероятно. Не исках тези думи да бъдат накърнени от това.
– Разбирам, че си се скарал с баща си. Престън ми обясни това. Но Маркъс, това, което не разбирам, е защо си отишъл да пиеш толкова много, че да танцуваш и да докосваш друга жена. Със сестра ми се караме през цялото време. Аз нямам майка и сестра като теб, които да ме обичат. Аз нямам семейство. Единственото семейство, което имам, ме мрази. Лариса не се брои, защото е бебе. Знам, че семейните проблеми са гадни, Маркъс. Имам сериозни проблеми. Неща, за които не знаеш. Проблеми, които ме разяждат отвътре. Но нищо от това не е оправдание да избягам, да се напия и да се натискам с друг човек.
Бях егоистично, разглезено дете. Тя беше права. Ако ролите се бяха разменили, щях да съм луд. Нямаше да седя до нея и да говоря спокойно на следващата сутрин. Тя беше прекалено добра за мен. Вече бях разбрал това, но сега знаех колко не я заслужавах.
– Права си. Не те заслужавам.
Ръката на Уилоу се протегна и покри моята, а тялото ми потрепери от допира и. По дяволите, щях да се разплача точно пред нея. Борейки се с парещите сълзи в очите си, не можех да я погледна. Бавно преместих палеца си и го закачих през нейния. Не бях достатъчно смел, за да взема ръката и изцяло. Не бих могъл да се справя, ако тя я дръпне.
– Никога повече не ми прави това.
Думите и потънаха бавно и аз извърнах глава, за да срещна погледа и, без да се интересувам, че очите ми са насълзени от неизплакани сълзи.
– Повече? Искаш да кажеш, че ми прощаваш. Не е свършило? – Попитах невярващо.
Тя се усмихна, обърна ръката си и прокара пръсти през моите, държейки я здраво.
– Прощавам ти – каза тя, след което протегна другата си ръка и избърса влагата в миглите ми. – Как да остана ядосана на това? Хммм? Ти седиш тук на пода в банята, бориш се със сълзите и изглеждаш напълно победен. – Тя се премести по-близо и положи глава на рамото ми. – Обичам те, Маркъс. Разбира се, че ти прощавам. – Поставих чашата в ръката си на ръба на ваната, посегнах към нея и я придърпах в прегръдките си. Имах нужда да я прегърна. Почти я бях изгубил и имах нужда от нейната близост. Тя се сви към мен и сълзите на облекчение се търкулнаха свободно по лицето ми.
– Аз също те обичам. Толкова много, Лоу. Толкова много. Обещавам ти, Лоу, че никога повече няма да те нараня.
Уилоу
През следващата седмица Маркъс се отклони от пътя си, за да прави сладки романтични неща за мен. Една вечер се прибрах от работа и ме чакаше вана с балончета, и запалена свещи. Той ми оставяше малки сладки бележки навсякъде. Един клиент дори ми донесе една от тях по време на работа една вечер. Два пъти се събуждах, за да открия до възглавницата си винтидж концертна тениска на Aerosmith. Едната беше California от 1984 г., а другата – Aero Force от 1986 г.
Бях готова да направя следващата стъпка, но го чаках. Трябваше да се увери, че не го изоставям. Че е спечелил прошката ми. Беше го направил, разбира се. Бяхме водили два много различни живота. Не беше честно от моя страна да очаквам той да се справя с лошите ситуации по същия начин като мен. Той беше израснал защитен от лоши ситуации. Не знаеше как да се справя с ударите. Бях толкова разяждана от ревност, че исках да го накажа. Не исках да има причина да се държи по този начин. Не можеш да очакваш, че един защитен човек ще реагира на разочарованието по начина, по който реагира човек, който познава само разочарованието.
Излизайки навън на слънце, след като цял ден бях затворена в класната стая, вдигнах лице към слънчевите лъчи и вдишах соления бриз. Лятото скоро щеше да дойде и нямах търпение да го прекарам с Маркъс. Кейдж планираше двуседмично пътуване с някои от приятелите си. Той искаше и аз да дойда, но аз нямах търпение да прекарам тези две седмици насаме с Маркъс. За първи път Кейдж и аз бяхме разделени за толкова дълго време. Това малко ме притесняваше, но страхът, че ще остана сама, започваше да отслабва. От сутринта, когато видях сълзите в очите на Маркъс, когато си помисли, че ме е изгубил, се чувствах по-сигурна във връзката ни. Той ме обичаше също толкова силно, колкото и аз него. Вече не се съмнявах в това. Да се обадя на Кейдж, когато имам нужда от някого, вече не ми минаваше през ума. Първият човек, когото исках, беше Маркъс. Освен това сега Маркъс ми купуваше „Джаритос“. Никога не ги оставяше да се понижат достатъчно, за да ги забележи Кейдж. Поддържаше ме толкова добре запасена, че беше комично. Кейдж отначало мрънкаше за това, но вече го беше преодолял.
Щастливите ми мисли бяха прекъснати, когато погледът ми попадна на сестра ми, която стоеше срещу нов джип „Мерцедес“ и се усмихваше като котката, която е хванала канарчето. Или по-скоро като котката, която е хванала богатия стар пич. Приближавайки се до нея, аз се намръщих, разглеждайки новата и кола. Зачудих се дали не е купена от някоя от къщите на бащата на Маркъс.
– Тауни – казах аз, като спрях пред нея.
– Харесва ли ти колата? – Почти мъркаше от удоволствие Тауни. Не. Не ми харесваше начинът, по който я беше получила. Но ми хареса фактът, че Лариса вече нямаше да се вози в този смъртоносен капан на сестра ми.
– Получи я, като си разтвори краката, сестричке. Не съм фен на разрушителите на домове.
Тя извъртя очи и ме погледна с отвращение. Сякаш аз бях отвратителната.
– Както и да е. Исках да ти кажа, че се местя и продавам къщата. Джеферсън смята, че така е най-добре. Да ти я оставя е безсмислено. Ти не живееш там. Тя така или иначе е моя. Мама ми я остави.
Тази информация ме жегна, но я очаквах. Тя никога не ми беше давала нищо. Защо да започва сега?
– Къде се местиш? – По-добре да не е далеч. Не ми пукаше за Тауни, но Лариса беше моя племенница. Исках да мога да я виждам.
Тауни се усмихна и наклони глава, така че медните и къдрици се свлякоха върху голата и ръка.
– Джеферсън ни премества в Мобил. Купи ни хубава голяма къща и ще се премести при нас веднага щом мастилото върху документите за развода му изсъхне.
На един час път. Не е лошо, но все пак е по-далеч, отколкото ми харесваше. Поне на Тауни нямаше да и се налага да работи. Щеше да е вкъщи с Лариса и може би този начин на живот щеше да запали майката в нея. Може би тя и Лариса щяха да се сближат. Преглътнах горчивия вкус в устата си. Тауни наистина беше развалила един брак. Но Лариса щеше да си има баща. Бях толкова разкъсана. Знанието, че на Лариса няма да и се наложи да живее живота, който имах аз, беше такова облекчение. Но знаейки, че един брак е разрушен, че още едно семейство губи баща си, това разбиваше сърцето ми. Боже, можеше ли това да е още по-прецакано.
– Ето – Тауни ми подаде един плик. Протегнах ръка, за да го взема. Отвън беше изписано името ми с вихрения почерк на Тауни и беше запечатан.
– Това са някакви пари. За всички часове, в които си гледала Лариса, и за да можеш да си намериш собствено жилище и да се изнесеш от леглото на Кейдж Йорк. Там сложих и новия ни адрес. Лариса ще иска да те види. – Взирах се в сестра си смаяна. Коя беше тя и какво беше направила с Тауни?
– Даваш ми пари? – Попитах недоверчиво.
Тя изправи рамене и видях как маската на безразличие заема мястото си на лицето и. Тауни не се занимаваше с емоции.
– Винаги плащам дълговете си, Лоу. – Тя ми блесна с усмивката си на кралица на красотата и преметна косата си през раменете. – Е, трябва да отида да се срещна с годеника си и да взема Лариса от детегледачката. – Тя се обърна, за да си тръгне, после спря и погледна назад през рамо.
– Ти си умна, Лоу. Направи нещо с това.
Просто стоях там, докато тя се качваше в новия си луксозен джип и потегляше. Какво се беше случило току-що? Дали това беше начинът и да каже, че съжалява? Погледнах надолу към плика в ръцете си и го отворих внимателно. Извадих чек за десет хиляди долара и го погледнах шокирано. След това очите ми се спряха върху подписалия го:
Джеферсън М Харди II
Мерцедес Бенц на крайбрежието на Мексиканския залив
Назад към част 18 Напред към част 20