Аби Глайнс – Морски бриз – Заради Лоу – книга 2 – част 4

Глава 4

Уилоу

Сестра ми нямаше да ми позволи да остана през нощта. Пъхнах ръка в джоба на дънките си и стиснах ключа, който Кейдж ми беше дал. Колкото и да се страхувах, че ще се изчерпя, имах нужда да остана някъде. Освен това тази сутрин бях оставила куфара си в спалнята на Кейдж. За да му се отплатя за още една нощ тази седмица, щях да изпера прането ни тази вечер. Чувствайки се малко по-добре, че съм ужасен случай на благотворителност, тръгнах към стълбите.
– Лоу, ей, красавице, мина твърде много време – Престън ми хвърли красивата си момчешка усмивка и прибра кичур бяло руса коса зад ухото си. Момчето знаеше как въздейства на жените, но явно не беше разбрало, че не въздейства на мен.
– Здравей, Престън, и да, така е. Изненадана съм, че не си наоколо повече, след като приятелят ти живее тук.
Малка бръчка смръщи челото на Престън. Той погледна назад по стъпалата към вратата на апартамента, след което се обърна към мен.
– Е, да, ами за Маркъс. Той има лош ден. Сестра му е там горе и е много разстроена заради някакви семейни неща, които са се случили. Защо ти и аз не отидем да хапнем нещо и да отидем да чуем Джакдаун как свирят в Живият залив тази вечер, ако не си на работа. Не съм виждал Дуейн и Рок от известно време. Сигурен съм, че Дуейн ще се радва да те види.
Да отида да слушам Джакдаун не беше това, което трябваше да правя тази вечер. Имах доста домашна работа, а утре щях да работя двойна смяна в ресторанта на „Лайв Бей“. Въпреки това не исках и да се намесвам в един семеен проблем. Знаех достатъчно за този вид проблеми, за да знам, че Маркъс се нуждае от известно уединение.
– Хм, добре, звучи добре. Ех – погледнах назад към стълбите, – мислиш ли, че може да вляза и да се преоблека много бързо. Просто ще отида направо в стаята на Кейдж и ще изляза веднага след това.
– О, да, това е добре. Просто исках да кажа, че имат нужда от известно време насаме. Вероятно така или иначе са в спалнята на Маркъс и се съмнявам дори да те чуят да влизаш. Хайде, аз ще дойда с теб и ще изпия едно питие, докато се преоблечеш.
Пъхнах ръка в джоба и извадих ключа си, усещайки странна топлина в себе си при вида му. Беше странно как нещо толкова малко ме караше да се чувствам сигурна.
Влязохме вътре и аз оставих Престън в кухнята, докато влизах в стаята на Кейдж. Докато минавах покрай затворената врата на спалнята на Маркъс, чух да се говори. Може би ще успея да се измъкна оттук, преди да разберат, че съм влязла. Изглеждаше, че Маркъс няма нищо против да съм тук често. Не исках това да се промени.
Вмъкнах се в къса дънкова пола и облякох изумруденозелено горнище, а след това навлякох черното кожено яке, което Кейдж ми беше подарил за Коледа преди две години. Каубойските ми ботуши седяха в гардероба му, подредени до неговите, и аз се засмях на този малък намек от Кейдж. Той ме искаше тук. Това беше очевидно. Момчето нямаше представа колко невъзможни прави нещата.
Излизайки от спалнята, забелязах Престън и Маркъс да си шепнат в хола. Спрях, без да искам да се намесвам, когато Маркъс срещна очите ми. Бавно зелените му очи се спуснаха по тялото ми и се върнаха обратно, което накара пулса ми да се ускори. Стоях замръзнала на мястото си, докато очите му отново не намериха моите.
– Проклето момиче, нека измъкнем секси задника ти оттук, преди Кейдж да се появи. Той ще ме накара да вися за топките, а ти да се преобличаш, докато той стои на стража пред вратата. – Думите на Престън имаха за цел да нарушат тишината, но само накараха очите на Маркъс да пламнат.
– Хм, добре, добра идея – принудих се да се усмихна и след това накарах краката си да се раздвижат, докато не се озовах до Престън. Ръката му се плъзна около раменете ми, а той наведе глава надолу и ме помириса. – Мммм… дори миришеш добре.
Маркъс прочисти гърлото си шумно, което накара Престън да се засмее.
– Отиди да се разбереш с Аманда, братче. Току-що ви дадох личното пространство, от което се нуждаете. Кейдж има среща с някакво момиче от Монровил, което е тук за пролетната ваканция. А аз възнамерявам да задържа тази до късно.
Лицето ми се нагорещи от инсинуацията в гласа му. Със сигурност Маркъс знаеше, че няма да съм навън, за да правя това, което Престън направи да звучи, че ще правя. Какво му беше станало? Никога не е флиртувал толкова гадно.
– Лека нощ, Маркъс, надявам се нещата да се оправят. – Успях да кажа със спокоен глас, без да намеквам за лудостта, в която вниманието му бе вкарало пулса ми.
Той кимна и се обърна, без да каже нито дума.

Маркъс

Каубойски ботуши. Трябваше ли да носи чудовищни каубойски ботуши с тази мъничка пола? Блъснах вратата на хладилника, без да си взема питие. Една бира звучеше наистина добре, след като гледах как Престън излиза с Уилоу, притисната до него. Но Аманда имаше нужда от мен. Не можех да пия, дори и ако точно сега единственото, което исках, беше да се напия и да забравя тази луда бъркотия, която баща ми беше сложил в скута ми.
– Защо блъскаш нещата? – Попита ме Аманда, излизайки от спалнята ми.
Повдигнах рамене, без да искам да споделям със сестра си как съм се сринал заради момиче, с което току-що се бях запознал, докато ние имахме по-големи проблеми за решаване.
– Има ли нещо общо с гласа на момичето, което току-що чух тук с Престън?
Свлякох се на кухненския стол и я погледнах с намерението да И кажа „не“, но вместо това отговорих:
– Да.
Аманда ми се намръщи и измъкна стола срещу мен изпод масата, преди да седне на него.
– Престън среща ли се с нея?
– Не, не и, ако не иска да има предсмъртно желание.
Веждите на Аманда се вдигнаха от изненада:
– Искаш да кажеш, че я харесваш достатъчно, за да се скараш с Престън заради нея?
– Не и аз. Кейдж. Той си мисли, че ще се ожени за Лоу.
Аманда се засмя:
– Кейдж да се ожени? Напоследък от пушене на трева към крек ли е преминал?
На мен също ми прозвуча нелепо, но тя не го беше виждала с Уилоу. С нея той беше различен. Всъщност му пукаше.
– Сложно е.
Аманда играеше с червените ресни на подложката пред себе си. Постелките бяха просто още един от онези малки щрихи на това място, за които Уилоу имаше пръст. Престън беше толкова зле, колкото и Кейдж, когато ставаше дума за жени. Мразех да знам, че е навън с Уилоу.
– Трябва да се прибера при мама. Бих казал, че можеш да дойдеш с мен, но ужасната гримаса на лицето ти ще я изплаши. Трябва да отидеш да се преоблечеш в нещо секси и да тръгнеш след момичето. Престън нямаше да я вземе, ако знаеше, че я харесваш толкова много. По дяволите , сигурно я е взел някъде, само за да я измъкне от апартамента заради нас.
Тя беше права. Поне се надявах да е права. Изправих се и погледнах надолу към избледнелите дънки и футболната тениска на Алабама, които бях облякъл.
– Какво не е наред с начина, по който съм облечен?
Аманда въздъхна и се изправи.
– Хайде, безпомощният ми брат. Ще те накарам да изглеждаш неустоимо. Повярвай ми, добре. Имам предвид, че последното момиче, което беше харесал, напълно го изпусна от ръцете си. Бих казала, че имаш нужда от моята помощ.
– Бях се изправил срещу рок звезда, Аманда. Не беше точно честна игра.
Аманда сви рамене:
– Може би е така, но Престън и Кейдж не са Джакс Стоун. Този път ти определено си най-горещия красавец в групата.
– Току-що красавец ли ме нарече? И Джакс не е по-хубав от мен. Той просто е известен.
Аманда изпусна гръмогласен смях.
– Не, скъпи братко, Джакс Стоун е въплъщение на сексапила със или без китара и адски секси глас на певец. Ти никога не си имал шанс. Той беше това, което наричаш игра с големите кучета. Този път определено играеш в рамките на своята лига.
– Както и да е, просто ми кажи какво да облека и се махай оттук. Вбесяваш ме.

Уилоу

– Искаш ли бира? – Попита Престън, избутвайки ни през тълпата от хора към една маса с познати лица.
– Не, благодаря. Но една кола би била добра – отвърнах силно, за да ме чуе през музиката. Джакдаун все още не бяха излезли на сцената, но групата преди тях беше вдигнала тълпата на крака. По звука на групата вероятно алкохолът беше причината всички да са на крака и да крещят и танцуват. Групата не беше толкова добра. Джакдаун беше причината тълпата да е тук тази вечер. Те винаги привличаха тълпа от местни жители.
– Добре, иди там и седни при Рок, Триша и Дуейн. Аз ще донеса напитките ни и ще се срещнем там.
– Добре.
Рок и Дуейн бяха приятели на Престън, с които се бях запознала чрез Кейдж през последната година. Триша беше съпруга на Рок. Напомняха ми на Кид Рок, с бръсната глава, и Памела Андерсън. Триша не беше много естествена, но определено можеше да постигне успех като централна снимка, ако някога поиска. Или пък екзотична танцьорка. Дуейн ме забеляза пръв и по лицето му се разля усмивка. Дългите му коси тази вечер бяха прибрани на конска опашка, а ризата, с която беше облечен, беше достатъчно прилепнала, за да покаже впечатляващото му изваяно тяло.
– Уилоу! – Извика за поздрав Дуейн, когато се приближих до масата им. Триша ми се усмихна лъчезарно и ми махна с малък пръст:
– Здравей, момиче. Не знаех, че ще дойдеш тази вечер. Когато говорихме с Кейдж, той каза, че тази вечер имал някаква среща с едно момиче и се съмнявал, че ще излязат от хотелската и стая.
Рок побутна Триша и тя му хвърли едно намръщено око:
– Какво? Лоу не е идиот. Момичето знае, че Кейдж е курва.
– Боже, бейби, остави това – помоли Рок.
Поклатих глава и се засмях, заемайки стола до Дуейн.
– Тя е права, Рок. Знам къде е и какво прави. Това, че казва на света, че ще се ожени за мен, не означава, че аз ще се омъжа за него. Момчето е лудо. Изобщо не ме притеснява с кого е и какво прави.
Рок кимна, след което малка бръчка смръщи челото му.
– Значи си дошла сама?
– Не, тя е с мен – обяви Престън, като постави кола пред мен и зае стола от другата ми страна.
– Ах, по дяволите, човече – изстена Рок и Дуейн се присъедини към него с разочарована въздишка.
– Какво? Маркъс и Аманда имаха някакви семейни проблеми и той се занимаваше с нея в апартамента. Така че реших, че с Лоу можем да дойдем да се забавляваме с вас и да чуем Крит.
– Лош ход – промърмори Дуейн, преди да отпие от бирата си.
– Както и да е, на Кейдж няма да му пука. Освен това тази вечер ще се чука с някакво момиче от Монровил.
– Колкото и да е увлекателен този разговор, мисля, че Лоу решава какво да прави и с кого да го прави. Кейдж не е нейният баща. Всички престанете да се държите така, сякаш тя му принадлежи, и я оставете да си има живот – раздразненият тон на Триша накара всички да замълчат и аз бях благодарна.
Тя се изправи и ми протегна ръка:
– Хайде, момиче. Ние с теб ще отидем да се разтърсим там и да създадем суматоха, за да дадем на тези момчета какво да правят.
Аз се намръщих:
– Какво ще правят?
Тя хвана ръката ми и ме издърпа нагоре.
– Ще заплашват, ще се мръщят и евентуално ще се държат мъжки с всички момчета, които ще се слюнчат по нас.
Чух ръмженето на Рок, докато си проправяхме път в тълпата.
– Не ти ли омръзна всички да се държат така, сякаш си собственост на Кейдж? – Попита ме Триша, като ме придърпа по-близо до себе си, докато си проправяхме път към предната част на тълпата. След няколко минути щеше да започне „Джакдаун“ и знаех, че тя ни води към предната част, за да можем да ги видим. И за да може Крит да ме види. От месеци насам тя се опитваше да сдобри мен и брат си. Кейдж винаги се опитваше да замрази опитите и, но тази вечер Кейдж не беше тук.
– Кейдж е всичко, което имам. Той е най-добрият ми приятел и аз не обръщам внимание на проблемите му. Ако наоколо се появи човек, за когото си струва да се бия, няма да позволя на Кейдж да застане на пътя ми. Но досега той не ме е спрял от никого, когото наистина искам.
Триша ме изучаваше за момент. Отговорът ми не и хареса. Можех да го видя по лицето и.
– Но ако не се оглеждаш наоколо, как ще разбереш кога ще се появи правилният?
Повдигнах рамене, като се сетих за Маркъс и веднага изтласках тази мисъл от ума си. Той не беше дори близо до моята лига. Беше безсмислено дори да си фантазирам за това.
– Просто ще знам.
Тя сви рамене и започна да казва нещо, когато светлините угаснаха и звукът на електрическата китара на Крит изпищя, карайки тълпата да изпадне в лудост от писъци и възгласи.
– Започвасе – отвърна тя с усмивка и насочи вниманието си към сцената. Димът беше обгърнал сцената. Крит излезе от дима в светлината на един прожектор, като накара акордите на китарата си да запеят. Дългата му руса коса толкова приличаше по цвят на тази на Триша, че ме накара да си помисля, че може би нейната все пак не е от бутилка. Вместо да придърпа косата си назад, той я остави да пада върху голите му рамене. Което беше запазена марка за Крит. Той никога не носеше риза на сцената. Дънките, които носеше, висяха свободно на бедрата му, като предизвикваха тръпка у жените, а вероятно и у някои от мъжете, от малкия поглед към бедрата му. Гръдният му кош не беше толкова широк и мускулест като този на Дуейн и Рок, но имаше чисти мускули и много очевидно секси тяло, което от дясната страна беше покрит от татуировка на навита змия.
Останалите от групата излязоха от дима и гласът на Грийн се присъедини към електрическата китара. Грийн беше най-добрият приятел на Крит и басистът, който заместваше певеца в групата. Крит беше водещият певец, но Грийн също можеше да пее и той получаваше по няколко песни във всеки сет. Грийн почти приличаше на тъмнокосия близнак на Крит. Същата дълга коса в тъмнокафяв цвят. С изключение на това, че Грийн носеше риза от татуировки. Целият му гръден кош и ръцете бяха покрити с татуировки. Гледайки Грийн, човек никога не би предположил, че той е във втори курс на юридическия факултет. Едно момиче вдясно от мен започна да крещи името му заедно с няколко доста колоритни неща, които искаше да му направи след шоуто. Разтърсих глава, за да изчистя мисловните образи, които така и не поисках, и погледнах към задната част на сцената към барабаниста Мати. Яркооранжевата му коса стърчеше право нагоре. Тя не беше и къса. Човекът трябваше да използва тонове продукт за коса, за да може това нещо да стърчи така. Гърдите му бяха покрити с тясна черна тениска и въпреки че седеше зад барабаните, знаех, че дънките му ще са също толкова тесни. Момчето харесваше тесните си дънки.
– Нямам търпение да те види тук долу – изпищя развълнувано Триша в ухото ми.
Наистина исках само да танцувам. Привличането на вниманието на Крит беше последното нещо, за което мислех. Насочих вниманието си към клавириста Леджънд. Той беше космат. Имаше огромна брада, което беше странно за двайсет и четири годишен мъж, но той се гордееше с косата си. Рошавата му кафява коса беше достатъчно дълга, за да я прибере зад ушите си, а дънките му плътно обгръщаха бедрата му и висяха достатъчно ниско, за да покажат плоския му корем, където тясната тениска на „Аеросмит“, която можеше да е моя, защото беше толкова малка, не стигаше до линията на талията му.
Гласът на Крит се присъедини към гласа на Грийн и те започнаха най-популярната си оригинална песен „Асове“.
Яркосините очи на Крит, за които случайно знаех, че са подсилени с помощта на контактни лещи, ме намериха. Ничии очи не бяха толкова електрически сини. Кейдж ми беше съобщил за фалшивия им цвят, когато за първи път срещнах Крит и коментирах очите му. Крит ми намигна и облиза устни подканящо. Не можех да не се засмея. Момчето беше скандално. Изобщо не беше мой тип, но беше много забавен. Голите му гърди също не бяха трудни за гледане.
– Знаех си, че ще му хареса да те има близо – изкрещя Триша над музиката. Усмихвайки се, оставих тялото си да се движи в такт с музиката.
След няколко песни и няколко танцови партньори си проправих път обратно през тълпата към нашата маса. Устата ми беше като памук. Имах нужда от кока-колата си, макар че до този момент тя вероятно беше разводнена. Престън разговаряше с момиче с дива къдрава кафява коса. Усмихнах се на себе си, като си помислих, че може би трябва да се прибера вкъщи с Триша и Рок.
Усетих, че ме гледат, и обърнах внимание на другите хора на масата. Маркъс седеше на стола, който Триша беше освободила по-рано. Не очаквах да го видя тук тази вечер.
– Здравейте – казах аз и се приближих до масата, без да съм сигурна къде да седна, тъй като брюнетката, която говореше с Престън, беше на моето място.
– Лоу, ти се върна. Ето – Престън стана от мястото си, – седни. Искаш ли да пиеш? Ледът ти се разтопи. Ще ти донеса още една кола.
– Не, Престън, седни обратно. Добре съм. Продължавай разговора си. Аз ще отида да си донеса напитка. – Той не седна, а изражението му изглеждаше несигурно. Усмихвайки се на очевидното му объркване, се обърнах и се отправих към бара. Престън не просто имаше красива платинено руса коса. Той наистина беше толкова въздушен, колкото човек би си представил, че е някой с неговата външност на сърфист.
– Изглежда, че не знае нищо по-добро. Съжалявам.
Гласът на Маркъс беше нисък и близо до ухото ми. Побиха ме тръпки от топлината на дъха му, който гъделичкаше врата ми. Той ме беше проследил. Глуповатата усмивка на лицето ми беше неизбежна.
– Престън е сладур. Пренебрегвам го. Освен това не е като да съм му гадже.
– Не си ли?
Обърнах леко глава, за да мога да срещна погледа на Маркъс:
– Не, разбира се, че не. Това е Престън. Ние сме просто приятели.
Усмивка повдигна ъгълчетата на устата на Маркъс, което ме затрудни да отвърна поглед. Момчето беше направо секси.
– Често ли излизате като приятели с него?
– Не, не съвсем. Имам предвид, че когато го правя, обикновено съм и с Кейдж. Но тази вечер той почувства, че имаш нужда от малко време насаме със сестра си.
Усмивката му изчезна и на нейно място се появи бръчка, докато кимаше.
Стигнахме до бара и Маркъс се приближи зад мен, като ме обгърна с ръце от двете ми страни. Малката тръпка от топлото му тяло, притиснато към гърба ми, ме накара да се преборя с желанието да се сгуша по-близо. Напомних си, че той го прави, за да ме предпази от смачкване в морето от хора, което се стече към бара. Това беше защитен жест. Нищо повече. Но ми хареса.
– Рики! Две кока коли с много лед.
Барманът погледна към нас, кимна кратко на Маркъс и започна да приготвя напитките ни. Това беше бързо обслужване. Тук беше полезно да си местен.
– Кога дойде тук? – Попитах Маркъс, докато чакахме напитките си.
– Около две минути преди да се появиш. Щях да те намеря и да видя дали ще успея да те убедя да танцуваш с мен.
Обхвана ме острото чувство, че се губя. Притискането към Маркъс, докато движехме телата си в такт с музиката, щеше да се нареди в списъка на любимите ми моменти в живота.
– О – беше всичко, което успях да направя в отговор. Сърцето ми се разтуптя от фантазията, която се разиграваше в главата ми. Това, че бях обгърната от чистия мъжки аромат на Маркъс, не помогна. имах странна, но толкова приятна фантазия да пропълзя под ризата му и да оближа гърдите му, когато напитките ни бяха поставени пред нас. Маркъс хвърли пари и взе напитките ни. Той кимна с глава обратно към масата ни и докосването му веднага ми липсваше. Сдържайки патетичната си въздишка, поведох обратно към приятелите ни.
Престън беше преместил брюнетката в скута си, оставяйки ми празно място до двамата. Страхотно.
– Мислех, че си тръгваш – каза Маркъс на Престън, когато седнах на освободеното място.
Престън отпи от бирата си и погледна момичето в скута си. Червените и нокти си играеха с копринените му руси кичури.
– Идваш ли с мен? – Попита я той.
Тя се захили и кимна, изпращайки къдриците си да се разпилеят по раменете и. Той я огледа и ме погледна:
– Нали нямаш нищо против да те оставя с Маркъс? Той каза, че ще те закара до вкъщи.
ДА! Успях да прикрия удоволствието си от промяната в плановете и кимнах:
– Разбира се.
Престън се усмихна и се изправи с ръка, увита плътно около кръста на момичето.
– Ще се видим по-късно.
Махнах леко с ръка, докато отпивах дълго от колата си.
Рок все още беше на дансинга с Триша, а аз нямах представа къде е отишъл Дуейн. Останахме само аз и Маркъс. Взирах се в чашата си с кола и прокарвах пръст през конденза, който се стичаше по стените и. Стана ми притеснено, или поне така ми се струваше. Не знаех какво да кажа и изведнъж се почувствах неловко.
– Благодаря ти, че днес даде на Аманда и на мен малко уединение, но никога не трябва да се чувстваш така, сякаш не можеш да останеш в апартамента. Без значение какво се случва с мен, винаги си добре дошла.
Вдигнах поглед от чашата си и му се усмихнах.
– Благодаря. Но често имам семейни проблеми и знам, че уединението винаги е най-доброто.
Той се намръщи и отпи дълга глътка от питието си, за което бях почти сигурна, че е смесено с уиски.
– Е, през следващите няколко месеца ще имам много семейни проблеми, така че не се притеснявай за мен. Ако Аманда се появи разплакана или се прибере в стаята ми, никога не се чувствай така, сякаш трябва да си тръгнеш. Остани. Предпочитам да останеш, отколкото да избягаш някъде.
Той да ме търси ли беше дошъл? Със сигурност не.
– Благодаря – нямах намерение да споря с него. Макар че ако това се случеше отново, нямаше да се задържа наоколо и да ги карам да се чувстват неудобно. Но нямаше смисъл да споря.
– Хей, братко! Не знаех, че си тук. Ден-два, приятно ми е да се появиш в делничен ден. Липсва ми грозната ти физиономия, когато е навън в колежа. – Дуейн плесна Маркъс по гърба и зае стола до мен, усмихвайки се. Дуейн, Рок, Маркъс и Престън бяха израснали заедно. Според Кейдж всички те били много сплотени. Странна комбинация, ако питате мен. Маркъс беше син на богаташ, макар че със сигурност не живееше като такъв, а Рок притежаваше собствена компания за парапланеризъм, Престън нямаше друга цел в живота освен сърфирането, бейзбола и момичетата, а Дуейн беше добре…. Не бях сигурна какъв е той. Изглеждаше тъмен и опасен, с татуировки и червени петна, но характерът му ми напомняше на голямо плюшено мече. Винаги беше толкова мил и лесен за разговор .
– Трябваше да се измъкна, а съквартирантите ми и двамата ме бяха оставили за през нощта, така че последвах хубавицата тук.
Маркъс току-що хубава ли ме нарече?
Дуейн се ухили:
– Не позволявай на Кейдж да чуе, че я наричаш хубава. Той се побърква, когато момчетата споменават привлекателността на мис Уилоу. – Дуейн ми намигна и запали цигара, облягайки се на стола си.
– Кейдж е пълен с горещ въздух – уверих ги и двамата, но най-вече Маркъс, когото не исках да изплаша, ако изобщо имаше някакъв шанс да се заинтересува от мен.
Дуейн се разсмя, докато димът се издигаше от шума през устата му.
– Не, бейби, той е напълно сериозен. Виждал съм го в действие, когато някой е казал нещо за теб. Не е хубаво.
Замълчи, Дуейн. Погледнах към Маркъс и той отново се мръщеше. По дяволите, трябваше да спра Дуейн и неговата уста.
– Маркъс! Ей ти! Нямах представа, че си се върнал в града. Защо не ми се обади? Наранена съм. – Тя беше прекрасна. Стройна фигура, блондинка и цялата с изкуствени неща. Точно като момичетата, които Кейдж толкова харесва.
– Джес – Маркъс се изправи и прегърна момичето. Вътрешностите ми се свиха.
– Ела да потанцуваш с мен – помоли тя, без да го пуска от прегръдката си. Тя го огледа и се усмихна широко на Дуейн. – Здравей, Ди! Как се чувстваш, бейби?
Той кимна:
– Добре, Джес. Пак ли скъсахте с онзи пич?
Тя се намръщи:
– Да, от повече от месец. Този път той забремени някоя. Не мога да му простя това.
Дуейн изпусна ниско свиркане:
– Ауч… предполагам, че не. Татко Ханк. Никога не съм мислил, че ще чуя това.
Тя сви рамене и придърпа Маркъс по-близо.
– Всичко е наред, имам си шепа Маркъс Харди, за да оправим всичко – гушна се тя.
Маркъс ме погледна и аз се насилих да се усмихна, след което насочих вниманието си към сцената, на която Джакдаун току-що се бяха върнали след почивката си. Не можех да гледам как той си тръгва с нея. Да го видя с човек като нея само ми напомняше колко недостъпен е за мен.
– Един танц – чух да казва Маркъс.
Джес изпищя и го поведе към тълпата.
Не исках да мисля за това. Не исках да мисля за това.
– Тя е братовчедка на Рок. Той не би могъл да и откаже. – Гласът на Дуейн прекъсна мисленото ми пеене. Лицето ми моментално се разгорещи при думите му. Той можеше да разбере, че това ме притеснява. Е, това беше направо перфектно. Сега бях наистина жалка. Нисшата класа, обикновената девойка, която се влюбва в Маркъс Харди. Изведнъж ми се прииска да си тръгна. Исках Кейдж. Имах нужда да се чувствам в безопасност.
– Това не ме притеснява. Не съм дошла тук с него.
Това дори не звучеше правдоподобно. Гласът ми се беше пропукал, за бога.
– Хммм – това беше всичко, което Дуейн каза, докато дърпаше от цигарата си.
– Имам нужда от малко свеж въздух и трябва да се обадя по телефона – казах аз и се изправих. Дуейн повдигна вежди и кимна. Не се нуждаех от всезнаещия му поглед върху мен. Тръгнах към вратата. Далеч от топлината на претъпкания бар и цигарения дим на Дуейн, който се стелеше в лицето ми.

Назад към част 3                                                                 Напред към част 5

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *