Глава 14
БЛАЙТ
Миризмата на кафе ме събуди. Объркана, погледнах тавана и се опитах да разбера кога съм си легнала снощи. Един шкаф в кухнята се затвори и аз се изстрелях от леглото. Точно преди да изпадна в пълна паника, вчерашната нощ се върна в съзнанието ми, когато сънливият ми ум започна да наваксва с останалата част от мен.
Крит. Той беше там. Бях заспала в ръцете му. Завъртях се и погледнах надолу към леглото си, но другата му страна не изглеждаше да е спана. Покривките бяха много по-подредени, отколкото обикновено, но другата възглавница все още не беше използвана.
Вмъкнах се в банята, за да си измия зъбите и косата, преди да изляза в кухнята и да се изправя пред него. Не че това имаше голямо значение. Снощи беше мълчал, когато се върнах в хола, след като се преоблякох. Не беше нужно да го питам, за да разбера, че е преосмислил нещата.
Трябваше да го успокоя, че това не променя нищо и че все още можем да бъдем приятели. Нямаше да се държа странно и да се разстройвам заради това, че той се среща с многото си жени. Но заради здравия си разум не можех да допусна това, което направихме снощи, да се повтори. Беше… Беше най-… Нямаше думи за това, което беше.
Тихо се запътих към кухнята, спрях се и го наблюдавах как си налива чаша и започва да я приготвя така, както я обичах. Поне не приличаше на човек, който е на път да спре да ми бъде приятел. Дали беше останал там цяла нощ? Може би на дивана?
– Добро утро – казах аз, като намразих сънливия звук, който все още лепнеше на гласа ми.
Крит тръсна глава, след което бавно остави погледа си да се спусне по тялото ми и да се върне обратно нагоре. Снощи ме беше видял по огромна тениска и боксерки. Вдигна чашата пред себе си и я поднесе към мен.
– Добро утро – каза той, а на устните му се появи усмивка.
Поне не изглеждаше като уплашен избягал Крит.
– Направих ти кафе – каза той, когато взех чашата от него.
– Благодаря ти.
Той стоеше близо до мен дори след като взех чашата и се взирахме един в друг. Той беше професионалист в тези неща. Нямах представа какво трябваше да кажа. Затова изчаках.
– Ще бъде ли твърде много да те помоля да не изглеждаш толкова дяволски добре сутрин? – Попита той, като протегна ръка и уви около пръста си кичур от косата ми.
– Разресах я – признах аз.
Той се засмя тихо.
– Следващия път искам да я видя предварително несресана.
Следващия път? Ще има ли следващ път? Не исках да се вълнувам прекалено. Той можеше да има предвид следващия път, когато остане при мен, гледаме филм и ме сложи да си легна.
– Тази вечер имам концерт на около час път. В колко часа се прибираш от работа? – Попита той, докато стояхме там, а кафето ми беше забравено в ръката ми. Сините очи на Крит можеха да те накарат да забравиш името си, когато бяха съсредоточени върху теб.
– В четири – отговорих аз, малко замаяна от неговата интензивност. Никога до вчера не е бил толкова близък и интензивен.
– Ще те взема в шест. Искам да дойдеш с мен.
Сякаш някоя жена с туптящо сърце можеше да му откаже. Аз просто кимнах.
Той се усмихна и тръпчинките му се показаха. Протегнах ръка и докоснах една от тях, преди да успея да се спра.
Усмивката му бавно избледня, а в очите му се появи топлината, която помнех от снощи.
– Какво правиш, любов?
– Харесвам тръпчинките ти – отвърнах честно.
Той посегна към кафето, което ми беше дал, и аз му го оставих. Той го постави на плота до себе си, след което ме вдигна и ме постави на другия плот, оставяйки го да стои сгушен между краката ми.
Не бях сигурна какво е планирал да направи, докато не обхвана лицето ми с двете си ръце и не го задържа така, сякаш съм чуплива. Очите му се втренчиха в моите, а след това се спуснаха към устните ми.
– Щях да бъда добър и да не те целуна тази сутрин. Но не мисля, че мога да го направя.
Не исках той да бъде добър.
– Добре – казах аз, почти уплашена да говоря. Не исках той да промени решението си.
Той се приближи и тогава устата му беше върху моята, а езикът му дразнеше долната ми устна. Отворих се за него и изстенах от удоволствие, когато той се вмъкна вътре. Както и преди, трябваше да се хвана за него от страх да не се изгубя някъде. Главата ми беше лека, а сърцето ми биеше толкова силно, че знаех, че той трябва да го чуе.
Тялото ми отново започна да изтръпва и трябваше да стисна краката си, но той стоеше между тях. Ръцете му се спуснаха към талията ми и ми се искаше да го помоля да ме докосне отново. Придвижих тялото си по-близо до него и се надявах да докосна гърдите му.
Но преди да успея да го усетя, той изчезна.
Отворих очи, а той стоеше малко по-назад и поемаше бързи кратки вдишвания. Очите му все още бяха вперени в мен и трябваше да прехапя език, за да не го помоля да се върне.
– Това – каза той, наклони глава назад и се загледа в тавана. – Трябва да го контролирам.
Не се съгласих. Мислех, че той трябва да има по-малко контрол върху това. Мислех си, че целувката с Линк е била забавна и че ми е било топло и приятно. Е, целувката с Крит накара тялото ми да изпадне в дива лудост от чувства, които ме накараха да загубя ума си. Беше експлозивно.
Седях там и гледах как той изравнява дишането си. После най-накрая отново ме погледна. Усмивката на лицето му ме накара да се захиля, а аз прикрих устата си, за да не го чуе. Но той все пак го чу.
– Смяташ, че това е смешно? – Попита той и направи крачка към мен. Сексапилното изражение на лицето му ме развълнува.
Кимнах и го наблюдавах как се бори със себе си дали да се приближи до мен.
– Какво ще стане, ако издърпам тази тениска от тялото ти и върна ръцете си върху тези красиви цици? Хммм? Ще бъде ли смешно? – Игривият поглед в очите му имаше за цел да ме подразни, но начинът, по който го описа, накара тялото ми да се изчерви.
– Не, изобщо няма да е смешно – отговорих малко задъхано.
– Нямаше ли да е смешно? – Попита той, спирайки точно преди да се озове отново между краката ми.
Поклатих глава.
– Тогава какво би било, малка танцьорке?
– Чудесно – отговорих честно, а очите му се разшириха, преди да прокълне и да се отдръпне.
– По дяволите, любов – каза той и отиде да хване плота, където беше оставено кафето ми. – Ще ме подлудиш.
Не исках да го вбесявам. Просто исках да ме докосне отново. Бях се събудила с мисълта, че никога повече няма да позволя това да се случи, но ето че бях готова да се хвърля към него. Да се изправиш пред истината беше трудно. Можех да си казвам разни неща в главата си по цял ден. Но ако Крит искаше да ме докосне, не бях сигурна, че мога да му откажа.
Чувствах се така, сякаш някой ме беше облял със студена вода. Какво ме прави това? Бях готова да му позволя да ме докосва и целува, а после какво? Да отида да докосвам и целувам някой друг? Или… или… да спя с него? Отдръпнах се от плота и реших да оставя кафето си в кухнята. Беше твърде близо до него и изведнъж се нуждаех от известно разстояние.
Крит си помисли, че ще го подлудя. Е, той ме побъркваше.
Той изглеждаше притеснен, когато очите му отново срещнаха моите.
– Къде отиваш? – Попита той.
– Трябва да се приготвя. Имам час след четиридесет и пет минути – обясних аз.
Той кимна и вдигна кафето ми.
– Вземи това – каза той.
Взех го от него.
– Ще се видим в шест- каза той, преди да се отправи към вратата.
Когато стигна до нея, не можах да удържа устата си да не изрече въпроса, който ме изгаряше.
– Какво ще правим, Крит? – Защото това не ми приличаше на приятели. Поне не за мен.
Той спря и стисна здраво дръжката на вратата. После погледна към мен.
– Нека не му слагаме етикети. Нека просто се съобразим с това – каза той, после дръпна вратата и излезе.
Отпих от кафето си, после го оставих обратно. Стомахът ми се почувства зле и не бях сигурна, че мога да се справя с това сега. За нищо на света нямаше да го притискам. Това само щеше да го отблъсне. Щях да отида тази вечер и да видя как ще се развият нещата при нас, докато той има всички тези жени, които се хвърлят към него. Ако се държи така, сякаш съм просто приятелка, и прави неща с тях зад кулисите или флиртува, ще разбера. Ще имам своя отговор.
Крит ще бъде просто мой приятел. Нищо повече. Без значение колко много исках повече с него, не можех да си позволя да изпитвам прекалено много чувства. Той вече имаше толкова много от мен. И ако позволя на емоциите си да ми попречат и да се надявам на нещо повече, тогава бих могла да разруша това, което имаме сега, а именно приятелството.
КРИТ
Планът ми да се върна в леглото се беше провалил. Въпросът на Блайт се забиваше отново и отново в главата ми. Тя беше поискала нещо. Не беше по начина, по който го правят повечето жени, но все пак го беше направила. Искаше от мен да дам обещания.
Уплашен да не кажа нещо, за което да съжалявам, аз се измъкнах оттам колкото се може по-бързо. Ако беше друга жена, щях да се засмея и да не и кажа нищо. Нищо няма да правим. Но Блайт – не можех да бъда кретен с нея. Тя честно ме беше помолила за отговор. Аз не и бях дала нищичко.
Което ме накара да се почувствам като гад. Тя заслужаваше повече от това.
– Спа ли? – Попита Грийн, докато влизаше във всекидневната по боксерки и с разрошена коса.
– Да, малко.
Грийн примигна срещу слънцето, което влизаше през щорите, които бях отворил.
– Сигурно не си измислил отговор, който да ти хареса – каза той, след което се прозя. – Защото изглеждаш така, сякаш са те ударили в стомаха. Никой мъж, който е държал в ръцете си малката секси Блайт, не трябва да изглежда така.
Грийн беше още един по-добър избор за Блайт. Мразех да го призная, но беше вярно. Той щеше да бъде адвокат. Не се страхуваше от обвързване и не се облажваше толкова много като мен. Всъщност вече беше имал връзка. И то такава, която е проработила. А не такава, която е прецакал.
Блъскането на вратата ме изкара от мислите ми.
– Какво, по дяволите? – Изръмжа Грийн, докато се приближаваше към вратата.
Гневното му ръмжене веднага се изпари, когато сестра ми го избута настрани.
– Отивай да се облечеш – нареди му Триша, след което насочи поглед към мен. По дяволите. Беше ядосана.
– Ти – каза тя, като ме сочеше с пръст, сякаш бях на пет шибани години, – по-добре да ми кажеш, че си оправил тази бъркотия от снощи.
– Не е твоя работа, сестричке – отвърнах аз. Тя нямаше страшния си съпруг там, за да ме гледа втренчено и да ме предизвиква да бъда умник.
– Може би не е. Но аз го правя мое дело, защото те обичам – избухна тя.
– Как смяташ, че това, че нахлуваш в жилището ми и ми крещиш, означава, че ме обичаш?
Тя ме погледна и поклати глава.
– Понякога ми се иска да ти ударя един шамар и да те вразумя.
В отговор щях да я заплаша, но и двамата знаехме, че няма да сложа ръка върху нея. Твърде много обичах властния и задник.
– Какво искаш? Да знаеш, че съм отвел Блайт вкъщи и съм се извинил? Е, извиних се. Заведох я у дома. Поговорихме и ѝ казах, че съжалявам, дори ако упоритият и задник смята, че вината е нейна, а аз и за нищо на света не мога да разбера защо е убедена в това. Тя се застъпи за мен, Триша. Тя се застъпи за мен. Кой, по дяволите, прави това? Какво не е наред с нея? – По погледа на сестра ми видях, че е видяла твърде много. Затова замълчах. Говорех повече, отколкото трябваше.
Триша изпусна дълбока въздишка и след това се разсмя.
– Случи се – каза тя, докато сълзите започнаха да пълнят очите и. – Не мислех, че ще стане. Знаех, че това не е Джес. Обичам това момиче, но знаех, че това не е Джес. Дори казах на Джес, че един ден ще се появи подходящото момиче и ти ще разбереш. Тя ще разтърси света ти. Че тя ще те излекува. Ще поправи това, което те направиха с нас. – Една сълза се плъзна по лицето ѝ и тя подсмръкна.
– Ние заслужаваме да бъдем обичани, Крит. Аз получих това много по-млада от теб, когато Рок се появи в живота ми. Той ми показа безусловна любов и ме излекува, преди да съм се изморила и закоравяла. Но ти – тя покри устата си, когато от нея се изтръгна ридание – ти не го направи. Заминах с Рок, за да избягам от всичко това, и нямаше кой да те спаси. Нямаше кой да ти покаже, че си достоен за любов. Бях твърде млада, за да знам от какво имаш нужда. Провалих те и ти се изчерпа. Изгради си стени. Научи се да използваш цялата тази хубава външност, за да омайваш момичетата по гащи без здрав разум, но това не означаваше нищо за теб. Те не запълваха твоята празнота. – Тя спря и избърса лицето си.
Не казах нищо, защото не исках да приема това. Тя грешеше. Това беше грешка. Миналото ми и това, което бях, бяха твърде изкривени, за да може някой да ги поправи. Аз не исках да бъда поправян.
– Тя запълва празнотата ти – каза Триша, когато не казах нищо. – Не губи това. Бори се за него.
– Само ще я нараня – казах аз, защото това беше истина. – И предпочитам да умра, отколкото да я нараня.
– О, Крит. Тя го вижда. Защо ти не можеш?
Не исках да чувам това повече. Главата ми вече беше объркана.
– Тя какво вижда? – Попитах.
– Тя вижда къде е нейното място.
Поклатих глава. Само сестра ми би си помислила, че съм достоен за Блайт. Всеки друг, който ме познаваше, знаеше, че това не е вярно.
– Не мога.
Триша изглеждаше така, сякаш съм ритнал кученцето и. Няколко минути стояхме в мълчание. Очаквах да ми се скара още, но тя вече се беше предала.
Грийн прочисти гърлото си и аз се обърнах, за да го видя как стои там с дрехите и ръцете си, скръстени на гърдите. – Е, тогава силно се надявам, че синът на този проповедник е достоен за нея, защото ако не я грабнеш, той чака на опашката. Ако зависи от нея, ти си победител, но ако се откажеш, тогава Линк лесно ще влезе в играта.
Някога си мислех, че разбирам ревността. Бях видял момичето, за което бях сигурен, че обичам, в прегръдките на друг мъж. Такъв, какъвто тя искаше. Който заслужаваше. Но това не беше ревност. Беше загуба. Джес приличаше много на мен. По дяволите, Джес може би е била точно като мен. Когато животът ми се струваше самотен, знаех, че Джес е там.
Тази изгаряща притежателска ярост, която се вливаше във вените ми при мисълта, че Линк докосва Блайт, вижда оргазма и или целува устните и, беше всепоглъщаща. Никога преди не бях изпитвал това.
– Крит, запознай се с ревността. Тя е горчива кучка – каза Грийн със забавна усмивка.
Назад към част 15 Напред към част 17