Глава 3
БЛАЙТ
Не исках да правя това. Защо бях дошла тук? Защото бях уморена и разочарована от шума. Ето защо. Бях прекарала часове в писане, а после, когато се приготвих да си лягам, шумът отново започна. Нима тези хора нямаха нужда от сън? Просто исках да ги помоля да бъдат малко по-тихи. Не исках да бъда принудена да остана на партито. Просто исках да си легна.
– Наистина не искам да правя това – казах на Крит, който беше сложил ръка на гърба ми и твърдо ме водеше навътре.
– Защо не? Те няма да те ухапят. Обещавам, защото няма да им позволя да се шибат. – Забавлението в гласа му ме притесни. Не се шегувах. Не исках да влизам на това парти.
– Моля те. Съжалявам, че дойдох тук. Ще измисля как да заспя през това. Просто ме оставете да си тръгна. – Вече бях готова да моля. Всичко, което трябваше да направя, за да се махна от това място. Усещах как хората ме гледат. Мразех това чувство. Знаех какво си мислят. Какво виждат. Бях дошла тук с очила, защото трябваше да виждам екрана на компютъра, а косата ми беше разхвърляна на върха на главата. Сърцето ми започна да се блъска. Трябваше да се махна оттам.
– По дяволите, скъпа, ти се тресеш. – Гласът на Крит вече не беше забавен. Той спря да върви и плъзна пръста си под брадичката ми, за да наклони главата ми назад. Мръщенето на лицето му, докато изучаваше моето, беше ново. Обикновено той изглеждаше постоянно развеселен.
– Ела с мен – каза той тихо и се спусна да вземе ръката ми. После тръгна по коридора към една затворена врата.
Паниката ми се засили. Това беше спалня. Нямаше да вляза в спалня с него. Трябваше да се махна. Опитах се да издърпам ръката си от ръцете му, но той преплете пръстите си през моите и затегна хватката си. Никой досега не беше държал ръката ми. Взирах се в ръката му в моята и за момент изгубих хода на мислите си.
Беше топло усещане да имаш нечия длан, притисната към твоята. Пръстите му, преплетени с моите, ме накараха да се почувствам сякаш не съм сама. Сякаш бях свързана с някого. Чувствала ли съм това някога преди? Не бях сигурна.
Вратата се отвори и Крит ме вкара вътре, преди да я затвори зад мен.
– Не изглеждай толкова ужасена. Няма да направя нищо, което не искаш да направя. Просто исках да те откъсна за минута от шума, за да останем сами и да поговорим.
– Да поговорим? – Попитах, когато ръката му освободи моята. Студеното чувство на самота се върна. Стиснах ръцете си в опит да задържа топлината в тях. Тази топлина ми харесваше.
– Ти ме объркваш. Повечето момичета не ме объркват. Но ти, малката танцьорке, ме караш да си играя на гадаене. Защо е така?
Той отново ме нарече малка танцьорка. Аз не бях танцьорка. Дори не бях близо. Но ми харесваше, че той имаше специално име за мен. Това ме накара да се почувствам сякаш принадлежа към него.
– Когато растях, не се включвах в социалната сцена. Не съм много добра в това. Не се вписвам. – Мразех да му изтъквам това. По някаква причина той сякаш не разбираше, че не се вписвам, а аз не исках да бъда тази, която да му съобщи новината.
Крит сбърчи вежди.
– Казваш това, сякаш е нещо лошо. Повечето хора искат да се открояват.ю
Да изпъкнеш? Не това имах предвид. Поклатих глава.
– Не, това не е… Искам да кажа, че не … Не съм привлекателна за околните. – Вероятно това нямаше смисъл. Не ми се искаше да се отварям пред този човек за това какво не е наред с мен. Ако той не го виждаше, тогава добре. Това ми харесваше.
Крит се намръщи и ме погледна, сякаш бях луда. Чудесно. Сега той видя истинската ми същност. Каквото и да му е липсвало, аз току-що му го бях посочила. Защо не си бях замълчала?
– Наистина ли искаш да кажеш това – каза той с тих шепот, докато продължаваше да ме гледа. – Кой, по дяволите, ти го каза?
Повдигнах рамене и отклоних погледа си от неговия, за да изуча спалнята, в която се намирахме. Нямаше да отговоря на въпроса му. Това беше нещо, което никой не трябваше да знае.
Стените бяха в опушен сив цвят, а таванът беше боядисан в черно. Не ми беше позволено да боядисвам стените си, но той беше боядисал своите. Голямото кралско легло в средата на стаята беше изпомачкано. В единия ъгъл имаше електрическа китара, а в другия – акустична. Насочих вниманието си към плакатите по стените. Два от тях бяха на, както предположих, рок групи, и на тях имаше подписи. Другият плакат, разбира се, беше на гола блондинка с наистина големи – надявам се, че фалшиви – цици, защото приличаха на топки за боулинг. Не можеше да са истински. Блондинката беше опънала китара и единственото, което държеше интимната и зона покрита, бяха ръцете и, които стискаха китарата между краката и.
– Чудя се дали изобщо носи бикини – промълвих на глас, преди да успея да се спра.
Смехът на Крит ме стресна и се обърнах, за да видя две много ясно изразени тръпчинки на лицето му. Той не изглеждаше като човек, който би имал тръпчинки, но уау, те правеха нещата за мен. – Иска ми се да вярвам, че не е така – отвърна той, след като спря да се смее.
– Откъде си? – Попита Крит.
– Малко градче в Южна Каролина. Не си чувал за него – отвърнах аз, усещайки как в стомаха ми се образува болният възел, онзи, който винаги идваше със спомените за живота ми там.
– Слепи ли са в това малко градче, за което не съм чул? – Попита той с по-мек тон в гласа си.
Върнах погледа си към него и изучих изражението му. Отново ли ме дразнеше?
– Не – отвърнах аз.
Крит се намръщи, след което бавно прокара палец по долната си устна няколко пъти. Беше очарователно да го наблюдавам. Той имаше наистина хубави устни. Чудех се колко често ги използва. Предполагах, че е много талантлив с тези устни.
Ръката му се отдръпна и той направи крачка към мен.
– Ще влезеш ли там и ще се запознаеш ли с всички заради мен? Може би да пием по една бира? Просто да се опиташ да се отпуснеш и да се насладиш на това, че си сред тълпата? Гласът му беше спаднал до плавно дебело нареждане. Беше ми много трудно да му откажа.
– Просто искам да се улесниш в общуването. Тук е безопасно, защото аз ще се погрижа да е безопасно. Няма да позволя нищо да ти се случи или да те нарани.
След няколко дни започваше училище и щеше да ми се наложи да бъда в много социални ситуации. Това беше моето ново начало. Исках да мога да минавам през тълпа, без да получавам пристъп на паника. Ако Крит можеше да ми помогне, тогава може би трябваше поне да опитам.
– Добре – изричам, преди да успея да променя решението си.
Доволната усмивка на лицето му почти си струваше факта, че щеше да ми се наложи да се изправя пред непознати, които може би не бяха толкова слепи, колкото той за мен. Някой със сигурност щеше да види лошото в мен. Винаги го бяха правили преди.
Той кимна към вратата и се усмихна.
– Хайде да вървим. – След това се насочи към вратата, за да излезе от безопасността, която бях намерила в стаята му. Не успях да накарам краката си да го последват.
Когато погледна назад, за да види, че не съм направила крачка да тръгна с него, той се ухили и поклати глава. После протегна ръка към мен и зачака.
Харесваше ми да държа ръката му. Можех да го направя. Направих крачка напред и плъзнах ръката си в неговата. Топлината се върна и отново успях да си поема дълбоко въздух. Добре. Това беше добре.
– Хайде, малка танцьорке – каза той нежно, след което ме изведе от стаята и ме поведе по коридора.
Музиката там беше по-силна, а смехът и гласовете ми напомняха как не се вписвам в този свят. Бях самотник. Харесваше ми да бъда самотник. Сякаш Крит можеше да прочете мислите ми, той стисна ръката ми успокоително. Направо. Той беше с мен. Това беше неговата тълпа и той нямаше да позволи на никого да каже нещо, което да ме нарани.
– Къде отидохте вие двамата? – Попита с намръщено лице Грийн, но не можах да чуя отговора на Крит през шума.
Започнах да казвам нещо на Грийн, който беше наистина приятен и с когото се бях почувствала добре веднага. Той имаше приятелска усмивка. Преди да успея да го заговоря, Крит ме дръпна да застана до него.
– Ето ти една бира – каза той и ми подаде червена пластмасова чаша. Взех я, въпреки че не бях сигурна, че ще я изпия. Не ми харесваше миризмата на алкохол.
– Ти ме остави – каза блондинката, с която го бях видяла, когато пристигнах, като се приближи до него и се обърна с гръб към мен.
– Появи се един приятел. Съжалявам, бейби, но ще прекарам известно време с нея. Ще те намеря, след като тя си тръгне – отвърна той с намигване и ме дръпна по-близо, преди да ни поведе към дивана.
Момичето му се изкиска, след което хвърли гневен поглед към мен. Беше разстроена, че и отнемам срещата. Би трябвало да е. Нямаше да си намеря приятели по този начин.
Крит се свлече на дивана, като ме придърпа до себе си. Усещах как хората ни гледат. Дали всички бяха ядосани, че той не е с русото момиче? Изучавах чашата в ръката си, без да мога да вдигна очи.
– Кой е това? – Попита любопитен мъжки глас. Той не звучеше ядосано. Звучеше мило.
– Това – Крит плъзна пръст под брадичката ми и я повдигна, така че сега бях принудена да погледна човека, който му говореше – е новата ми съседка, Блайт. Блайт, това е Мати. Той е барабанистът в нашата група.
Мати имаше яркооранжева коса, която стърчеше във всички различни посоки. Не бях в състояние да се съсредоточа върху много други неща. Никога досега не бях виждала коса като неговата.
– Здравей, Блайт – каза Мати и аз осъзнах, че има топла усмивка и приятелски кафяви очи.
– Приятно ми е да се запознаем – измърморих аз. Нервите не секваха. Говоренето с непознати беше трудно.
Усмивката на Мати стана по-голяма и той премести погледа си обратно към Крит.
– Пич – отвърна той и поклати глава. Гледах го как отпива дълго от бирата в ръката си.
– Мати може да е гадняр, но ние пренебрегваме липсата му на словесни умения – каза Крит толкова близо до ухото ми, че топлият му дъх гъделичкаше чувствителната кожа там.
Поколебах се, а Крит остана съвсем неподвижен до мен. Преди да успея да започна да се притеснявам за реакцията си, ръката му затегна хватката си върху моята. Топлината отново ме успокои.
– Пич – каза Мати за втори път, като сега се засмя. – Осра ме – промърмори той, после насочи вниманието си към мен и се усмихна. – Внимавай с него, скъпа.
– Недей – каза Крит с твърд глас, който ме стресна.
Веждите на Мати се вдигнаха, след което той си тръгна. Беше ме видял. Видя това, което всички видяха. Исках да си тръгна. Крит беше най-приемливият човек, когото някога бях срещала, и не исках да се срещам повече с приятелите му, защото бях сигурна, че всички те ще реагират като Мати.
– Трябва да тръгвам – казах на Крит, докато се опитвах да измъкна ръката си от неговата.
– Не – каза той и затегна хватката си. – Не му обръщай внимание – каза той.
Искаше ми се да не му обръщам внимание, но цял живот се бях сблъсквала с хора, които не искаха да са около мен. А там имаше една красива руса жена, която искаше да бъде с Крит. Той се опитваше да ми помогне да се впиша и беше толкова любезен в това отношение. Не можех да му направя това.
– Наистина съм уморена. Благодаря ти, че… че седна с мен и ми говориш – казах аз. – Но наистина съм готова да се върна в апартамента си.
Успях да освободя ръката си, изправих се бързо и се запътих към вратата. Държах главата си наведена и вниманието ми беше съсредоточено върху това да не се спъна и да падна. След като се освободих от апартамента, си поех дълбоко дъх, но продължих да се движа.
– Блайт. – Извика ме гласът на Грийн, а аз исках да го пренебрегна и да стигна до безопасното място в апартамента си. Но той беше мил с мен.
Спрях и го погледнах назад. Той излизаше от апартамента и се насочваше към мен.
– Добре ли си?
Кимнах и се усмихнах.
– Да, просто съм уморена.
Той не изглеждаше така, сякаш ми вярва.
– Сигурна ли си?
Крит вече се движеше през тълпата. Погледът му беше насочен към мен и той се насочваше към мен. Трябваше да тръгна.
– Наистина, добре съм. Просто искам да се прибера у дома си.
– Блайт. – Взискателният глас на Крит ме спря да бягам. Звучеше ядосан. Не исках да го ядосвам.
– Какво направи? – Попита го Грийн, докато се мръщеше на Крит.
– Махай се – изръмжа той на Грийн. – Не съм направил нищо. Трябва да поговоря с нея, така че върви – отвърна той, но очите му бяха вперени в мен.
– Тя не е от…- Започна Грийн, но Крит веднага се озова пред лицето му.
– Аз, мамка му, знам това. Не е това, за което става дума. А сега върви.
Грийн въздъхна победено и кимна, преди да се обърне и да се върне обратно на партито.
– Какво се случи там? – Попита ме той.
Той все още не го разбираше, а аз не можех да се насиля да му съобщя новината, че съм опетнена.
– Просто съм уморена – казах му.
Той прокара ръка през русите си коси и въздъхна.
– Добре, разбирам. Ако това е истинската причина да си тръгнеш. – Той посочи назад към вратата си. – Но ако става дума за това, което каза Мати, тогава не обръщай внимание на глупавия му задник. Той си мисли, че се опитвам да те настигна. – Той спря и ми се усмихна, сякаш беше направил лична шега. – Видял те е и е предположил нещо погрешно. Не съм сляп, Блайт. Знам, че не си от моя вид. Той се притесняваше от това. Аз не съм лош човек. Никога не бих отишъл там с теб. Виждам те. Разбирам го. Просто се опитвах да бъда приятелски настроен. Изглеждаше, че имаш нужда от някой, който да ти помогне да се справиш с гадостите, и аз исках да ти помогна.
О. Значи той наистина ме е видял. Знаеше. Щях да се разболея. Главата ми започна да се блъска и малкото утеха, която бях взела от него, беше изтръгната. Трябваше да си тръгна. Успях да кимна, преди да потегля. Трябваше да стигна до апартамента си, преди да повърна. Болезненият възел в стомаха ми се беше пръснал.
КРИТ
Стоях до прозореца с изглед към залива, докато пиех втората си чаша кафе. Беше петнайсет минути преди единайсет, но аз не бях станал много отдавна. Прегръдката на Брит ме беше събудила. Не ми харесваше, когато Брит припадаше и оставаше през нощта след секс. Тя ме докосваше, когато спеше, а аз мразех да ме докосват.
Наложи се да се напия, за да чукам Брит, след като сексапилната ми малка срамежлива съседка избяга, сякаш я гонеха прилепите на ада. По дяволите, това момиче беше прецакано. Това беше единственото обяснение. Момичето имаше проблеми с главата. Разбира се, тя беше прекрасна и, по дяволите, в тези очи беше трудно да не се изгубиш. Но проблемите с главата бяха повече, отколкото можех да понеса.
С Брит беше лесно. Харесвах лесното.
Но Брит нямаше най-сладката усмивка, която някога съм виждал. По дяволите. Разтърсих глава, ударих чашата си и се обърнах, за да видя Грийн, който стоеше в хола и ме гледаше.
– Какво? – Изръмжах. Ненавиждах, когато той имаше този осъдителен поглед на лицето си.
– Знаеш ли какво – отвърна той раздразнено. – Не можеше просто да я оставиш на мира. Бях я взел под контрол. Тя ме харесваше. Чувстваше се комфортно с мен. Но трябваше да докажеш, че можеш да привлечеш вниманието и. Тя не е такава. Тя е невинна, Крит. Шибана невинност. Стой далеч от нея.
Отдавна не се бяхме карали за жена.
– Знам, че е невинна. Бях приятелски настроен. Беше се изплашила до смърт, а аз се опитвах да и помогна. Тя е срамежлива.
Грийн вдигна ръце във въздуха.
– Какво, по дяволите, си мислише, че правя?
Беше гледал това нейно сладко малко тяло, ето какво правеше.
– Просто се опитвах да и помогна – обясних аз. – А не да я накарам да ме пусне в гащите си. Исках да я предпазя и от теб. Дръж се настрана от нея – предупредих го аз.
– Невероятно. Ти си егоистично копеле. Това не е това, което си правил. Тя ме харесваше. Можех да го видя в очите и. Но ти дойде, грабна я и я изпрати да бяга.
– Нещо не е наред с нея. Не знам какво, но тя има някакви проблеми. Тя не е готова да те опознае повече от приятел. Ти искаш адски много повече от това да и бъдеш приятел. Последното ми предупреждение, Грийн. Дръж се настрана от нея. Тя не е такава.
– За какво говорите? – Попита Брит, докато търкаше съня от очите си. Беше облякла чаршафа от леглото ми. Ненавиждах, когато тя се разхождаше с проклетите ми чаршафи.
– Отивай да се облечеш и да си тръгнеш – наредих, преди да отида в банята, за да си взема душ.
– Не знам защо винаги се държиш с мен като с гад на следващата сутрин. Снощи си прекарахме добре – изсумтя тя, докато минавах покрай нея.
– Хвърли този чаршаф при мръсните дрехи, преди да си тръгнеш – беше единственият ми отговор. След това затворих вратата на банята и я заключих.
– Ти си задник! – Изкрещя Брит достатъчно силно, за да я чуят всички.
– И въпреки това продължаваш да го чукаш – отвърна Грийн. – Казах ти и преди, че той никога няма да се отнася с теб така, както се отнасяше с Джес. Тя беше различна за него. Никой друг няма да получи този, Крит.
Джес. Тя беше единствената жена, която някога бях допуснал да се приближи достатъчно близо до мен, за да ме получи. Но ние бяхме израснали заедно. С Джес беше лесно. И, по дяволите, тя беше гореща. Нещата, които можеше да прави с тялото си. Майната му, липсваше ми. Стигнах до душа и завъртях кранчето.
Бях оставил Джес зад гърба си. Тя беше влюбена и живееше на север с гаджето си от Харвардския фонд. Получаваше приказката, която винаги беше искала, и трябваше да призная, че се радвам за нея. Такъв живот не се случваше на хора като мен и Джес. Ако аз не можех да имам Джес, се радвах, че мъжът, когото тя искаше, я обожаваше. А този шибаняк се покланяше на земята, по която тя ходеше. Това беше единствената причина, поради която успях да се справя да я гледам как си отива.
Знаех, че никога няма да бъда това, от което се нуждаеше Джес. Имах пристрастия и жените бяха едно от тях. Много жени. Обичах начина, по който миришеха, и колко меки бяха. Обичах колко топли и стегнати бяха, когато потъвах в тях. Обичах всичко в тях. Когато Джес сложи край на връзката ни, още същата вечер избягах и направих тройка. Нямаше проблем.
Очевидно Джес смяташе, че не я обичам. Аз я обичах, но тя ме беше отблъснала и аз отидох и си взех две. По-късно разбрах, че това е било лош ход. Но беше истински. Това бях аз. Джес знаеше, че дълбоко в себе си не съм човек за една жена и колкото и да я желаех, не можех да бъда това, което тя заслужаваше.
Жаждата за докосване не беше шибан грях. Като пораснах, бях останал без нея и обичах обичта. Харесваше ми как една жена ме кара да се чувствам добре. Сестра ми искаше да ме консултира, защото беше сигурна, че детството ни ме е развалило. Но аз бях добре. Животът си беше добър и нямах нужда от психоаналитик, който да ми казва защо обичам да чукам жени.
Назад към част 4 Напред към част 6