Глава двадесет и осма
ДЖЕС
Отворих очи и видях майка ми да пие чаша кафе и да се взира в мен. Тя отпи, докато аз търках очите си и се обърнах назад, за да открия, че Джейсън вече не е свит до мен на дивана.
– Отпусни се. Твоят бял рицар е навън и се занимава по телефона с организацията на преместването ни. Не искаше да те буди.
Седнах и погледнах през малкия прозорец. Можех да видя гърба на Джейсън, който стоеше там и говореше по телефона. – Преместване? – Попитах.
– Да. Радвам се, че не успяхме да разопаковаме повечето кашони, не че всички тези неща щяха да се поберат.
– Къде се местим? – Попитах я.
– Не съм сигурна. Той прави всякакви планове. Можех да чуя само парченца, но звучи така, сякаш в Ню Йорк имат най-добрите лекари за операцията и лечението ми. Той те премества, за да бъдеш с мен там. След това, когато приключа и имам чист картон за здравословно състояние, той прави постъпки да ми осигури хубав апартамент на брега на залива, а ти ще бъдеш с него.
Тя беше слушала всичко, което той казваше.
– Не си сигурна? Звучи така, сякаш знаеш точно какво прави – казах и аз.
Тя сви рамене.
– Той е точно пред прозореца и говори на висок глас. Освен това не е почитател на това място. То го кара да става все по-гръмогласен и ядосан, когато го споменава.
Прокарах ръка през косата си, опитвайки се да я загладя, преди да тръгна към вратата.
– Престани да се занимаваш с косата си. Момчето е толкова влюбено, че дори не е смешно. Влязох тук тази сутрин и го намерих да те гледа как спиш.
Усмихвайки се, отворих вратата и излязох навън.
Джейсън обърна глава към мен.
– Да, искам да го направя днес. Кажи ми кога ще се справим. Преместващите машини вече са на път. – Той не каза довиждане, преди да приключи разговора си, да прибере телефона в джоба си и да скъси разстоянието между нас. – Добро утро, сънчо – закани се той, след което натисна нежна целувка в устните ми.
– Добро утро – казах аз, като ми се искаше да ме целуне така, сякаш нямаше да се пречупя. Снощи се беше отнесъл толкова нежно към мен, а сега и това. Споменът за снощи беше такъв, че никога нямаше да го забравя, но това беше тогава. Аз не бях крехка.
– Имаме много да си говорим, но точно сега защо не отидеш да се облечеш и аз ще заведа теб и майка ти на закуска.
Да го оставя да се справя с всичко беше лесно, но не беше правилно. Да прехвърля всичките си проблеми на него не беше целта на тази връзка.
– А какво ще кажеш за носачите? – Попитах, без да знам откъде да започна.
– Идват да опаковат нещата ти и да ги преместят засега в жилището на Джакс в Морски бриз.
– Не можем да останем в жилището на Джакс – казах аз, мислейки си за това, че майка му се появява отново. Имаше голяма вероятност майка ми да си издраска очите.
– Оставаме само за тази вечер. На сутринта заминаваме за Ню Йорк, а операцията на майка ти е насрочена за следващия ден, при най-добрия хирург, който може да се купи с пари. Възстановяването и химиотерапията и също ще се проведат там, а вие ще отседнете в пентхауса, в който отседнахме, когато бяхме заедно там. Той е запазен за Джакс, когато той има нужда от него. Той вече го е резервирал за теб и майка ти. Когато е готова, вещите и ще я чакат в апартамент с две спални на брега на залива в „Тюркоаз Плейс“. В комплект с прислуга.
– Джейсън, не можеш.
– Мога и смятам да го направя. Казах ти, че ще се грижа за теб. Позволи ми да го направя.
– Да купиш на майка ми апартамент е малко пресилено – казах аз.
– Имам скрит мотив – каза той и наведе глава, за да може да притисне целувка към врата ми. – Ако майка ти е щастлива и сигурна, мога да те убедя да се преместиш при мен. Имам собствен апартамент в Бостън и нямам съквартиранти. Не искам да те оставям за по цели седмици, а ако си с мен, ще мога да се съсредоточа върху това наистина да издържам уроците си.
Всичко това звучеше твърде перфектно.
– Какво ще стане, когато ти омръзна или разбереш, че не съм подходящ за твоето бъдеще?
– Никога няма да ми омръзнеш. Всъщност, колкото повече съм около теб, толкова по-луд ставам по теб. И за какво мое бъдеще не си създадена?
– Не съм възпитана да бъда съпруга на политик като Йохана – казах аз.
Джейсън се засмя и захапа ушната ми мида.
– Слава Богу, защото няма да допусна политик до жената си. Не мога да се доверя на тези гадове.
Наклоних главата си така, че той трябваше да ме гледа, вместо да целува ухото ми.
– Говоря за теб – казах аз.
Той кимна.
– А, точно така. Предполагам, че още от приказките на майка ми. Е, нека те уверя, че не възнамерявам никога да бъда политик. Не се интересувам от това и никога няма да се интересувам.
Той не искаше да бъде политик. Не съм пречела на кариерата му.
– Значи историята ми като стриптизьорка няма да ви навреди в бъдеще? – Попитах, като не исках да изтъквам очевидното притеснение.
Той се засмя и прокара палец по долната ми устна.
– Престани да се притесняваш, Джес. Единственото нещо, което може да навреди на бъдещето ми, е ако не се съгласиш да заживееш с мен, защото не мога да се концентрирам, без да си близо до мен.
Исках това. Всичко това.
– Това наистина ли е така? – Попитах го.
Вратата на апартамента се отвори.
– Умирам от глад, а той каза, че ще ме нахрани. Иди да се облечеш и да се справиш с факта, че си получила тази приказка, която искаше – каза мама с намигване и се обърна да влезе обратно вътре, после спря и се засмя, преди да ме погледне обратно. – Предполагам, че в крайна сметка това все пак е бил Логан. И през цялото време предполагах, че накрая Джес ще е тази, която ще спечели Рори. Хм. Сгреших. Ще бъда прокълнат. Трябва да отида да изгледам отново последния сезон и да видя къде съм го пропуснала.
Когато тя затвори вратата след себе си, се обърнах обратно към Джейсън. Мръщенето му беше насочено към мен.
– Кой е Логан?
Прикрих устата си, за да заглуша смеха, който не можех да сдържа, и поклатих глава.
Мръщенето на Джейсън се размърда. Той не можеше да разбере защо смятам, че това е толкова смешно, което само ме накара да се засмея още повече.
– Логан, Джес. Кой е Логан? – Повтори той.
Успях да овладея смеха си и избърсах сълзите от очите си. – Той е заможното гадже на Рори Гилмор – успях да измъкна през поредния кикот.
– Коя Рори?
– Гилмор. Майка ми смята, че всички житейски проблеми могат да бъдат решени чрез „Момичетата Гилмор“ – казах, а обърканото му изражение все още беше налице. – Знаеш какво е „Момичетата Гилмор“, нали?
Той поклати глава.
– Телевизионен сериал. В продължение на седем сезона – обясних аз.
Джейсън погледна назад към вратата на апартамента, в който мама беше влязла.
– Толкова съм объркан.
Аз просто се засмях отново и притиснах целувка към устните му.
ДЖЕЙСЪН
Джес стоеше в спалнята ми в къщата на Джакс на плажа, гледаше през прозореца и се усмихваше. Влязох в стаята и я обгърнах с ръка. Тя ме обичаше и ми се доверяваше да се грижа за нея. Проследих погледа и навън и видях майка и в оскъдни бикини да лежи край басейна.
– Може би се забавлява прекалено много – каза Джес, а в гласа и се долавяше забавление.
– Виждам откъде имаш тези отлични гени – Отговорих и един малък лакът ме блъсна в стомаха.
– Ау – казах аз и се засмях.
– Недей да проверяваш майка ми. Знам, че все още изглежда добре по бикини – каза тя.
– Готина е за възрастта си. Това е всичко, което искам да кажа. Ти определено имаш по-закачливо тяло – уверих я аз и я завъртях в прегръдките си. – И изглежда не мога да спра да го докосвам.
Джес ме погледна през миглите си.
– Ти ме държиш. А не ме докосваш – каза тя.
Продължи да ме гледа с онази секси нацупена уста, след което изплези език и го остави да мине по долната и устна. – Седни, Джейсън – каза тя и ме бутна назад, докато задните части на краката ми се удариха в стола зад мен.
– Включи си музиката – каза тя и ми подаде iPhone-а ми.
– Какво правиш? – Успях да попитам, докато тя се наведе напред и прокара ръце по бедрата ми.
– Включи музиката. Нещо секси – каза тя и се изправи, така че деколтето и беше точно под носа ми.
Не можех да откъсна очи от нея. Страхувах се да не пропусна нещо. Погледнах надолу, докато не намерих Нели, и щракнах върху „Hot in Herre“, след което я изпратих на високоговорителите в стаята си, преди да пусна телефона си.
Джес се усмихна лукаво на избора ми на песен и започна да движи бедрата си по начини, които би трябвало да са незаконни, докато бавно започна да сваля дрехите си. Исках да и помогна и да я съблека бързо, но очите и останаха приковани в мен, докато танцуваше, което ме затрудни да се движа. Бях очарован. Нищо досега не беше толкова секси. Никога.
Чувах как се задъхвам, докато всяка част от облеклото падаше забравена на земята. Когато тя се измъкна от бикините си, започнах да посягам към нея, но тя вдигна ръка и разклати пръст.
– Не, не – каза тя и разтвори краката ми. Премести се между тях, хвана се за облегалката на стола и започна да ми танцува в скута.
– Ти можеш да докосваш – прошепна тя в ухото ми, докато твърдите и зърна се допираха до брадичката ми.
– Това прави ли ме специален? – Попитах, като се забавлявах.
– Много, много специален – каза тя и притисна целувка към устните ми.
– Добре, защото не мисля, че ще издържа до края на песента – казах и.
– Тогава недей – каза тя, усмихна ми се и прехапа долната си устна.
Протегнах ръка и обгърнах лицето и с длани.
– Дай ми тази устна – казах, придърпах я в устата си и се насладих на пухкавината и, преди да я опитам. Тя се свлече в скута ми и се отказа от всякакви претенции за танц, когато обви ръце около врата ми.
Никога не съм очаквал да се влюбя, но от друга страна, никога не съм си представял някой като Джес. Тя беше едно красиво противоречие. Идеята да позволя на някой друг да притежава сърцето ми не беше привлекателна. Звучеше слабо и глупаво. Нещо, което е предназначено за думите на една песен. Грешах. Когато сега мислех за бъдещето си, Джес беше всичко, което виждах, и това беше всичко, от което се нуждаех. Не можех да искам повече.