Седма глава
ДЖЕС
Аманда беше момичето, с което можех да видя Джейсън. Тя имаше повече смисъл. Тя беше от онези, с които той би се справил. Тя щеше да го върне в Морски бриз отново и отново.
Аз не бях.
Аз бях флиртът. Прекарах по-голямата част от мача, подкрепяйки момчето на Рок – Брент, и изтласквайки тези мисли в задната част на съзнанието си. Аманда беше единствената от елитната тълпа на Морски бриз, която ми даде шанс. Останалите забиваха носове във въздуха и се отнасяха с мен като с… дъщеря на стриптизьорка.
Аманда беше различна. Точно като брат и Маркъс. Те приемаха всички. Затова отказах да ревнувам от това, че Джейсън се е срещал с Аманда. Така или иначе ние просто се срещахме. Той скоро щеше да си тръгне.
Брент хвана пас, а аз забравих проблемите си и скочих да се радвам. Рок стоеше долу на терена до треньора. Когато Брент се приближи до страничната линия, той изтича право при Рок и го прегърна. Усетих как в гърлото ми се образува буца и очите ми се насълзиха. По-малките братя и сестри на Престън бяха изстрадали много, когато майка им беше жива. Единствената причина, поради която бяха оцелели, беше, че Престън се беше погрижил да се грижи за тях. Правеше неща, за които вероятно никога нямаше да си прости, за да им осигури това, от което се нуждаеха.
Престън тръгна да бяга по трибуните към игрището, като викаше и крещеше. Някак си успяваха да се справят с всичко това, а щастливите усмивки по лицата на децата можеха да накарат всекиго да се просълзи. Рок и Триша бяха отлични родители.
Повдигнах ръка и изтрих едната сълза, която се беше отронила, преди да седна до Джейсън. Усещах очите му върху себе си, погледнах го и се усмихнах. Любопитното изражение на лицето му ме обърка. Насочих вниманието си обратно към полето.
– Когато това свърши, искаш ли да отидем да хапнем нещо? – Попита ме Джейсън.
Като го погледнах назад, реших, че няма нищо, което бих предпочела да направя. Да се привързвам прекалено много към това момче не беше нещо, което можех да направя, но ми харесваше да прекарвам време с него. Той не се опитваше постоянно да ме опипва и не ми говореше, сякаш съм под нивото му. Беше също толкова мил на публично място, колкото и насаме. И изглежда ме харесваше. Всъщност се смееше на сарказма ми и разбираше кога се шегувам. Не извърташе очи към мен и не ме игнорираше.
Това беше уникално преживяване.
– Да, звучи добре – отвърнах аз.
Той се усмихна и отново насочи вниманието си към полето.
– О-о, Джес. Може би ще искаш да отидеш при Рок – каза Аманда с притеснен тон.
Погледнах към нея.
– Какво? – Попитах. Мръщенето и беше съсредоточено върху нещо или някой друг. Проследих погледа и, за да видя Ханк, който вървеше през паркинга до Кари, която държеше за ръка малкото им момче. Той вече едва вървеше. Ханк почти никога не ходеше никъде с Кари и детето им. Обикновено го виждах само с малкото момче. Това, че аз бях тук с Джейсън, а той с Кари, беше драма, която не исках тази вечер.
– Какво става? – Попита Джейсън.
Откъснах поглед от бившия си и малкото му семейство.
– Готов ли си да отидем да ядем? – Попитах. Беше началото на третото полувреме, но да останем беше лоша идея. Не исках да обяснявам на Джейсън за Ханк.
– Просто съм гладна – отвърнах, изправяйки се и посягайки към ръката му, за да го дръпна и него. Той се изправи до мен с готовност. Опитах се да не позволя на ръката си да се задържи върху ръката му твърде дълго. Твърдите, очертани мускули под дланта ми бяха малко разсейващи, затова пуснах ръката си. – Ще се видим по-късно, Аманда. Уведоми Рок и Триша, че трябва да си тръгвам.
Тя кимна и ми се усмихна с разбиране.
Когато стигнахме до дъното на трибуните, погледнах да видя дали Ханк ме е забелязал. Или още по-лошо, дали Кари го е направила. Тя ме ненавиждаше и беше много словоохотлива в омразата си към мен. Не исках да се доближавам до това, след като Джейсън беше тук, за да го види и чуе.
– Ще ми кажеш ли какво се случва, или аз трябва да гадая? – Каза близо до ухото ми Джейсън.
В този момент очите на Ханк ме намериха. Спрях да вървя и посегнах към ръката на Джейсън. По дяволите. Гневът в очите на Ханк не беше добър. Това щеше да бъде една голяма бъркотия. Обърнах се към Джейсън.
– Пикапът на човека, когото разбих. Той е тук – обясних аз.
Очите на Джейсън се разшириха, а след това усмивка дръпна устните му.
– Добре, че не съм карал Поршето.
Това не беше смешно. Защо трябваше да изглежда толкова секси и развеселен?
– Да, ама той знае, че съм била аз. Хайде да вървим.
Ръката на Джейсън намери моята, което ме изненада. Погледнах надолу към ръцете ни, докато пръстите му се провираха през моите. Какво правеше той?
– Ще се справиш. Обещавам – каза той с твърд, спокоен глас, който ме успокои. Дори и да не знаеше колко луд може да бъде Ханк.
– Благодаря – прошепнах аз и се изправих, докато вървяхме към паркинга. Ханк беше спрял да върви. Нямаше да установя контакт с очите му. Може би той просто щеше да ни остави да минем, без да каже нищо.
Джейсън не каза нищо, докато се приближавахме, но нагорещеният поглед на Ханк сякаш изгаряше дупка в главата ми. Беше ядосан. Дори не погледнах към Кери. Знаех, че тя щеше да започне да крещи, ако и дам някаква причина да си помисли, че искам Ханк.
Чух ядосаното ръмжене на Ханк.
– Замълчи. – Фантастично. Кери беше казала нещо за това, че съм тук. Усилих темпото си, а Джейсън затегна хватката си върху ръката ми, но отказа да върви по-бързо. Той ме принуди да поддържам равномерното му темпо.
– Вземи бебето, Ханк. Имам предвид това. Ако говориш с тази мръсница, ще си тръгна. Няма да го гледам. Кълна се, че няма да го направя. – Кери говореше достатъчно силно, за да я чуят хората около нас. Тя обичаше да прави сцени.
– Млъкни, кучко – изръмжа той и аз се размърдах. Знаех какво е усещането. Гневните думи на Ханк. Знаех и какво е усещането от юмрука на Ханк. Сигурно е осъзнавала, че да го разгневи не е безопасно.
– Извинете ни – плавно каза Джейсън, докато минавахме покрай тях. Джейсън ме премести от другата си страна, така че да застане между тях и мен. Дори не беше очевидно, той го направи с такава непринудена лекота.
– Кой, по дяволите, си ти? – Поиска Ханк, а аз си помислих, че Джейсън ще го игнорира. Но той не го направи.
Той спря и ме премести да застана зад него, преди да се обърне обратно, за да погледне Ханк.
– Извинявай? – Отвърна той. Предупредителното острие в гласа му ме изненада. Джейсън винаги беше толкова мил и непринуден.
Ханк направи крачка към нас и аз се опитах да се преместя пред Джейсън, но ръката му ме държеше здраво, докато ме дърпаше назад зад себе си. Единственият начин да се освободя беше да се дръпна и да го бутна. Нямаше да го направя, освен ако не трябваше да попреча на Ханк да го удари.
– Попитах кой си ти – изръмжа той.
– Не виждам как това е твое дело – отвърна Джейсън.
Ръцете на Ханк се свиха до него и лицето му се зачерви.
– Джес е моя работа и ако сега не си махнеш шибаната ръка от нея, ще я махна от тялото ти.
Добре, трябваше да направя нещо. Кери му крещеше, а той или щеше да я удари, или щеше да удари Джейсън.
– Последно проверих, че Джес не е твоя – внезапно предупреди гласът на Дуейн. – Не е твоя от много време насам. Защо не отидеш да си вземеш бебето и майка му и да продължиш нататък, преди да ти напомня кои, по дяволите, са нейните приятели? – Погледнах назад, за да видя студеното му, страшно изражение, съсредоточено върху Ханк.
– Не се меси в това, Дуейн. Това не е твоя работа – изръмжа Ханк.
– От година насам търся причина да ти разбия лицето. Продължавай да ме вбесяваш – отвърна Дуейн, минавайки покрай нас и насочи се към Ханк.
– Моля те, вбеси го. С удоволствие бих видял как ще ти набие задника – изрева Престън, докато вървеше към нас. Аманда сигурно е отишла и му е казала какво се случва. Усмивката на плейбой, която той винаги носеше, беше изчезнала. Очите му бяха вперени в Ханк.
– Момчето ти плаче. Най-добре се погрижи за това.
– Ханк, моля те, ела – помоли го Кери и го дръпна за ръката. Грозното и отношение към мен беше изчезнало сега, когато бяха притиснати между двама от най-добрите приятели на братовчед ми.
– Не е свършило, Джес. Никога няма да свърши, бебе. Знаеш го – каза Ханк, гледайки ме право в очите.
Изправих рамене и се загледах в Ханк през рамото на Джейсън, тъй като той не ми позволяваше да се доближа до него.
– Всичко е приключило, Ханк.
Той поклати глава.
– Ние сме в края на играта, бебе. Запомни. Ние сме шибаният endgame. Винаги е било.
Бях му го казал веднъж. Още когато бях млада и глупава. Когато си мислех, че той наистина мрази, когато ме наранява. Вече не. Не исках този живот. И вече не го обичах.
– Не. Той е твоята крайна цел – отвърнах, посочвайки малкото момче, което сега беше в ръцете на Кери. – Хайде да вървим – казах аз и дръпнах Джейсън за ръката. Не се съмнявах, че сега той щеше да иска да ме заведе вкъщи и да ме остави. Тази побъркана бъркотия с Ханк би накарала всеки мъж да бяга от мен. Но аз все пак исках да си тръгна. Не можех да остана тук.
Джейсън кимна и се обърна, като все още държеше ръката ми здраво в своята, докато вървяхме обратно към неговия „Хамър“ без нито дума. Исках да се извиня, но как да обясня това? Да призная, че някога съм била влюбена в този луд мъж, не говореше много за мен.
Той ми отвори вратата и ми помогна да се кача, преди да я затвори и да заобиколи, за да седне на шофьорското място. Когато се качи и затвори вратата, не посегна към предпазния си колан. Вместо това погледна към мен. Подготвих се за неговото отхвърляне. Можех да се справя с него. Бях свикнала с това.
– Бих искал да имам възможност да видя пикапа му, след като го изпочупи – каза той.
Седях там и го гледах. Какво? Бях объркана.
На устните му се появи малка усмивка. Цялата тревога и стрес, които ме бяха натоварили, се освободиха. Изпуснах дъха, който бях задържала.
Изражението на лицето му се беше смекчило.
– Искам добър бургер. Съгласна ли си с това, или искаш нещо друго?
Той не ме водеше вкъщи. Облегнах се назад и му се усмихнах.
– Хамбургерите са добри за мен.
– Ти си местна. Къде да си купя добър бургер? – Каза той, докато запалваше двигателя и превключваше на задна предавка.
– „Pickle Shack“ – отговорих аз.
– Сложи си предпазния колан – каза той с намигване, след което излезе на пътя.
Сърцето ми затрептя. Изненадана от реакцията си, посегнах към колана и го поставих.
– Искаш ли да поговорим за това там? – Попита той.
Не звучеше ядосано, нито пък го изискваше. Не бях сигурна какво да правя с него. Беше толкова различен. Не исках да му обяснявам за Ханк. Не исках никога повече да вижда Ханк. Тази част от живота ми беше срамна.
– Не съвсем – отвърнах честно.
Джейсън кимна.
– Добре. Какво мислиш за легалното нощно плуване?
За момент изучих профила му. Наистина ли щеше просто да се откаже от това и да не задава въпроси? Бях се подготвила, че ще се постарае малко повече, но той напълно сменяше темата.
– Добре ми е да остана от правилната страна на закона, ако е възможно – отговорих, чудейки се накъде отива с това. Все пак не се занимавах с нощно плуване в залива. Но от друга страна, той можеше евентуално да промени мнението ми.
– Така че, би ли се съгласили да се върнеш в дома на брат ми, след като хапнем? Той има отопляем басейн.
Къщата на брат му. Като във ваканционния дом на Джакс Стоун? Бях нервна. Заради един мъж. За пръв път в живота си се изнервях от момче. Той ме покани да дойда при него. Не на задната седалка на хамъра му.
– Да, бих искала. – Надявах се да не е чул малкото заекване. Не бях свикнала с това.
– Бих ти предложил да те закарам до дома ти, за да си вземеш бански, но другият вариант ми харесва повече – каза той и накара сърцето ми да забие по-бързо в гърдите ми.
ДЖЕЙСЪН
Именно онази малка тръпка, когато я държах зад гърба си и се изправих срещу безумния и бивш, ме беше докарала дотам. Тя се беше уплашила. Сякаш някой беше завъртял ключа в мен. Бях решил, че идва с твърде много багаж и драма, когато Ханк я беше изпратил да изхвръкне от мястото си, готова да си тръгне. Не обичах драмите, така че се бях подготвил за това как ще се оттегля от живота и точно толкова бързо, колкото бях влязъл в него. Всичко това обаче се промени в момента, в който тя се разтрепери от ужас. Единственото, за което мислех, беше да я защитя. Нямаше да допусна този кретен до нея.
Защо някой, който прилича на нея, би се съгласил с този задник? Той очевидно я беше малтретирал. Начинът, по който се отнасяше към майката на детето си, беше достатъчно доказателство, че той няма представа как да се отнася към жена. Мисълта, че той се приближава до Джес, ме вбесяваше.
Докато се хранехме, Джес най-накрая отново започна да се усмихва лесно. Направих всичко възможно, за да я откъсна от случилото се. Не исках тя да се тревожи за него. Харесваше ми да я чувам да се смее. Когато беше спокойна, тя беше себе си. Уверената, кокетна жена, която знаеше точно колко е секси.
– Никога не съм била на острова – каза Джес, когато минахме покрай главните порти и преминахме по моста, който свързваше частния остров със сушата.
– Тогава аз съм първия ти? – Попитах закачливо.
Тя се засмя и разкопча предпазния си колан. Погледнах я как се приближава към мен. Самоувереното момиче, което бях срещнал за първи път, се беше върнало.
– Предполагам, че си – каза тя, докато ръката и се плъзгаше нагоре по ръката ми, докато пръстите и се увиха около бицепса ми. Веднага благодарих на личния си треньор.
-Благодаря – каза тя със задъхан глас, докато се приближаваше към ухото ми.
– За какво? – Попитах, наслаждавайки се на топлия и дъх върху врата ми.
– За днешния ден. За това, че ме защити. За това, че не ме съдиш – каза тя, докато ръката и се преместваше от ръката към гърдите ми.
Колкото и невероятно хубаво да беше усещането от ръката и върху кожата ми и картините, които минаваха през главата ми как тя е гола и в леглото ми, да ме възбуждаха, нямаше да и позволя да направи това. Беше свикнала момчетата да очакват това от нея. Или, от това, което видях тази вечер, Ханк го очакваше от нея. Изглеждаше, че е малко собственически настроен. Не бях сигурен, че много момчета са успявали да се доближат твърде близо до нея и до живота и.
– Не ми благодари за това. Освен това Престън и Дуейн бяха тези, които му попречиха да направи каквото и да било.
Джес се обърна и плъзна крак по-високо на седалката си, като притисна гърдите си към ръката ми. По дяволите, заради нея беше трудно да бъда благороден.
– Ти застана пред мен. Никой никога не е правил това – прошепна тя, преди устните ѝ да докоснат врата ми. Стиснах здраво волана с една ръка и усилено се опитвах да запомня, че тя прави това, защото смята, че трябва да го направи. Не защото искаше да го направи.
– Не затова те доведох тук – казах и. Въпреки че издутината в дънките ми говореше нещо съвсем различно.
Тя спря да целува врата ми и се отдръпна.
– Не разбирам.
Разбира се, че не разбираше. Как да обясня, че не искам да бъда още един мъж, който използва тялото и, без да прозвучи така, сякаш я съдя?
– Мислех, че… Имам предвид, че от това, което каза, си помислих, че си привлечен от мен – каза тя, седна и ме остави възбуден.
Стигнахме до портата пред къщата и тя се отвори, когато охраната видя хамъра. Джес насочи вниманието си към къщата, а аз поех още един дълбок, успокояващ дъх.
– Няма жив хетеросексуален мъж, който да не е привлечен от теб. Просто не искам да си мислиш, че става дума за това.
– Тогава за какво става въпрос? – Гласът и беше мек. Почти шепнеше, сякаш се страхуваше да попита.
Фактът, че само това очакваше от мен, ме накара да изпитам едновременно широк спектър от смесени емоции. Това ме вбеси, но същевременно я накара да изглежда крехка. Тя не беше нещо, което някой би сметнал за крехко, но тази нейна страна хвърли съвсем нова светлина върху нещата.
– Харесва ми да прекарвам времето си с теб – казах и честно.
Тя не изглеждаше убедена. Паркирах „Хамър“-а и се пресегнах да докосна ръцете и, които тя беше стиснала здраво в скута си.
– Погледни ме! – Казах и.
Тя вдигна глава, а несигурността в очите и ме изненада. Как някой, който приличаше на Джес, можеше да има и грам несигурност в костите си?
– Харесва ми да ме докосваш. По дяволите, обичах го. Но ти не го правеше по правилните причини. Мислиш, че ми го дължиш. Но това не е така. Не те доведох тук с други намерения, освен да прекарам повече време с теб.
Тя се намръщи и на челото и се появи малка бръчка. Беше мило.
– Значи не искаш да правиш секс с мен? – Попита тя сериозно.
Не можах да се сдържа да не се усмихна.
– Джес, искам да си гола и да си разпъната върху мен. Фантазирал съм за това неведнъж от момента, в който пропълзя със секси дупето си в колата ми. Но когато това се случи, искам да е, защото ти ме искаш, а не защото си мислиш, че това се очаква от теб.
– О – беше простият и отговор.
Назад към част 7 Напред към част 9