Аби Глайнс – Морски бриз – Само за сега – книга 4 – Част 20

Глава 18

Престън

– Можем ли да го направим по този начин? – Попита нервно Аманда, докато се разпъваше в скута ми.
Боже, тя беше толкова невинна. Знаейки, че съм единственият, който някога я е докосвал, бил е вътре в нея, усещал е вкуса и, безумното ми притежание се засилваше още повече. Исках да я държа близо до себе си. Далеч от всички останали.
– Да, скъпа, така се чувствам много добре – уверих я, докато държах бедрата и. – Ти ще имаш целия контрол.
Наведох се напред и придърпах едно от зърната и в устата си. Те бяха точно там, дразнеха ме. Не можех да ги игнорирам. Бях дяволски сигурен, че съм пристрастен към тях. Тя изви гръб и издаде тих стон.
– Искам да влезе – помоли тя.
Усмихнах се нагоре към нея.
– Тогава го вкарай.
Очите и се разшириха от изненада, а след това тя бавно спусна тялото си, докато върхът на ерекцията ми докосна входа, в който и двамата го искахме толкова силно.
– Само да сляза ли? – Попита тя, като ме погледна отново нагоре.
Ако не бях толкова невероятно възбуден, щях да се засмея.
– Да, просто се спусни върху него. – Харесваше ми начинът, по който това звучеше.
Тя прехапа долната си устна, докато се отпускаше върху него.
– Ах, това е толкова хубаво – изстенах, докато тя дразнеше и двама ни, като се движеше бавно.
– Да – изпъшка тя – така е.
Тя направи пауза, а аз толкова много исках да се надигна, но се въздържах. Това щеше да бъде изцяло нейно.
– Да продължа ли? – Тя дишаше бързо и тежко, а гърдите и леко подскачаха в лицето ми. Боже, нямаше по-хубаво от това.
– Докрай – уверих я аз.
Тя потъна докрай, а бедрата ми се раздвижиха от само себе си, което я накара да извика.
– Майната му, бебе – изръмжах, когато вътрешните и мускули притиснаха члена ми.
– О, Боже. Чувствам се толкова добре – каза тя, отметна глава назад и ми даде пълен достъп до красивата си шия. Наведох се напред и целунах и облизах няколко меки места, преди тя да започне да се движи. Повдигна бедрата си и каза: – Искам да се движа.
– Нагоре и надолу, бебе. Толкова бързо или бавно, колкото искаш. Това е твоето пътуване.
– О – въздъхна тя, а очите и се разшириха при думите ми.
Тя се отпусна, а аз трябваше да стисна ръце отстрани, за да не поема контрол. Това ме караше да се побърквам. Да я обърна по гръб и да я помпам навътре и навън, докато и двамата не изкрещим от освобождение, беше много съблазнително. Но тогава да я гледам как преживява това за първи път беше нещо, което никога нямаше да забравя.
– Престън – издиша тя.
– Да, бебе?
– Мога ли да мина по-бързо? Мисля, че искам да стане по-бързо.
Ах, по дяволите, да.
– Язди ме толкова бързо и силно, колкото искаш. Ако на теб ти е приятно, за мен ще е също толкова невероятно. Обещавам. Не можеш да сгрешиш.
Тя кимна и постави двете си ръце на раменете ми, след което се отпусна от мен и бързо потъна обратно.
– АХ!
Тя го направи отново, този път по-силно. Това беше най-невероятното нещо, което някога бях изпитвал. Отвътре беше по-топла от преди и по-мека…
УЖАС!
Не носех презерватив. По дяволите, по дяволите, по дяволите.
Хванах я за кръста, когато започна да набира ритъм, и я спрях.
– Не, моля те – умоляваше тя и се спускаше обратно върху мен. – Да, о, Боже, Престън.
Чукай ме. Как щях да спра това?
Тя вдигна бедрата си и отново потъна силно върху мен, след което отново извика. Беше толкова близо. Ако не бях сигурен, че ще се изстрелям като проклето оръдие, когато тя дойде, щях да я оставя да свърши първа.
– Манда, трябва да сложа презерватив.
Тя не спря, както очаквах. Вдигна бедрата си по-бързо и този път се люлееше напред-назад, докато издаваше секси малки стонове, които щяха да ме тласнат към ръба.
– Манда, презерватив, бейби. Забравих презерватив.
– Добре. Аз съм на хапчета – каза тя, преди да натисне по-силно и да разклати бедрата си напред-назад.
Защо, по дяволите, беше на хапчета?
– Престън, АХ! Престън – извика тя, хвана ме за рамото и се наведе напред, като започна да трепери в скута ми.
Не можех да се сдържам. Обгърнах я с двете си ръце и зарових глава в рамото и, докато се изстрелвах вътре в нея.

Аманда

Не исках да мърдам. Никога. Престън беше в мен. Бях напълно удовлетворена, а устата му гризеше врата ми. Нищо чудно, че момичетата в гимназията толкова много харесваха секса. Нищо, което някога бях правила под завивките в леглото си, не се усещаше така.
– Защо си на хапчета? – Попита Престън срещу врата ми.
Усмихвайки се, извих шията си още малко, за да може той да обхване повече кожа.
– Нередовна, много лоша менструация. На хапчета съм от шестнайсетгодишна.
Никога не съм предполагала, че фактът, че всеки ден вземам това малко хапче, ще ми бъде толкова полезно.
– Никога досега не съм правил секс без презерватив – каза той и наклони глава назад, за да ме погледне. – Да бъда в теб, без да има нищо между нас, беше най-хубавото преживяване в живота ми.
Тялото ми се затопли навсякъде. Знанието, че му е харесало толкова, колкото и на мен, го правеше още по-хубаво.
Престън се наведе напред и ме целуна.
– Но не е безопасно. Колкото и добре да се чувствах, не можем да го направим отново. Трябва да се защитим. Аз имам защита. Можем ли да направим това отново?
– Ако си много добро момиче – подиграх се той.
Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба ми, докато не погалиха дупето ми.
– Мога да бъда наистина добра. Толкова добра, че ще искаш да се събличаш за мен през цялото време. – Хихикайки, преместих бедрата си и усетих, че той все още е полутвърд в мен. О.
– Манда, ако не слезеш от мен, ще трябва да направим втори рунд много скоро.
Повъртях се още малко в скута му и този път той се засмя.
– Ще ме убиеш. Смърт чрез секс с най-горещата жена на планетата. Това е един адски добър начин да си отидеш.
Почукването на вратата ме стресна и Престън се напрегна под мен. Погледнах от вратата към него и той ме вдигна от скута си. После ми подаде кърпа.
– Влез в банята и си вземи душ.
Притеснявах се, че това може да е Маркъс. Не исках той да наранява Престън повече. Увих кърпата около себе си и застанах там.
Престън посочи към банята, а аз поклатих глава.
– Може да е Маркъс.
Престън се засмя.
– Е, ако стоиш така, няма да помогнеш, ако е така.
– Не можеш да отвориш вратата гол – посочих аз.
Той погледна надолу към себе си и се усмихна.
– Не, не мога. – След това тръгна към спалнята. Още едно почукване и едно – Знам, че си там. Отвори проклетата врата – ни каза, че това е Дуейн.
Престън излезе от спалнята по долнище на анцуг и посочи към банята.
– Това е Дуейн и двамата знаем, че не е дошъл да ми рита задника. Иди да си вземеш душ и не излизай с кърпа.
Усмихвайки се, влязох в банята и затворих вратата след себе си.
Притиснах ухо към вратата и се заслушах, за да видя какво иска Дуейн, преди да пусна водата. Той можеше да е тук, за да ни предупреди, че Маркъс е на път.
– Тя тук ли е? – Попита Дуейн.
– Слуховете се разпространяват бързо.
Дуейн се разсмя.
– Да, по дяволите, така е. Да се забъркваш със сестрата на Маркъс, това е гадно. Дори за теб.
– Млъкни, Ди. Какво искаш, освен да видиш дали Аманда е тук?
– А, знаеш, обичайното. Имаш Маркъс, който е готов да удари в главата всеки, който го погледне накриво. Ние с Рок трябва да го пазим да не го вкарат в затвора. Така че трябва да знам дали просто я чукаш, или става дума за нещо повече?
– Това е Аманда, Ди. Не казвай това. Никога.
Настъпи пауза.
– Значи Рок беше прав. За да се забъркваш с Манда, трябва да има по-голяма причина. Тя е стигнала до теб.
– Привличаше ме от няколко години, но тя беше твърде млада. Вече не е, а аз… С нея е различно. Всичко е различно.
Като го чух да признава, че с мен е различно, облекчих притеснението си, че може би никога няма да ме обикне. Просто знаех, че чувства нещо.
– Бих казал, че това е твоя работа, но откакто сме деца, ако нещо не е наред с единия от нас, то е работа на всички. Просто бъди внимателен. Знам неща, които вероятно не знаеш, че знам. Това не е нещо, върху което се градят взаимоотношенията. А Манда не е от момичетата, които използваш само за известно време.
– Знам това. Не мислиш ли, че го знам?
Още един миг мълчание, а после входната врата се отвори и затвори. Отстъпих назад и си поех дълбоко дъх.
Вратата на банята се отвори и Престън влезе вътре с лукава усмивка на лицето.
– Тъй като ме изчака, докато слушаше онзи разговор, мисля, че ще ти помогна да се изкъпеш и ще можеш да покажеш тези свои певчески способности под душа. Цял проклет ден чакам да ги чуя.

Назад към част 19                                                   Напред към част 21

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!