Глава 18
Престън
– Можем ли да го направим по този начин? – Попита нервно Аманда, докато се разпъваше в скута ми.
Боже, тя беше толкова невинна. Знаейки, че съм единственият, който някога я е докосвал, бил е вътре в нея, усещал е вкуса и, безумното ми притежание се засилваше още повече. Исках да я държа близо до себе си. Далеч от всички останали.
– Да, скъпа, така се чувствам много добре – уверих я, докато държах бедрата и. – Ти ще имаш целия контрол.
Наведох се напред и придърпах едно от зърната и в устата си. Те бяха точно там, дразнеха ме. Не можех да ги игнорирам. Бях дяволски сигурен, че съм пристрастен към тях. Тя изви гръб и издаде тих стон.
– Искам да влезе – помоли тя.
Усмихнах се нагоре към нея.
– Тогава го вкарай.
Очите и се разшириха от изненада, а след това тя бавно спусна тялото си, докато върхът на ерекцията ми докосна входа, в който и двамата го искахме толкова силно.
– Само да сляза ли? – Попита тя, като ме погледна отново нагоре.
Ако не бях толкова невероятно възбуден, щях да се засмея.
– Да, просто се спусни върху него. – Харесваше ми начинът, по който това звучеше.
Тя прехапа долната си устна, докато се отпускаше върху него.
– Ах, това е толкова хубаво – изстенах, докато тя дразнеше и двама ни, като се движеше бавно.
– Да – изпъшка тя – така е.
Тя направи пауза, а аз толкова много исках да се надигна, но се въздържах. Това щеше да бъде изцяло нейно.
– Да продължа ли? – Тя дишаше бързо и тежко, а гърдите и леко подскачаха в лицето ми. Боже, нямаше по-хубаво от това.
– Докрай – уверих я аз.
Тя потъна докрай, а бедрата ми се раздвижиха от само себе си, което я накара да извика.
– Майната му, бебе – изръмжах, когато вътрешните и мускули притиснаха члена ми.
– О, Боже. Чувствам се толкова добре – каза тя, отметна глава назад и ми даде пълен достъп до красивата си шия. Наведох се напред и целунах и облизах няколко меки места, преди тя да започне да се движи. Повдигна бедрата си и каза: – Искам да се движа.
– Нагоре и надолу, бебе. Толкова бързо или бавно, колкото искаш. Това е твоето пътуване.
– О – въздъхна тя, а очите и се разшириха при думите ми.
Тя се отпусна, а аз трябваше да стисна ръце отстрани, за да не поема контрол. Това ме караше да се побърквам. Да я обърна по гръб и да я помпам навътре и навън, докато и двамата не изкрещим от освобождение, беше много съблазнително. Но тогава да я гледам как преживява това за първи път беше нещо, което никога нямаше да забравя.
– Престън – издиша тя.
– Да, бебе?
– Мога ли да мина по-бързо? Мисля, че искам да стане по-бързо.
Ах, по дяволите, да.
– Язди ме толкова бързо и силно, колкото искаш. Ако на теб ти е приятно, за мен ще е също толкова невероятно. Обещавам. Не можеш да сгрешиш.
Тя кимна и постави двете си ръце на раменете ми, след което се отпусна от мен и бързо потъна обратно.
– АХ!
Тя го направи отново, този път по-силно. Това беше най-невероятното нещо, което някога бях изпитвал. Отвътре беше по-топла от преди и по-мека…
УЖАС!
Не носех презерватив. По дяволите, по дяволите, по дяволите.
Хванах я за кръста, когато започна да набира ритъм, и я спрях.
– Не, моля те – умоляваше тя и се спускаше обратно върху мен. – Да, о, Боже, Престън.
Чукай ме. Как щях да спра това?
Тя вдигна бедрата си и отново потъна силно върху мен, след което отново извика. Беше толкова близо. Ако не бях сигурен, че ще се изстрелям като проклето оръдие, когато тя дойде, щях да я оставя да свърши първа.
– Манда, трябва да сложа презерватив.
Тя не спря, както очаквах. Вдигна бедрата си по-бързо и този път се люлееше напред-назад, докато издаваше секси малки стонове, които щяха да ме тласнат към ръба.
– Манда, презерватив, бейби. Забравих презерватив.
– Добре. Аз съм на хапчета – каза тя, преди да натисне по-силно и да разклати бедрата си напред-назад.
Защо, по дяволите, беше на хапчета?
– Престън, АХ! Престън – извика тя, хвана ме за рамото и се наведе напред, като започна да трепери в скута ми.
Не можех да се сдържам. Обгърнах я с двете си ръце и зарових глава в рамото и, докато се изстрелвах вътре в нея.
Аманда
Не исках да мърдам. Никога. Престън беше в мен. Бях напълно удовлетворена, а устата му гризеше врата ми. Нищо чудно, че момичетата в гимназията толкова много харесваха секса. Нищо, което някога бях правила под завивките в леглото си, не се усещаше така.
– Защо си на хапчета? – Попита Престън срещу врата ми.
Усмихвайки се, извих шията си още малко, за да може той да обхване повече кожа.
– Нередовна, много лоша менструация. На хапчета съм от шестнайсетгодишна.
Никога не съм предполагала, че фактът, че всеки ден вземам това малко хапче, ще ми бъде толкова полезно.
– Никога досега не съм правил секс без презерватив – каза той и наклони глава назад, за да ме погледне. – Да бъда в теб, без да има нищо между нас, беше най-хубавото преживяване в живота ми.
Тялото ми се затопли навсякъде. Знанието, че му е харесало толкова, колкото и на мен, го правеше още по-хубаво.
Престън се наведе напред и ме целуна.
– Но не е безопасно. Колкото и добре да се чувствах, не можем да го направим отново. Трябва да се защитим. Аз имам защита. Можем ли да направим това отново?
– Ако си много добро момиче – подиграх се той.
Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба ми, докато не погалиха дупето ми.
– Мога да бъда наистина добра. Толкова добра, че ще искаш да се събличаш за мен през цялото време. – Хихикайки, преместих бедрата си и усетих, че той все още е полутвърд в мен. О.
– Манда, ако не слезеш от мен, ще трябва да направим втори рунд много скоро.
Повъртях се още малко в скута му и този път той се засмя.
– Ще ме убиеш. Смърт чрез секс с най-горещата жена на планетата. Това е един адски добър начин да си отидеш.
Почукването на вратата ме стресна и Престън се напрегна под мен. Погледнах от вратата към него и той ме вдигна от скута си. После ми подаде кърпа.
– Влез в банята и си вземи душ.
Притеснявах се, че това може да е Маркъс. Не исках той да наранява Престън повече. Увих кърпата около себе си и застанах там.
Престън посочи към банята, а аз поклатих глава.
– Може да е Маркъс.
Престън се засмя.
– Е, ако стоиш така, няма да помогнеш, ако е така.
– Не можеш да отвориш вратата гол – посочих аз.
Той погледна надолу към себе си и се усмихна.
– Не, не мога. – След това тръгна към спалнята. Още едно почукване и едно – Знам, че си там. Отвори проклетата врата – ни каза, че това е Дуейн.
Престън излезе от спалнята по долнище на анцуг и посочи към банята.
– Това е Дуейн и двамата знаем, че не е дошъл да ми рита задника. Иди да си вземеш душ и не излизай с кърпа.
Усмихвайки се, влязох в банята и затворих вратата след себе си.
Притиснах ухо към вратата и се заслушах, за да видя какво иска Дуейн, преди да пусна водата. Той можеше да е тук, за да ни предупреди, че Маркъс е на път.
– Тя тук ли е? – Попита Дуейн.
– Слуховете се разпространяват бързо.
Дуейн се разсмя.
– Да, по дяволите, така е. Да се забъркваш със сестрата на Маркъс, това е гадно. Дори за теб.
– Млъкни, Ди. Какво искаш, освен да видиш дали Аманда е тук?
– А, знаеш, обичайното. Имаш Маркъс, който е готов да удари в главата всеки, който го погледне накриво. Ние с Рок трябва да го пазим да не го вкарат в затвора. Така че трябва да знам дали просто я чукаш, или става дума за нещо повече?
– Това е Аманда, Ди. Не казвай това. Никога.
Настъпи пауза.
– Значи Рок беше прав. За да се забъркваш с Манда, трябва да има по-голяма причина. Тя е стигнала до теб.
– Привличаше ме от няколко години, но тя беше твърде млада. Вече не е, а аз… С нея е различно. Всичко е различно.
Като го чух да признава, че с мен е различно, облекчих притеснението си, че може би никога няма да ме обикне. Просто знаех, че чувства нещо.
– Бих казал, че това е твоя работа, но откакто сме деца, ако нещо не е наред с единия от нас, то е работа на всички. Просто бъди внимателен. Знам неща, които вероятно не знаеш, че знам. Това не е нещо, върху което се градят взаимоотношенията. А Манда не е от момичетата, които използваш само за известно време.
– Знам това. Не мислиш ли, че го знам?
Още един миг мълчание, а после входната врата се отвори и затвори. Отстъпих назад и си поех дълбоко дъх.
Вратата на банята се отвори и Престън влезе вътре с лукава усмивка на лицето.
– Тъй като ме изчака, докато слушаше онзи разговор, мисля, че ще ти помогна да се изкъпеш и ще можеш да покажеш тези свои певчески способности под душа. Цял проклет ден чакам да ги чуя.
Назад към част 19 Напред към част 21
