Глава 11
Престън
Тази вечер Джакдаун не свиреше. Беше кънтри вечер. Някаква кънтри група от Тенеси беше на сцената. Бяха добри с кавърите, които свиреха, но оригиналите им бяха адски впечатляващи.
Маркъс седна отново с бира. Рядко се случваше напоследък да го хвана без Уилоу. Когато ми се обади и поиска да се срещнем в „Лайв Бей“, за да пийнем, се изненадах. След това ми обясни, че Уилоу и Аманда били на шопинг за сватбената рокля. Това го обясняваше. Маркъс рядко се появяваше някъде без Уилоу.
– Виждал ли си Аманда в кампуса? – Попита Маркъс, преди да отпие от бирата си.
– Да. Заедно сме по математика. – Това беше единственият отговор, който получаваше. Не исках да говоря за Аманда с него. Той щеше да ме прозре много бързо. После щеше да ме пребие до смърт.
– Никога няма да и го кажа, но съм толкова доволен, че не замина за Оубърн. Искам да се насладя на това планиране на сватбата с Лоу, а аз щях да се притеснявам за Аманда през цялото време. Да не знам дали някое момче не се възползва от нея или дали е в безопасност. По този начин мога да се наслаждавам на това време с Лоу и да държа Аманда под око, в случай че има нужда от мен. – Почти се задавих с бирата си.
Не се бях замислял, че не е безопасно за нея да е толкова далеч в колежа. Толкова ми се искаше да я махна от себе си, че не се бях замислил, че Оубърн може да е опасен за нея. Изведнъж изпитах облекчение, че тя не е заминала. Може и да съм лош за нея, но съм сигурен, че няма да позволя на никого да я нарани. По дяволите. Сега нямаше да мога да я гледам как заминава следващата година. Защо той трябваше да ме кара да мисля за това?
– За какво се мръщиш? – Попита Маркъс, като се намеси в мислите ми.
– Съжалявам. Просто си мисля за домашното. Имам много работа.
Маркъс се ухили.
– Още ли не си намерил няколко момичета, които да се заемат с това? Престън Дрейк е загубил връзките си? Кажи, че не е така.
Обикновено не си пишех домашното. Налагаше се момичетата от класовете ми да го правят. Флиртувах точно толкова, колкото да ги зарадвам, и може би към края на семестъра се заигравах с тях. Правех това още от гимназията. Момчетата намираха в това безкрайно забавление. Особено когато свършваше семестърът и ми беше трудно да разочаровам момичетата. Това беше драма, за която не бях в настроение тази година. Откакто ръцете и устата ми бяха върху тялото на Аманда, мислите ми се бяха съсредоточили върху нея. Беше трудно да се концентрирам върху някой друг.
– Тази година намалявам драмата – обясних аз.
Маркъс изсвири тихо.
– Никога не съм мислил, че ще чуя това от теб.
Не можех да му разкажа всичко за момичето, което ме връзваше на възел. Бях го слушал да се изказва за Уилоу, когато тя се появи в живота му. Но сега имах някой, който ме подлудяваше, за който не можех да говоря. Не можех да се напия пред Маркъс и да си разкрия душата. Не и ако исках да живея. Той щеше да ме убие. Не се съмнявах.
– Здравей, Престън. Мина известно време. Къде се криеш? – Една блондинка с наистина големи изкуствени цици се приближи до мен и прокара ръка по гърдите ми. Да. Вероятно бях спал с тази. Имаше всички предимства и се чувстваше достатъчно комфортно с мен, за да ме докосва.
– Бях зает – казах с принудителна усмивка.
– Е, липсваше ми. Ела да потанцуваш с мен – мърмореше тя в ухото ми.
Започнах да и отказвам, когато видях, че Маркъс ме наблюдава. Той очакваше да кажа „да“. Това е, което обикновено бих направила. Тя щеше да е лесна за сваляне. Беше достатъчно гореща. Ако и откажех, тогава Маркъс щеше да започне да задава въпроси. Не исках той да задава въпроси. Той ме познаваше твърде добре. Ако кажех нещо, което да го подсети, че съм се вързал на възел заради сестра му, щеше да е бесен. Трябваше да танцувам с това момиче. Не трябваше да я чукам. Просто да танцувам с нея. Да се държа малко като старото си аз, за да не се усъмни никой във внезапната ми промяна. Освен това не беше като да трябва да бъда верен на Аманда. Нямах никакъв шанс да имам връзка с нея. Сега тя щеше да се държи на разстояние. Бях я тласнал твърде далеч онази вечер.
Изправих се, опрях ръка на долната част на гърба ѝ и я поведох към дансинга, преди Маркъс да забележи, че изобщо не се интересувам от нея.
Аманда
Последвах Уилоу в Лайв Бей. Маркъс и беше изпратил съобщение и ѝ беше казал да ме накара да я доведа тук. Той я чакаше и пиеше с Престън. Ето защо и аз влязох вътре. Просто трябваше да видя лицето му отново, преди да кажа „да“ или „не“ на текста на Джейсън.
Престън беше като наркотик, от който сякаш не можех да се откъсна.
– Маркъс е там – каза Уилоу, като премина през тълпата към масата, която винаги заемаха. На масата нямаше никой друг освен Маркъс, което беше странно. Обикновено някое от другите момчета все още беше тук. Знаех, че Престън е тук. Маркъс току-що беше писал на Уилоу. Ако не беше на масата или на бара, значи беше с някое момиче. Отказах да погледна към дансинга. Още не. Първо трябваше да се успокоя.
– Здравей, бейби. – Маркъс се обърна към Уилоу и се изправи, за да я прегърне. Целувките започнаха веднага. Наистина не исках да гледам как брат ми си пъха езика в нечия уста, затова седнах и мислено обсъждах дали да сканирам стаята за Престън. Какво щеше да стане, ако беше притиснал някое момиче до стената, за да го натиска? Можех ли да се справя с това? Искам да кажа, че нямах никакви претенции към него, но дали щеше да боли твърде много? Да, вероятно.
– Липсваше ми – каза Маркъс, като се отдръпна от атаката си върху лицето на Уилоу.
– И на мен ми липсваше, но имам една рокля, която наистина мисля, че ще ти хареса – отвърна тя, след което ме погледна. – Не знам как щях да се справя с всичко това без Аманда. Толкова се радвам, че тя не тръгна на училище.
Маркъс насочи вниманието си към мен и ми намигна.
– Аз също се радвам, че е тук.
– Днес, хм, говорихме за мястото на сватбата и Аманда каза, че трябва да я организирам там, където искам. Да не позволявам на майка ти да ме убеждава в обратното.
Маркъс се намръщи и се обърна назад, за да се вгледа в Уилоу.
– Тя е права. Това е нашата сватба. Мислех, че идеята на мама за църквата ти харесва, но ако не е така, тогава ми кажи. Ще се оженим, където пожелаеш.
Това беше моят брат. Той беше съвършен. Такива момчета като него се намираха много трудно.
– Наистина искам да се оженим на плажа – каза му тя.
– Тогава е готово. Ще кажа на мама да отмени църквата и ще започнем да търсим къщи на плажа, които да наемем.
Уилоу изпищя, сграбчи лицето му и започна да го целува отново. Отклоних вниманието си от тях и погледнах към дансинга. Не след дълго открих Престън. Русата му коса винаги се открояваше. Почти голото момиче, с което танцуваше, също се открояваше. Знаех, че трябва да отвърна поглед, но не можех. Исках да го видя с някоя друга. Знаех, че се отнася с мен по различен начин, но исках да видя колко точно различен.
Момичето прокара ръце през косата му и ако той и позволеше, бях почти сигурна, че щеше да прегърне крака му. Те не можеха да се приближат повече. Когато тя дръпна главата му надолу, за да срещне устните и, отдръпнах поглед. Нямаше да гледам това.
– Искаш ли кола, Аманда? – Попита Маркъс, а аз погледнах към него и осъзнах, че двамата с Уилоу вече седят и не се целуват. Бях по-скоро в настроение да си тръгна, но реших, че да остана и да гледам как Престън се върти около друго момиче, може би е точно това, от което се нуждаех, за да го изкарам от системата си.
– Да, благодаря – отвърнах аз.
– Къде са останалите? – Попита Уилоу.
Маркъс кимна към дансинга.
– Престън танцува. Дуейн е на път. Рок и Триша се мотаят вкъщи. Кейдж и Ева вероятно са се затворили в апартамента на Кейдж, където винаги са напоследък.
Уилоу се засмя.
– Оставете ги на мира. Обичам да виждам Кейдж в този му вид. Той е толкова щастлив.
– Повярвай ми, бебе, аз също обичам да го виждам обсебен от някого. Това ме кара да дишам по-лесно.
Уилоу завъртя очи.
Когато песента свърши, погледнах отново към дансинга и видях Престън да върви към нас, а момичето, с което танцуваше, го следваше плътно зад него. Поне не я докосваше. Обикновено ръцете на Престън бяха навсякъде по момичетата, с които си играеше.
Фокусът му беше насочен към мен и аз бях изключително благодарна, че Маркъс беше обърнат с гръб към дансинга. Сервитьорката постави подложка и кока-колата ми на масата пред мен. Отклоних поглед от Престън и отпих глътка от студената кола.
– Здравей, Лоу – каза той, щом стигна до масата. – Аманда.
Не вдигнах поглед към него. Отговорих просто със
– Здравей – и продължих да пия.
– Здравей, Престън – весело каза Уилоу. – Още не съм те виждала в кампуса. Сигурно нямаме съвместни класове.
– Предполагам, че не – отговори той.
– Искам бира – каза момичето, като зае празното място до мен. – Здравей, аз съм Джил. – Отне ми цялата сдържаност да не я бутна от стола.
– Аманда. Приятно ми е да се запознаем – отвърнах аз. Вежливостта беше тренирана в мен. Майка ми я беше набила в главата ми. Чувствах погледа на Престън върху себе си. Той ме наблюдаваше. Дали си мислеше, че ще се държа грубо с нея? Само защото той беше избрал нея, а не мен, за да я чука тази вечер? Ако беше така, трябваше да не харесвам целия град. Той беше спал с повечето жени в него.
– О, ти си малката сестра на Маркъс. Спомням си, че те видях със Сейди Уайт.
Тя познаваше Сейди?
– Откъде познаваш Сади? – Защото тя не беше от момичетата, с които Сейди се сприятеляваше.
– Не я познавам. Знам за нея. Аз съм голям фен на Джакс Стоун.
Това имаше повече смисъл.
– Аманда се среща с брата на Джакс Стоун – намеси се Уилоу и се усмихна ярко.
– Наистина ли? – Попита момичето с невярващ глас.
– Не, не съвсем – отговорих, поклатих глава и си пожелах за Бога Уилоу да млъкне.
– Той се старае наистина много. Днес и писа и я накара да се усмихва ужасно много.
Това беше сигналът ми да си тръгна. Посегнах към чантата си и не установих контакт с никого.
– Джейсън Стоун все още се свързва с теб? Не си ли тръгна със Сейди и Джакс? – Попита любопитно Маркъс.
Срам. Нямаше да се измъкна от това.
– Все още ли говориш с Джейсън? – Попита ме Престън, изненадвайки ме. Не бях очаквала той да се включи в този разговор. Не и при положение, че Маркъс седи тук. Погледнах към Маркъс, за да отговоря. Нямаше да погледна Престън. Това не беше негова работа.
– Да, той е в Лос Анджелис. Просто иска да види дали не бихме могли да се видим отново някой път.
Уилоу прикри смеха си с кашлица. Изстрелях ѝ умолителен поглед да не казва нищо повече. Тя разбра и кимна.
– Той иска да се среща с теб? – Каза онова момиче, Джил. – Снимката му е разлепена навсякъде с модели и актриси. – Невярващият тон на гласа и лазеше по нервите ми. Бях наясно, че не мога да се конкурирам с обичайния му избор на жени, но изненадващо Джейсън Стоун харесваше нещо в мен. Дори и Престън Дрейк да не ме искаше.
– Трябва да тръгвам. Имам да пиша една работа и трябва да проверя как е мама – казах, като се изправих.
– Съжалявам. Не трябваше да повдигам въпроса. Не си тръгвай заради голямата ми уста. – Уилоу прозвуча загрижено.
Усмихнах и се успокоително.
– Наистина, не исках да влизам и да оставам. Просто исках да кажа здрасти на всички. Сега Престън може да заеме моето място.
Не погледнах към него.
– Благодаря ти много за днешния ден. Толкова много ми помогна и толкова много се забавлявах с теб – каза Уилоу и се изправи, за да ме прегърне.
– И на мен много ми хареса – отвърнах аз и я прегърнах, след което се отдръпнах и направих едно голямо махане на масата, включително и на Престън, който все още стоеше от другата страна на Джил и ме гледаше.
– Довиждане на всички. – Махнах с ръка, после се обърнах и тръгнах към вратата. Не можех да се измъкна оттук достатъчно бързо. Това беше лоша идея. Нямаше да се върна тук. Не и за известно време. Да се преструвам, че Престън не е мъжка курва, беше по-лесно, когато не ми се налагаше да ставам свидетел на това. Тази вечер ми беше напомняне, от което се нуждаех, но много исках да забравя.
– Манда – обади се гласът на Престън зад гърба ми в момента, в който докоснах дръжката на колата си.
Какво правеше той?
Можех да се правя, че не го чувам, да отворя вратата, да вляза вътре и да си тръгна. Или можех да видя какво го е накарало да изтича тук, за да говори с мен. Решението ми само му даде време да стигне до мен. Планът ми за бягство вече не беше възможен.
– Какво искаш? – Попитах, като вдигнах поглед, за да срещна неговия.
Той поклати глава, а в очите му отново се появи тъжният, объркан поглед. По дяволите. Мразех този поглед.
– Ще го видиш ли отново?
Ставаше дума за Джейсън. Наистина?
– Вероятно – отвърнах аз и дръпнах вратата си.
– Не, почакай. – Престън се приближи до мен и блокира влизането ми в колата.
– Какво правиш? – Ставах все по-нетърпелива към него. Той отново се беше върнал към своите горещи и студени неща. Не можех да се справя.
– Искаш ли да го видиш?
Какво беше това? Нима искаше да искам само него? Никой друг? Харесваше му да има малка невинна, глупава Аманда, която се задъхваше след него. Е, той можеше да ми целуне задника. Свърших с това. И вече не бях толкова невинна, благодарение на него.
– Да, Престън. Искам. Той ме харесва. Иска да е близо до мен. Не ме отблъсква.
Престън се приближи до мен и притесненото му изражение се превърна в намръщено.
– Колко близо се е приближил до теб, Манда? Докосвал ли те е?
Това не се случваше. Бях сънувала тази лудост. Престън не се беше обсебил от мен, когато дори не ме искаше.
– Движи се, Престън. Свърших с това. Не мога да го правя повече.
Престън ме хвана за кръста и ме придърпа към себе си.
– Съжалявам, че не мога да бъда такъв, какъвто имаш нужда да бъда.
Преди няколко седмици щях да искам да му докажа, че може да се промени. Щях да повярвам, че аз съм момичето, което може да го промени. Но сега знаех по-добре. Той дори не можеше да се наслаждава на това да ме докосва трезвен. Не бях аз тази, която можеше да го промени.
– Това е добре. Разбирам го. Сега се премести. Искам да се прибера у дома. – Натиснах гърдите му, но той не помръдна.
– Искам да се променя. Ти ме караш да искам да променя всичко. Просто не мога.
Изпуснах уморена въздишка, преди да погледна отново към него.
– Знам. Един ден ще се появи някоя и ти ще се промениш заради нея. Тя ще бъде единствената, без която не можеш да живееш, и ще бъде по-важна от когото и да било или от каквото и да било друго. Когато това се случи, ти ще се промениш. Аз просто не съм тя. А сега, моля те, просто ме пусни да се прибера у дома. Свършихме тук.
Престън стисна зъби и поклати глава, сякаш за да не каже нещо, после изпусна един дълъг дъх, преди да се отдръпне от вратата на колата и да ме остави да вляза вътре. Той стоеше и ме гледаше, докато затварях вратата. Излязох от мястото за паркиране, а той все още стоеше и ме гледаше. След като излязох на пътя, погледнах в огледалото за обратно виждане и той все още беше там. Преди седмица щях да се обърна и да се върна при него. Но сега знаех по-добре. Щеше да ме изпрати сам след като се опита да бъде с мен, но не може да се реши да го направи.