„Тогава не трябва да си толкова проклето красива“
ГЛАВА 13
МАГИ
Наблюдавах лицето на Брейди, който стоеше там и се взираше в мен, а след това се взираше в Уест, сякаш не го беше чул правилно. Трябваше да призная, че бях също толкова изненадана. Уест искаше да ми бъде приятел. Защото му бях помогнала. Както никой друг не можеше.
Гърдите ми се затоплиха, а в стомаха ми се появи странно трепване.
– Няма да разбереш. Никой не разбира. С изключение на Маги. Тя ми помогна много през последните няколко дни. Това, че мога да говоря с нея, е нещото, от което се нуждая в момента.
Трептенето се превърна в птички, които пърхаха в стомаха ми. Трябваше да си спомня, че Уест беше казал: „Само приятели“. Не беше казал: „Бих искал да я целуна отново“.
Беше наранен и му харесваше да говори с мен. Това беше всичко, което беше това.
– Тя… ъъъ… не говори – каза Брейди, като ме погледна с извинително изражение на лицето си.
Изчаках. Не исках Уест да каже на Брейди, че съм говорила с него. Но как иначе щеше да обясни, че иска да ми бъде приятел?
– Тя има свой собствен начин на общуване и това е достатъчно – отвърна Уест.
Искаше ми се да въздъхна с облекчение. Ако леля ми Корали знаеше, че говоря с Уест, щеше да се опитва да ме накара да говоря с нея.
Брейди стисна устни, след което кимна.
– Добре. Да… ако искаш да сте приятели, нямам нищо против. Но само приятели. Не… – Той направи пауза и аз усетих как Уест се напрегна до мен.
– Тя е в безопасност с мен. Уважавам я и също така няма да позволя на никой друг да я нарани – каза Уест с твърда решителност в гласа си.
Птиците в стомаха ми отново се раздвижиха. Той искаше да бъдем приятели. Можех да го направя. Исках това. И аз имах нужда от това.
Брейди изглежда му вярваше.
– Добре. Искаш ли да влезем вътре? Мама е направила шоколадова торта.
– Да. – Уест ме погледна. – Харесваш ли шоколадова торта?
Колебаех се, после кимнах. Не исках да се намесвам в живота на Брейди, но Уест искаше да съм там, а аз исках да съм там за него. Тази страна на Уест не беше нищо от това, което очаквах. Той не беше жесток или твърд. Не се преструваше на никого. Това беше човекът, който исках да бъде, когато ме целуна онзи път на полето.
– Тогава да отидем да си вземем парче от „Корали“. Вкусно е.
Брейди изглеждаше объркан, но се обърна и тръгна навътре. Уест ми кимна да последвам Брейди и когато го направих, Уест застана в крачка до мен.
Можех да хапна малко торта с Уест, после да се кача в стаята си и да оставя Брейди сам с приятелите му. По този начин зарадвах и двете момчета, като в същото време се предпазвах. Колкото и да ми се искаше да бъда там, за да помогна на Уест, защото знаех какво е да се справяш сам, нямаше да сваля напълно охраната си.
Брейди влезе вътре и се насочи към бърлогата. Леля Корали влезе в коридора от кухнята и се усмихна, когато видя Уест. Беше тъжна усмивка, но и такава, която казваше, че е щастлива да го види. Знаех, че се притеснява за него.
– Уест, миличък, толкова ми е приятно да те видя. Липсваше ми това лято. Не си достатъчно наоколо. – Тя отиде направо при него и го прегърна, после се отдръпна и ме погледна. – Върнала си се от разходката – каза тя, като звучеше доволна. – Сега, след като си изгорила малко калории, искаш ли да хапнеш едно парче шоколадова торта с мен в кухнята?
– Всъщност тя ще дойде да хапне торта в стаята с нас – съобщи Брейди на майка си.
Очите на леля Корали се разшириха, а после тя се усмихна широко.
– Е, добре. Това е чудесно. Ще донеса малко прясно мляко и още две чаши там. – Тя се обърна и забърза обратно към кухнята.
– Мисля, че това току-що и направи деня по-добър – прошепна Брейди и ме погледна.
И този път аз се усмихнах. Защото той беше прав. Тя беше щастлива и това ме накара да се усмихна.
Ръката на Уест се плъзна зад гърба ми и той ме поведе към дневната, където момчетата, които бях свикнала да виждам около Брейди, се излежаваха на дивани и възглавници, а една двойка стреляше на баскетболен кош на стената.
– Маги! – Каза Неш в момента, в който се обърна от коша и ме видя да стоя там. Това беше първият път, в който ми говореше, откакто му бях изпратила съобщение. Предполагам, че шокът от това, че ме видя тук, го накара да забрави, че ме е игнорирал.
Уест държеше ръката си на гърба ми, докато ме придвижваше в стаята към масата.
Беше очевидно, че Брейди не е казал на другите момчета за бащата на Уест. Никой от тях не го погледна, сякаш се притесняваше за него или сякаш не знаеше какво да прави. Успокоих се за него. Той току-що се беше сблъскал с Брейди и леля Корали. Имаше нужда от почивка, преди да се изправи срещу останалите.
– И така, Маги е тук. … с Уест – каза Неш, защото никой друг не казваше нищо.
Брейди се обърна и погледна всички.
– Маги и Уест са приятели. Просто приятели. И аз съм съгласен с това. – Настъпи неловко мълчание и Уест издърпа един стол, за да седна. След като седнах, той погледна към приятелите и съотборниците си, които все още наблюдаваха трима ни, сякаш не бяха сигурни какво да мислят.
– Тя е моя приятелка. Справете се с това – информира ги той, след което седна близо до мен. Наведе глава към моята. – Съжалявам, че се държат като идиоти. Обикновено нямам момичета, които да са ми приятели. А ти беше напълно недостъпна заради Брейди. Така че те се опитват да разберат какво става. – Кимнах. Разбирах това. Въпреки че точно сега единственото, което наистина исках, беше да избягам в стаята си.
– Ето още мляко и торта – обяви леля Корали. Момчетата се върнаха да гледат телевизия и да си говорят. Не се обърнах, за да видя дали Неш продължава да играе баскетбол, или ни гледа.
– Тя не яде достатъчно. Увери се, че ще си дояде всичко – каза тя на Уест, сякаш знаеше, че сега сме приятели и идеята я поласка в розово.
– Да, госпожо – отвърна той, взе чиниите от ръцете ѝ и постави едната пред мен.
Когато тя излезе от стаята, Уест ми се усмихна.
– Трябва да се отпуснеш. Изглеждаш така, сякаш те принуждавам да седиш тук до мен. Съвсем скоро ще се справиш с това. Кълна се.
Наклоних главата си надолу, за да скрия устата си от всички останали.
– Знам – отвърнах тихо. – Просто мразя да ме зяпат.
Той се засмя и премести вилицата си, за да си вземе хапка от тортата.
– Тогава не трябва да си толкова проклето красива.
Птиците в стомаха ми се върнаха. Как трябваше да ям сега?