„Тя е внимавала в своята тиха страна на чудесата“
ГЛАВА 41
МАГИ
Пазаруването на хранителни стоки с леля Корали беше интересно. Тя разговаряше много и задаваше най-различни въпроси. Не осъзнавах колко много неща все още не е разбрала за мен. Хареса ми повече, отколкото си мислех, че ще ми хареса.
Когато се прибрахме вкъщи, Брейди беше навън и играеше баскетбол с Аса, Гънър, Райкър и Неш. Леля Корали спря и подхвърли на всички гаторади от една от чантите, преди да продължи да влиза вътре. Всеки от тях също грабна по няколко торби и колата беше бързо разтоварена.
Помогнах ѝ да прибере нещата и тъкмо тръгнах към стаята си, когато Гънър ме спря.
– Хей, ще говориш ли и с нас сега?
Не бях казала на Брейди да не казва нищо на приятелите си. Те също бяха приятели на Уест. Но сега, когато знаеха, че говоря, не бях сигурна как да се държа с тях. Не исках и да имам милион въпроси от тях.
– Всичко е наред. Той ни каза, че имаш ограничения. Ела и се забавлявай тук долу с нас – извика Райкър, докато потъваше на дивана, с пакетче чипс в ръка.
Обърнах се и се върнах обратно по стъпалата. Ако исках да се впиша в света на Уест, щеше да ми се наложи да направя това.
– От седмици шепнеш на Уест. Виждал съм го – каза Неш от мястото си на барплота. – Опитах се да те накарам да говориш с мен, но нищо. Уест изкривява пръст, а ти започваш да го заговаряш.
– Неш. – В тона на Брейди прозвуча предупреждение.
Неш сви рамене, после ми се усмихна.
– Всичко е наред. Можеш да дойдеш да говориш с мен сега.
– Помолих я да остане тук долу и да поговори с нас. Тя може да дойде и да говори с мен – възрази Райкър.
Погледнах към Брейди, който сви рамене и извъртя очи, преди да вземе дистанционното на Xbox и да седне на един стол.
Ръката на Гънър легна на раменете ми, което ме стресна.
– Иска да говори с мен, нали, захарче? – Каза той, звучейки като обичайната си самоуверена, арогантна същност.
– Ще ти откъснат ръката, ако Уест се появи – предупреди го Аза.
Гънър сви ръката си, която беше около раменете ми.
– Не ме е страх от Уест. Той няма да навреди на тези безценни получаващи ръце.
– Ши-ши – изрече Аса, поклати глава и взе другото дистанционно за Xbox.
– Всички се отдръпнете от нея. Решила е, че иска да говори, а вие ще я накарате да промени решението си – измърмори Брейди, без да откъсва поглед от екрана.
– Искам само да я чуя да каже нещо – обади се Неш от другия край на стаята.
Можех да стоя тук мълчаливо и да ги оставя да продължават, или да кажа нещо и да отмина този неприятен момент. Събрах необходимия ми кураж и се обърнах към Неш.
– Какво искаш да ти кажа? – Попитах.
Стаята замълча. После лицето на Неш се разтвори в усмивка.
– Ами, по дяволите, Маги. Дори гласът ти е хубав.
– Мислех си същото – добави Гънър, все още увит около мен.
– Благодаря ти – отвърнах аз, без да знам какво да кажа на това.
– Няма за какво, захарче – каза Гънър, като звучеше развеселено.
– Сериозно, махни ръката си от нея, преди да дойде Уест – каза Неш, поглеждайки Гънър.
– Ти не се притесняваш за Уест. Ти просто ревнуваш. Преследваш я, откакто се е появила. Но се движеше твърде бавно и, пич, дремеш ли, губиш – подиграваше му се Гънър. Реших да сложа край на това, преди да стане смешно.
Отдалечих се от Гънър, като го накарах да пусне ръката си.
– Аз не съм твоето захарче – информирах го аз. – И, сериозно, ако на някое момиче му харесва да бъде твое „захар“, трябва да си направи оценка на главата.
– И така ще му изгориш задника – каза Райкър през смях.
– Всички знаят, че Гънър обича Гънър повече от всеки друг. Едно момиче би било наивно да мисли друго – добавих аз.
Този път Гънър се разсмя.
– Тя е внимавала в своята тиха страна на чудесата.
– Това не е много трудно да се разбере, двойнико – каза Аза с кикот.
– Не искам да сменям темата, но всички ли знаехте, че Райли Йънг се е върнала в града? – Попита Неш, като почти нервно погледна от Брейди към Гънър.
Лежерното поведение на Гънър угасна. По лицето му нахлу студенина, каквато не бях виждала досега.
– Тя няма да остане дълго. Никой не я иска тук – каза той, като се запъти обратно към кухнята.
Щом излезе от стаята, Брейди спря да играе достатъчно дълго, за да хвърли раздразнен поглед към Неш.
– Трябваше ли да повдигаш въпроса за тази глупост? Всички знаехме, че тя се е върнала. Няма причина да го изтъкваш. Видях я на едно парти на полето преди няколко седмици. Уверих се, че знае, че не е желана, и после му казах, че съм я видял.
– Видял си я на парти? Майната му. Тя има нерви – каза Аса, звучейки изумен.
– Тя не остана. Никога не съм я виждал да идва на поляната. Съмнявам се, че е излязла от колата си.
Тъмнокосото момиче, което беше шофирало онази вечер и което Брейди беше погледнал, преди да си тръгне. Бях забравила за това. Трябваше да е тази, за която говореха. Но защо я мразеха?
– Райли Йънг не принадлежи на това място. Всички ние ще се погрижим да получи това послание, ако се опита да се върне в гимназията в Лоутън. Никой не я иска там. А Гънър няма нужда това да му бърка в главата – каза Брейди, сякаш можеше да контролира всичко.
Тя беше красива. Помнех това. И изглеждаше тъжна и самотна. Не можех да си представя, че момичето, което бях видяла онази нощ, е направило нещо толкова ужасно, че всички са имали причина да я мразят. Особено Гънър.
На входната врата се почука, преди тя да се отвори. Уест влезе и очите му веднага се спряха върху мен. Забравих всичко останало и се усмихнах. Той ме накара да се усмихна. Не можех да си помогна.
Назад към част 41 Напред към част 43