„Хубаво е да видиш как живее другата половина“
ГЛАВА 22
НЕШ
Миризмата на огъня беше нещо обичайно за петъчната вечер. Какво знаех. Да дойда тук беше последното нещо, което исках да направя, но имах нужда от бира. Също така не исках да рискувам Талула да се опита да говори с мен за тази вечер. За играта. Как се чувствах. Такива неща. Бях мрачен. Исках да бъда сам.
Поканата към Талула да излезем след мача беше моята идея, че това ще ме разсее. Не бях взел предвид настроението, в което щеше да ме вкара играта. Сега бяхме тук. Райкър говореше за единственото отиграване в мача, което вкара. Беше впечатляващо. И той искаше да го преразкаже. Отново и отново.
Това бях аз миналата и по-миналата година. Сега ме дразнеше, но си пиех бирата и си мълчах. Талула не изглеждаше спокойна или сякаш се наслаждаваше на това. Не я обвинявах. Аз не бях много забавен. Ако исках още една среща с нея, трябваше да се постарая повече. Да престана да бъда проклето бебе по отношение на играта.
Бяха спечелили с три тъчдауна. Беше сравнително лесна победа. Ако не бях толкова шибано самовглъбен в съжалението си, щях да се радвам за тях. Опитвах се да бъда, но не ми се получаваше. Плъзнах ръка около талията на Талула и я придърпах по-близо до себе си.
– Съжалявам, че това е скучно – прошепнах аз.
Тя извърна глава и я наклони леко назад, за да ме погледне. Отблизо тя беше безупречна. Не се бях замислял за това по-рано. Бях прекалено зает с тази целувка. Сега можех да я оценя.
– Не ми е скучно. Просто възприемам всичко това. Това е, с което се занимавахте през последните три години в петък вечер, докато аз седях в стаята си с книга. Хубаво е да видиш как живее другата половина. – Усмивката, която извиваше устните ѝ, беше подигравателна.
-Сигурен съм, че при цялото това вълнение съжаляваш, че си пропуснал всеки миг от него – отвърнах аз.
Тя въздъхна драматично.
– Ами разбира се, че съжалявам. Човек не може да се насити на Райкър, който повтаря най-добрия си момент на терена по петдесет различни начина, или на Блейкли, която прави всичко друго, но не и да се съблича, за да задържи вниманието на Хънтър само върху нея. Най-хубави са мажоретките, които все още си мислят, че трябва да правят съчетания, след като са изпили по няколко чаши повече.
Засмях се гръмко. Тя беше права. Напълно. Описанието ѝ не можеше да бъде по-точно.
– Мога да предположа, че ще се съгласиш да присъстваш на всички тях с мен тази година? – Нямаше как да ходя на тези събития всеки петък вечер. Това не беше толкова привлекателно, колкото някога. Вече не се вписвах. Но бях сигурен, че тя знае това.
Тя притисна пръст към брадичката си, сякаш беше дълбоко замислена. След това си придаде сериозно изражение, което трябваше да бъде подигравателно.
– Само ако Аса и Райкър непрекъснато говорят за себе си, а мажоретките ще бъдат малко по-досадни. Тогава може би ще се върна.
Стиснах я за кръста.
– Бих казал, че ще видя какво мога да направя, но съм почти сигурен, че всички тези неща са даденост. – Кимнах с глава към дърветата, зад които бяха паркирани всички коли. – Хайде да вървим.
Тя се усмихна.
– Добре.
Обърнах се обратно към групата, която дори не беше разбрала, че сме влезли в личен разговор.
– Изчезваме. Продължавайте да се забавлявате – извиках аз.
Те не ме попитаха защо си отивам. Но видях изненада в очите им. Обикновено закривах тези партита.
Махнах с ръка, докато викаха за довиждане, но не се задържах достатъчно дълго, за да ме помолят да остана. Или накъде сме тръгнали. Талула отговори на онези, които ѝ казаха, че се радват, че е дошла. Въпреки че в миналото тези хора я бяха игнорирали, тя беше учтива. Не изглеждаше да таи горчивина към тях.
– Кълна се, че беше там – каза едно момиче със силен висок глас от групата, покрай която минавахме.
– Ти си луда. Няма начин Хейгън Бейлър да е бил в Лоутън, Алабама, на футболен мач. Трябва да спрете да го гледате толкова много. Започваш да халюцинираш – каза Блейкли.
– Аз познавам Хейгън Бейлър. Бих познала задната част на главата му, ако това е всичко, което съм видяла. Гледала съм всяко видео в YouTube, което някога е правил. Той публикува нов влог три пъти седмично. И в последния си влог каза, че се движи. Той беше тук! – Другото момиче, което сега разпознах като Памела, гръмко защитаваше убеждението си.
– Съжалявам, Пам. Не вярвам в това. Никой друг не го е видял – отвърна Блейкли.
Продължихме да вървим, но забелязах, че вниманието на Талула е привлечено от разговора им.
– Знаеш ли кой е този Хейгън Бейлър? – Попитах я. Тя не изглеждаше като човек, който би гледал влогъри. Никога не бях гледал такива, но Блейкли гледаше по няколко седмично, сякаш това беше част от живота ѝ. После постоянно говореше за тях, сякаш ме интересуваше.
Талула отвърна поглед от тях, после поклати глава.
– Не, не съм сигурна какво е влог.
Това беше шокиращо. Но тогава това беше Талула. Тя беше различна. Което ми харесваше.
– Има хора, които правят тези видеоклипове, нещо като телевизионно риалити шоу, и след това ги публикуват в YouTube. Някои са по-добри в това от други. Много от тях са станали известни с това. Наричат се влогъри. Но от това, което съм виждал, това са предимно тийнейджъри, които снимат скучни неща, които правят, и правят глупости, за да привлекат повече зрители.
Талула се намръщи.
– Те стават известни? Сериозно?
– Да. Блейкли се хвалеше, че през юни си е взела някаква раница за училище, която един от тези влогъри, които харесва, продаваше в магазина си за стоки.
– Неговия какво? – Попита тя недоверчиво.
– Те продават стоки в онлайн магазини. Популярните го правят. – Аз също си помислих, че е лудост, но Блейкли се притесняваше, че ще се разпродадът, и беше на компютъра си в момента, в който ги пуснаха, за да е сигурна, че ще се сдобие с нея. Досега бях забравил за това.
Стигнахме до джипа ми и Талула се спря на вратата.
– Мисля, че…- После поклати глава. – Няма значение.
Отворих вратата и тя се качи вътре. Исках да знам какво щеше да каже, но не я притиснах. Все още трябваше да измислям къде да отидем. Все още не исках да я водя вкъщи.
Когато бях вътре, видях как тя се прозя и го прикри с ръка. Не бях готов да се откажа от нея, но знаех, че е уморена.
– Ти си уморена – казах ѝ аз.
Ако спореше, щях да я задържа по-дълго.
– Да, малко – съгласи се тя.
Проклятие.
– Добре тогава, можем да си кажем „лека нощ“. – Направих пауза. – Какво ще правиш утре? – Това може би прозвуча твърде нуждаещо се. Но излезе, преди да успея да го обмисля.
Тя наведе глава и аз видях усмивката на лицето ѝ. Хареса ѝ, че съм попитал. Чувствах се по-добре.
– Помагам на мама да почисти къщата в събота сутрин. Обикновено приключваме около един следобед. След това нищо.
Майната му на това да си готин. Така или иначе вече не бях готин.
– Има една пътека, по която обичам да ходя. Води до един студен извор, който е хубав по това време на годината. Мисля, че ще ти хареса. – Не се бях срещал с момиче, за което да мисля, че ще му хареса. Винаги съм я изминавал сам.
– Звучи приятно. Сигурна съм, че ще ми хареса.
– Ще бъдеш ли готова до три? – Попитах.
Тя кимна.
– Да. Три е добре
И точно по този начин първата ми петъчна вечер, която не прекарах с падове и в спорта, който обичах, се превърна в нещо по-добро.