„Може би тогава не съм добър приятел“
ГЛАВА 9
БРЕЙДИ
Айви казваше нещо. Мисля, че чух думите петък вечер и може би нещо за парти. Вниманието ми не беше насочено към нея. Вместо това то беше изцяло насочено към модерния пикап на Гънър и момичето, което слизаше от страната на пътника.
След начина, по който Уила ни пренебрегна вчера, не очаквах да я видя да пътува до училище с Гънър. Чудех се дали г-жа Еймс не е подготвила това. Гънър спря отпред на пикапа и каза нещо на Уила, което я разсмя. Гърдите ми се стегнаха от нещо като ревност при тази гледка и усетих как ръцете ми се свиват в юмруци отстрани.
Гънър я разсмиваше. Тя се возеше с Гънър, а сега му говореше, докато се усмихваше. Снощи сигурно нещо се беше случило, за да ги събере двамата. Изглеждаха като стари приятели, а не като непознати. Бяха стари приятели, но и аз бях. Защо не участвах в този малък момент на шибано приятелство?
– Добре ли си с това? – Попита ме Айви, дърпайки ме за ръката.
Добре ли бях с какво? Ганър и Уила се разхождат. Не, не ми беше добре. Защо? Ами не исках да се замислям твърде дълбоко върху това. Въпреки това не ми се струваше, че Айви е имала предвид точно това. Затова отговорих на въпроса ѝ с „А?“ и видях как лицето ѝ се набръчка в гримаса и бързо добавих:
– О, разбира се. – Което я накара да се усмихне и, надявам се, да замълчи с бърборенето.
Кими и Серена бомбардираха Гънър и блокираха Уила с едно бързо движение, сякаш действаха като едно цяло, а не като две части. Не гледах да видя как се справя Гънър, защото бях прекалено зает да наблюдавам как Уила върти очи, а после се придвижва към входните врати. Това ме накара да се усмихна. Тя не се опитваше да предявява някакви претенции, нито пък искаше да го прави. Това беше очевидно и аз бях толкова облекчен, че не се притеснявах от факта, че съм се съгласила на нещо с Айви, което не бях чул напълно.
– Идваш ли? – Попита Айви.
Не ми беше много до притежателния, властен начин, по който ме беше попитала. Затова постъпих зряло и тръгнах към Уила.
– Не, ще се видим по-късно – отвърнах на Айви, без да я погледна, след което побързах да настигна Уила, преди да се е изгубила от погледа ми.
Айви извика името ми, но аз се престорих, че не я чувам, и започнах да тичам. Държах се като глупак. Знаех го и се чувствах зле заради това, но да стигна до Уила изведнъж стана по-важно от това да бъда мил. Което нямаше да оценявам твърде много. Защото точно сега трябваше да си проправя път към Уила и Гънър. Айви се нуждаеше от малко търпение.
Ако Уила говореше с Гънър, значи тя все още трябва да е онази Уила от миналото ни. Исках тя да говори с мен.
– Уила. – Извиках името ѝ точно преди тя да влезе в училището. Тя спря и ме погледна през рамо. На челото ѝ се появи объркано, почти уплашено изражение. – Здравей – казах аз, несигурен какво да правя сега, когато бях привлякъл вниманието ѝ.
– Здравей – отговори тя малко над шепота. Дали беше нервна?
– Видях, че пътуваш с Гънър.
Тя кимна, но не каза нищо повече.
– Някога всички бяхме приятели. Дали съм направил нещо нередно? Изглежда, че не ме харесваш много.
Очите ѝ се разшириха; после тя поклати глава.
– Не… но ти не си ми говорил.
Тя не беше говорила с мен. Бях я оставил да направи крачката, за да каже нещо. Уила винаги е била по-общителната между нас. Тя не ни позволяваше да се измъкнем от много неща и беше тази, която ме дърпаше да говоря, когато не исках. Толкова ли се беше променила?
– Откога трябва да идвам след теб, за да говорим? Момичето, което помня, ме преследваше.
Намек за усмивка почти озари устните ѝ. Почти.
– Това беше много отдавна.
Да, беше, но сега все още бях толкова привлечен от нея, колкото и тогава. Сега тя беше по-тиха и не беше сигурна в себе си. Почти плаха. Не си представях, че Уила ще се окаже такава. Особено ако изглеждаше така.
Прехвърлих книгата в ръката си в другата ръка, след което протегнах дясната си ръка.
– Здравей, Уила Еймс. Аз съм Брейди Хигенс. Приятно ми е да се запозная с теб.
Този път тя се усмихна и плъзна ръката си в моята, докато се ръкувахме.
– Все още си луд – отвърна тя.
Аз свих рамене.
– Ако не е счупено, не го поправяй.
Стиснала устни, тя изглеждаше очарователна.
– Хммм … много самонадеян?
Всъщност, не, не бях. Ганър беше самонадеян. Уест беше самонадеян, докато не се влюби в Маги. Но аз, аз бях доброто момче. Бях планирал живота си напред. Скоро щях да избера колеж измежду всички предложения, които имах заради таланта си на футболното игрище. Но аз не бях самонадеян. Бях решителен и целеустремен.
– Просто съм луд – казах и.
– Правило за приятелите. Добрите не те оставят в ъгъла с тези две пиявици – каза Гънър, прекъсна ни и привлече вниманието на Уила от мен към него.
Тя му се усмихна.
– Тогава може би не съм добър приятел.
Гънър ѝ се усмихна с поглед, който познавах. Той се интересуваше. По дяволите. Защо ми пукаше? Имах пълни ръце с Айви. Която беше добра към мен. Основният ми фокус беше футболът, а тя го подкрепяше. Да се свързвам отново с момиче от детството ми, защото беше красива и имаше емоционална връзка от миналото, не оправдаваше риска за това, което вече имах.
– Аз ще те науча. Вярвам в теб, Уила Еймс. Ти ще бъдеш моето крило, преди всичко да е свършило – каза Гънър.
Коментарът за крилото ми хареса. Това беше запазване на реалността. Гънър не се занимаваше с връзки. Той правеше само секс.
Уила се засмя и звукът се разнесе по кожата ми.
– Сигурна съм, че скоро ще бъда професионалист.
Не можех да реша дали това беше толкова платонично, колкото звучеше, или флиртуваха.
– Брейди – обади се Айви и вината ми се върна. Ето че се държах странно за Гънър и Уила, докато Айви се опитваше да говори с мен. Какво не беше наред с мен? Това не беше типичното ми поведение.
– Призовават те – каза Гънър и изглеждаше развеселен. – Ще те настигнем по-късно. Хайде, Уила, да отидем да ти вземем учебниците за първия час.
Уила ми се усмихна с малка, стегната усмивка, след което се обърна, за да си тръгне с Гънър. По коридора.
– Коя е тази? – Попита Айви. – Тя нова ли е?
Две неща за Лоутън: Беше шибано малък и всеки знаеше всичко за всеки. Така че този въпрос дори не звучеше правдоподобно. До този момент Айви знаеше точно коя е Уила и всички момичета в града говореха за нея. Сега, когато я бяха видели да говори с мен и Гънър, хората щяха да направят своите проучвания и да си спомнят точно коя е Уила Еймс, а ние тримата щяхме да започнем да сме на езика на клюкарите навсякъде.
Назад към част 9 Напред към част 11
