Аби Глайнс – Полеви партита -Под светлините – книга 2 – част 12

„Като прахосмукачка“

ГЛАВА 11

ГЪНЪР

Когато влязох в Испански, Аса ми се усмихваше като шибан идиот. Бях го видял с Уила и той си мислеше, че като я води на урок, ме надминава.
– Поканих твоето момиче на моето парти – каза той, докато слагах учебниците си на бюрото до него.
– Уила не е моето момиче. – Погледнах го. Не исках да си играя с него. Трябваше да се справя с проблемите с Кими. Тя беше с пълна сила досадна сега, когато Уила пътуваше до училище с мен.
– Добре. Надявах се, че е свободна – беше отговорът му, който също имаше за цел да ме вбеси.
– Престани да се държиш като задник.
Той сбърчи една вежда.
– Говоря сериозно. Напълно.
Е, по дяволите. Не бях готов за това. Уила се беше върнала и беше пораснала. Трябваше да се подготвя за това, че някое от момчетата, освен Брейди, ще тръгне след нея.
– Отдръпни се – предупредих го аз. Защо? Не исках да мисля за това.
Той се усмихна, после поклати глава.
– Не.
Ебаси.
Игнорирах Аса през по-голямата част от периода, освен когато Неш се обърна и започна да говори за петък вечер. Трябваше да се съсредоточим върху футболния мач, който беше по-важен от съботната вечер и партито за рождения ден на Аса на полето. Всички щяхме да се окажем на полето и в петък вечер след мача. В малък град като Лоутън полето беше начинът, по който прекарвахме уикендите си. Далеч от възрастните.
Серена продължаваше да се взира в мен и бавно облизваше устните си. Предполагам, че намекваше, че трябва да се сдобрим, и ако в момента не бяхме в класната стая, щях да ѝ позволя да го направи. Имах нужда от освобождаване на напрежението. Цялата тази глупост с Аса и Уила ми бъркаше в главата. Изборът ми да заведа Серена на абитуриентския бал се дължеше просто на уменията ѝ в областта на свирките.
– Мисля, че мога да продавам билети за боя между Кими и Серена. Цялото това дърпане на коси и крещене ще е горещо. Мислиш ли, че можеш да ги накараш да определят час и място, за да мога да изкарам малко бързи пари? – Попита Неш, като погледна към Серена.
– Съмнявам се. Кими ще се нахвърли върху нея, когато и дойде настроението. От друга страна, Серена вероятно ще бъде по-сговорчива – отвърнах с усмивка.
– Никога не съм разбирал защо ти и Уест си губите времето със Серена. Тя е била там и е направила всичко – каза Аса, без да се впечатлява.
– Чувал съм, че е като вакуум – информира го Неш.
И двамата ме погледнаха за потвърждение. Повдигнах рамене.
– Второто и име трябва да е Хувър.
И двамата избухнаха в смях, а господин Джоунс погледна всички ни. Предполагам, че бяхме прекъснали порното му. Старият, дебел учител по испански рядко преподаваше. Той ни даваше работни листове и онлайн програми по време на час. Няколко деца го бяха хванали да гледа онлайн порно на своя MacBook, докато седеше там. Жалко, че ние не можехме да направим същото. Този клас щеше да е адски забавен.
– И така, да се върнем на Уила – започна Аса, а аз извъртях очи. – Защо се върна при баба си? Мислех, че майка ѝ се е устроила и се е осрала и е изпратила за нея още тогава.
Чудех се за същото. Но причината за това беше нещо, за което Уила не искаше да говори. Бях се опитал да я заговоря по темата, но тя бързо се затвори. Имаше тайни, които очевидно я боляха. Разбирах това и го уважавах. Аз си имах свои собствени проклети тайни. Такива, които бяха променили живота ми. Тя можеше да запази своите, защото аз със сигурност нямаше да споделя моите.
– Не е моя или твоя работа.
Аса се намръщи.
– Значи това е голяма работа? Като че ли са я изгонили или нещо подобно?
Той щеше да настоява, защото беше любопитно копеле.
– Казах, че това не е наша работа. Остави го.
Неш се обърна обратно на стола си и аз затворих книгата си точно преди звънеца, освобождавайки се от разпита на Аса. Истината беше, че исках да знам каква е нейната тайна. Исках да знам дали е направила нещо ужасно. Не можех да си го представя, но защо иначе щеше да се върне тук?
Това обаче не беше работа на Аса. Той не познаваше нито Уила, нито миналото ѝ. Не беше седял с нея и не я беше държал, когато плачеше, защото си мислеше, че майка ѝ не я обича. Или в деня, в който разбра, че се мести от баба си. Това бях аз. Не Брейди. Аз.
Бяха минали шест години и пубертетът беше настъпил, но ние имахме история и аз щях да я защитя по най-добрия възможен начин. Нещо изгубено и наранено в очите ѝ говореше, че има нужда от защита. Бях се постарал да защитя малкото момиче, което някога беше.
– Значи си съгласен да я заведа до следващия клас? – Попита ме Аса, когато излязохме през вратата. Започнах да измислям някакво извинение защо не може, когато видях Брейди да стои на вратата на класната стая и тя да му се усмихва.
– Няма значение. Бях изпреварен – измърмори Аса, след което тръгна в другата посока.
Аз, от друга страна, отидох право при двамата. В крайна сметка всички бяхме приятели.
– Кой клас имаш след това? – Попитах я, прекъсвайки това, което Брейди говореше.
И двамата насочиха погледите си към мен. Усещах как разочарованието на Брейди се разнася на вълни. Познавах го твърде добре. Доброто момче не мислеше за Уила като за приятелка. Той щеше да бъде перфектното лоялно гадже, което тя заслужаваше. Знаех го, но не ми харесваше. Освен това не бях толкова мило момче. Нямаше да го допусна. Брейди беше най-добрият ми приятел и Уила нямаше да ми го отнеме с дългите си крака, балончетата в дупето и пухкавите си устни. По дяволите, не. Нямаше да се превърна в трето колело за тях двамата.
Уест се беше нагърбил с Маги, сякаш това беше най-доброто нещо на света. Беше луд. Брейди нямаше да направи това. Той трябваше да се съсредоточи върху футболната си кариера, а аз имах бъдеще, свързано с братски партита и студентки.
Сериозната му връзка с Уила щеше да разруши всичко това.
Като негов най-добър приятел щях да защитавам интересите му и щях да защитя и Уила.

Назад към част 11                                                         Напред към част 13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!