„Аз не пия алкохол“
ГЛАВА 15
БРЕЙДИ
Това, че заведох Айви на рождения ден на Аса, не помогна на начина, по който тя гледаше на връзката ни. То също така не ми даде възможност да прекарам време с Уила. Която се беше появила с Гънър. Не че бяха останали заедно. Преди няколко минути Гънър беше заминал за гората със Серена, а Уила в момента говореше с Маги и Уест. Маги изглежда харесваше Уила, както и рожденикът, който продължаваше да се движи към нея, където и да отидеше. Проклетият възбуден задник Аса.
Може би ще успея да накарам Маги да покани Уила, за да мога да прекарам време насаме с нея и Гънър да не може да я прекъсне. Той каза, че иска приятелство. Не му повярвах, но мисля, че си мислеше, че иска само това. Просто все още не осъзнаваше, че иска Уила, както и аз. Просто бях готов да се изправя срещу него. Интересуваше ме да опозная момичето, в което се беше превърнала. Когато бяхме деца, се бях влюбил в нея просто защото беше различна. Повечето момичета, които познавах, не биха се изцапали, играейки на топка, или не биха тръгнали да търсят гущери. Като дете тя беше очарователна за мен. Сега, когато беше пораснала, тя все още беше различна, но красива. Уила беше като недокоснато цвете, което всеки искаше да види и да се доближи до него.
– Искам още една бира – каза Айви, като преплете ръката си през моята и се държеше за мен, сякаш има нужда от мен, за да се изправи. Беше изпила две чаши „Дикси“, пълни с бирата, която стоеше в бурето на задната седалка на пикапа на Неш. Беше може би 55 килограма мокра. Нямаше нужда от още една чаша бира. Скоро щеше да повърне върху краката ми и подобни гадости. Не исках да я взема вкъщи разхвърляна.
– Изпила си достатъчно. Вземи една бутилка вода от хладилника. Или диетична сода или нещо друго. – Всичко друго, но не и още бира.
Тя се нацупи, а устните ѝ се изпъчиха по дразнещ начин. Никога не съм харесвал това с нацупените устни. Целта му беше да манипулира, а това ме изнервяше. Не исках да бъда манипулиран.
– Ще повърнеш, после ще припаднеш, а аз ще остана да обяснявам всичко това на родителите ти, когато те заведа вкъщи.
Въздъхвайки драматично, тя погледна към Джинджър, едно от момичетата от отбора на мажоретките, която се беше сгушила до Райкър Лий. Джинджър го преследваше от седмици. Тази вечер той най-накрая я беше забелязъл.
– Той не е забавен – промърмори тя. – Хайде, Джинджър. Хайде да танцуваме! – Възкликна тя, вече твърде подпийнала.
Джинджър изви тялото си срещу Райкър.
– Искаш ли да танцуваш с мен?
Той ѝ намигна и кимна с глава по посока на музиката, която някой беше пуснал на Beats Pill.
– Върви, а аз ще те гледам.
Джинджър му се усмихна, развълнувана от възможността да се покаже.
– О’кей – отвърна тя и се отдалечи, поклащайки бедра, сякаш знаеше, че я наблюдават.
– Брейди, момичето се моли за това – изрече Райкър.
Аз се засмях.
– Така изглежда.
Райкър поклати глава, след което насочи вниманието си към Уила, която вече се беше изправила от дънера, на който седеше, докато говореше с Уест и Маги. Изглеждаше така, сякаш се канеше да отиде някъде. Колкото и да исках да се уверя, че не иска Гънър, също така не исках тя да отиде да го търси и да види как той и Серена се карат.
– Наслаждавай се на гледката си – казах му аз. – Ще отида да проверя нещо.
Райкър се засмя.
– Разбира се, че ще го направиш. Ще гледам и това.
Не отговорих и не го погледнах назад. Той знаеше накъде съм се запътила, а и не ме обвиняваше. Можех да го видя в очите му, когато погледна към Уила. Тя беше красива, но в Лоутън имаше няколко красиви момичета. Беше факт, че тя беше нова. Всички те бяха привлечени от нейната новост. Момиче, с което не се бяха целували или не бяха искали да се целуват, откакто бяха в гимназията.
Уила беше фантазия, която все още не бяха изчерпали. Освен това около нея витаеше мистериозност, която привличаше момчетата. Искахме да преодолеем нейните бариери. Да видим усмивката и. Гънър никога не би могъл да бъде момчето, от което тя се нуждаеше. Сега Уила изглеждаше крехка. Гънър не умееше да се справя с крехкостта. Той щеше да я сломи твърде лесно. Аз можех да я предпазя и да я накарам да се усмихне отново.
Уила се отдалечаваше от братовчедка ми и Уест, когато се приближих до нея. Беше се измъкнала и се беше насочила към гората зад поляната. През гората бяха паркирани всички коли. Това означаваше, че там щеше да намери пикапа на Гънър и Гънър във вероятно компрометираща ситуация.
– Уила – извиках аз и тя спря, след което се обърна.
Беше облечена топло за хладната късноесенна вечер, за разлика от другите момичета тук, тя носеше дънки и тъмносин суичър. Уила не беше дошла, за да привлече вниманието към себе си.
– Здравей – отвърна тя с лека усмивка.
– Тръгваш ли си? – Попитах, надявайки се, че не е това, което иска да направи, защото шофьорът ѝ определено беше зает.
– Е, ами късно е, а и съм уморена. Видях, че Гънър се връща тук по-рано, и се надявах, че ще мога да го намеря и да видя дали няма да има нещо против да ме закара до Нона.
Е, да. Лоша идея.
– Мога да се възползвам от малко компания. Ще е трудно да го намериш там, а и той взе Серена със себе си. Може да не искаш да се возиш с нея – казах с извинителна усмивка.
Очите ѝ се разшириха, сякаш не беше помислила за това.
– О, да. Не, не искам.
Можех да я заведа до вкъщи, но това означаваше да оставя Айви да се напие сама. Бях я взел от дома ѝ, а баща ѝ ме посрещна на вратата. Накара ме да обещая, че ще се погрижа за нея и ще я прибера навреме. Не можех да я доведа вкъщи пияна и след полицейския час. Така че да си тръгна, за да взема Уила у дома, нямаше да е възможно.
– Искаш ли питие? – Попитах я.
Тя поклати глава.
– Не пия.
– Не пиеш? Защо още не си умряла от обезводняване? – Подигравах се с нея.
Тя извъртя очи.
– Не пия алкохол.
– Не съм ти предлагал бира. Имаме и вода, и газирани напитки.
Очите ѝ светнаха.
– В такъв случай, да. Устата ми е суха. С удоволствие бих пила вода.
– Ела оттук – казах аз, като се постарах да вървя зад тълпата от хора с Уила, за да не ме забележи Айви и да не нахлуе, за да предяви претенциите си към мен.
Заобиколихме пикапите, които бяха паркирали на поляната. Трябваха ни светлини, място, където да държим бурето, и допълнителни места за сядане, така че няколко от тях вкараха пикапите си точно тук. Айви танцуваше с Джинджър и правеше всичко възможно да забавлява всеки, който беше наоколо. Чашата „Дикси“ в ръката ѝ ме накара да измърморя проклятие. Следващия път, когато разговаряхме, тя щеше да е пияна и глупава. Айви беше удобна и лесна, така че бях позволил връзката ни да прерасне в нещо, което всъщност никога не съм искал. Не исках да я наранявам, а и честно казано, тя бе започнала да се чувства като задължение. Не беше честно спрямо нея. Или към мен.
Назад към част 15 Напред към част 17
