„Беше по-добре от добре“
ГЛАВА 22
БРЕЙДИ
Не успях да изляза от предната част на пикапа си, преди Уила да отвори задната врата на къщата си. Вилата, в която живееше, беше малка. Две спални, една баня, малка кухня с маса и хол. Когато някой шофираше тук, го чуваше, независимо в коя част на къщата беше.
Уила обаче обичаше тази на своята баба. Или поне като дете я обичаше. Сега не я познавах достатъчно добре, за да знам дали това все още е така. Може би беше живяла в голяма къща в Арканзас с уединение и този живот ѝ липсваше.
– Нона ще се върне скоро. Няма да и хареса, че си тук. Аз имам лошо влияние, а ти си добро момче.
Не беше далеч от поздрава, който бях очаквал. Не предполагах, че тя ще се зарадва да ме види. Не и след вчерашната вечер.
– Няма да остана дълго. Ако госпожа Еймс се върне, ще поема вината за това, че съм тук, и ще я уверя, че не си ме поканила под никаква форма.
Уила трябваше да е направила нещо сериозно нередно, за да се притеснява госпожа Еймс за моята безопасност около любимата си внучка. Това обаче щеше да се разбере друг ден. Не и сега, когато целувката тегнеше над главите ни. Дойдох тук, за да се извиня и да се надявам, че ще успеем да преодолеем това. Исках да проверя нещата с Уила. И тестът беше невероятен. Тази целувка не беше нещо, което щях да забравя. Тя беше нещо повече от спомен от детството. Струваше си да я познавам сега. Исках това.
Тя скръсти ръце на гърдите си и се намръщи. Тя също не ме искаше тук. Разговорът за целувката не беше в списъка и с неща, с които беше готова да се занимава. Жалко. Трябваше да се справим с това, преди утре и двамата да се изправим срещу Гънър. По-рано той ми беше писал, че иска да говори с мен. Пренебрегнах го, защото не бях сигурен какво може да му е казала днес.
– Говорила ли си с Гънър днес? – Попитах я, преминавайки направо към въпроса.
Тя кимна.
По дяволите.
– Каза ли му защо избяга снощи? – Не можех да се накарам да спомена целувката.
Тя поклати глава.
– Не.
Уф. Имах време да поправя това, преди да сме се скарали безсмислено.
– Съжалявам. … не, всъщност не е така. Исках да те целуна, а ти ми отвърна с целувка. Беше хубаво. Беше по-добре от хубаво. Беше шибано невероятно.
През цялото пътуване дотук бях обмислял какво ще кажа и това нито веднъж не беше дошло в главата ми. Откъде, по дяволите, беше дошла цялата ми откровена честност? Като я видях лице в лице, ми се прииска да я принудя да признае, че и тя е почувствала нещо. Защото знаех, че е така. Това не бях само аз.
Бузите ѝ станаха яркорозови, а аз исках да се усмихна, чувствайки се малко самодоволен, че тези думи я накараха да се изчерви. Но се овладях и я изчаках да каже нещо. Всичко би било хубаво точно сега.
С дълбока въздишка тя затвори очи за кратко, след което поклати глава. Бях забравил колко драматична може да бъде Уила.
– Не трябва да се целуваме. Може би сме били любопитни заради миналото си. Знам, че аз бях, но ти имаш момиче, което не наричаш своя приятелка, но то е нещо за теб. Имам какво да доказвам и с какво да се справям. Не мога да ходя и да се целувам с момчета.
– Не съм ти предлагал да ходиш да целуваш момчета снощи. Само мен. – И откровеността продължаваше да се излива от устата ми като изригващ вулкан. Да го прокълна. Трябваше да замълча.
Мръщенето на красивата ѝ уста се задълбочи. Опитах се да не мисля за начина, по който устата ѝ беше вкусна, и колко много ми се искаше да се приближа до нея и да я опитам отново.
– Знаеш какво имам предвид. Не съм тук за това. Аз съм тук. . . Не искам това. Искам само да ходя на училище и да накарам моята баба да се гордее с мен.
Днес нямаше да постигнем никакъв напредък, защото тя нямаше да обяснява повече. Можех да настоявам, но тя щеше да ме затвори. Стената между нас се издигаше с всяка минута, а аз не исках това. Не и с Уила.
– Добре, добре. Разбирам. Не исках да те накарам да избягаш снощи. Съжалявам за това. Не трябваше да те губя там. Трябваше да се уверя, че си в безопасност. Райли Йънг със сигурност не е безопасна за никого, за да се разхождаш с нея.
Тя изглеждаше объркана, после се намръщи.
– Откъде знаеш, че съм се возила с Райли Йънг?
Повдигнах рамене и не разбрах как това е било тайна.
– Гънър ми каза.
Тази намръщена физиономия само се влоши.
– Не съм казвала на Гънър за Райли. Той не ме попита.
А, значи Гънър не беше искал да обясни омразата си към Райли. Не мога да кажа, че го обвинявам. Ако едва не беше вкарала брат ми зад решетките заради фалшиво обвинение, тогава и аз щях да я мразя толкова много. Сега я мразех достатъчно. Рет беше като по-големия ми брат или най-близкото нещо, което някога съм имал, когато живееше у дома. Райли беше на косъм да му отнеме футболната стипендия и бъдещето в Американската комисия по ценните книжа и борсите.
Някога Рет беше като по-голям брат за всички нас. Той беше готиният по-голям брат, когото всички познавахме, и ни вкарваше в полевите партита, преди да ни е дошло времето. Тогава всички ние бяхме застанали зад него и Райли се беше превърнала не само в негов враг, но и във враг на всички нас.
– Гънър се сблъска с нея, напускайки имота, на път да те намери, когато ти избяга. Бях се скарал с него за това, че те загубих, а той не беше в настроение да се сблъсква с Райли. Макар да изпитваше облекчение, че си в безопасност у дома, той мразеше, че изобщо си била близо до тази кучка.
Уила пристъпи напред и ме стрелна с раздразнен поглед.
– Райли беше мила и не е направила или казала нищо лошо за всички вас. Аз я харесвах.
С предупреждението, от което тя се нуждаеше предварително, се уверих, че ме е разбрала ясно и категорично.
– Никога не казвай това на Гънър. Няма човек на тази земя, когото той да мрази повече.
– Баща му – отвърна тя.
Поклатих глава.
– Не. Дори и него не.
– Нона е на път. Тя вече те е забелязала. Моля те, тръгвай си сега, за да не ми се сърди.
Не можех да споря с това, въпреки че ми се искаше да остана и да поговорим. Не се чувствах така, сякаш съм постигнала нещо. Това, че я вкарах в неприятности с нейната баба, не ми печелеше никакви точки. Но исках да я чуя да каже, че и тя чувства нещо. Че иска да опита повече с мен, както аз с нея. Дори и да имаше възможност за нещо повече, исках да го чуя.
Кимнах.
– Добре, но искам да поговорим за това отново. Искам с теб нещо повече от приятелство, Уила. Ако това е всичко, което можеш да ми дадеш, тогава ще го приема, но тази целувка не е излизала от ума ми нито веднъж от снощи насам.
Не чаках тя да отговори. Обърнах се и тръгнах обратно към пикапа си, като помахах на госпожа Еймс, надявайки се, че това е помогнало малко на Уила.