Аби Глайнс – Полеви партита -Под светлините – книга 2 – част 52

„Добрият Господ нямаше да се спусне и да промени нищо“

ГЛАВА 51

ГЪНЪР

Върнах се в дома си след няколко часа на път с план. Това беше моят дом и аз го превръщах в място, където исках да се връщам. Насочих се към офиса, където за последен път бях говорил с мъжа, който не беше баща ми.
Без да почукам, влязох вътре и се изправих пред него. Не му дадох време да говори.
– Следващия месец след рождения ми ден ще трябва да си намериш друга къща, в която да живееш. Можеш да вземеш майка ми с теб. Издръжката ти ще приключи. Приготви се да си намериш работа. – Обърнах се и започнах да излизам от кабинета.
– Не можеш да го направиш! Нямаш никаква представа как да управляваш стопанството на Лоутън. Не си бил обучаван.
– Ще наема помощници. Нямам нужда от теб.
– Не можеш да го направиш!
– Ти нямаш кръв на Лоутън. Да, мога – напомних му аз. – А сега си тръгни тихо, иначе ще се погрижа градът да знае точно колко прецакано е това родословно дърво.
– Ще трябва да им кажеш, че и ти си копеле! Това би съсипало името ти също толкова, колкото и моето.
Тогава се засмях, защото той сериозно си мислеше, че това има значение.
– Те вече ме смятат за копеле. Не се притеснявам да им давам доказателства.
– Майка ти си мисли, че може да ти каже всичко това и да и се размине. Ще се боря с теб по този въпрос. Няма да се предам лесно.
– Наистина не ми пука – отвърнах аз, след което излязох на тирадата му. Щях да превърна офиса му във фитнес зала. Щеше да ми хареса да имам добра фитнес зала в къщата. Наистина вече трябваше да имаме такава.
Майка ми влизаше вътре с дизайнерските си дрехи и новата си прическа, когато аз се върнах по стълбите.
– Здравей, сине. Как вървят нещата, откакто ме нямаше?
– Фантастично, майко – отговорих аз, също толкова надменен като нея.
– Госпожа Еймс остави съобщение за мен в спа центъра. Нещо за това, че няма да се върнеш у дома. Полетът ми беше тази сутрин, така че не си направих труда да се обадя обратно. Скоро щях да съм тук.
Кимнах, сякаш това беше напълно разбираемо.
– Разбира се. Човек няма нужда да се притеснява от изчезнало дете. Ако можеш да ме извиниш.
Тя ме погледна объркано и аз разбрах, че е просто толкова повърхностна. Не бях сигурен, че дори е била изнасилена. Това звучеше по-скоро като история, която да я накара да изглежда по-добре. Беше спала с когото и да е, за да живее по този начин на живот в Лоутън.
– Рет тръгна ли си? – Извика тя след мен.
– Ако има Бог – отвърнах аз.
После влязох в коридора, водещ към кухнята. От вратата се носеха миризми на вечеря и аз бях готов за истинска храна. Начинът ми на живот с бърза храна през последните два дни беше тежък.
– Госпожо Еймс, аз съм си вкъщи – казах, когато влязох в кухнята. Главата ѝ се вдигна и на устните ѝ се появи облекчена усмивка, сякаш наистина се радваше да ме види.
– Благодаря на добрия Господ. Страшно много се притеснявах за теб.
– Чух, че си се обадила да кажеш на майка ми, но тя не е могла да си направи труда да се обади обратно. Тя ми каза същото току-що на входа. Тя също си е вкъщи – обясних аз, като се опитах да звуча колкото се може по-непринудено по отношение на цялото нещо.
Незабавното намръщване на госпожа Еймс ме накара да се почувствам още по-загрижен. Тя не искаше да се чувствам нежелан от родителите си.
– Уила у дома ли е? – Попитах.
Тя продължи да се мръщи.
– Тя е. Но в момента се обучава вкъщи и не може да приема посетители.
– Посетители? Или само мен? – Натиснах я.
Госпожа Еймс сложи ножа, с който беше нарязала зеленчуците.
– Уила е много като теб. Майка ѝ не е майка за нея. Тя е била наранена точно както и ти. Тийнейджърките отиват да търсят любов на места, които завършват зле за тях. Тя има бъдеще пред себе си и затъването в Лоутън като самотна майка не влиза в тези планове. Ще я предпазя от това, дори и да се наложи да я изпратя в католическо училище за момичета, за да го направя.
Уау. Уау. Изчакайте. Няма да я праща.
– Знам това. Никога не бих направил нещо, което да я нарани. Обичам я. – Думите излязоха толкова лесно, че се изненадах.
– Сексът и любовта не са едно и също нещо, Гънър Лоутън – каза ми тя и размаха пръст.
Кимнах.
– Съгласен съм. Като се има предвид, че никога не съм правил секс с Уила. В петък вечерта тя беше с мен в къщичката на дървото, защото майка ми току-що ми беше казала, че не само съм син на дядо ми, но той я е изнасилил, а и мнимият ми баща също е бил копеле дете и дори не е бил проклет Лоутън. Бях се претоварил много и имах нужда от някой, на когото да се доверя, за да ме изслуша. Ето защо помолих Уила да се измъкне и да отиде с мен в къщичката на дървото.
Лицето на госпожа Еймс леко пребледня.
– Господин Лоутън не е Лоутън? Добри Боже. Това не е нещо, което едно момче трябва да чуе.
Беше очевидно, че Брейди никога не е казвал на госпожа Еймс това, което го бях помолил. Тя едва сега чуваше всичко това за първи път.
Аз не бях съгласен.
– Следващия месец ще стана на осемнайсет и всичко това ще бъде мое. Той и майка ми ще се изнесат и ще си намерят собствено жилище. Нещата се променят. Но по-важното е, че… Уила. Трябва да я видя.
Госпожа Еймс седна на най-близкия до нея стол.
– Добри Боже, добри Боже – повтори тя и поклати глава.
Добрият Господ нямаше да се спусне и да промени нещо. Сексът беше направен и бебетата бяха направени преди много години. Всичко беше свършена работа.
– Мога ли да видя Уила?
Накрая тя вдигна поглед към моя.
– Майка ѝ беше тук. Разтревожи я и тя си почива. Дай и малко време, преди да я потърсиш. Тя трябва сама да прецени кое е добро за нея. Предполагам, че не мога да я спася от всички. Не и ако тя не се нуждае от спасяване.
Можех да приема това. Колкото и да ми се искаше да изтичам дотам и да се уверя, че тя е добре, щях да ѝ дам известно време. Но не прекалено много. Уила ме беше спасила. Тя ми показа как да обичам и ме откъсна от саморазрушителния път, по който бях поел. Без нея в живота ми сега щях да съм развалина. В живота се сблъскваш с препятствия и трябва да се бориш с тях. Ако имате достатъчно късмет, намирате някого, който също да се бори за вас. Аз имах късмет.

Назад към част 51                                                      Напред към част 53

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!