Аби Глайнс – Полеви партита – Последното полево парти – Книга 7 – Част 23

ГЛАВА 5

УЕСТ

Лежах в леглото, слушах дишането на Маги и я гледах как спи. Беше заспала, след като повече от час тихо се любехме в синята ѝ спалня в къщата на Хигенс. Тази вечер трябваше да държа годеницата си. На пръста ѝ трябва да има пръстен.
Но вместо това беше като всяка друга вечер.
Стигнах до лявата и ръка и нежно я задържах в много по-голямата си длан. Голият ѝ безименен пръст предизвика празно чувство в мен. Бях позволил действията на майка ми да съсипят тази вечер. Брейди почти не ми беше говорил по време на вечерята. Когато очите ни се срещнаха, видях в тях неодобрението. Той не разбираше и имаше в главата си погрешна идея. Нямаше нищо на този свят, което да искам повече от Маги. Да я направя своя съпруга, да и дам фамилията си – всичко това беше в плановете ми.
Баща ми знаеше, че тя е единствената за мен, преди аз да съм готов да го призная. Щеше да му хареса, ако знаеше, че тя ще бъде Ашби. Беше ми казал, че тя е от момичетата, на които държиш, и че трябва да я направя своя. Надявах се, че Маги е била права и той може да ни види сега. Този рай, в който тя вярваше, не ми беше положителен, но ми харесваше да мисля, че татко ни гледа и се усмихва.Сложих ръката на Маги обратно и се измъкнах от леглото. Тя спеше тежко, но аз все пак се движех тихо. Вътрешните ми демони не биваше да държат и нея будна. Отидох до прозореца и се загледах навън в мрака, осветен от уличните лампи.
Утре Маги щеше да ме накара да говоря. Цял ден ме наблюдаваше с този твърде вещ поглед. Не можех да скрия нищо от нея. Помислих си, че не ме е бутнала само заради онзи глупак, който се беше появил, за да се опита да ми вземе това, което ми принадлежи. Гневът ми от идеята друг мъж да каже подобни неща на Маги се разпали отново и трябваше да си поема дълбоко дъх, за да го потисна.
Него вече го нямаше, а аз трябваше да се занимавам с други неща: да си избистря главата и да овладея шибаните си страхове, за да мога да продължа напред с Маги. Брейди беше прав. Беше минало време. Ако майка ми не се беше превърнала от предана, любяща, обожаваща съпруга и майка в този човек, когото вече не познавам, щях да съм сгоден за Маги.
– Разсейваш ме със секс. Сега е време да ми говориш. – Мекият глас на Маги наруши тишината и аз се обърнах, за да я видя как ме гледа. Тя беше толкова проклето красива. Мисълта, че се променя, че любовта ѝ към мен избледнява, че това, което имаме, приключва, така силно усукваше вътрешностите ми, че ми ставаше лошо.
– Моля те, Уест – каза тя, седнала в леглото, а очите ѝ не слизаха от моите.
Бях загубил и двамата си родители в деня на смъртта на баща ми. Тогава не знаех това, но съвсем скоро то стана очевидно. Маги беше единствената ми константа. Тя беше нещо повече от жената, която обичах; тя беше моят живот. Ако я загубя. Ако тя умреше, щях ли да се променя? Гърдите ми се свиха отвътре при мисълта за свят без Маги.
Да, щях да се променя. Щях да загубя душата си. Тя щеше да я вземе със себе си. Това ли се беше случило с майка ми? Дали любовта ѝ към баща ми е била толкова силна, че не е могла да бъде същият човек, когато той си е отишъл, дори за мен?
Като дете това беше най-болезнената истина. Но когато Маги се изправи и тръгна към мен, увивайки чаршаф около голото си тяло, разбрах. Не беше правилно, но го разбрах. Загубата на Маги щеше да ме унищожи. Имах нужда да има Бог. Трябваше да започна да се моля Той да ме вземе пръв.
– Уест – прошепна тя, когато стигна до мен, докосвайки ръката ми.
Придърпах я към себе си и я задържах там. Усещах ритъма на сърцето и, издигането и спадането на гърдите и, докато дишаше. Успокоявах се, знаейки, че тя е моя. Тя беше жива.
– Майка ми се омъжи отново – казах ѝ аз.
Рязкото поемане на дъх от Маги ми каза, че тя разбира болката ми. Ръцете ѝ се стегнаха около мен и ме притиснаха.
– Не ме е виждала от една година, но се е омъжила. – Изрекох думите, осъзнавайки, че вероятно това е най-болезненото.
Маги наклони главата си назад, за да ме погледне.
– Съжалявам – каза тя просто. Това беше нейният начин. Никога не казваше думи, които да омаловажат нещата. Това ми харесваше в нея.
– Шибано боли – казах аз и погледнах в очите ѝ. – Но тази вечер осъзнах нещо. Нещо, с което съм се борил и което не разбирах досега.
Маги ме изчака да кажа още нещо.
– Аз бях неин син, но тя обичаше баща ми толкова яростно, че той беше нейният свят. Той беше нейният дом. Загубата му я съсипа и… виждам как е станало това. – Издигнах ръка и притиснах лицето ѝ в нея. – Ако го е обичала така, както аз обичам теб, тогава е по-лесно да го приема. Не бих могъл да преживея загубата ти, Маги.
Тя извърна глава, за да целуне дланта ми, след което ме погледна отново.
– Никога няма да ме загубиш – отвърна тя.
Не можех да се накарам дори да изкажа страха си, че тя ще умре преди мен. Само кимнах веднъж с глава и след това покрих устата ѝ с моята. Това, което изпитвах към нея, беше по-голямо, отколкото дори бих могъл да опиша. Беше нещо повече от обикновена любов. Нямаше думи за него, но цял живот щях да и показвам това, което не можех да изразя.

Напред към част 22                                                        Напред към част 24

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!