ГЛАВА 4
МАГИ
Тейт седеше срещу мен в „Уикс“. Мястото на открито тук беше най-доброто в града, а аз исках да имам добра видимост. Не вършех нищо нередно, но да съм тук с човек и да не мога да го представя на Уест се чувствах некоректно. Отпих глътка от водата си и зачаках, докато Тейт си поръча обяд.
Когато сервитьорката си тръгна, той ме погледна и се усмихна.
– Търсих те, знаеш ли. Години след като замина. Опитах се да разбера къде си отишла. След това го оставих. – Той направи пауза и поклати глава. – Но преди седмица осъзнах, че може би не съм го направил. Да те оставя да си отидеш. Аз съм… аз съм ангажиран. – Тогава той спря и ме погледна.
– Поздравления – казах аз, изпитвайки известно облекчение. Не бях сигурна какво е дошъл да ми каже или защо е почувствал, че трябва да ме види, освен за да наваксаме.
Той направи малка въздишка, примесена със смях, сякаш не това искаше да чуе.
– Мислех, че като дойда да те видя, ще мога да приключа с това, от което се нуждаех. Ти беше най-добрата ми приятелка, после беше момичето, което не беше в моята лига, и трябваше да гледам как се срещаш с други момчета. Гимназията беше гадна. – Той се засмя. – Но все още се срещахме край езерото и си говорехме, сякаш животът не се е променил. Аз имах това. Все още имах част от теб. Ти беше първата ми любов и въпреки че тази любов беше безответна, тя беше силна за мен. Един ден ти беше там и после те нямаше. Още преди да напуснеш училище и да се преместиш, ти се отдръпна от мен. От живота. Така и не успях да ти кажа довиждане, а следващия уикенд трябва да се оженя. Но през последния месец мислех само за това, какво ще стане, ако тя не е единствената? Ами ако тя е резервен вариант? Ами ако не я обичам толкова, колкото обичах… теб?
Седях там, стиснала ръце в салфетката в скута си, и исках да намеря начин да избягам от това. Какво трябваше да му кажа? Да, част от мен знаеше още тогава, че Тейт има чувства към мен. Той винаги е бил просто мой приятел и не исках това да се промени. Но времето минаваше и това се случи. Когато се преместих в Лоутън, не се бях сетила за него нито веднъж. Той не беше нищо повече от част от миналото ми. Минало, в което не се вглеждах.
– Тейт – казах аз, опитвайки се да измисля правилното нещо, което да кажа, и не бях сигурна какво би могло да бъде то. – Мисля, че просто си нервен. Ти си я помолил да се омъжи за теб. Това означава нещо. Нещо много по-голямо от детско влюбване. Никога не сме имали нещо повече от приятелство. Възможно ли е просто да се притесняваш за женитбата и да прехвърляш това върху мен? Защото не съм казала „довиждане“?
Той поклати глава.
– Не – отговори той твърдо. – Все още мечтая за теб, Магс. Това не е някакво детско влюбване.
Отворих уста да възразя, но думите ми бяха прекъснати.
– Това звучи като твой проблем. Не неин. – Дълбокият глас на Уест се чу зад гърба ми точно когато ръката му кацна на рамото ми.
Тейт погледна от мен към мъжа, който стоеше зад мен.
– Извинете? – Попита Тейт, а в изражението му имаше нотка на раздразнение.
– Чухте ме – отвърна Уест. – Хайде да вървим, Маги. – Властолюбието в тона му не оставяше място за спор и честно казано, се радвах, че е тук. Не бях очаквала това и не бях сигурна как да се справя с него.
– Не са ни представяли – каза Тейт, изправи се и протегна ръка. – Аз съм стар приятел на Маги. Тейт Морис.
Уест не посегна да стисне ръката на Тейт. Вместо това ръката му стисна рамото ми.
– Стар приятел, който мечтае за нея. – Тонът на Уест съдържаше предупреждение, което се надявах Тейт да долови.
– Ние имаме минало – отвърна Тейт с предизвикателен тон.
Тогава аз се изправих. Ако не приключех с това, щеше да стане неприятно. Усещах как от Уест лъха напрежение, а той не беше на себе си. Нещо не беше наред. Точно под повърхността имаше гняв, който не мислех, че е свързан с Тейт. Уест ми имаше доверие. Беше нещо повече.
Ръката на Уест се премести на гърба ми и той целуна слепоочието ми.
– Хайде да вървим – каза ми той.
– Бяхме на обяд. Тя още не е яла – възрази Тейт.
Цялото тяло на Уест се скова. Той контролираше темперамента си, но усещах, че е стигнал твърде далеч.
– Маги е моя – каза той с нисък, твърд тон. Челюстта му беше стисната и аз сложих ръка на гърдите му, за да го успокоя.
– Тейт, беше добре да те видя отново. Поздравления за предстоящата сватба – казах му аз. – Но трябва да тръгваме – добавих аз, след което подтикнах Уест да се раздвижи и да прекъсне погледа си, който беше насочил към Тейт.
Не изчаках Тейт да каже повече и за щастие Уест се раздвижи тогава, като запази ръката си на гърба ми, докато се връщахме обратно в „Уикс“ към изхода.
– Покажи ми сервитьорката си – каза той.
Погледнах към момичето, което беше взело поръчката ни, и я посочих. Той пусна ръката си от гърба ми и отиде при нея. Гледах как и подава пари, след което се върна при мен.
– Никой друг не ти купува нищо, освен мен – каза той просто, после отново сложи ръка на гърба ми и ме поведе към паркинга.
Исках да му обясня всичко това. Просто не бях сигурна откъде да започна. Когато стигнахме до пикапа му, той не отвори пътническата врата, както очаквах, а вместо това притисна гърба ми към нея. Ръцете му се подпряха на пикапа от двете страни на главата ми, докато очите му се впиваха в моите.
– Никой мъж не може да ти говори така – каза той точно преди устата му да се спусне, за да покрие моята. Целувката му беше по-силна от обикновено, но знаех, че това се дължи на сцената, която току-що бяхме преживели. Плъзнах ръцете си нагоре по гърдите му и стиснах ризата му, притискайки го към себе си, уверявайки го, че никой друг мъж няма да ме има, освен него. Би трябвало вече да знае това.
Когато прекъсна целувката, той опря челото си на моето и затвори очи.
– Нещо друго не е наред, Уест – казах тихо. – Аз те познавам. Какво е то?
Той въздъхна тежко, след това пусна ръцете си и се отдръпна от мен.
– Хайде да вървим. Искам да остана насаме с теб.
Не настоях, но щях да го направя по-късно.
Назад към част 21 Напред към част 23