„Този град имаше голяма уста“
ГЛАВА 14
БРЕЙДИ
Снощи така и не заспах, а се чувствах гадно. Мачът ни беше утре и трябваше да си избистря главата и да се съсредоточа. Проблемът беше, че единственото, което можех да направя, беше да си спомням лицето на Райли и колко наранена беше тя. Това ме изяждаше жив.
Била е изнасилена и наречена лъжкиня, а след това е избягала от града. Сега се е върнала заради баба си и се е сблъскала с целия град, който не я е приел добре. Голямата ми идея да и бъда приятел изглеждаше добра, докато не поговорих с Уест и той не ми напомни колко лошо може да бъде това за отбора. Уест може и да разбере, но Гънър не би. А много хора биха били на страната на Гънър. Отборът щеше да се разцепи, а ние не можехме да печелим мачове по този начин.
– Изглеждаш ужасно – каза Маги, когато влезе в кухнята. – Има ли нещо общо с камъка по прозореца снощи?
Когато Райли беше хвърлила камъка, Маги беше дошла да ме събуди, защото беше решила, че е предназначен за мен. Не ѝ бях казал за това, когато се върнах от прибирането на Райли вкъщи снощи.
– Да – беше всичко, което казах.
– Кое е момичето? – Попита Маги, подавайки ми кутията със зърнена храна.
– Ти не я познаваш.
– О, значи е била Райли Йънг.
Този град имаше голяма уста. Исусе.
– Това не може да излезе наяве, Маги – казах аз и взех зърнената храна от нея.
– На кого ще кажа? Аз не съм точно клюкарка.
Тя имаше право. Макар че вече говореше, тя все още не говореше с много хора. Поддържаше малък кръг от тези, с които разговаряше. Маги не се доверяваше лесно. Не мога да кажа, че я виня.
– Знам. Просто там има толкова много драма. Трябва да преживея следващите няколко седмици без това.
Тя вдигна рамо в знак на признателност и лапна от зърнената си закуска. Видях, че всъщност не е съгласна с мен. Мислеше за нещо друго.
– Какво? – Попитах я.
– Нищо – отговори тя.
– Кажи го.
– Добре, добре. Тя ти е имала доверие, така че си направил нещо, за да спечелиш доверието ѝ. Мисля, че идването ѝ тук означава, че тя има нужда от някого точно сега.
И аз трябва да бъда този някой. Маги не трябваше да го казва. Разбрах какво има предвид.
– Това е сложно.
– Тя има бебе, нали? Тя е на седемнайсет и бащата твърди, че е лъжкиня. Звучи като че ли животът ѝ е много по-сложен от твоя.
Маги постави купата си в мивката и грабна чантата си с книги.
– Уест току-що пристигна. Ще се видим в училище.
Довърших зърнената си закуска, въпреки че сега имаше вкус на дървени стърготини. По дяволите, тя беше права.
* * *
Коридорът беше пълен с хора, които познавах, и с такива, които наистина не познавах. Гледах ги как говорят и се смеят. Приятелите си шепнеха, а момчетата викаха името ми за поздрав. Всичко това беше много нормално. Част от живота в гимназията. Последната година, в която ми се случваше това.
Единственото, което можех да си помисля, беше, че Райли не преживяваше това. Тя пропускаше всичко това. Гърдите ми натежаха, докато си проправях път през тълпата от хора. Всеки от тях бях виждал в някакъв момент от миналото си. Не се заблуждавах и не вярвах, че никой от тях не е имал лоши неща в живота си. Всички имахме.
Просто всички те имаха някого. Имаха къде да отидат. Имаха хора, с които да разговарят и да избягат от реалността.
Райли нямаше. Но тя ми се беше доверила, а аз бях гадняр.
Ето, признах си. Снощи се държах като пълен козел.
Проблемът беше да измисля как да го поправя.
– Изглеждаш изгубен – каза Гънър, когато двамата с Уила се приближиха до мен.
Повдигнах рамене. Бях, но това не беше нещо, за което можех да говоря с него.
– Не съм спал много.
Гънър кимна, сякаш разбираше. Предположи, че е заради играта. И отчасти беше така. Просто не беше основната част.
– Трябва да отида рано в клас и да прегледам учебното си помагало за теста. Вие можете да си говорите за футбол – каза Уила и целуна Гънър по бузата, преди да ни остави там. Гънър я гледаше как си тръгва, сякаш никога повече нямаше да я види, а аз си помислих, че всичко е приключило така, както е трябвало.
Двамата си пасваха по начин, по който ние не си пасвахме. Освен това си мисля, че Гънър беше за нея още от времето, когато бяхме деца.
– Всичко наред ли е в рая? – Попитах го.
Той най-сетне ме погледна.
– Да. Животът не е гаден, когато тя е наоколо.
Гънър имаше сериозни семейни проблеми. Уила беше до него през всичко това, повече, отколкото аз можех да бъда.
– Радвам се, че се върна, когато се върна – казах му честно.
– И аз – съгласи се той и обърна глава, за да я види как изчезва зад ъгъла. – Иска ми се никога да не си беше тръгвала.
Зачудих се дали двамата с Уила щяха да станат нещо по-рано, ако тя беше останала тук. Може би той никога нямаше да се среща с Райли, а тя нямаше да бъде изнасилена от брат му. Животът на всички тях можеше да е драстично различен.
– Сигурен съм, че и тя го мисли – добавих аз.
Гънър сви рамене.
– Не знам. Тя създаде живот за себе си там и въпреки че имаше трагичен край, не мисля, че съжалява, че познава приятелката си. Дори ако е трябвало да я загуби.
Историята на Уила също не беше лесна. Тя беше преминала през нещо, което аз не бях преживял. Да имаш най-добър приятел, който се е самоубил, трябваше да е ужасно. Но тя отново е намерила щастието.
– Уест ще дойде да гледа клиповете от мача тази вечер. Искаш ли още един рунд? – Попитах го, като смених темата.
– Майка ти пак ли ще направи бисквити?
– Разбира се.
– Тогава аз ще бъда там.