Аби Глайнс – Полеви партита – След играта – книга 3 – част 41

„Бях убеден, че тя всъщност може да е перфектна“

ГЛАВА 40

БРЕЙДИ

Разговорът с майка ми снощи, когато ѝ казах, че ще нощувам при Райли, не мина добре. Тя разбра, че нещо не е наред. С баща ми винаги сме били близки. Този разрив между нас я объркваше и колкото повече криех причините за това, толкова повече се ядосвах. Омразата ми към човека, когото някога бях обичала, се засилваше.
Не спях добре и когато госпожа Йънг влезе във всекидневната тази сутрин, вече бях буден със задачата си по история в скута, работейки върху нея.
– Станал си рано – каза тя. – Мислех си, че с това късно стоене, което изкарахте навън, още ще спиш.
– Не, госпожо. Трябваше да си свърша домашното. Надявам се, че не сме ви обезпокоили снощи.
– Съвсем не. На сърцето ми е приятно да видя, че Райли има човек на нейната възраст наоколо. Толкова дълго не е имала такъв човек. Когато я чувам да говори и да се смее, ми помага да спя нощем.
Колкото повече чувах родителите на Райли да говорят за нея, толкова повече се убеждавах, че тя всъщност може да е перфектна. Момичето трябваше да има недостатъци. Просто все още не можех да разбера какви са те.
– Във фризера имам бисквити, които приготвих снощи и които скоро ще сложа във фурната. Брайъни обожава мед и бисквити, затова ги правя веднъж седмично за почерпка. Мога да ти донеса кафе, докато се пекат.
– Не съм любител на кафето, но ви благодаря – казах ѝ.
– Точно така. Все забравям. Какво ще кажеш за малко мляко?
Оставих учебника си. Не се чувствах добре да я карам да ме обслужва.
– Ще го донеса. Вие само ми посочете чашите.
Райли влезе в стаята точно когато се изправих. Косата ѝ отново беше разрошена от съня и изглеждаше красива.
– Днес си ранобуден – каза тя със сънлива усмивка.
– Ти също – отвърна майка ѝ.
Тя вдигна рамене и докосна бедрото си.
– Моята приятелка в леглото ме ритна прекалено силно в съня си.
Майка ѝ се засмя и влезе в кухнята.
– Влизай. Ще приготвя бисквитите, преди да тръгна. Баба все още спи, но ще приготвя и овесените ядки. Тя ще стане всеки момент и ще каже, че е гладна.
Райли зяпна и го прикри с ръка, докато кимаше.
– Разбирам.
Майка ѝ се усмихна.
– Имаш нужда от кафе.
Райли кимна още веднъж.
– Да, имам.
– Ще направя кафето. Ти донеси на Брейди малко мляко.
Райли отиде до шкафа и се зае да ми донесе чаша и да ми налее мляко. Реших, че тези жени са като майка ми и са настроени да ме обслужват. Така че се оставих на течението.
– Благодаря – казах ѝ, докато ми го подаваше.
– Няма за какво. Седни на бара. Ще се присъединя към теб след малко. Веднага щом получа кофеин.
Тя беше заета, а аз я наблюдавах, забравяйки, че майка ѝ дори е в стаята. Днес тя нямаше да се облече и да отиде на училище. Никакви спомени от последната година за нея. Щеше да се грижи за баба си и дъщеря си, а след това щеше да свърши цялата си работа в училище на компютъра. Исках да има нещо повече от това.
И все пак тя изглеждаше доволна от това.
– Здравей, мамо. – Гласът на Брайъни нахлу в мислите ми и Райли се извърна, за да види дъщеря си, която стоеше там с руси къдрици, стърчащи навсякъде, и чифт лилава пижама с нещо, което приличаше на розово прасе в червена рокля и жълти дъждобрани по тях.
– Добро утро, слънчице. Бисквитите са във фурната – каза тя, наведе се, за да вземе дъщеря си и да я прегърне силно.
Тя не изглеждаше тъжна или сякаш и липсва нещо. Изглеждаше пълноценна. Щастлива. Нямаше омраза или горчивина. Беше минала през ада и беше излязла добре. Уравновесена и балансирана. Това ми даде надежда. Не само за мен, но и за майка ми и Маги.
Райли беше силна. Исках нейната сила.
– Искам да е така – каза тя, удряйки малките си ръце от двете страни на лицето на Райли.
Райли се засмя.
– Знам, че искаш мед.
– Дай ми целувки, малка принцесо. Трябва да отида на работа. Бисквитите ти скоро ще са готови – каза майката на Райли на Брайъни.
Брайъни я целуна по бузата и я погали по другата.
– Хубав ден, момичета. На теб също, Брейди – извика тя и излезе от кухнята.
Райли постави Брайъни на столчето ѝ и постави няколко стафиди на подноса.
– Имам нужда от малко кафе. Изяж ги, докато чакаме бисквитите – каза й тя.
Брайъни ми се усмихна и ми подаде стафида в малката си ръчичка.
– Благодаря – отвърнах, като я взех от нея. – Харесва ми пижамата ти.
Тя погледна надолу към дрехите си.
– Пепа – съобщи ми тя.
Не бях сигурен дали Пепа е така, както тя казваше прасе, или нещо друго, затова просто кимнах, сякаш разбрах.
– Аз харесвам кални локви – добави тя и ми се усмихна, преди да разбие няколко стафиди в устата си.
– Преводът на това е прасето Пепа, това което е на пижамата ѝ, а Пепа казва, че обича кални локви често.
– Дорж – измърмори Брайъни.
– Тя също така казва „Джордж“ много често. Джордж е по-малкият брат на Пепа.
Не бях в течение на детската телевизия.
– Тогава предполагам, че Дора Изследователката и Мечето в голямата синя къща са се пенсионирали. – Това бяха предаванията, за които си спомнях, че бяха популярни, когато бях дете.
– О, не, „Дора“ все още е в сила. Мечето обаче ни е напуснало.
Фурната изпищя и Райли отиде при нея и извади бисквитите.
– Закуската е готова.
Харесваше ми да гледам нея и Брайъни заедно. Дори когато бабата на Райли влезе в стаята и попита за Томас, гостоприемното, щастливо усещане на това място беше такова, че не исках да го напускам. Или просто не исках да оставям Райли? Възможно ли е, където и да е тя, да се чувства като у дома си?

Назад към част 40                                                         Напред към част 42

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!