„Специално за Райли“
ГЛАВА 4
БРЕЙДИ
Мама? Тя беше нарекла Райли мама. Бях го чул, а погледът на Райли го потвърди. Което означаваше какво? Дали е забременяла толкова скоро след като е напуснала града?
Или преди това? Дали лъжата ѝ за Рет не е била начин да се опита да припише бременността си на някого, от когото смята, че може да измъкне пари? Ако е така, това беше гадно. Почти беше съсипала бъдещето на Рет заради нуждата си да се сдобие с баща. Не можеше да е от Гънър, защото не беше спала с него. Всички го знаехме. Някой и беше влязъл в гащите, така че трябваше да излъже. Това беше очевидно.
Дали не я е грижа твърде много за Гънър, за да спи с него? Това така и не разбрах. Защо да лъже по-големия му брат? Защо да не излъже гаджето си? Освен ако не смяташе, че Рет е по-вероятен от Гънър. Предполагах, че никога няма да разбера защо е направила това. Няма смисъл да се опитвам да я разбера.
Факт е, че Райли вече имаше дете и момиченцето беше сладко. Изглеждаше добра майка, но и аз почти не ги бях виждал заедно. Можеше да е ужасна майка, доколкото знам.
Цялото преживяване с Райли и Брайъни остана в мен до края на вечерта. Не казах на никого, че съм я закарал, просто защото не исках да се обяснявам. Не трябваше да го правя. Иска ми се да мисля, че всеки от моите приятели би направил същото. Тя беше родила бебе и беше буря. Но аз не бях толкова сигурен. Омразата, която всички те изпитваха към нея, беше дълбока.
Въпреки че напоследък бях видял грозната страна на Рет. Явно не му беше проблем да се държи като задник, особено с Гънър. Чудех се дали Гънър може да повярва на Райли сега, когато знае какъв човек е Рет в действителност.
Мисълта, че е възможно Райли да не е лъгала, беше налице. Но просто не можех да се накарам да приема, че Рет е толкова извратен и болен, че наистина би я изнасилил и би излъгал за това. Той имаше своите проблеми, но не беше жесток. Не и по този начин.
Разтърсвайки глава и желаейки да се отърва от всичко това и да мисля за нещо друго, се насочих към стълбите на тавана, за да избягам в спалнята си, която сега беше там горе.
Вратата на старата ми спалня беше отворена и братовчедка ми Маги седеше на леглото с книга в ръка. Направих пауза и се спрях пред вратата.
– Къде е Уест?
Тя погледна нагоре.
– Прекарва следобеда с майка си.
Той беше добър в това отношение. Уверяваше се, че майка му е добре и остава стабилна. След смъртта на баща му бяха преминали през трудни моменти.
– Това е добре – казах аз, продължавайки да стоя там.
Маги сгъна страницата и затвори книгата в скута си.
– Имаш нужда да поговорим за нещо ли, Брейди? – Тя наклони глава и ме изучи, сякаш вече знаеше отговора.
Може би наистина имах нужда да поговорим.
Повдигнах рамене.
– Не съм сигурен.
Тя въздъхна и вдигна книгата си.
– Можем да поговорим. Прекъсна четенето ми.
Знаех, че ако някой ще си държи устата затворена, това е Маги. Тя не раздухваше драма и не участваше в нея. Освен това обръщаше повече внимание на хората от повечето и аз се доверявах на мнението ѝ.
Влязох в стаята и седнах срещу нея на стола, който беше поставен в ъгъла.
– Одкарах Райли Йънг към дома и по време на бурята. Тя имаше дете със себе си. Малко момиченце, което всъщност не беше много по-голямо от бебе. – Там. Бях си признала.
Маги ме погледна за момент и не каза нищо.
– Това ли е? Одкарал си едно момиче и изпитваш нужда да разкажеш за това?
Мислех, че Маги вече е чула историята на Райли Йънг.
– Пропусна ли частта, в която казах Райли Йънг? В смисъл на момичето, което обвини Рет в изнасилване и едва не му отне стипендията?
– Знам коя е Райли Йънг. Всички сте я псували достатъчно. Наясно съм с историята. Но тя е имала малко дете със себе си, имаше буря и тя е била навън в нея с детето. Бих си помислила, че всеки би и предложил да я закара. Ако не го направи, тогава трябва да се чувства зле. Но ти си го направил, така че не разбирам за какво е целият този разговор.
Въздъхнах, облегнах се на стола и се загледах за момент през прозореца. Как можех да обясня това на Маги? Тя не беше скочила в отбора на мразещите когото и да било. Беше търпелива и прощаваща.
– Малкото момиченце нарече Райли Мама – казах аз, надявайки се да получа повече отговори от нея.
Очите на Маги се разшириха.
– О, значи тя се е върнала с бебе. Възможно ли е да е на Рет?
Най-накрая тя разбираше.
– Точно това ме накара да се замисля. Тя е излъгала за Рет, за да измъкне пари от него, когато е разбрала, че е бременна. Това е всичко, което има смисъл. А когато Гънър разбере за това, животът му ще се усложни още повече. Той и без това си има достатъчно работа с него.
Намръщеното лице на Маги изглеждаше твърдо насочено към мен. Сякаш бях направила нещо нередно.
– Или пък Райли може да е казвала истината. От малкото, което съм видяла от Рет Лоутън, не го нареждам високо в класацията на моралните стандарти. Защо всички сте толкова сигурни, че тя е излъгала?
Точно същото, което ме измъчваше, излезе толкова лесно от устата ѝ. Но тогава тя не говореше за човек, който ѝ беше като по-голям брат. Тя не познаваше Рет. Не и както аз.
– Рет беше талантлив спортист. Семейството му беше най-богатото в града. Беше силен и градът го караше да се чувства така. Толкова ли е трудно да се повярва, че е могъл да вземе нещо, което не е било негово? Ако той беше всичко, което всички вие твърдите, тогава защо Райли се опита да припише това, както казвате, на Рет? Нямаше ли да знае, че това няма да свърши добре, ако го направи? Ако аз бях на нейно място, щях да съм ужасена да излъжа Рет Лоутън. Просто изглежда, че е избрала много страшен път, за да улесни нещата за себе си.
Всичко, което тя каза, имаше смисъл. Всичко. Но не можех просто да повярвам на Райли или да и подам ръка. Тя все още беше враг. Ами ако беше невинна?
Изправих се.
– Не е толкова лесно – беше всичко, което успях да кажа.
Маги сви рамене.
– Не, не е. Особено за Райли.