Глава 13
– Тори? Тоориии.
Настойчивият глас на Аарон се разнесе в заспалия ми череп.
– Събуди се, Тори.
Една ръка стисна рамото ми и нежно ме разтърси. Въздъхнах, вдигнах лицето си от възглавницата и отворих очи. През завесите на спалнята се процеждаше бледа слънчева светлина.
– Ехххх? – Замълчах.
Над моето лице се появи усмихнатото лице на Аарон.
– Добро утро, спяща красавице. Време е да ставаш!
Примигнах няколко пъти, след което мъчително се претърколих по гръб. Твърд, кръгъл предмет се притисна към страната ми, след което с трептене Хоши се разви от малката си кълбовидна форма, а дългата ѝ опашка се разпиля по одеялата. Тя зарови глава под възглавницата.
Аарон се взираше във феята.
– Откъде дойде?
– Тя обича да спи до мен. – Прозявка пропука челюстта ми и аз се сгуших в леглото. – Какво правиш тук? Не знаеш ли как се чука?
– Почуках. Няколко пъти. – Той ми махна с ръка. – Вдигни се. Ела. Време е да тръгваме.
Намръщих се сънливо и го огледах от главата до петите. Носеше свободен черно-сив потник и спортни шорти, косата му беше разрошена, а бузите зачервени. Позволих си за миг да се полюбувам на невероятно тонизираните му ръце, които бях виждала много по-рядко, откакто есенното време беше понижило температурите, след което попитах:
– Време е да тръгваме къде?
Аарон приседна на нивото на очите ми, а устата му се усмихна.
– Знаеш ли как постоянно повдигаме въпроса, че имаш нужда от обучение, а ти все отбягваш?
Отричането, че през последните шест седмици съм избягвала всякакви форми на обучение, само щеше да го разсмее. Не бях особено изтънчена в това отношение.
– Да, и?
Усмивката му се изостри.
– Не можеш да го избягваш, ако спиш в нашата къща. Днес е ден първи.
О, по дяволите, не.
– Пас.
– Нямаш избор.
– Наистина ли това е подходящият момент? – Поисках, като смених тактиката. – При положение, че демонът е на свобода, а Ключовете преследват Езра…
– Което означава, че така или иначе сме заклещени вкъщи, така че трябва да се възползваме по най-добрия начин. Ставай!
Дръпнах завивките над брадичката си.
– Не можеш да ме накараш.
– Толкова се радвам, че го каза.
Той грабна одеялата и ги дръпна направо от матрака. Хоши се изстреля над леглото, съскайки тихо, след което изчезна от погледа. По дяволите. Трябваше да остане, за да ме защити!
Изправяйки краката си срещу напора на студения въздух, се свих в защитна топка, но нямаше смисъл. Пренебрегвайки факта, че носех огромна тениска от скрина на Езра и нямах панталони, Аарон ме завлече до ръба на леглото, хвана ме добре за кръста и ме преметна през рамо.
– Аарон! – Изкрещях, размахвайки ръце. – Пусни ме!
– Дръж се здраво. – Смеейки се, той излезе от стаята. Отчаяно стисках гърба на потника му и го проклинах с всички лоши думи, които знаех. Той отново се засмя, докато слизаше по стълбите. – Погледни на нещата от добрата им страна, Тори. Бяхме достатъчно любезни да те оставим да поспиш още два часа.
– Не съм се съгласявала на това! Не можеш да се държиш с мен като с дете!
Той се спусна по стълбите на мазето с ужасяваща скорост.
– Ако преди това беше преминала някакво обучение, може би щеше да знаеш как да ме спреш.
Изръмжах, когато той ме отхвърли от рамото си. Босите ми крака се удариха в постелките, които покриваха пода, и аз се отдръпнах гневно от него. Тениската ми назаем се беше уловила около бедрата ми, показвайки лилавите ми гащи на цялата стая, и аз дръпнах подгъва надолу.
Мазето им беше една голяма фитнес зала с три бягащи пътеки, още кардиоуреди и уреди за тежести от едната страна. От другата страна имаше постелки за упражнения. Стъпките на Кай туптяха върху бръмчащата бягаща пътека в бърз бяг, а лицето му блестеше от пот. Езра висеше на лоста за набирания, като бавно се издигаше с една ръка, докато противоположното му рамо докоснеше лоста, след което се спускаше също толкова бавно.
Очите ми се насълзиха при вида на голите му ръце, стегнатите мускули, които се огъваха при всяко надигане с една ръка. Той смени ръцете си и се издърпа нагоре с другата ръка.
Аарон махна с ръка пред лицето ми, като ме изкара от транса.
– Преоблечи се. Днес ще се разгреем, обещавам.
– В какво да се преоблека?
Той дръпна палеца си към вратата на банята.
Сложих ръце.
– Ами ако откажа?
– Наистина ли искаш да разбереш?
Обмислих това. Измърморих под носа си, влязох в банята и затръшнах вратата. Тя се отличаваше с най-модерния интериор в цялата къща – плот от гранит, двойни мивки, вградени рафтове за кърпи и резервни дрехи и огромен душ с повече дюзи от автомивка.
На плота бяха подредени някои от дрехите ми от асортимента, който така и не взех вкъщи, включително спортен сутиен. Кога го бях оставила тук? Обувките ми за бягане стояха на пода и забелязах, че някой ги беше почистил добре за употреба на закрито. Първо използвах тоалетната, изпих малко вода от чешмата, после се облякох с летен потник и къси панталони за йога.
Косата ми беше увиснала от конската опашка, която носех до леглото, и използвах отново ластика си, за да я укротя на кок. Почаках още две минути, след което изоставих убежището си. Последното нещо, от което имах нужда, беше Аарон да нахлуе и тук.
Когато излязох, Езра беше слязъл от лоста за набиране и подсушаваше лицето си с кърпа. Забеляза ме и се усмихна.
– Изглеждаш така, сякаш всички кученца на света току-що са умрели. Няма да е толкова лошо.
– Мисля, че ще е точно толкова лошо.
Кай, който вече вървеше по бягащата пътека, вместо да тича, я изключи и откопча предпазното въже от ризата си.
– Тук, Тори. Загрей първо.
Въздъхнах и стъпих на широкия колан. Докато той закрепваше маджунчето на предпазния стоп върху подгъва на потника ми, аз се загледах в дисплея, който мигаше със статистиката от бягането му. Разстояние: 5,5 км.
Той се увери, че съм готова, след което натисна бутона за предварителна настройка. Трасето започна да се движи и аз се впуснах в бавна обиколка, която се ускори до бърза разходка, а след това до вяло бягане. Мусколите ми горяха в рамките на минута.
– Колко време трябва да правя това? – Задъхвах се.
– Достатъчно дълго, за да загрееш. – С кратка усмивка той се присъедини към другите двама, които правеха разтягания върху постелките.
Белите ми дробове горяха, а краката ме боляха, установих се в нещо, което би трябвало да е лек джогинг, но се чувствах по-скоро като смърт в движение. За щастие, имах много неща, които ме занимаваха – като греховно горещите магове, които преминаваха през рутинна програма от упражнения за разтягане и гъвкавост. И тримата можеха да правят шпагати. Кой знаеше?
Гледането им беше завладяващо и се оказа, че извършвам подробни мисловни сравнения. Аарон и Езра бяха със сходно телосложение и почти еднакъв ръст. Аарон беше малко по-висок, докато Езра беше с една идея по-широк в раменете. Кай беше с няколко сантиметра по-нисък и по-слаб, но и тримата бяха натрупали сравнимо количество мускули. Не бяха издути като на културист, а със слаби, твърди, атлетични фигури.
Когато бягащата пътечка отново забави ход, вече хриптях, потях се и се опитвах да не повърна. Някой да ме застреля сега, моля.
– Добра работа, Тори! – Извика Аарон, наведен назад в странно разтягане на бедрата. – Ти се справи!
– Да – изпъшках. – Аз съм… в… страхотна… форма. Не можеш ли да… кажеш?
Оставиха ме три минути да си поема дъх, след което Аарон посегна към един контейнер и извади подплатени правоъгълници. Подхвърли два на Езра, който ги нахлузи на ръцете си, а другите два отнесе в центъра на постелките.
– Събуй обувките, а после ела тук, Тори. – Той посочи мястото пред себе си.
Свалих маратонките и се запътих към меките постелки, но веднага бях разсеяна от Кай, който зае бойна стойка с лице към Езра. Аеромагът вдигна двете подложки, които предпазваха ръцете и предмишниците му.
– Готов.
– Готов. – Кай издиша веднъж, след което нанесе два бързи удара и ритник в блокерите. Ударите се размахаха шумно и отблъснаха ръцете на Езра назад. Можех да чуя силата във всеки удар.
Спрях пред Аарон.
– Не мога да направя това.
Успокояващата устойчивост беше заменила палавата му усмивка.
– Ще започнем отначало. Знам, че си ходила една година на таекуондо като тийнейджър, но предпочитам да покрием всичко.
– Добре.
– Да видим бойната ти стойка.
Чувствайки се неловко, плъзнах десния си крак назад и вдигнах ръце до брадичката си.
– Добре. – Той ме заобиколи, като леко натисна рамото ми, за да се увери, че съм балансирана.
В другия край на килима Кай блъскаше с максимална скорост подложките на Езра.
– Прибирай повече лактите си. Ето така. – Аарон се върна с лице към мен. – Сега, юмруци.
Свих пръстите си надолу, палците бяха прибрани извън тях.
– Отлично. – Той плъзна една блокираща подложка и я вдигна нагоре. – Добре. Ляв удар. Дай всичко от себе си.
Подскачайки на възглавничките на краката си, аз нанесох зъл удар в подложката.
– Перфектно. Сега, дясно кроше.
Хвърлих десния си юмрук през тялото и в подложката.
– Не е лошо, но не движиш бедрата си.
Приемайки същата стойка, той демонстрира как кръстът преминава от задната му пета през бедрото до рамото, добавяйки повече сила към удара. Практикувахме това няколко десетки пъти. На няколко крачки от нас Езра и Кай се бяха разменили, като Езра удряше с нещата, които Кай държеше.
– Добре – каза Аарон. – Ще бъдеш по-малка и по-лека от повечето си противници, така че трябва да генерираш колкото се може повече сила. Да стоиш на едно място и да ги удряш не е идеално. Трябва да се движиш.
Той погледна към другите двама, когато Езра заби кръгов удар в двете подложки. Кай се плъзна назад от силата.
– Езра – обади се Аарон. – Демонстрирай набег.
Езра се отдръпна назад, като измъкна Кай от обсега му. Той застана в бойната си стойка, след което скочи напред и нанесе безпроблемни един-два удара в подложките, преди да отскочи обратно на изходното си място.
– Вътре и вън. – Аарон се обърна обратно към мен. – Оставаш извън обсега и се приближаваш само когато си готова да нанесеш удар.
– Добре – съгласих се несигурно.
Аарон ме преведе през стъпките, като се увери, че оттласквам задния си крак. Отне ми около десет минути, за да координирам различните движения в нещо, което наподобяваше това, което беше направил Езра.
– Чудесно! – Похвали ме Аарон. – Сега повтаряй това, докато не паднеш.
Очите ми се разшириха.
– Върви!
Преглъщайки, се хвърлих към него и ударих подложките, след което отскочих назад. И отново. И пак.
Да, той ме накара да го повтарям, докато краката ми не затрепериха и не се оказаха на ръба на разрухата. Накрая смъкна подложките и ме изпрати на бягащата пътека за разхлаждаща разходка. Дишайки тежко, гледах как момчетата вадят още екипировка от кошовете. Облякоха подплатени ръкави, които покриваха ръцете им от кокалчетата до лактите, протектори за крака, които покриваха стъпалата, пищялите и коленете, и подплатени жилетки.
Когато навлякоха отворените шапки за глава, каквито носеха боксьорите, се изнервих.
Аарон и Кай се изправиха един срещу друг, а Езра беше съдия с хронометър в ръка. Той даде старт – и двете момчета се нахвърлиха един върху друг. Те се блъснаха, захванаха се, после Кай се освободи и заби три светкавични удара в подплатените гърди на Аарон. Аарон блокира последния, хвана ръката на Кай и го преметна през рамо.
Кай се приземи на крака, падна в клек и заби крак в глезените на Аарон. Аарон се удари в постелките и се претърколи от бързия ритник на Кай.
Двамата се спречкаха трезво, нанасяйки удари и ритници, които звучаха ужасяващо въпреки подплатената екипировка, която ги защитаваше. Два пъти паднаха в схватка, но Кай не успя да заключи Аарон в хватка.
– Време! – Извика Езра.
Двамата магове се разделиха, дишайки тежко. Направиха кратка почивка, след което Езра подаде хронометъра на Кай и се изправи срещу Аарон. Кай даде началото.
Аарон скочи бързо и силно. Езра блокира два удара, след което се дръпна, когато Аарон нанесе удар в коляното му.
– Престани, Езра! – Изръмжа той. – Тори знае, че си бърз. Не губи тренировката ми, като се държиш назад.
Езра се засили, след което скочи срещу Аарон. Ударите прелетяха между тях толкова бързо, че не можех да проследя действието, след което Аарон падна на пода по корем, а Езра притисна ръката му назад. Аарон удари постелката и Езра го пусна.
– По дяволите – изпъшка той. – Боже, човече.
Без да е дори задъхан, Езра се изправи на крака и сви рамене.
– Ти ми каза да не се въздържам.
Аарон изръмжа нещо и се изправи.
– Отново.
Двамата се хвърлиха един към друг. Още два пъти Езра притискаше Аарон в рамките на тридесет секунди. Накрая Кай обяви, че времето е изтекло.
– Добре – каза електромагьосникът и хвърли хронометъра настрани. – Последен рунд.
Усмихвайки се, Аарон отново се изправи срещу Езра – и Кай зае мястото до него. Двама срещу един.
Преглъщайки тежко, спрях бягащата пътека, в случай че разсейването ме накара да се изтърва.
Момчетата застанаха в стойките си и Кай отброи.
– Три, две, едно, започваме.
Езра се хвърли към Кай, но той се отдръпна. Двамата с Аарон се разделиха, заобикаляйки Езра, след което атакуваха едновременно. По някакъв начин Езра избягваше ударите им, а движенията му бяха размазани. Той хвана глезена на Аарон по средата на удара и го издърпа от краката му, след което се насочи към Кай. Електромагьосникът се изплъзна настрани, но Езра се справи с него от упор. Двамата паднаха в преплетени ръце, като всеки от тях се бореше да се озове отгоре.
Аарон изскочи на крака, надвеси се над двойката за секунда, после скочи. Десет секунди по-късно Езра беше притиснат под другите двама, удряйки се в постелките, като краката на Кай бяха притиснати около врата му, а Аарон огъваше коляното му назад.
Смеейки се задъхано, Аарон се свлече на постелките.
– По дяволите. Винаги си по-бърз, отколкото очаквам.
Прочистих гърлото си, сърцето ми биеше, а мозъкът ми беше объркан на няколко нива. Насилието беше изнервящо, но имаше нещо плътски привлекателно в това да ги гледам как се нападат един друг. Ако това беше редовната програма, с настоящето доброволно се записвах да тренирам с тях всяка сутрин. Да, моля.
Когато свалиха спаринг екипировката си, най-накрая се осмелих да говоря.
– Свършихте ли вече с рутината?
– Не съвсем. – Аарон хвърли протектора си в кошчето. – Трябва да се охладим, но първо ще завършим с един кръг състезателни лицеви опори.
– Състезателни лицеви опори?
– Да. – Той не звучеше развълнувано, докато падаше на колене в центъра на килимчетата. Кай и Езра последваха примера му, заемайки местата от двете му страни. – Правим лицеви опори, докато някой от нас не успее да завърши серията. Загубилият прави закуска.
Докато двамата с Кай се подготвяха за предстоящото предизвикателство, веждите ми се вдигнаха. Три часа след началото на тренировката им и те завършваха с кръг от лицеви опори? Момчетата бяха луди. Или мазохисти. Или и двете.
– Но на Езра не му е позволено да влиза в кухнята – отбелязах аз. – Той не може да прави закуска.
– Езра – изръмжа Аарон, докато изправяше тялото си в напрегната дъска, подпряна на изпънатите му ръце – никога не е губил, така че това е спорно по-чакай. О, човече. Имам чудесна идея.
Също толкова озадачени, Кай, Езра и аз го гледахме как скача на крака. Той направи жест към мен.
– Ела, Тори.
Вдигнах вежди, събух обувките си и се приближих. Той ме хвана за лакътя и ме дръпна към Езра, който чакаше на колене, навел глава, за да ни наблюдава.
– Качи се на гърба му – каза Аарон.
Устата ми се отвори.
– Какво?
– Какво? – Попита и Езра.
– Седни върху него! – Аарон се усмихна диаболично. – Няма как да ни надвие с допълнителни петдесет килограма, които да вдигне.
Аз тежах повече от петдесет килограма, но реших да не изтъквам това.
– Това е напълно несправедливо – възрази Езра.
– Напълно справедливо е – намеси се Кай. – Ти имаш несправедливо предимство. Направи го, Тори.
Погледнах бързо между трите момчета.
– Еми…
– Искам да го видя как се бори поне веднъж. – Без да чака разрешение, Аарон ме вдигна от краката ми и ме сложи върху Езра, така че да съм разпъната в горната част на гърба му. – Прибери краката си нагоре. С цялата си тежест.
Езра измърмори нещо неприятно за Аарон. С широко отворени очи и глас, изчезнал в момента, в който тялото ми се докосна до това на Езра, не знаех какво да направя, освен да прибера краката си зад дупето си, а коленете да висят отстрани.
– Перфектно. – Аарон скочи обратно на мястото си и падна на колене и ръце. – Готов?
– Но – заекнах, като отново намерих гласа си – какво ще кажете за закуската?
– Ако това означава да го видя как пада, с удоволствие ще ям зърнена закуска. Първата серия, започваме сега. Старт!
Езра отлепи коленете си от постелките и изправи тялото си, а аз хванах раменете му за равновесие. Той вдиша, докато спускаше торса си, а мускулите на ръцете и гърба му се променяха и стягаха. Ръцете ми се вкопчиха в раменете му, докато той се изпъваше и издишваше рязко.
О, човече.
Той се спусна отново, тялото му се огъна под ръцете ми, под бедрата ми, под моето – о, Боже. От него се излъчваше топлина, която се впиваше в кожата ми, а потта блестеше по тила му, овлажнявайки къдриците му. Той се надигна отново, повдигайки ме, и главата ми се завъртя.
Лошо, лошо, лошо. И толкова хубаво.
Сърцевината ми трепереше от нарастващата топлина, докато той се повдигаше и спускаше под мен, дишането му беше учестено, от него се изтръгваха слаби звуци на усилие. Прехапах силно устните си, борейки се с нарастващия си сърдечен ритъм. Ако гледането на момчетата на спаринга беше възбуждащо, то беше нищо в сравнение с това.
– Готово – обяви Аарон задъхано. – Не мога да повярвам. Езра, ти си машина.
Подпрял се с лакти на постелките, Езра захърка без думи, а гърдите му се издуха, докато вдишваше въздух. Не бях броила. Колко лицеви опори бяха това? Можех ли вече да сляза от него? Защото, ако това продължи още дълго, или ще се самозапаля, или ще се унижа.
– Следващата серия – каза Кай. – Три, две, едно, старт.
Двамата с Аарон се надигнаха, а Езра ги последва на секундата. Мускулите му се сгънаха и изпънаха под мен, а аз прехапах устните си по-силно. Ръцете ми се свиха в юмруци около тениската му. Горещото му тяло между краката ми. Изпотяваше се, дишаше, огъваше се. През трескавата ми глава премина дивата мисъл, че искам да бъда под него, а не отгоре.
Ръцете му трепереха от напрежение, докато ни спускаше. За миг увисна там, после се изправи с тих стон, който прониза центъра ми. Не, Тори. Той стенеше от мъчителното усилие да вдигне тежестта ми. Това беше то. Съсредоточи се.
– Свърши. – Аарон се засмя, докато се влачеше отново нагоре. – Губиш този път, Езра.
Издишвайки въздух и всмуквайки го, Езра отново се спусна, мускулите му трепереха, вените се открояваха на напрегнатите му бицепси. Аарон и Кай спряха на върха на лицевите си опори и зачакаха с триумфални усмивки въпреки зачервените си лица и потта, която се стичаше по челата им. Исках да окуража Езра, но не смеех да отворя уста от страх какви звуци могат да излязат.
Той се напъна отново – и ръцете му се изпънаха. Ние паднахме и гърдите му се удариха в постелката с трясък. Аз се свлякох от него.
– Да! – Изкрещя Аарон. – Да го направим, Кай.
С нова енергия те изпълниха още шест лицеви опори, след което се свлякоха на постелките, а Аарон се смееше победоносно. Той се пресегна и плесна Езра по гърба, докато той хриптеше.
– Ти си луд, човече. Не очаквах, че ще завършиш първата серия.
– Ти… опитай… следващия път – изпъшка Езра.
Аарон се ухили.
– Добре е да губиш от време на време.
Седнах, като скрих ускореното си дишане. Това щеше да е сложно за обяснение, като се има предвид, че не бях направила нищо – нищо, освен да се разпъна на секси, разголен маг, докато той се огъваше ритмично под мен.
Изправяйки се на крака – по дяволите, коленете ми бяха слаби – неловко оправих блузата си и погледнах към срутените магове.
– Ами сега какво?
– Трябва да се охладим – отговори Аарон със затворени очи. – Да се редуваме под душа. Имате десет минути.
Кимнах, набързо слязох от постелките, влязох в банята и заключих вратата след себе си. Свалих дрехите си, включих душа и скочих под струята. Задъхах се, когато ледената вода ме удари от всички страни. Кому бяха нужни толкова много струи? Говоря за прекаляване.
Докато температурата на тялото ми спадаше, притиснах двете си ръце към лицето и се концентрирах върху дишането.
Реакцията ми беше напълно нормална, нали? Повечето жени биха се възбудили в такава ситуация, дори и човекът да беше приятел. Това не означаваше нищо. Просто сензорна информация, която задейства твърдо закодирана физиологична реакция. Това беше всичко.
Кимнах на себе си. Да. Това беше всичко.
След като измих косата си с шампоан с мъжки мирис и се изтърках с един сапун, спрях водата, взех чиста кърпа и… глупости. Загледах се в рафтовете до душа, подредени с резервни кърпи и дрехите на момчетата за преобличане след тренировка.
Чистите ми дрехи бяха горе. По дяволите!
Докато се подсушавах, мислех трескаво. Не можех да облека отново потните си тренировъчни дрехи, а и не исках да нося отново тениската си – пижама. Нямаше как да го заобиколя. Увих косата си във втора кърпа и я натрупах върху главата си, след което увих голямата бяла кърпа около торса си и я прибрах в ъгъла.
Вдигнах брадичката си. Увереност. Запътих се към вратата и я отворих.
Езра стоеше от другата страна, вдигнал ръка да почука.
Стомахът ми се разтвори в прилив на разтопена топлина. Устата ми пресъхна, гърлото ми се сви, пръстите ми се свиха. Погледът ми пробяга по тялото му, после нагоре към лицето му, косата му беше влажна и разрошена, бузите зачервени от усилието.
Очите ни се срещнаха и той се разшири от изненада, след което падна. Плъзна се надолу. Поемайки ме.
Стискайки кърпата си, се промуших покрай него и се затичах към единственото си спасение. Аарон избухна в смях при гледката на облечената ми в хавлиена кърпа същност, която стремглаво се изкачваше по стълбите, но аз не спрях, докато не се озовах на два етажа от него. Захлопнах вратата на спалнята на Езра и притиснах гърба си към нея.
Никаква паника, Тори.
Назад към част 13 Напред към част 15
