ГЛАВА 28
Лутир се отдръпна назад. Острието на Зак профуча покрай гърдите на феения лорд, а от тях се разпиляха сенки. Зак се завъртя с инерцията си и отново завъртя оръжието, като острието срещна дървения меч на Лутир с отзвучаващо свистене.
Задъхвах се, всеки дъх беше като нож в ребрата ми. Те бяха или посинени, или счупени, но не можех да позволя това да ме спре.
Зак се втурна рязко, като забиваше меча и нанасяше удари с бързи движения. Кристалните висулки на гърдите му светнаха и докато избягваше контраатаката на Лутир, той свали епроветка от колана си и я разби на земята. Бледият дим се изви, изпълвайки въздуха с метална миризма.
Лутир се отдръпна назад, а окървавеното му лице се изкриви от отвращение. Вместо да изтласка предимството си, Зак се оттегли с бързи крачки и извади още един флакон от колана си.
– Сейбър!
Едва вдигнах ръцете си навреме, за да хвана хвърлената от него епроветка. В нея се разля сива пенлива течност – и разпознах същото тежко обезболяващо, с което Зак се беше дозирал след битката си с Балигор.
Когато Зак отново се хвърли към Лутир, аз издърпах тапата и излях отварата в устата си. Тя пареше като силна, кисела мента и аз преглътнах трудно. През крайниците ми премина хладно усещане, което заглуши болката в гърдите ми.
Лутир се вряза в Зак, по-бърз и по-силен от друида. Дървеният му меч прокара плитка линия по корема на Зак през ризата му.
Надигнах се, създадох ледено копие и го изстрелях в сляпата страна на феята.
Той се завъртя в последната секунда и разби копието с меча си. Докато ледът изригваше от удара, Зак грабна един от кристалите си. От устните му се изтръгна заклинание и той хвърли кълбо от изпепеляваща синя магия във феята. Тя се плисна върху рамото на Лутир, оцветявайки дрехите му като течност, а острието на меча му падна на земята, сякаш ръката му беше твърде слаба, за да го задържи.
Завъртайки острието в ръката си, Зак се заби в гърдите на фееричния лорд. Аз се втурнах зад него, оформяйки още едно ледено копие.
Лутир избегна удара на Зак с нечовешка скорост. Намирайки се под охраната на Зак, той сграбчи предната част на ризата му и го хвърли към мен. Ударихме се на каменната платформа и мъчителна болка проби през изтръпващата отвара, завладявайки дробовете ми.
Златна светлина проблесна – и невидима сила ме удари, като ме хвърли във въздуха. Паднах от платформата върху меко легло от борови иглички. Зак се приземи върху краката ми, изхвърлен от същата магическа атака.
Земята под нас се разцепи. Същите бодливи лиани, които ни бяха хванали при първата ни среща с Летния владетел, се усукаха около мен и Зак с абсурдна скорост, смазвайки ни, докато ни издигаха от земята. Тръни се впиха в кожата ми.
Кръвта капеше от брадичката му, Лутир отиде в центъра на платформата. Той вдигна ръка, насочена с длан към нас от дванайсет метра разстояние.
– Безполезни червеи – изръмжа той тихо.
От дланта му поникнаха три извиващи се клона, които се сплетоха в остър връх на копие – и се стрелнаха към нас като стрела, изстреляна от лък.
Над поляната разцъфна мрак и над главите ни пробляснаха черни криле.
Спускайки се от небето, Лалакай се стовари върху мен и Зак, като инерцията ѝ скъса лианите и ни запрати в земята – след това тя бе отхвърлена назад. Тя се сгромоляса зад нас, с неловко огънати криле.
Копието на Лутир се беше забило право в долната част на гърдите ѝ.
– О? – Промърмори Лутир, а усуканата дължина на оръжието се протегна през платформата до дланта му. – Колко галантно от твоя страна, господарке на сенките.
Той щракна широко с пръсти и копието се изтръгна от торса ѝ, докато се прибираше обратно в ръката му. Тя изхвръкна с болезнено дишане, по стомаха ѝ бликна кръв, след което се изтърколи на крака. Вдигна предизвикателно брадичката си и застана между нас и фееричния лорд.
До мен, оплетен в лиани, Зак я гледаше с широки, шокирани очи.
Лалакай протегна една ръка, а около пръстите ѝ танцуваха вихри от сенки. В другата си ръка държеше сгънат квадрат лилав плат – Плащеницата на Валдурна.
От гърлото на Лутир се изтръгна тих, подигравателен смях. Той вдигна ръка – и аз вдигнах моята.
Този път нямаше нужда да крещя предизвикателството си. Мълчаливо хвърлих цялата си енергия в земята, заповядвайки ѝ да се подчини. Мъглите се раздвижиха, а лятната аура на Лутир отслабна.
Зак сграбчи протегнатата ми ръка. Енергията му се разля с моята, сливайки се в съвършена хармония, усилвайки сферата на аурата ми.
И температурата спадна.
През гората премина зимен хлад. По земята се разстилаше слана, която пълзеше по стволовете на дърветата. По клоните се образуваха ледени висулки, които капеха надолу, и докато невярващото ми издишване се разнасяше бяло в студения въздух, от небето се спускаше сняг на гъсти, танцуващи преспи.
Хъркайки, Лутир вдигна ръце. Златистозелената му аура засия около него, разтопи снега и отблъсна студа.
– Къде си, Аравн? Покажи се!
Бледа лазурна светлина проблясваше под сенчестите клони на ефирните дървета. Когато Лутир се насочи към нея, сиянието премина в бяло.
Лед се разби през дърветата. Той се стичаше, сякаш все още беше течен, разбиваше се и се преобразуваше толкова бързо, че приличаше на въртящ се фрактал, замайващ и красив. Под формата на огромна бяла змия леденото същество се стрелна през поляната с гладно разтворена уста.
То се блъсна в Лутир, а челюстите му се затвориха около него. То се издигна над поляната, носейки в устата си лятната фея, и се разби в дърветата. Ледената змия се взриви в масивна група ледени кули.
От гората, където змията бе нападнала, се появи Зимният крал.
Той вървеше с небързи стъпки, а около него нежно се въртеше снежна пелена. Всичко в близост до него замръзваше, лед покриваше дърветата и земята. Очите му светеха, а знаците от лявата страна на лицето му блестяха.
Магическото заклинание на Лутир се завъртя около тялото на Рикр. Бледите цветове се бяха отворили и малките цветчета блестяха в подигравка с красотата.
Кехлибарена светлина заблестя в масивното ледено образувание, което бе погълнало Лутир. От дълбочината му се разнесоха пукнатини, след което то се разпадна. Дърветата се сринаха, тъй като тежестта на леда ги повлече надолу. Лутир се появи сред разпадащия се лед, дрехите му бяха замръзнали, а раменете му се повдигаха.
Рикр извика ледено копие и го хвърли в сърцето на кръстопътя. Докато то летеше, той се втурна след него и скъси разстоянието до врага си.
Зимният крал и Летният владетел се сблъскаха в детонация от противоречива сила.
Ледената синя магия и топлата зеленикаво-златиста светлина избухнаха в резки изблици. Рикр запрати Летния владетел в гората, далеч от поляната. Ледените кули избухнаха навън, поваляйки дърветата, които с рев и трепет се съживиха.
„Не му позволявайте да стигне до платформата!“
Заповедта на Рикр се заби в главата ми и аз се изстрелях нагоре, като се откъснах от пречупените лиани. Ръката на Зак се откъсна от моята, докато аз спринтирах към платформата, насочвайки се към мястото, където двете феи бяха изчезнали.
Студът пламна по китката ми и когато светлината се сля в дланта ми, Лутир се измъкна от дърветата. Той не забави ход – защото не ме видя, а половината от зрението му беше изтрито от малкото ми ножче.
Нападнах го с пълна сила в страната му. Сблъскахме се и аз паднах. Той се приземи върху мен, а ръцете му удариха каменната платформа до главата ми. Стиснах хладния, гладък цилиндър, който държах.
Другият край на леденото копие беше заровен в червата му, а от мястото на удара стърчеше назъбено струпване на лед.
Широкото му, слънчевожълто око се взираше в мен, другото око беше в каша от кръв, после лицето му се изкриви. Силата се втурна в него.
Но Зак беше стигнал до нас – и с едно плавно движение разгъна Плащеницата на Валдурна и я преметна през гърба на Лутир.
Когато блестящите гънки паднаха върху владетеля на феите, Зак хвана ръката ми. Той ме измъкна изпод феята и наметалото и ме изправи на крака.
Лутир се гърчеше, а магията му се завихряше в наметалото на потоци от зелено и златно. Той отхвърли пелерината, като загуби равновесие от движението. Когато платът се разхвърча върху гладките гравирани камъни, той се срина по гръб, а полуразтопеното ледено копие стърчеше от корема му.
Рикр стъпи на платформата. Древното, безмилостно спокойствие се излъчваше от него като смъртоносната неподвижност на дълбоко замразяване.
Лутир се задъха и изръмжа, а крайниците му се размърдаха, докато се опитваше да се изправи. Приближавайки се до борещия се летен лорд, Рикр сграбчи топящото се копие, което бях забила в корема на Лутир. Ужасът разшири очите на Летния лорд, а Рикр посрещна страха на врага си със зимна усмивка. Леден студ се втурна от него.
Студът се разпространи от копието и покри цялото тяло на Лутир. Студът се сгъсти до снежна коричка, после се превърна в лед, а след това се сгъсти още повече. Леденият затвор обгърна владетеля на феите, докато в него се виждаше само сянката му.
Нежната синя магия на Рикр се разнесе по леда – после той се разпадна на малки искрящи частици.
И Лутир се разби заедно с нея.
Блестящият лед се понесе във въздуха, после се завъртя в спирала около Рикр. Той се втурна над него, спиралата се затегна, после миниатюрните кристалчета се всмукаха в тялото му, докато не остана нито едно. Изгарящият студ, обхванал гората, се задълбочи.
С беззвучно трептене полупрозрачното, раково растение, което Лутир бе вградил в тялото на Рикр, се разтвори в нищото.
Напрежението ме напусна изведнъж и аз се отпуснах срещу Зак. Той обгърна кръста ми с ръка и ме подкрепи, преди да рухна. Сферата на аурата ми се разсея и докато усещането за присъствието ми в долината избледняваше, усетих нещо друго.
Нещо нередно.
В един глас Рикр, Зак и аз се завъртяхме към Плащеницата на Валдурна.
Магията пулсираше от тъканта като гигантски ад. Докато индиговата ѝ светлина се разливаше навън, в нея се всмукваха трептящи цветни потоци. Земята се разтресе, а ефирната мъгла потрепери и изтъня.
Плащеницата лежеше точно в сърцето на кръстопътя.
Пристъпих към реликвата на феите, мислейки, че мога да я грабна – и през платформата се разнесоха пукнатини, камъкът се сгромоляса под краката ми. Плащеницата пламна по-ярко. Магията нахлуваше в нея с още по-голяма скорост, а вятърът се носеше през долината във вихрен водовъртеж, като заедно с него се въртеше и мъглата.
Задъхах се, когато Зак ме издърпа назад. Рикр набързо се отдръпна на крачка зад нас. В края на поляната Лалакай се готвеше да бяга, притиснала едната си ръка към кървящите си гърди.
Индигова светлина избухна от пелерината и докато тъканта трептеше на вятъра, краищата ѝ се разтвориха. Плащеницата се разпадаше, тъй като в нея се вливаше древната, неизмеримо мощна магия на кръстопътя. Сиянието се превърна в нажежена светлина.
Земята се разтресе, гората потрепери – и после спря. Вятърът заглъхна и настъпи тишина.
Примижах с отворени очи, като отблъсквах светлите петна.
По напукания камък бяха разпръснати парчета лилава тъкан. Мъглата на фееричното землище беше изчезнала, а неоново оцветените, полупрозрачни дървета се бяха превърнали в обикновена, земна гора. Тихата, страховита енергия на планината отекваше в земята, но не можех да усетя древния тътен на магията на кръстопътя.
Бяхме унищожили плащаницата на Валдурна – и кръстопътя.
Назад към част 28 Напред към част 30
