ДЖАНИН ФРОСТ – Бягство на гробните момичета ЧАСТ 14

Глава 14

– Те го направиха! – Чух Пик да крещи, последван от радостния вик на Денис. След това не чух нищо, освен свистенето на вятъра, докато виждах как земята се отдалечава и намалява.
Боунс сигурно беше решил, че полетът ни в обратна посока не е достатъчен. Сега той летеше и нагоре и надалеч.
За няколко блажени секунди ми беше все едно. Съсредоточих се само върху усещането на ръцете му около мен, сладкия полъх на косата му, която се плискаше в бузата ми, и аромата му, като крем брюле, съчетан с най-доброто уиски. Дори не усещах болка от среброто или от многобройните си незаздравели наранявания. Бях прекалено щастлива.
Най-сетне бяхме свободни. Всички ние.
Е… не всички. Ашаел беше казал, че ако развалим проклятието, морската богиня ще поиска заместваща жертва за мен и Денис. Моргана беше споменала същото. Трябваше да принесем в жертва сестрата, която оцеля след твоята касапница, защото нашата богиня вече беше призована, а след призоваването се изисква жизнена кръв.
Лицето на луничавото момче проблесна в съзнанието ми. Той все още беше там, а морската богиня все още се нуждаеше от поне две жертви, за да компенсира тези, които беше загубила, ако приемем, че Пик е изблъскал Дениз веднага щом и тя е могла да се движи – а той щеше да го направи. Това означаваше, че сме оставили едно безпомощно дете само с група вещици, които не проявяваха никакво колебание, когато ставаше въпрос за убийство на невинни, за да успокоят своята богиня.
– Боунс, трябва да се върнем – казах аз.
Или той не ме чуваше, или ме игнорираше, защото не забави ход нито за миг.
– Трябва да се върнем – повторих по-силно, като ударих ръката му за акцент. – Там отзад има дете, което те ще убият!
Това ми донесе наистина впечатляващо проклятие, но той направи въздушна версия на обратен завой. Скоро отново видях изпочупената, полусрутена страна на водопада Аламер.
Вещиците все още бяха там, сините им одежди трептяха, докато се втурваха да възстановяват огнището. Това беше всичко, което видях, преди Боунс да се насочи към долната част на пътеката по-надолу от скалите. Щом стигна дотам, той се приземи, пусна ме и след това се върна обратно нагоре, докато аз му крещях да не ме оставя там.
Той ме игнорира. Скоро изобщо не го виждах, а сега бях на няколко мили от скалата.
– Не, не го правиш – изръмжах, докато тичах нагоре по пътеката.
Всяко движение беше сякаш зли елфи ме пробождаха отвътре, но аз не забавих ход. Ранена или не, нямаше да остана назад. Проклятието вече беше отпаднало от мен, така че не бях в по-голяма опасност от морската богиня, отколкото от Боунс. По-рано той бе отказал да ме остави да се изправя сама срещу нея. Ще бъда проклета, ако му позволя да го направи и сега.
Все пак ми отне няколко мъчителни минути, за да се изкача до върха на пътеката, и по пътя се разминах с повече от няколко ограбени, безглави тела. По това, че все още бяха в процес на изсъхване, те изглеждаха като съвсем скорошни смъртни случаи. Очевидно Боунс беше решил да се прояви.
Тъкмо се канех да ги заобиколя, когато чух трескави мисли за това как да остана скрит, съчетани с учестено биене на сърцето в храстите отдясно. Повечето вещици бяха вампири, но сред тях имаше и няколко човека. Дръпнах най-гъстата част от храстите настрани и се вгледах в широки, паникьосани кафяви очи.
– Не ме наранявай! – Проплака луничавото момче.
Слава Богу, че все още беше жив, а и беше имал присъствието на разума да се скрие.
– Добра работа – казах му аз.
Очите му се стрелкаха във всички посоки, напомняйки ми за паникьосан кон.
– Остани назад. Стойте далеч от мен!
Бях нетърпелива да стигна до Боунс, но не можех да оставя детето така. Той имаше всички основания да се изплаши. Тази нощ беше видял неща, които не бях виждала досега, а аз бях виждала много. Ето защо не си направих труда да му кажа да ми се довери (нямаше да го направи) или да се успокои (в това му състояние не можеше.) Вместо това разпалих сиянието в погледа си и вложих цялата сила, която ми беше останала, в гласа си.
– Вече си добре – казах с резониращия тон, който имаха всички вампири. – Тази вечер си се забавлявал с неподходящи момичета и те са ти подхвърлили наркотици, които са те накарали да халюцинираш някакви диви неща, но ще се оправиш.
– Неправилни момичета… диви неща – повтори той по зашеметения начин на човек, който е под вампирски контрол.
– Да, но нищо от това не беше истинско – казах аз, като все още държах погледа му. – Това бяха само наркотиците. Сега си в безопасност и скоро ще се прибереш у дома, така че вече не се страхуваш. Но за малко ще затвориш очи и ще останеш тук.
– Остани тук – повтори той и затвори очи.
Добре. Сега щеше да е спокоен и да остане на място, докато не се върна да го взема. Върнах най-гъстата част на храста на мястото му, скривайки го отново, и продължих похода си.
Когато стигнах до върха на скалата, огънят беше запален, морската богиня се поклащаше пред него, а Боунс излъчваше толкова много свръхестествена енергия, че приближаването до него беше като влизане в електрическа буря.
– Не ме интересува кои ще принесеш в жертва, така че побързай – изсумтя той към една чернокоса вещица с високи скули и прозрачна кожа.
Разпознах я като първата вещица, която се беше съгласила да отмени заклинанието, и ме осени една идея.
– Не избирайте просто вещици – казах аз. – Посочи всички приближени на Моргана, които са подкрепяли жертвоприношенията на деца. Ако останалите наистина искат да променят постъпките на завета си, сега имате шанс.
– Не! – Изкрещя една четиридесет и няколко годишна вещица с пергаментово бледа кожа и коса с цвят на желязо.
Аз изръмжах.
– Предполагам, че знаем на чия страна си била.
Няколко вещици се опитаха да избягат. Силата на Боунс избликна, спирайки ги по-бързо от заклинанието за обездвижване. След това силата му ги върна обратно към морската богиня, която издаде звук, който сигурно беше версията на водния подземен свят за „изтръпвам, изтръпвам“.
– Тази също – каза красивата чернокоса вещица, сочейки към една вещица, която се опитваше да се отдръпне безгрижно към пътеката. – И тази. И тя.
Когато свърши, Боунс държеше осем вещици пред морската богиня, много повече от изискването за „заместване“ на мен, Денис и детето. Уау, тя щеше да пирува тази вечер.
Изведнъж вляво от мен се чу силен удар. Подскочих, докато не видях, че това е само Спейд, с Дениз в ръцете му, кацнал близо до ръба на скалата.
– Още ли не си свършил, Криспин? – Попита той, наричайки Боунс с човешкото му име, както винаги правеше.
– Почти, Чарлз – отвърна Боунс и направи същото. Боунс може и да бе избрал вампирското си име, след като бе израснал в плитко гробище, пълно с оголени кости, но Пик бе избрал своето, за да напомни, че някога са го наричали само с инструмента, който му бе дал надзирателят в затвора – лопата.
– Тихо – каза тъмнокосата вещица. – Скоро ще започнем.
Не исках да гледам това, но не им вярвах достатъчно, за да не гледам, затова останах на мястото си и си затворих устата.
Осемте жертвени вещици не го направиха. Те изкрещяха заплахи, които внезапно приключиха, когато Боунс замрази устните им, както и телата им. Това улесни тъмнокосата вещица да очертае горящите шарки на челата им, отбелязвайки ги като жертви. Когато приключи, тя се отдръпна и морската богиня се втурна напред. След това богинята прокара ръка по тях, докосвайки всеки от тях само веднъж, и се отдръпна.
Това беше всичко? Едва ли е изглеждало смъртоносно…
Вещиците изведнъж се сринаха. За част от секундата, която им беше необходима, за да паднат на земята, всички те се превърнаха във вода, оставяйки само множество пръски, които се удариха в скалите вместо в телата им. Пръските бързо се абсорбираха в морската богиня, докато бившите осем вещици не бяха нищо повече от поредната течност върху блестящата и форма. След това и тя се превърна във вода, която се разплиска обратно по скалата и се вля в очакващото я море.
Щях да бъда по-малко разтревожена, ако тя беше отворила устата си и ги беше изяла цели. Така поне вещиците щяха да останат такива, каквито са. Но тя ги беше превърнала в нищо за по-малко време, отколкото премигване, и реалността ме удари като тухла в главата.
Това можеше да бъдем аз и Денис. Трябваше да сме ние, а морската богиня се беше протегнала към мен точно преди заклинанието да се развали. Беше толкова близо до това да ме докосне…
Гневът избухна в подсъзнанието ми и почти ме събори на земята, когато щитовете на Боунс се пропукаха и емоциите му избухнаха. Явно не бях единственната, която си мислеше за това колко близо бях до това да бъда пръски по земята, които богинята поглъщаше.
После тази врата се захлопна и аз чух само яростта му, когато каза:
– Ти щеше да направиш това на жена ми.
Смъртта капеше от всяка дума. Чернокосата вещица потрепери, докато се отдръпваше.
– Нямахме избор – каза тя с дрезгав тон. – Видяхте колко силна беше Моргана. Тя ни управляваше повече от четиристотин години! Всеки, който я предизвикваше, ставаше храна на богинята…
– О, ще се молиш за такава бърза смърт – каза Боунс, докато силата му пропукваше, подобно на камшик, във въздуха.
Очите и изпъкнаха, а шията и се изпъна до невъзможна дължина. Вратът на всички вещици също се разтегна, докато не заприлича на шише, дърпано от машина.
– Спри! – Извиках.
Боунс хвърли учуден поглед към мен.
– Защо? Те искаха това за теб и Денис. Направили са го с кой знае колко млади момчета, така че всички те заслужават да умрат.
– Заслужават, но тогава никой от тях няма да остане, за да каже на други завети като тяхния, че жертвоприношенията на невинни спират – казах с възможно най-силния тон, на който бях способна. Не бях сигурна колко още ще мога да говоря, камо ли да стоя, така че трябваше да направя това важно. – Открихме тази група чрез тяхната магия. По същия начин можем да намерим и останалите, така че всички те трябва да знаят, че ще ги проверяваме, за да сме сигурни, че оттук нататък клановете жертват само най-лошите от най-лошите от човечеството.
Лицето на Боунс беше втренчено в твърди, нечетливи плоскости, но за миг щитовете му отново се пропукаха и усетих как възхищението се промъква през подхранваната му от отмъщение ярост. Той осъзнаваше логиката да ги остави живи, за да предупредят останалите да променят постъпките си, въпреки че наистина, наистина искаше да ги убие.
– Много добре. – Ако предишните му думи бяха изпълнени със смърт, сега тонът му беше покрит с нежелание. – При тези условия можете да живеете.
Вратът на вещиците спря да се разтяга. Тези, които бяха вампири, се възстановиха за няколко секунди, но малцината хора сред тях паднаха мъртви на земята. Тогава чернокосата вещица кимна тържествено първо на мен, а после на Боунс.
– Отсега нататък ще правим нещата по различен начин и ще се уверим, че не сме единственият завет приел това, или няма да ти се налага да намираш останалите чрез магия, защото аз ще ти кажа къде са.
С това облак дим се разнесе навън. За миговете, които бяха необходими, за да се разсее, всички вещици бяха изчезнали. Дори мъртвите им вече ги нямаше, а аз примигнах невярващо.
– Ако са имали способността да се телепортират оттук, защо не са си тръгнали преди това?
– Защото това не е телепортация – изрече познат глас.
Допреди секунди никой не беше седял на ръба на импровизираното каменно огнище. Сега Ашаел седеше там толкова удобно, сякаш се готвеше да си опече маршмелоу.
– Това е салонна хитрост – продължи той. – Зашеметява сетивата за няколко секунди, така че да изглежда, че са се телепортирали, докато в действителност са избягали оттук толкова бързо, колкото са могли да тичат. И все пак е необходимо малко усилие, за да се замаят за момент вампирските сетива. Преди да са абсорбирали остатъчната енергия от храненето на богинята си, не биха могли да се справят с такъв трик.
Това обясняваше защо не са го правили преди, но разбрах защо го правят сега. „Фалшива“ телепортация или не, тя все пак беше подействала, за да ги измъкне оттук, преди Боунс да промени решението си да ги остави живи.
– Ашаел. – Произнесе името му Боунс, сякаш имаше кисел вкус. – През цялото време се спотайваш и наблюдаваш, нали?
– Разбира се, че не – каза Ашаел с присмехулно възмущение. – Присъствието ми би нарушило договора на моята раса с другите богове. Никога не бих направил това, както не бих добавил и една доза магия към заклинанието за разпускане на вещиците, защото глупавите патици не са могли да съберат достатъчно сила, за да го направят сами.
Челюстта ми падна. Ашаел беше допълнил заклинанието за премахване на заклинанията на вещиците навреме, за да ни спаси?
Дениз изтича през скалите и го прегърна.
– Ти, прекрасен, прекрасен демон! – Захласна се тя.
Ашаел се засмя, като я потупа по гърба.
– Аз съм, но както казах, никога не бих направил такова нещо. Това е против правилата, а послушен човек като мен винаги спазва правилата.
– Разбира се, че ги спазваш – каза Дениз и се засмя, докато се отдръпваше. – Моя грешка.
Ашаел и намигна, а после ми подаде малка стъклена бутилка. – Изпий това, преди да ти отрежат среброто. Ще ти помогне.
Направих гримаса.
– Благодаря, но ако това е повече от кръвта ти…
Ашаел си тръгна, преди да довърша изречението. Боунс и Пик си размениха погледи, а после Боунс прелетя до каменното огнище и взе бутилката от перваза му.
– Не е кръв – каза той, след като извади запушалката и подуши съдържанието на бутилката. – Мирише на цветя.
Можеше да мирише на прясна тор и пак щях да я изпия, ако не беше още демонична кръв. Нищо против техния вид, но ми беше писнало да се дрогирам. Все пак може би щях да имам късмет и Ашаел ми беше донесъл вампирската версия на новокаина. Ако беше така, никога нямаше да забравя рождения му ден, ако приемем, че демоните празнуват рождени дни.
– Ако от това нещо ми се приспи или ако сребърното извлечение го направи, хлапето, което вещиците доведоха тук, е долу на пътеката в храстите – казах аз. – Той е посинял, но иначе е добре, а аз му дадох нов спомен за случилото се тази нощ.
– Ще го приберем вкъщи безопасно – каза Спейд. – А сега нека Криспин се погрижи за теб. Изглеждаш ужасно, Кат.
Изпуснах болезнен дъх.
– Благодаря.
– Кат.
Денис дойде и коленичи пред мен. Тя не говореше, а и аз не говорех. Просто се гледахме една друга, а после започнахме да се смеем, защото иначе можеше да се разплачем. И двете бяхме преживели толкова много през последните няколко дни, че щеше да е необходимо време, за да се справим напълно с всичко. Всичко, което знаех в момента, беше, че имам най-добрата приятелка на света. И че никога няма да забравя това женско бягство.
– По същото време догодина? – Запитах я.
– Само през трупа ми – промълви Спейд, но Денис отново се разсмя.
– Разбира се, само че следващия път аз избирам времето и мястото на събитието.
– Сделка – казах и я прегърнах, като пренебрегнах протеста и, че не иска да ме нарани.
– Така или иначе всичко е с максимална болка, така че не се притеснявай.
– Като стана дума за това. – Боунс коленичи до мен. – Трябва да извадим това сребро от теб, мила. Искаш ли първо да опитаме отварата на Ашаел?
Взех шишенцето и го изпих. Имаше вкус на розова вода и не се чувствах дрогирана, така че Боунс беше прав: това не беше повече демонична кръв. Хм. Чудя се какво ли беше и как трябваше да помогне. Засега не усещах нищо…
Хей, нищо не съм почувствала. Натиснах се в ребрата, което би трябвало да ме превие, тъй като повечето от тях все още не бяха заздравели, но единственото, което усетих, беше податливостта там, където пръстът ми се натискаше.
– Това е магическата версия на анестезията – казах с облекчение. – Не усещам нищо, така че продължавай да режеш.
Мобилният телефон на Боунс започна да вибрира. Както и този на Пик. Боунс пренебрегна неговия, но Спейд извади мобилния си телефон и го погледна. След това изпусна ядосано мърморене.
– Това е Иън, пише отново и отново, за да каже, че нещо не е наред с Кат и Денис, и да му се обадя веднага.
– Три дни му трябваха, за да чуе съобщенията ни? – Поклати глава Дениз. – Напомняй ми да не му се обаждам отново в спешен случай.
Аз само се засмях. Разбира се, едва не бях умряла, а освен това ми предстоеше ужасяваща свръхестествена операция, но сега, когато бях освободена от болката, от смъртоносното заклинание, от страха, че съм обрекла най-добрата си приятелка, и свободна да се прибера у дома с мъжа, когото обичах, бях в най-доброто настроение.
– Да, ама по-добре късно, отколкото никога, нали?

Назад към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *