ДЖАНИН ФРОСТ – Бягство на гробните момичета ЧАСТ 1

Бягство на гробните момичета
Джанин Фрост
Новела 7,5 от оредицата „Среднощен ловец“

 

 

Глава 1

Не съм шпионирала дъщеря си. Не съм.
Разбира се, летях към мястото в гората, където беше Кейти, но това не беше, за да не чуе стъпките ми. Беше просто… удобство. Ако произхождахте от род на способни да летят майстори вампири като мен, щяхте ли да си изцапате обувките, като се ровите в мръсотията и листата?
И разбира се, избягвах клоните, които щяха да се счупят по недвусмислен начин, ако се приближа твърде много, но това не доказваше нищо. Защо да разрушавам естествените звуци на гората?
Добре, добре, това, че забавих ход и се скрих зад едно дърво, когато зърнах Кейти, беше уличаващо, но защо една майка да не може да се наслади на няколко лични момента, възхищавайки се на наскоро откритата си дъщеря? Кейти беше прелестна, с кестенява коса, същите тъмносиви очи като моите, кожа като слънчева светлина върху сняг и необикновена грациозност, която се проявяваше, докато танцуваше сред дърветата.
Ако все още дишах, дъхът ми щеше да секне, докато я гледах. Тя беше в живота ми по-малко от три години, така че нямах спомените, които повечето родители имат, когато гледат как бебетата им гукат в креватчето, как се смеят за първи път или правят първите си стъпки, но сега можех да гледам как Кейти танцува и това беше неописуемо красиво. Никоя примабалерина не притежаваше грацията, прецизността или бързината на Кейти.
И затова все още трябваше да я крием. Тези черти щяха да разкрият, че Кейти не е напълно човек. Смесените видове хора може и да са законни сега, но специфичната смесица от видове на Кейти едва не беше предизвикала две войни с немъртви преди това.
Тъкмо се канех да я извикам, когато тя внезапно превърна пируета в кръгов ритник, който изравни със земята близката бреза. Друга комбинация от въртеливи движения унищожи по-голям смърч вляво от нея, а след това свирепа комбинация от търкаляне и ритник повали три вечнозелени дървета подред. За финал тя изтръгна от земята пъна на най-близкото повалено вечнозелено дърво, а след това го вдигна за корените, сякаш пънът беше обезглавена глава.
По дяволите! Кейти не беше тук, за да танцува тайно. Тя се упражняваше да убива. Отново.
Знаех, че нещо се случва с всичките и скорошни „разходки“. Ето защо я шпионирах – и да, през цялото време знаех, че я шпионирам. Не ме съдете; майчинството все още беше много ново и смазващо за мен. По дяволите, дори не знаех, че съм майка, допреди няколко години, когато разбрах, че – докато съм била в безсъзнание – яйцеклетките ми са били събрани, оплодени и имплантирани в сурогатни майки. Звучи невъзможно? Също като полувампир, работещ за таен клон на Вътрешна сигурност, който контролира убийствено лошо държащите се членове на обществото на немъртвите, но това беше старата ми работа. Незнайно защо бях и опитно зайче за един сенчест правителствен служител, който се опитваше да създаде паранормален супервойник. Беше успял с Кейти и въпреки че тя беше само на десет години, всички хормони на растежа, които и бяха вкарали, означаваха, че изглежда с няколко години по-възрастна. Най-лошото обаче беше, че докато я намеря, тя вече беше натрупала трупове, с които би се гордял и закоравял убиец.
Последните няколко години се опитвах да променя бруталните напътствия, които Кейти беше получила, когато беше тайното оръжие на правителството, надявайки се, че с времето ще забрави много от ранните си години. Със съпруга ми, Боунс, бяхме осигурили на Кейти възможно най-нормалния живот, особено като се има предвид, че и двамата бяхме вампири, които се криеха от света на вампирите заради уникалната комбинация от видове на Кейти.
Смятахме, че сме постигнали напредък с Кейти, но ето че тя отново практикуваше убиване на хора, въпреки че и беше казано, че убиването е грешно. Нима си мислеше, че не мога да я защитя? Или пък… и липсваше убиването на хора?
Ако беше човек, можех да прочета мислите ѝ и да знам отговора, но Кейти беше достатъчно нечовешка, за да бъдат мислите и заключени. Това ме оставяше да гадая и не можех да измисля някаква невинна причина за това, което правеше. Обзе ме отчаяние. Може би не бях дала на Кейти достатъчно нормална грижа, която да помогне за отстраняването на огромните психологически щети, нанесени върху нея. Затова ли се връщаше към старото си поведение?
Устните ми се стегнаха, докато отблъсквах отчаянието си. Ако дъщеря ми се нуждаеше от повече нормалност, за да се освободи от ужасяващото си минало, тогава добре. Бих доставила стотици тонове от нея.

* * *

По-късно стиснах ножа си толкова силно, че кокалчетата ми побеляха. Бях участвала в много битки преди, но рядко нервите ми са били толкова опънати.
– По-добре да си заслужаваш – казах на жертвата си.
Един силен разрез по-късно надеждите ми се разбиха.
– Майка му… копеле! – Изпсувах, като промених псувнята точно навреме.
Зад гърба ми се разнесе приглушен смях, който засили гнева ми. Завъртях се, за да видя как майка ми се обръща настрани, прикривайки с ръка предателски потрепващите си устни.
– Казах ти да изкараш пуйката преди половин час – промърмори Джъстина.
Да, ама тогава термометърът на месото не беше отчел 165 градуса, а според рецептата птичето месо трябва да се сготви поне до 165 градуса. Погледнах злобно термометъра за месо. Или беше счупена, или беше обладана от духа на отмъстителен готвач, който искаше да унищожи опитите ми за хубава семейна вечеря. Ей, случваха се и по-странни неща.
– Съжалявам. Вечерята ще е гадна, но от друга страна, никой няма да се зарази със салмонела от тази изгорена жертва.
– Всички вие сте вампири, а аз не съм напълно човек, така че салмонелата не може да навреди на никого от нас – отвърна Кейти. Тонът и беше леко причудлив, сякаш се опитваше да скрие изненадата си, че не съм разбрала това сама.
– Знам, скъпа – казах нежно. – Пошегувах се.
– Ах – каза тя. После се усмихна прекалено широко. – Разбира се. Шегата ти беше много забавна!
Сега аз бях тази, която се усмихваше. Въпреки многото умения на Кейти, тя все още не беше овладяла лъжата. Това беше почти успокояващо.
– Не се притеснявай – отвърна Боунс, стана и отиде в кухнята. – Тази птица ще се получи добре с подходяща заливка. Дай ми няколко минути, котенце.
Излязох от кухнята, отново победена от нея. Колкото и рецепти да опитах, все още не можех да готвя, за да спася живота си.
Боунс започна да разбива мазнината от тигана, докато добавяше вино, подправки, брашно и други съставки. Скоро ароматът стана невероятен. Неговата заливка или сос, както я наричахме ние, американците, беше толкова добра, че правеше вкусна дори препечената пуйка.
В края на вечерята щях да нарека тази вечер успешна, освен това, което каза Кейти, след като отнесе чинията си до мивката:
– Отивам на разходка в гората.
Разбира се, десет часа вечерта може и да е доста късен час за лягане за човешко дете, но за домакинство от вампири това беше едва ли не привечер. Освен това най-близкият ни съсед се намираше на няколко акра разстояние в този участък от гората в Мишън, Британска Колумбия, Канада, така че беше в безопасност. Все пак се напрегнах.
Излиза на разходка, глупости!
Трябваше да се справя с това. Само че все още не бях сигурна как да го направя.
– Добре, но не се бави прекалено дълго.

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *