ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 14

Глава 14

Станцията „Джифи Лубе“ беше затворила преди месеци, ако се съди по слоя прах по бетона и металните приспособления. Но след няколко промени подземната и работна зона с подсилени стени и дебели греди беше идеалното място за задържане на вампир. Наложи се да прострелям отново Боунс в главата, след като той се излекува от първата рана и се събуди в ново убийствено настроение, но сега той беше безопасно прибран в това, което някога беше подлез за смяна на масла на съоръжението, а около него бяха намотани достатъчно тежки вериги, за да принудят средностатистически вампир да коленичи.
Боунс обаче не беше близо до средния. Той стоеше прав като таран и ме гледаше, а яркозеленият му поглед се заканваше да отмъсти. Каквото и да е било трептене на емоции, което го бе накарало да спре, преди да забие ножа в мен, отдавна бе изчезнало, за мое огромно съжаление. Но веднага щом Иън – който за мое облекчение беше оцелял цял в битката – приключи с рисуването на кървавите символи по земята, щяхме да разберем какъв демон трябва да преследваме, за да отменим заклинанието, на което беше подложен Боунс.
– Нямаше те по-малко от трийсет минути. Как успя да си набавиш няколко литра от този вид кръв толкова бързо?
– Успях – отговори.
Зачудих се. После погледът ми се стесни.
– Не си убил никого, нали?
Той седна обратно на хълбоците си, за да ме погледне подигравателно.
– Никога не бих оставил една напълно добра девойка да се пропилее по този начин. Минах през едно средно училище и взех от няколко ученици. Те никога няма да си спомнят за това. Нито пък учителката им.
Мразех идеята да крада кръв от невръстни деца, но бяхме твърде притиснати от времето.
– Ето – каза Иън и нарисува последния от символите.
– Какво си мислиш, че правиш? – Попита Боунс, произнасяйки първите си думи, откакто ми каза да го оставя да умре.
Иън не отговори. Той излезе извън кръга и ме погледна.
– Да се надяваме, че никой от учениците, които избрах, не е от експериментаторски тип. – След това изрече три пъти
„Балчек“.
– Спри! – Извика Боунс, напрягайки се срещу веригите си. Металът заскърца, но те издържаха. Ето защо Иън и аз бяхме прекарали по-голямата част от нощта, подготвяйки това място.
Нищо не се раздвижи в кръга с кървавите символи, но един брюнет излезе иззад една от подпорните греди толкова небрежно, сякаш през цялото време е бил там.
– Вие ли се обадихте? – Каза Балчек.
Изпуснах въздишка на облекчение. Част от мен се беше зачудила дали демонът не е измислил целия ритуал по призоваването и дали няма да си губим времето да го опитваме. Добре е да знам, че алчността все още означава нещо за членовете на подземния свят.
Но за всеки случай, ако демонът се опита да направи нещо, като например да доведе със себе си неканени приятели, имах костния нож на една ръка разстояние.
Иън имаше още нещо на една ръка разстояние. Той прокара палеца си отстрани на дебела купчина стодоларови банкноти, сякаш разбъркваше карти.
– Здравей, Балчек. Ако искаш тези, тогава прегледай нашия приятел тук и ни кажи какво ниво на зверовете преследваме.
– Не бива да си тук – каза Боунс, като изплю думите по посока на демона.
– Да разбирам ли, че това е вампирът, когото искаш да проверя?
Балчек се приближи до Боунс и исвири през зъби, докато се приближаваше.
– Мога да ти кажа едно нещо веднага. Той не е омагьосан, както си мислиш. Той е обладан.
– Млъкни – изсъска Боунс.
Примигнах невярващо на изказването и на гласа на Боунс. Беше по-висок и звучеше така, сякаш изведнъж бе загубил английския си акцент.
– Мислех, че е невъзможно вампирите да бъдат обладани. Че те имат твърде много присъща сила, за да може безплътен демон да проникне и да се настани в тях.
– Обикновено да. – Балчек размаха пръст на Боунс, който му изръмжа. – Но както всички правила, и това има изключение. Изключението е болезнено, което е една от причините, поради които демоните избягват да обладават вампири, така че не съм изненадан, че не си помислила, че е възможно.
– Кои са причините демоните да избягват обладаването на вампири?- Попита Иън.
Боунс прокле с онзи непознат, по-висок глас и се закле в ужасно наказание, ако Балчек продължи. Демонът пренебрегна това и погледна търпеливо Иън.
– От една страна, в теб е много по-трудно да се проникне. Само демон от средно или по-високо ниво може да го направи, и то при много специфични обстоятелства. От друга, ние обичаме да поддържаме статуквото. Ако демоните започнат да обладават куп вампири, на вашия вид няма да му отнеме много време да се събере и да даде отпор. Ако броят ни се разреди, като ви вземем на въоръжение, тогава ще ни е по-трудно да се борим с основните си противници.
Вдишах, за да се уверя, че не съм пропуснал нищо от Боунс преди това.
– Той не мирише на сяра. Сигурен ли си, че е обладан?
Това щеше да обясни как се чувствах сякаш имам работа с непознат в кожата на Боунс още от онази първа сутрин след появата на Рейф, плюс странно аматьорските му бойни умения и рязката промяна в личността, когато се беше пробол. Но с прилив на страх си спомних за другото нещо, което Боунс ми беше казал преди години, когато се бяхме сблъскали с обсебен човек. Единственият начин да се отървеш от демона е да убиеш носителя му.
– Хората нямат силата да прикрият миризмата на сяра, когато демонът ги завладее. Един обладан от демон вампир би го направил. Освен това – Балчек направи кръгови движения от лицето на Боунс надолу към гърдите му. – Мога да видя демона. Тя е точно тук.
Тя? Взирах се, но единственото, което виждах в посочената област, бяха яростните черти на съпруга ми и сантиметри от веригите, които се извиваха от усилията на Боунс да разкъса връзките си.
– Разбира се, че не можеш да я видиш – продължи Балчек. – Смятай го за демоничен блясък. Но точно както вампирският блясък действа върху хора, но не и върху други вампири, аз мога да видя през него.
Главата ми сякаш се завъртя. Отменянето на демонично заклинание ми се струваше достатъчно трудно, но това беше много по-лошо. Не можехме да си отдъхнем, колкото и да се опитвахме.
– И така, няколко демона решиха да разпънат палатките си в съпруга ми и най-добрите му приятели. – От мен се изтръгна безрадостен смях. – Това ли искаш да кажеш?
– Не – заяви Балчек. – Само един.

Назад към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *