ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 24

Глава 24

Боунс заспа по време на пътуването с колата обратно към хижата. Той спа през цялата нощ, докато аз разчиствах двете къщи от всичко, което миришеше на брат му, до изхвърлянето на килима, който криеше символите за ритуала, който раздели Хазаел на няколко различни части. Останалите с удоволствие помогнаха в това начинание и преди да се разсъмне, единственото доказателство, че Рейф някога е бил тук, беше покритият с чаршаф портрет на херцога на Рътланд и кутията с родословните документи на Ръсел. Останките на Рейф бяха погребани в долната част на хълма, обозначени с дървен кръст, върху който беше издълбано заклинание за защита. Това беше най-добрият начин, който познавах, за да му осигуря покой.
Иън и аз също така отговорихме на въпросите на всички как е било възможно да се окаже, че притежанието им е било възможно, и защо той, аз и Денис сме останали невредими. Пропуснахме само една подробност, но изчаквах Боунс да се събуди, преди да се спра на нея. Показах новата си татуировка за предпазване, тъй като беше на бедрото ми и нямаше нужда да виждам как Иън си сваля панталоните отново. Макар че шансовете някой друг обладан човек, превърнал се във вампир, да предизвика хаос в нашия род, бяха неизчислимо малки, виждах в близкото бъдеще на всички еднакви татуировки за предпазване. По-добре на сигурно място, отколкото да съжалявам.
След това, малко след разсъмване, паднах в леглото до съпруга си. Боунс не помръдна, но около мен се извиха пипала от сила, което показваше, че някаква част от него осъзнава присъствието ми, дори и останалата част да беше изстинала. Не очаквах той да се събуди поне до вечерта, затова се изненадах, когато само няколко часа по-късно се събудих от звука на повишения глас на Боунс.
-… обясни ми как си могла да скриеш такова нещо от мен!
О-о. Побързах да сляза долу, за да открия Анет седнала на дивана, а Боунс се разхождаше пред нея. Тя беше по нощница, а той все още носеше същите смачкани дрехи, с които беше заспал, така че Боунс сигурно се е събудил и след това веднага я е измъкнал от леглото. Като се има предвид темата, не можех да го виня за нетърпението му.
– Знаеше, че имам брат. – Пръстът му прободе въздуха близо до нея, докато говореше. – Знаеше, защото го превърна във вампир, иначе демонът в Рейф не би могъл да се отдели първо в теб. Затова отново питам защо никога не ми разкри това през двеста и двадесетте години, откакто се познаваме!
Сега не бях единственият, който се събуди от строгия глас на Боунс. Иън влезе във всекидневната, а зад вратата на Спейд и Денис чух тихо мърморене. Кира и Менчерес бяха в другата къща, но ако Боунс продължаваше така, щеше да събуди и тях.
Анет си пое дълбоко дъх, а по чертите ѝ премина спазъм от болка.
– Защото, докато все още бях човек, се бях заклела, че никога няма да ти кажа за семейството на баща ти.
Погледът му беше по-твърд от кремък.
– На кого си се заклела? Кой беше този човек, когото ценеше повече от всичко, което някога съм правил за теб?
Тя срещна погледа му.
– Тя беше Лусил, доведената братовчедка на майка ти… и госпожата на бордея, в който си израснал.
Очите ми се разшириха. Според това, което Боунс ми беше разказал преди години, Лусил е била и човекът, отговорен за това той да се превърне в жиголо, когато е бил на седемнайсет.
– Втората му братовчедка е била сводница и на Боунс, и на майка му? – Попитах Анет с недоверие.
– Звучи толкова грубо – промърмори Анет. – Нямаш представа какво е било да си обеднял през седемнайсти век. Нямаше социални помощи, нямаше талони за храна и нямаше никакви възможности. Когато бащата на Пенелопа взе парите на херцога на Рътланд и след това я изхвърли на улицата, Лусил беше единствената, която я приюти. Можеше ли да помогне, че единственото средство, с което разполагаше, за да помогне на Пенелопа, беше да предложи същата работа, която самата тя понасяше? Същото се случи и когато Криспин беше по-възрастен.
– Внимавай с тона си по отношение на жена ми – рязко каза Боунс, но аз усещах как емоциите се разгарят в него. Остроумни искри на спомена ми подсказаха, че мрачната оценка на Анет е била правилна. Това, което звучеше като студенина, филтрирано през моята съвременна, привилегирована гледна точка, може би беше доброта тогава.
– Разбрах за всичко това, след като те арестуваха за кражба – продължи Анет, гласът ѝ вече беше дрезгав. – Лусил далеч не беше безупречна, но те обичаше. Знаеше и за моята привързаност към теб, затова дойде при мен, разказа ми историята за произхода ти и ме помоли да се свържа с херцога на Рътланд относно твоето положение. Той никога не е оспорвал, че е баща на бебето на Пенелопа, така че Лусил смяташе, че може да се застъпи за теб. Ако не го направи, ти със сигурност щеше да увиснеш.
Анет затвори очи и прокара ръка през ягодоворусата си коса.
– Уредих си лична аудиенция с херцога, макар че, признавам си, се чудех дали Лусил не е луда. Това се промени в момента, в който той влезе в стаята. Виждал си портрета, Криспин, така че знаеш колко много приличаш на него. Предадох му обстоятелствата около теб и го помолих да се застъпи пред съдията, но той отказа. Каза, че има само един син, негов нов, законен наследник, и тогава ме изгони.
Сега разбрах защо Анет никога не е искала да разкаже на Боунс тази част от историята му. Моят баща също беше гадняр и макар че не завиждах на никого за щастливите отношения с баща му, понякога изпитвах тъжно чувство на загуба, когато чувах другите да говорят за връзка, която аз никога нямаше да имам.
Анет погледна настрани.
– Вече знаеш, че сама потърсих съдията и го убедих да те депортира в колониите, вместо да те осъди на въже. Когато се върнах при Лусил и я информирах за всичко, тя ме накара да се закълна, че ако някога се върнеш, никога няма да ти разкрия самоличността или действията на баща ти. И така се заклех в живота ти да не го правя. – Една сълза се плъзна по бузата ѝ. – Нищо друго нямаше да ме задържи при това обещание толкова дълго време, Криспин.
Сега вече не можех да усетя нищо от Боунс. Беше заключил емоциите си зад непристъпна стена.
– Ами Рейф?
Тя въздъхна.
– Наблюдавах го през почти двадесетте години, в които те нямаше. Изглеждаше прилично момче. След това, няколко години след като ме преобрази, чух, че се е включил в тайна благородническа секта, която търси власт чрез окултизма. Върнах се в Лондон без теб и потвърдих, че това е вярно. По това време баща ти беше мъртъв, както и по-малкият брат на херцога и майката на Рейф, така че не му беше останало друго семейство освен теб. Мислех, че… Мислех, че като информирам Рейф за вампирите, той може би ще се откаже от окултизма в полза на силите на немъртвите. Затова му показах какво съм и му разказах за теб. Той изглеждаше ужасно развълнуван и беше твърдо решен да се срещне с теб като нов вампир. Едва сега осъзнавам, че може би съм говорила с демона вместо с него.
– И ти си го променила. – Гласът на Боунс беше равен.
– Да. – Изрече го, когато отново срещна погледа му. – След като му минеше кръвната лудост, щях да го представя като подарък за рождения ти ден и да се преструвам, че случайно съм открила роднинската ти връзка, като съм чула истинското му име. Но когато онзи ден пристигнах в дома му, намерих бележка, в която пишеше, че не може да понесе това, в което се е превърнал, и че слага край на живота си. Претърсих терена и открих обгорял труп със сребърен нож в гърдите. Повярвах, че това е той, и почувствах, че това е моето наказание за това, че възнамерявах да наруша обета, който бях дала на Лусил, да не те въвличам в семейството на баща ти.
Анет изпусна кратък смях.
– Двеста години по-късно получих обаждане от човек, който се представяше за Рейф и казваше, че е готов да се срещне с брат си като подарък за рождения му ден. Не му повярвах, но не бях казала на никого за него. Така че изчаках в хотела, вместо да тръгна с Иън и останалите, и, е, знаете какво се случи тогава.
Да, така е. Хазаел се появи, носейки тялото на Рейф като троянски кон, и разкървави Анет достатъчно, за да принуди демона да се раздвои за първи път в нея. Ако не беше похотта на Иън, никога нямаше да разберем, че тя е била нападната, а аз щях да имам много по-малко причини да съм подозрителна към Рейф отначало.
– Не очаквам да ми простиш, Криспин – каза Анет, като избърса влагата от предишната си сълза. Гласът ѝ стана рязък. – Очаквам наказанието ти.
Аз лично смятах, че Анет е била достатъчно наказана, като е държала тези тайни повече от двеста години. Всички грехове, за които беше виновна, бяха извършени от любов и от собственото ѝ чувство за чест, което може би не беше същото като моето, но беше също толкова искрено. Все пак аз не бях неин баща, така че решението не беше мое.
Устата на Боунс се изкриви.
– Какво да направя? Да те бия? Да те отрежа от рода си? С твоите познания за миналото и семейството ми ти си единствената връзка, която ми е останала с тях.
– Всъщност – каза Иън, говорейки за първи път, откакто влезе в стаята, – това не е съвсем вярно.

Назад към част 23                                                                 Напред към част 25

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *