ДЖАНИН ФРОСТ – Другата половина на гроба #1.1 – ЧАСТ 8

Глава 8

Трябваха и две седмици, за да спре да мирише на страх. Разбира се, тя носеше гнева и обидата като дизайнерски парфюм, но той едва ли можеше да я вини. Обучаваше я със същата безмилостност, с която го бяха обучили бедняшките улици на Лондон, но вместо с хроничния глад, който беше изтърпял, той привързваше на гърба и камъни, докато тя се изкачваше по стръмния терен в пещерата. Вместо да бяга от закона, след като е откраднал храна, за да оцелее, той я гонише през гората, докато тя не повърне. И вместо безкрайните пъти, когато го биеха и ограбваха по-големи момчета, тя се биеше с него с ръце.
Всеки ден той се чудеше дали тя ще се откаже. Част от него се надяваше да го направи. Тази надежда се увеличи още през първата седмица, когато тя свали от себе си камъните, които той беше привързал към нея, и каза:
– Стига!
– Така ли? – Отговори меко Боунс. – Ако вече не искаш да ловуваш вампири, с всички средства тогава се откажи.
– Няма да се откажа от това – изсумтя тя. – Аз се отказвам от това. Ловувах вампири прекрасно преди твоите техники, които пречупват гърба ми. Ако знаех какво възнамеряваш да направиш с тази глупава сделка, с удоволствие щях да избера смъртта!
Тя щеше да избере смъртта, ако продължаваше да ловува вампири без неговото обучение. Преди можеше да оцелее благодарение на късмета и елемента на изненадата, но на тях не можеше да се разчита. На умението можеше и той щеше да се погрижи да го има, дори и да не смяташе, че има нужда от него.
Ето защо се усмихна достатъчно широко, за да покаже зъбите си.
– Предпочиташ да умреш? Ела тук и го докажи.
Тя се вгледа в него.
Той отвърна на погледа и, знаейки, че предразсъдъците и я карат да вярва, че наистина ще изцеди живота от нея, без да се замисли.
След дълъг миг тя започна да пристяга камъните обратно към раницата, която той и беше приготвил, а след това възобнови похода си нагоре по стръмния склон на пещерата.
Никога не се беше гордял толкова с нея… или дразнел от ниското и мнение за него.
На втората седмица тя постигна забележителни успехи, дотолкова, че спря да губи съзнание по време на схватките им. Изглеждаше с право доволна от себе си заради това, докато не осъзна, че сега ще бъде будна, когато той и даде кръвта си, за да я излекува.
– Няма да го направя – каза тя с най-упорития си тон.
– Две от ребрата ти са счупени, ръката ти е изкълчена, а очите ти са толкова кървави, че може да те помислят за полумъртва – контрира Боунс, като запрати захапания си пръст към нея. – Така ли ще се върнеш у дома при семейството си?
Челюстта и се сви.
– Ще им кажа, че съм претърпяла автомобилна катастрофа.
– Също така ще нарушиш уговорката ни, защото няма да можеш да продължиш обучението си в продължение на седмици – каза той, като сега размахваше окървавения си пръст към нея. – Това не е опция, така че престани да се оплакваш, отвори устата си и преглътни.
– Не звучиш ли като всяко друго момче? – Измърмори тя, но накрая пъхна окървавения му пръст в устата си.
При всеки друг той щеше да намери закачката за забавна. С нея ревността го удари толкова силно, че за кратко беше лишен от рационална мисъл. Устата и беше толкова топла, толкова приканваща… а колко други мъже са си мислили същото при много по-еротични обстоятелства?
– Отвратително – промълви тя, докато поглъщаше кръвта му. – Как можеш да живееш от това?
Това. Търпението му се изчерпа до краен предел.
– Необходимостта е майка на всички апетити – каза той с престорен тон.
– По-добре цялата тази кръв да не ме превръща във вампир – измърмори тя и едва не изплю пръста му. После погледна навлажнения пръст, него и се изчерви, сякаш мислеше за нещо друго, а не за пръста му, който се плъзгаше между устните и.
Похотта пропъди неочакваната ревност, която все още го обземаше. Никога досега тя не го беше гледала така. Най-накрая го видя като мъж, и ако се съди по тази руменина, като мъж, за когото имаше палави мисли.
Трябваше да се контролира, за да избърше пръста си, сякаш нищо не се е случило. Тя не беше готова да действа според тази мисъл. От изражението на лицето и личеше, че тя вече е изчезнала, но си беше там.
– Повярвай ми, любима, това няма да те превърне във вампир – каза той. – Тъй като обаче продължаваш да се притесняваш за това, ще ти кажа как става. Първо, ще трябва да те изцедя до самата точка на смъртта. След това ще ти отворя вена и ще те оставя да пиеш от мен, докато се напълниш с кръвта ми. Само това може да предизвика промяната. Тези мизерни капки не правят нищо повече от това да лекуват нараняванията ти. Вероятно дори не увеличават силата ти, така че престани да се притесняваш всеки път, когато трябва да оближеш няколко капки от моите пръсти.
Лицето и стана алено, и този път не от някакви похотливи тръпки. Тя просто не можеше да се справи дори с непреднамерени намеци.
– Това е още едно нещо, с което трябва да престанеш – каза той, обръщайки се към нея с твърд поглед. – Не можеш да ставаш червена като залез, докато се преструваш на уверена, възбудена жена. Никой мъж няма да повярва на тази постъпка, ако той каже „хуй“ и ти припаднеш. Девствеността ти ще те убие.
– Не съм девствена – отвърна тя.
Безумна ревност го блъсна, докато не можа да премине през нуждата да убие всеки мъж, който я е докоснал. Точно в този момент той беше до последния сантиметър чудовището, за което тя многократно го бе обвинявала.
– …смени темата – казваше тя. – Ние не сме приятели. Не искам да обсъждам това с теб.
Напълно разумно. Нейната сексуална история беше нейна работа, не негова. Но когато той отвори уста, нито едно от тези логични твърдения не излезе. Само безумната му ревност, разпалена от чувствата му към нея и кипящата териториалност, която притежават всички вампири.
– Виж ти, виж ти. Котенцето е палувало, така ли?
Замълчи, глупако! подкани го разумната част от него. Замълчи веднага!
Но той не го направи.
– От начина, по който действаш съм изненадан. Да не би някой симпатяга да те очаква след като приключиш обучението си? Трябва да е голям юначага да те разгорещи и раздразни. Поначало не бих те сметнал за опитна, но пък от друга страна ми се предложи, когато се срещнахме за пръв път. Караш ме да се чудя сега дали си планирала да ме пронижеш преди или след като задоволиш желанията си. Ами другите вампири? Умряха ли с усмивки на…
Тя го зашлеви.
Никога не го беше заслужавал повече. Той хвана китката и едва когато тя се опита да го направи отново, защото насилието и подхранваше звяра, който сега използваше всичките си сили, за да удържи.
Тя замахна със свободната си ръка към бузата му. Той улови и това. Тогава изражението и разкъса лудостта му. Ако някой друг и беше причинил такава степен на болка, той щеше да го разкъса на парчета.
– Не смей да ми говориш по този начин. – Гласът и се разтрепери. – Достатъчно съм го чувала. Само защото майка ми ме е родила извънбрачно, глупавите ни съседи я смятат за курва, а мен също, по подразбиране. Не че това е твоя работа, но съм била само с един мъж и той ме захвърли веднага след това, така че не, не съм дублирала сексуалните забежки на връстниците си. Сега, сериозно, никога повече няма да говорим за това!
Гневът и унижението я накараха да се задъха, а пулсът и го порази с бързия си ритъм. Той дори не регистрира обидата „курва“. Беше прекалено погълнат от това, че и е причинена такава болка.
– Котенце, извинявам се.
Това не беше достатъчно, но как можеше да обясни причината за внезапната си, необуздана атака? Освен това липсата му на контрол беше негов проблем, не неин. Така че той се придържаше към логиката, която го беше подвела преди.
– Нямах право да ти казвам това. Никой няма такова право. Но само защото невежите ти съседи са си изкарали фанатизма върху теб и майка ти, или пък някой пъпчив тийнейджър си е направил еднодневка…
– Престани – прекъсна го тя, а сълзите озариха очите и. – Просто престани. Мога да си свърша работата, мога да се преструвам на секси, възбудена, каквато и да е. Но няма да обсъждаме това.
Сякаш му пукаше за тази проклета работа!
– Слушай, любима…
– Захапи ме! – Изплю се тя и се отдалечи.
Боунс остана на мястото си, докато не се разсея и последното ехо от стъпките и. Сталактитите по тавана на преддверието уловиха допълнителните светлини, които беше поставил за нея, и ги разпръснаха по земята като изхвърлени звезди. Беше взел и диван, на който да седне, маса, за да има върху какво да постави вещите си, телевизор, който да гледа, ако някога остане след тренировъчния си график – не беше останала, но някой ден може би щеше да го направи – и отоплителни уреди, за да не трепери повече при естествено хладната температура в пещерата. Сега всеки предмет му се подиграваше с нейното отсъствие и когато продължителното мълчание потвърди, че тя наистина си е отишла, той се почувства по-самотен от десетилетия насам.
Всичко, което имаше най-голямо значение за него, току-що си беше отишло.

Назад към част 7                                                                  Напред към част 9

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *