Джанин Фрост – Един гроб завинаги ЧАСТ 25

Глава 24

– Това е мястото – казах аз, като предпазвах очите си от сутрешната слънчева светлина.
Може и да бях загубила достъп до базата данни на Вътрешна сигурност благодарение на новата позиция на Мадиган като шеф, но голяма част от информацията, която ни водеше дотук, беше публично достояние, ако бяхте готови да платите такса. Малко хакерство в базата данни на полицейското управление на Сиукс Сити осигури останалото. През последните два месеца приблизително 106 домакинства в района на Сиукс Сити бяха съобщили за кражби с взлом. Това беше голяма цифра, ако се правеха претърсвания от врата на врата, но от тях само тридесет и осем бяха докладвани от жени, живеещи сами. След това, ако се филтрират по жени на възраст между осемнадесет и четиридесет и пет години, живеещи сами, и взломът е довел до нараняване или смърт на домашен любимец, броят им спада до една.
Ако бяхме прави за връзката между мъртвите домашни любимци и Крамер, бяхме открили една от останалите две жени по-малко от шест часа, след като Франсина ни разказа историята си. Може би тази нова жена щеше да ни даде информация, която да ни отведе до последната набелязана жертва на Крамер. Тогава ще можем да започнем наистина трудната част: да изградим друг капан за Крамер, в който да примамим духа. Имахме всички материали. Трябваше ни само ново място със сладководен поток, където да ги поставим.
Но трябваше да направим всичко това, без Мадиган да ни открие и да провали всичко отново. На принципа, че съм се зарекла да бъда оптимист, не смятах да изчислявам шансовете ни.
Едно нещо вече беше в наша полза: В дома на Лиза Веласкес е имало човек със сърдечен ритъм. Погледнах часовника в колата – 10:17 сутринта, ужасно рано за вампири, но след времето, когато повечето хора трябваше да са на работа. Може би Лиза си беше взела почивен ден. Може би работеше втора смяна.
Или може би е била толкова измъчвана от призрак, че са я уволнили от работа заради странно поведение и чести отсъствия, точно както Франсина.
– Трябваше да вземем котката – промърмори Боунс, като оглеждаше едноетажната къща, в която живееше Лиза. Ако бяхме прави, Крамер можеше да се спотайва там и само да чака да прекрачим прага.
– Хелсинг едва не беше убит няколко пъти. Няма да рискувам, особено когато сме почти сигурни, че предишните опити са били умишлени, а и така или иначе получаваме само двусекундно предупредително съскане, преди Крамер да ме нападне.
– Това, което ме тревожи, е, че през последните три от четири пъти той те нападна пръв – отвърна Боунс, а в тона му се появи острота.
– Какво да кажа? – Крива усмивка. – Аз съм неустоима.
Боунс ме стрелна с поглед, който казваше, че хуморът ми е напразен по тази тема, и ми подаде две чаши, пълни с вече тлеещ градински чай. След това взе още две за себе си, като остави другите два запалени контейнера в колата. И двамата имахме още градински чай в палтата си, плюс задължителните запалки, но този път не чакахме да ги запалим. Разбира се, щяхме да изглеждаме малко странно пред този, който отвори вратата, но това беше най-малкото ни притеснение.
– Чу ли нещо интересно? – Промърморих, докато вървяхме към вратата. Бях спуснала умствените си щитове, доколкото е възможно, без гласовете да ме обсебват, но все още не бях толкова добра в филтрирането на непознатите, а Лиза живееше в район, граничещ с оживен бизнес квартал.
Боунс затвори очи, а силата му пламна за миг.
– Който и да е там, е заспал – заяви той.
Това улесняваше ситуацията. Огледах се наоколо, не забелязах съседи, които да ни наблюдават, след което се запътих към най-близкия прозорец и надникнах вътре. Нямах голям късмет, завесите бяха спуснати. Опитах следващия прозорец. Същото. Боунс долови намерението ми и заобиколи задната част на къщата.
– Ето – извика той след миг.
По тона му личеше, че е попаднал на добра находка. За няколкото секунди, които ми бяха необходими, за да стигна до мястото, където се намираше, Боунс беше отворил плъзгащата се стъклена врата. Или беше използвал ума си, за да я отключи, или се беше навел и дръпнал под прав ъгъл; и двете щяха да отнемат приблизително същото време.
Последвах го вътре, а устата ми се сви от разрухата вътре, която Лиза се беше опитала да скрие с плътно спуснатите си завеси. Боунс следваше равномерните звуци на сърдечен ритъм до спалнята на Лиза, която отново изглеждаше толкова подобна на това, което Крамер беше направил при Франсина, че нямаше нужда да будим Лиза и да я разпитваме, за да получим потвърждение. Освен това скоростта беше от съществено значение.
Боунс остави горящия градински чай, за да сложи ръка върху устата на спящата жена, задушавайки мигновения ѝ писък, който я разтърси. Почувствах се виновна за внезапното бясно ускоряване на пулса ѝ и за ужаса, който се разнесе из съзнанието ѝ, но докато Боунс завърши да ѝ казва, че я водим на сигурно място и няма да я нараним, сърдечният ѝ ритъм се забави почти до нормален, а мислите ѝ отразиха внушенията, които той ѝ бе наложил с погледа си.
Когато я вдигна и завивките паднаха назад, видях, че е облечена в нощница, която беше толкова разкъсана, че повече плът се разкриваше, отколкото се покриваше. Гадняр – тихо изругах Крамер, като смъкнах палтото си.
– Не – каза Боунс с тих, но остър глас. – Тя може да носи моето, но ти ще държиш този чай наблизо.
Споровете с него само щяха да отнемат повече време, а Крамер можеше да се появи всеки момент. Боунс свали палтото си и го подаде на Лиза. Тя го облече, все още механично послушна, благодарение на силата в погледа му. Мразех необходимостта да посягам на волята ѝ, но в този момент незабавното ѝ подчинение беше в неин интерес.
Подадох на Боунс няколко допълнителни пакетчета градински чай и няколко запалки, които той прибра в джобовете на панталоните си, преди отново да вземе запалените контейнери.
– Право към колата, Лиза – нареди и той, а погледът му войнствено се стрелна наоколо, докато вървяхме от спалнята и към входната врата. През целия път се бях подготвила, очаквайки някое от счупените парчета мебели или съдове внезапно да левитира и да се блъсне в нас, но нищо не се случи.
Отворихме входната врата и всичките ми мускули отново се стегнаха в очакване тя да се отдръпне и да се блъсне в нас, но от другата страна ни чакаше само ярката слънчева светлина. Колата изглеждаше непокътната, двойните фенери от градински чай все още горяха в предните поставки за чаши и изпълваха интериора с лек воал от дим.
Качих се на задната седалка с Лиза, като свалих прозореца достатъчно, за да не се задуши от мъглата, но не прекалено, за да излезе целият дим, който отблъскваше духовете. След това Боунс се измъкна от квартала достатъчно бързо, за да накара няколко собственици на къщи да се загледат след нас, докато се движехме, но все още нямаше и следа от Крамер.
Облекчението ми беше примесено с подозрение.
– Мислиш ли, че в момента е заминал някъде другаде? Или че ни оставя да се измъкнем невредими, защото иска да го заведем право при Франсин?
– Няма значение – каза Боунс, като ме погледна назад. – Няма да се върнем направо в къщата в града.
– Не? – Това беше новина за мен.
Устата му се изкриви.
– Не, ето защо ще включиш ярките светлини в погледа си и ще и кажеш да остане наистина спокойна, иначе след още десет минути ще ни изкрещи в ушите.
Оставихме колата в края на едно царевично поле и Боунс ни пренесе през остатъка от пътя с обяснението, че духовете не могат да следват следа с около половин миля височинен маркер. Сега, когато го спомена, си дадох сметка, че Фабиан и всеки друг призрак, който бях виждала, винаги са се държали доста близо до сградите или земята, когато са пътували, освен ако не са пътували на стоп със самолет или нещо подобно. Боунс ни беше издигнал толкова високо, колкото Лиза можеше да издържи, без да е прекалено студено или без да се изчерпи кислородът. На тази височина щеше да е по-трудно да ни забележат на фона на ясното утринно небе, но Боунс беше опаковал светлосин чаршаф, който увихме около нас за още по-добър камуфлаж. Може би когато свикна повече с летенето, ще се отнасям към него със същата старателност като него, но засега все още се справях добре, ако не се разбиех при кацането.
След като настанихме Лиза и ѝ обяснихме всичко за Крамер, нейната история се оказа страшно подобна на тази на Франсин. Беше разведена, нямаше братя и сестри и макар че баща ѝ все още беше жив, той беше в лошо здравословно състояние в старчески дом. Освен това напоследък имала и лош късмет – преди няколко месеца изгубила добре платената си работа заради съкращаване на персонала в компанията, а къщата ѝ била в начален етап на принудително отнемане. Работата на две места на непълно работно време не беше достатъчна, за да изплаща ипотеката си, а работата изобщо прекъсваше безработицата ѝ. Като се прибави и неуспешният обир, при който котката ѝ беше убита, приятелите на Лиза смятаха, че твърденията ѝ, че нещо невидимо я атакува вкъщи, са явен случай на стрес, проявяващ се под формата на параноични заблуди.
Лиза изглеждаше щастлива да се запознае с Франсин, въпреки че ѝ беше гадно да чуе, че кретенът, който я е измъчвал, прави същото и с други жени. Все пак разбирах защо за Лиза беше облекчение да срещне човек, който не само ѝ вярва, но и знае точно през какво е преминала.
Същото се отнасяше и за Франсин. Цялото съчувствие, което Боунс и аз можехме да дадем, не беше същото като това, което Франсин получи, когато разговаряше с Лиза. Те бяха оцелели в битка, която можехме да се опитаме да си представим, но не бяхме преживели като тях, така че разбирането ни беше ограничено.
След като отговорихме на всичките ѝ въпроси, Боунс отиде в съседната стая, за да осведоми останалата част от групата ни, а аз придружих Лиза до стаята на Франсин, където я чакаше друго легло и чисто облекло. По-късно щях да поръчам и на двете нови дрехи, но засега ги оставих сами. Франсин беше спала само няколко часа, а Лиза изглеждаше така, сякаш също има нужда от дълга почивка. Не си представях някоя от тях да е спала добре, откакто Крамер се е насочил към тях, но с градински чай, горящ на нощните им шкафчета, два домашни любимеца, способни да издадат предупреждение, и двама вампири тук, за да ги защитят – плюс още двама наблизо – те бяха в по-голяма безопасност.
Тайлър се запъти към кухнята, облечен в панталон и риза без ръкави. По слабите бръчки на бузата му личеше, че току-що се е измъкнал от леглото. Откакто остана при нас през последните няколко седмици, графикът на Тайлър за това кога е буден и кога спи, се беше променил драстично.
– М’н – промълви той, въпреки че беше след два часа следобед. – Искаш ли кафе?
Пиех го с него, за да бъда общителна, но никога не бях харесвала това нещо, дори преди кръвта на Боунс да се превърне в предпочитаната от мен напитка.
– Този път не. Не сме си лягали от вчера сутринта, така че сме на път да заспим за няколко часа. А и имаме нов гост.
По лицето му плъзна широка усмивка.
– Вече си намерила друга от жените?
Тайлър беше заспал, преди да получим информацията от Лиза, и вместо да го събудим, когато тръгнахме, просто бяхме накарали майка ми да дойде да наглежда него и Франсин. Усмихнах се в отговор, чувствайки се по-леко от известно време насам.
– Тя се казва Лиза и е горе при Франсин.
Тайлър изпъна юмрук и аз го докоснах с моя.
– Хубава работа, котенце.
– Не съм го направила сама – възразих, но бях доволна от комплимента.
Най-сетне бяхме постигнали напредък. Елизабет и Фабиан все още се опитваха да проследят Крамер, за да определят коя е последната цел, но междувременно не трябваше да седим със скръстени ръце и да гледаме как дните зловещо се отброяват на календара. Полицейските доклади не бяха единственият начин, по който можехме да потърсим последната жена. Можехме да проверим скорошни погребения в гробища за домашни любимци, ветеринарни офиси, фирми за кремация на животни, по дяволите, дори окръжни регистри за ваксинации срещу бяс, за да си помогнем да стесним списъка. Някъде в тази смесица трябваше да има следа, която да води към нея.
На горния етаж Декстър издаде наполовина хленчене, наполовина лай. От друго място в къщата Хелсинг мяукаше. Тайлър и аз се напрегнахме. Извадих малко градински чай от джобовете на панталоните си и го запалих, преди Боунс да нахлуе обратно в градската къща.
– Къде е? – Попита той, държейки шепа горящ градински чай нагоре.
– Не знам – прошепнах аз и се запътих нагоре по стълбите към стаята на Франсин и Лиза. Боже, какво щеше да стане, ако Крамер беше там сега и нараняваше тези жени, след като току-що им бях казала, че най-накрая са в безопасност!
– Кат! – Обади се мъжки глас откъм градската къща.
Замръзнах в момента, в който отварях вратата на спалнята им. Познавах този глас и макар да принадлежеше на призрак, не беше от тези, които очаквах.
Блъскането на вратата само прекъсна ефекта от думите на Спейд.
– Кат, чичо ти е в двора.

Назад към част 24                                                                  Напред към част 26

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *