Джанин Фрост – Един гроб завинаги ЧАСТ 29

Глава 28

Мазето изглеждаше много по-малко, когато бяхме четиримата в него. Тайлър седеше в горната част на стълбите, вратата беше открехната, за да може да диша достатъчно чист въздух, но не беше отворена докрай, защото не искахме някой любопитен дух да подслушва разговора ни.
Не беше нужно да питам майка ми дали Иън е прав. Мигновеното чувство за вина, което проблесна по лицето ѝ, когато той направи невероятното си изявление, беше достатъчен отговор за мен. Това, което изчаках да попитам, докато всички ние не бяхме под земята, беше един прост въпрос.
– Какво, по дяволите, се случи, мамо?
– Беше инцидент – промълви тя, гледайки към обикновената дървена стена вместо към мен. – Няма да се повтори.
– Да, щеше да се случи и ако следващия път ухапеш Денис, Чарлз ще те убие, без значение чия майка си – заяви Иън.
Разтърках челото си срещу мисловния образ, който Иън описа. Ако майка ми ухапеше Денис и опиташе демонично променената ѝ, дрогираща кръв, Пик щеше да я убие. Щеше да го направи, въпреки че това щеше да предизвика огромен разрив между него и Боунс заради мен, да не говорим как щеше да ужаси Денис. Но дългите стъпки, до които един вампир би стигнал, за да защити съпругата си, изместваха всички други връзки.
– Постъпил си правилно, като си я довел тук – каза Боунс на Иън и аз трябваше да се съглася. Мислех, че ако я държа при Спейд и Денис, ще е по-безопасно, но не и ако тя все още се бори с глада си дотолкова, че да се опитва да се храни от хора, които са извън менюто.
– Какво предизвика това, мамо? Знаеш ли, за да можем да предотвратим повторното му случване?
– Ах, и ето я най-веселата част – каза Иън, като бутна майка ми с лакът.
Тя удари ръката му, като все още не установяваше контакт с никого в стаята.
– Вече съм го овладяла.
Иън се разсмя на глас.
– Нито един вампир не може да спре да се храни и да бъде под някакъв контрол за дълго време, моя хубава малка глупачке.
Бях толкова зашеметена от изказването му, че не реагирах на обидата.
– Ти не си се хранила? Но всички онези пъти, когато си излизала, казвайки, че ще…
– Лъжи, лъжи, лъжи – каза весело Иън. – Аз съм последният човек, който би могъл да съди за това, но тя всъщност си мислеше, че може да се поддържа, като смуче кръв от опаковки със сурово месо – и макар това да е смешно по десетина различни начина, ни най-малко не е практично.
Боунс беше потиснал емоциите си – знак, че каквото и да изпитваше към нея в момента, не беше нещо, което искаше да сподели с мен. Ако беше нещо подобно на моите емоции, искаше му се да я разтърси, докато крещи: Ти побъркала ли си се? При всичко, което се случва, трябва да решиш, че ще бъдеш единственият вегетарианец вампир в света? Замисляла ли си се някога какво ще стане, ако гениалният ти план не проработи?
Но аз не казах нито едно от тези неща, отчасти защото беше ясно, че Иън вече и е дал своето неподправено мнение за злополучния и план, а също и защото тя изглеждаше така, сякаш е на път да се разплаче. Можех да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, в които бях виждала майка си да плаче, и това не беше нещо, което исках да видя отново, камо ли да предизвикам.
– Добре – казах аз, като си поех дълбоко въздух, за да потисна онази част от мен, която все още искаше да използва подхода на разтърсването и викането. – От колко време се опитваш да живееш с кръв от месни пакети?
– Откакто напуснах отбора – промълви тя. – Тейт ми даваше пакетирана плазма, но след като напуснах, знаех, че това няма да се случи повече, затова се опитах да намеря алтернатива.
Очите ми се присвиха, докато изчислявах времето. Боунс все още не казваше нищо, лицето му беше внимателно безизразно, а аурата му затворена като трезор. Тайлър не беше толкова затворен в реакцията си. Кучка, имаш ТОЛКОВА голям късмет, че не си се опитала да изядеш кучето ми, прозвуча в съзнанието ми.
– Добре. – Гласът ми беше почти писклив от недоверието ми. – Това не се получи, така че, хм, кого се опита да изядеш?
Тя не каза нищо, притеснявайки се за долната си устна между зъбите, които в момента бяха безобидно плоски.
– Франсин се уплаши от един шум и се поряза, след като стисна твърде силно чаша със салвия – допълни Иън. – Майка ти се нахвърли върху нея и започна да смуче. Щеше да е възбуждащо, ако не бяха всичките викове.
– Иън – предупредително каза Боунс.
Той се усмихна.
– Прав си. Все пак бях възбуден.
Ударих го в гърдите, без дори да се замислям. Долната устна на майка ми трепна.
– Не исках да го правя. Просто не можах да се спра.
– Разбира се, че не можа. Ти си вампир.
Раздразненото изказване не дойде от мен, въпреки че си го мислех, нито от другите двама вампири в стаята. То дойде от Тайлър, който слезе по стълбите, въпреки че увеличеният дим го накара да се закашля.
– Знаеш ли: кътници, блестящи зелени очи и свръхскорост? Всичко това вече привлече вниманието ти? – При насмешката ѝ той добави: – И защо си мислиш, че можеш да се откажеш от частта „пиене на човешка кръв“?
– Отказвам да се впивам зъби в нечия плът, да я задържам и да крада кръвта ѝ… – Нещо тъмно проблесна в изражението ѝ, преди чертите ѝ да се изкривят от болка. – Няма да го направя отново. Никога.
Тонът и се втвърди при последната дума и аз разбрах, че си спомня първите дни като вампир, когато копелето, което я е родило, е хвърляло хора заедно с нея. Това отне от мен последната част от гнева ми, макар че все още оставаше кофа разочарование.
– Няма нужда да нараняваш никого, когато се храниш, Джъстина – каза Боунс. – Но както си открила, не можеш да си пожелаеш да нямаш нужда от кръв, а животинската кръв няма да ти стигне за дълго.
– Може би просто имам нужда от повече от нея. В онези пакети с месо нямаше много – настоя тя.
През ума ми премина мислен образ на майка ми, която се промъкваше през нощта, за да смуче говеда или кози. Ами ако това е истинският източник на легендата за Чупакабра и те всъщност са отричащи се вампири като нея? Нищо не би ме изненадало точно сега.
– Можеш да изпиеш докрай една кланица и пак ще пожелаеш първия попаднал ти човек – отвърна безпощадно Иън. – Щеше да е по-лесно за нашия вид, ако не се нуждаехме от човешка кръв, но ние се нуждаем и ти не си изключение.
– Дори и да не ги нараня, отказвам да принуждавам някого да ми дава кръвта си, като изтръгвам волята му – каза майка ми. – Така че, освен ако не започна да крада от кръвните банки, не виждам друго решение.
– Пий от мен.
Главата ми се завъртя в посока на Тайлър с почти същото недоверие, което показа майка ми. Тайлър сви рамене.
– Нито едно от притесненията ѝ не важи при мен, защото аз предлагам, така че тя няма да изтръгва силата на волята ми, а и дяволски сигурно няма да ме държи и да разкъсва всичко мое.
– Сигурен ли си? – Не бих искала да се чувства притиснат, защото беше единственият човек тук с пулс. Бихме могли да направим други уговорки. Много вампири имаха желаещи донори. Няколко телефонни обаждания и можехме да имаме донор тук, макар че този човек щеше да трябва да си тръгне веднага заради Крамер и цялата му тенденция първо да убиеш, после да кажеш здрасти.
– Предпочитам да пие малко от мен сега, когато има някой тук, който да я контролира, отколкото да седим и да чакаме да откачи отново. – Тогава погледът на Тайлър се превърна в остър, когато погледна към майка ми. – А ти ще загубиш контрол отново. Вече ме гледаш, сякаш съм голяма сочна пържола. Не мога и да те оставя. Кат само ще се притеснява за теб и за всеки друг глупак, който е достатъчно близо, за да го ухапеш.
След това се обърна към Боунс, като сгъна ръце.
„Това предложение не е безплатно, но ще говорим за цената, когато мама не е тук, така, че знаеш ли? Няма да излезе евтино – помисли си той по ясен, лаконичен начин.“
Нямах никакви угризения да му платя. Това изглеждаше много по-добра размяна от предложението на Тайлър, направено от чувство за вина или по принуда. Най-слабата усмивка докосна устата на Боунс. Той кимна веднъж и Тайлър запретна ръкава си, протягайки голата си ръка.
– Не съм казвала, че ще го направя – възрази майка ми, но погледът ѝ се закова върху вените, пулсиращи под кожата му с цвят на кафе.
Иън изсумтя.
– Никога не съм чувал по-малко убедителен протест.
– Ще го направиш, и то сега – казах и строго. – Тайлър е прав. Ти си опасност за него и за всеки друг човек, докато не овладееш глада си, а знам, че не искаш да нараниш никого случайно.
Не казах повече, но думата увисна неизказана във въздуха. Майка ми откъсна поглед от плътта на Тайлър, за да погледне първо към мен, после към Боунс. Тя се поколеба.
– Не мога да го направя, докато вие двамата ме гледате – заяви накрая тя.
– Какво? – Изпсувах.
Тя махна нетърпеливо с ръка.
– Твърде странно е. Ти си ми дъщеря, а той – тя погледна към Боунс, който и хвърли нахална усмивка – той е твърде арогантен – завърши тя.
– Никой не е по-арогантен от Иън – казах аз под носа си.
Той ми намигна.
– Благодаря ти, Жътварке.
Боунс сложи ръка на гърба ми.
– Хайде, Котенце, да ги оставим да се справят. Иън, възлагам ти грижата за тяхната безопасност. Ще се върнем по-късно.
Погледнах към Тайлър, но вместо някаква загриженост за това, че Боунс и аз си тръгваме, мислите му бяха заети да обмислят неща за Иън, които не трябваше да чувам.
– Имаш ли нещо против да останат само те? – Все пак попитах.
– Добре. Шъ – каза той и размаха пръсти, за да акцентира.
– Добре, ще се видим скоро.
Боунс ме подкара нагоре по стълбите, а настроението му сякаш се подобряваше с всяка крачка.
– Сигурен съм, че няма да е толкова скоро – обади се Иън.
Не бях сигурна на сто процента, но ми се стори, че долових Боунс да мърмори:
– Прав си, приятелю.

Назад към част 28                                                                  Напред към част 30

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *