ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 26

Шестнадесета глава

След вампирската сватбена церемония.

„С единия крак в гроба “ книга 2

Бележка на автора: През годините много читатели са се питали какво е написала Кат на Боунс в бележката, която му е оставила в края на „С единия крак в гроба „. В този изтрит раздел ще разберете това, както и ще откриете няколко други любопитни факти. За справка, тази изтрита сцена би се състояла преди 39-а глава в публикуваната версия. В крайна сметка тя е изтрита, за да могат читателите да стигнат по-бързо до сцената в гробището, където Дейв е възкресен.

Качихме се със Спейд, който ни откара до аерогарата, където същият хеликоптер, който ме докара тук, сега щеше да отведе всички ни обратно.
Иън се беше размърдал, но една строга забележка от страна на Менчерес го отпрати. Ноа беше освободен от клетката си и седна толкова далеч от мен, колкото позволяваше джипът. Кой би могъл да го вини? Аз не го направих. Може би най-големият ми шок беше, когато останалите вампири започнаха да се разпръскват, без да се опитват да ме убият. Боунс ме уведоми, че тъй като съм негова съпруга, ако ме нападнат, ще нападнат и него. Никой не искаше да си опита късмета при всички негови хора, които се мотаеха наоколо.
Сменихме хеликоптерите два пъти, за да отхвърлим всяка опашка, преди да кацнем в базата пет часа по-късно. Изгревът на слънцето разчупи хоризонта, а аз бях уморена. Боунс също, но имаше още една услуга, за която щях да го помоля, и тя не можеше да чака до по-късно.
Прошепнах какво е то в ухото му. Той ме погледна за момент, преди да кимне кратко.
– Ако това искаш, Котенце.
– Да. Сигурна съм.
Боунс и аз се насочихме към задната част на хеликоптера, където се беше сгушил Ноа. Бяхме се приземили, но все още никой не беше слязъл.
Ноа се вгледа в гледката на мен в едва-едва прилепналата ми рокля, а Боунс ме следваше плътно зад мен, и отвърна лице.
– Не знам коя си или какво си, Кристин. Как да изживея остатъка от живота си, когато единственият човек, когото някога съм обичал, се оказва… чудовище – каза той най-накрая.
– Не е нужно да изживееш остатъка от живота си по този начин, Ноа. – Опитах се да се усмихна, но не можах, а и той беше прекалено ужасен от мен, за да го утеша, така или иначе.
Боунс ме избута нежно настрани и коленичи пред него.
Ноа въздъхна.
– Ти сега искаш да ме убиеш сега, нали?
– Не, приятелю, няма да го направя – каза Боунс твърдо. – А сега не отвръщай поглед, погледни ме право в очите… След като Ноа се загуби под хипнотичната им сила, Боунс започна да повтаря това, което го бях помолил да каже.
– Годеницата ти те е напуснала, но това е нормално, защото си осъзнал, че не я обичаш. Всъщност се радваш, че тя си е отишла, и не си огорчен или се страхуваш да се довериш отново на някого, защото тази вечер си участвал в автомобилна катастрофа. Оцелял си, така че се чувстваш сякаш си получил втори шанс в живота. Утре ще се събудиш без никаква вина или болка заради разваления си годеж и ще бъдеш щастлив един ден, когато срещнеш хубаво момиче, което иска семейство. Спи сега; много си уморен. Спи…
Очите на Ноа се затвориха и намек за усмивка изкриви устата му. Това беше единственото нещо, което можех да направя за него, и се молех тя да се запази до края на живота му.

***

Препънах се през вратата на къщата, изтощена. Сребърните токчета на обувките ми бяха изцапани с кръв и аз ги откопчах. Когато посегнах да разкопчая халката на роклята си, нетърпелива да си взема душ, за да мога да отмия остатъка от кръвта от себе си, хладни ръце ме спряха.
– Ах, котенце, това е моя работа, помниш ли?
Усмихнах се, но усмивката ми се изплъзна, когато си спомних за другото нещо, което се бях зарекла да направя тази вечер, ако я преживея.
– Чакай малко.
Отблъснах го и отидох да взема папката, която бях взела на работа.
– Така ли? – Подразни ме той. – Чукането спира веднага щом сватбата свърши?
– Не е така, но имам нещо за теб. – Появих се отново и седнах на леглото. – Нещо, което искам да видиш.
Боунс ме гледаше с любопитство, докато поставях кофата за боклук пред себе си и щраках със запалката си, докато се появи желаният пламък. С другата ръка извадих свитото парче хартия, което беше разбило живота и на двама ни.
Той я разпозна и затвори ръка върху страницата. Гледах го как препрочита думите и нямаше нужда да виждам страницата, за да знам какво гласят. Бяха ме заклеймили с болка, когато ги написах преди почти седем години.

Не идвай след мен, защото вече ме няма. Взех тялото на Хенеси и им казах, че е твое, така че да си мислят, че си мъртъв. Никога не бихме могли да бъдем в безопасност заедно, а аз няма да убия нито теб, нито майка ми, като се опитам. Всяка дума, която някога съм ти казвал за това колко много те обичам, е била абсолютна истина. Ти си моят живот, Боунс, и сега ме смятай за мъртъв, защото съм такава. Винаги ще те обичам, чак до последния си дъх. Твоето име ще бъде последната ми дума, обещавам ти.

– Родни го е запазил. Той ми го даде вчера. Плаках през цялото време, докато го пишех, Боунс, и сега искам да го унищожа заедно с всяко съмнение, което някога съм имала за теб. Обичам те и независимо от всичко, никога повече няма да те изоставя.
Боунс проследи с пръст страницата, а после и заздравялата рана на дланта ми.
– Да се отървем от това, Котенце.
Той ми се усмихна и задържа хартията над кофата за боклук, докато аз подпалвах ръба. Когато пламъците докоснаха пръстите му, той я пусна и ние я гледахме как изгаря.

Назад към част 25                                                           Напред към част 27

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!