ДЖАНИН ФРОСТ – Извадки от гроба 7,6 – Част 51

***

Изчаках, докато Боунс се прехвърли на самолета на Спейд, както беше планирано, преди да откача слушалката си. Гери сигурно се радваше, че гласът ми вече няма да се блъска в тъпанчето и. Само Боунс извършваше въздушния скок; тя и Канел бяха останали в хеликоптера. Самолетът на Спейд трябваше да се срещне с мен на едно от местата на Дон, но сега това не беше необходимо.
Обадих се на чичо си.
– Промени полетния план на Боунс – казах аз. – Не ми казвай къде, но и не го оставяй там, където ще бъда аз.
Чичо ми не задаваше излишни въпроси.
– Добре, Кат.
Свърших. Влад ме беше наблюдавал през цялото време.
Успях да събера нещо, което трябваше да бъде ужасна имитация на усмивка.
– Това отговаря на въпроса.
– Той дори не си те спомня, а и не е като предишните му навици да са ти били непознати – отвърна Влад, без фалшиво съчувствие в гласа му.
Не, не бяха. Но не очаквах да слушам, докато Канел намираше мекия дъвчащ център в попчето Tootsie Roll на Боунс. Той беше на другия самолет вече повече от два часа. Пик беше звънял на мобилния ми телефон няколко пъти, но аз не отговарях. Знаех, че са в безопасност. Нямаше нужда да казвам нищо друго.
Най-накрая кацнахме в една база, макар че не знаех къде. Отвън повечето военни съоръжения така или иначе изглеждаха по един и същи начин, не че аз се интересувах. Когато слязох от самолета, бях със затворени очи и ръка върху ръката на Влад.
– Здравейте, командире – каза мъжки глас.
Усмихнах се с все още затворени очи.
– Купър, бих казала, че ми е приятно да те видя, но ми дай една минута.
Той изръмжа, което беше неговата версия на смях, и скоро бях вътре в съоръжението.
– Вече можеш да отвориш очи – каза Купър.
Познатото му лице беше първото, което видях – тъмнокожо и с коса, дори по-къса от тази на Тейт. Прегърнах го за кратко, което сякаш го изненада, но той се усмихна, когато го пуснах.
– Липсваше ми, изрод – каза той.
Засмях се, въпреки че беше дрезгаво.
– Ти също, Куп. Какви са новините?
– Хеликоптерът на Гери пристигна преди трийсет минути. Затворникът е обезопасен и е в съзнание. Иън е тук. Той разпитва затворника.
Това ме накара да се усмихна истински. Бях накарала Иън да долети тук, защото беше хладнокръвно копеле – а точно сега това ми харесваше в него.
– Можеш да останеш тук или да дойдеш с мен, зависи от теб – казах на Влад.
– Ще дойда – отвърна той, като хвърли бегъл поглед на Фабиан, който току-що бе изплувал. Призракът се носеше над земята до Купър, който като човек не можеше да го види.
– Фабиан, ти беше невероятен – казах аз. – Независимо от всичко, аз ще се грижа за теб. Винаги ще имаш къде да останеш.
– Благодаря – каза той и прокара ръка през моята в своята форма на привързаност. – Съжалявам, Кат.
Не беше нужно да казва за какво. Това беше очевидно.
Усмивката ми стана слаба.
– Който е казал, че невежеството е блаженство, е бил късоглед, ако питаш мен. Но каквото е станало, станало е, а сега имам едно познанство, което трябва да подновя.
Призракът за момент изглеждаше обнадежден.
– Боунс?
– Не. малката кучка вътре и може би няма да искаш да ме последваш за този случай. Ще стане грозно.
Не беше нужно да му казвам два пъти. В един вихър Фабиан изчезна. Умел трик. Беше гадно, че трябва да си призрак, за да го направиш.
Влад ме погледна косо.
– Значи изобщо не възнамеряваш да го видиш?
– Не. Вече нямаме официална връзка, а сега той дори няма да може да ме избере от един ред. Освен това съм ходещ ЛоДжак за вампира, който не иска нищо повече от това да убие Боунс. Бих казала, че най-доброто, което мога да направя, е да се махна от Боунс… и да се върна при Грегор.
Влад ме погледна така, сякаш изведнъж ми е пораснала втора глава.
– Не бъди глупава. Не можеш да се довериш на Грегор.
Изпуснах звук, който никой не би разбрал погрешно като смях.
– Не му вярвам. Но вярвам, че мога да занимавам Грегор достатъчно, за да остави Боунс настрана, докато двамата с Менчерес не измислят как да поправят ума на Боунс.
– Можеш да останеш с мен. Грегор няма да посмее да ме нападне, за да си те върне; и без това си има достатъчно силни врагове.
Докоснах ръката му с тъжна усмивка.
– Оценявам предложението, наистина. Но тогава Грегор само ще използва Боунс, за да ме измъкне, и колкото и да съм му ядосана, това ще проработи.
Влад не каза нищо, само ме гледаше с поглед, който не можех да разшифровам. Не исках да чувам повече аргументи, затова тръгнах към кабинета на чичо ми, без да чакам да видя дали Влад ме следва.
Оказа се, че Дон ме чака в коридора. Изглеждаше… зле.
– Нещо не е наред ли? – Попитах, като веднага се притесних. Дали самолетът на Боунс е бил следен, нападнат или нещо по-лошо?
– Не. – Той се изкашля. – Просто съм настинал.
– О. – Прегърнах го и го поздравих. Изненадах се, когато той отвърна на стискането и се задържа. Ние не бяхме гушкащо се семейство.
Влад подсмърчаше във въздуха.
– Настинка?
Дон ме пусна и го погледна раздразнено.
– Точно така. Не се притеснявай. Не съм заразен за такива като теб.
Той го каза строго. Господи, може би Дон наистина се е чувствал гадно. Обикновено чичо ми не беше толкова сърдит, въпреки че вампирите не бяха любимата му група хора.
Влад го изгледа нагоре-надолу и сви рамене, като извади мобилния си телефон в знак, че Дон не заслужава отговор. Пръстите му прелетяха над него, написвайки най-бързото съобщение в историята.
Дон премина направо към работа. Това беше неговата отличителна черта.
– Дейв се обади по радиото, за да потвърди, че споменът на Боунс за теб е напълно изтрит. Беше изненадан да чуе, че си жена му, и сега настоява да те види. Дейв иска разрешение той да дойде тук.
– Не – казах веднага. – Кажи на Дейв да забрави за промяната на курса. Ако Боунс иска да задоволи любопитството си към мен, някой може да му даде снимка. Грегор ще бъде адски ядосан, щом разбере, че Боунс е избягал от капана, а ако съм с него, това само ще улесни Грегор в проследяването на Боунс.
– Това ли е единствената причина? – Попита с тих тон Дон.
Трябваше да отвърна поглед и да примижа, за да прочистя внезапно замъгленото си зрение.
– Какъвто и шанс да сме имали – който така или иначе беше нищожен, като се има предвид, че Боунс ме напусна и каза всичко друго, но не и добре дошла – сега е свършил. Не знам как го е направил Грегор, но когато ме изкара от съзнанието на Боунс, той уби всяка надежда за нашето бъдеще. Не можеш да съжаляваш, че си загубил някого, когото дори не помниш, така че… това е.
Чичо ми не спореше, въпреки че изражението му говореше, че се съмнява.
– Иън е разпитвал затворничката за това как го е направил Грегор. Тя не е била много отзивчива.
О, не е ли?
– Тогава е време да се видя с моята стара приятелка.

***

Изглеждаше, че Канел не е остаряла и с ден за дванайсетте години, откакто я бях виждала. Всъщност само червеникавокафявата и коса се различаваше с новата си, по-къса дължина. Предположих, че оттам е дошло и името и. Канел. На френски – канела.
Тя седеше на стоманена пейка, която заемаше цяла стена в квадратното, подобно на кутия пространство. Канел не беше ограничена, тъй като Иън и Гери бяха в стаята с нея. Дори по някакво чудо да се измъкнеше от тях, пред вратата все още имаше още трима пазачи. Окото и беше почерняло, а от устата и слепоочието и капеше кръв, но тя не се поколеба.
Когато влязох, тя примигна, после се засмя.
– Бонжур, Катрин! Мина много време. Най-накрая приличаш на жена. Много съм изненадана.
Усетих как неприятна усмивка разтяга устните ми.
– Бонжур и за теб, Канел. Да, пораснаха ми цици и дупе и още много други неща. Каква е разликата от десетина години, а?
Тя тръгна право към гърлото.
– Трябва да ти направя комплимент за любовника ти, Боунс. Qu’un animal, non?(Той е истинско животно нали?) В този случай репутацията му не беше достатъчно благосклонна.
Кучка. Искаше ми се да изтръгна усмивката от лицето и.
– Жалко, че не изглеждаше поразен от уменията ти в спалнята. Искам да кажа, че фактът, че не си успяла да го накараш да напусне града за менаж а синк, не говори добре, нали? И как изобщо можеш да направиш лоша свирка? Тези думи обикновено са оксиморон.
Иън се засмя със злокобен хумор.
– О, вие, двете дами, имате история, нали? – Той погледна към Канел. – Може би ще искаш да започнеш да говориш сега, мацко. Бях нежен с теб, но Кат има зъл нрав. Вероятно ще те убие, преди да успея да я вразумя.
– Тя? – Канел ме посочи презрително с пръст. – Тя е момиченце.
Момиченце, беше избрала грешното момиче в грешното настроение.
– Подай ми ножа, Иън.
Той ми го подаде, а тюркоазените му очи блестяха. Гери изглеждаше малко нервна. Канел дори не мигна.
– Няма да ме убиеш, Катрин. Играеш си на твърда жена, но аз все още виждам пред себе си едно малко момиче.
Иън разглеждаше Канел с изумление.
– Тя не е на себе си.
– Не, тя просто си спомня коя съм била. Грегор също направи тази грешка, в началото.
Отново се усмихнах на Канел, докато въртях ножа от едната ръка в другата. Очите и проследиха движението и за пръв път изглеждаше несигурна.
– Помниш ли онази голяма лоша кучка, в която Грегор не искаше да ме превръща? Е, това се случи. Сега бързам, така че ето какво ще направя. Ще те нарязвам и единственият начин да ме спреш е като говориш, така че те моля. Моля те. Недей да говориш.
Тя не ми повярва. Когато Иън я държеше и аз отрязах бикините и, тя все още ме гледаше с онзи поглед, с който се страхувах. Когато използвах бедрата си, за да разтворя краката и, тя все още си мислеше, че блъфирам. Едва когато с едно движение нагоре прекъснах гореспоменатата тъкан, тя разбра.
И не можеше да спре да крещи.
– Уау, обзалагам се, че боли – казах студено. – Иън си облизва устните от всичката тази кръв. Имаш избор, Канел. Можем да сложим това нещо обратно и с малко вампирска кръв ще бъдеш като нова. Или…
– Сложи го обратно! Върни го!
– Ще ни кажеш това, което искаме да знаем?
– Оуи!
След като я слушах как се спуска по Боунс, бях почти разочарована.
– Иън?
Канел все още крещеше, когато той взе отрязаното парче плът, покри го с кръвта си и го удари между краката и, сякаш играеше на „закачи опашката на магарето“.
След това разряза дланта си и я притисна към устата и.
– Престани да ревеш и преглътни.
Тя преглътна кръвта му. За секунди кръвотечението и спря и плътта и се срасна отново.
Гери не можеше да откъсне очи от оправящия се клитор на Канел. Тя се размърда и разтърка собствената си пазва като по рефлекс. Аз бях по-загрижена за лицето на Канел и преценявах дали ще удържи на думата си.
– Тъй като установихме, че съм в наистина лошо настроение, нека преминем към фазата на въпросите и отговорите. А, и ако ме накараш да използвам този нож отново… Няма да върна нищо. Как го направи Грегор? Как открадна паметта на Боунс?
Канел продължаваше да се опипва, докато ме гледаше с ужас. – Грегор накара Мари да изпълни заклинание, което изтрива част от паметта на човека. Той смяташе, че заслужаваш да разбереш какво е чувството човекът, когото обичаш, да забрави за теб и да се отдаде на друг, точно както ти беше направила с Грегор.
О, колко мразех този човек. Той не се задоволяваше с това да ме кара да тичам навсякъде с ръце, закриващи очите ми. Трябваше да се увери, че го правя и с изтръгнато сърце.
– Защо просто не уби Криспин? – Попита Иън. – Щом го е държал достатъчно беззащитен, за да може Мари да му размъти главата, защо не му е забил сребро в сърцето?
Устата на Канел се присви.
– Кралицата на Орлеан не би позволила това. Тя каза, че Грегор може да убие Боунс само извън нейния град. Тя не искаше да участва и в заклинанието или в срещата им, но Грегор я накара.
– Той я принуди?
– Не, не си разбрала правилно. Той я създаде. Неговата кръв я отгледа като гул, а Грегор уби другия и баща в нощта, когато я преобрази, така че верността и е само към него. Грегор се съгласи да освободи Мари в замяна на това и Мари искаше да се освободи от Грегор повече от сто години.
– И Боунс би се доверил на Мари, защото тя винаги гарантира безопасно преминаване при срещите си. – Този умен, мръсен гадняр. – Твоята част?
– Щях да го чукам, naturellement, и след като се уверя, че си чула за изневярата му, щях да го заведа при Грегор. – Всъщност тя се усмихна, докато говореше.
Гневът ми се превърна в лед.
– Това ли е всичко, Канел?
– Да.
Обърнах се към Иън.
– Мислиш ли, че има още?
Той посрещна погледа ми със същата студенина.
– Не, мъниче. Мисля, че това е всичко.
Все още държах ножа в ръката си, хлъзгав от кръвта на Канел.
– Канел – казах аз, гласът ми беше стабилен. – Ще те убия. Казвам ти това, за да можеш да отделиш малко време за молитва, ако искаш, или за размисъл, както и да е. Ти подмами съпруга ми с пълното намерение да го отведеш на заколение, а това просто не е простимо за мен.
– Кат, не – каза Гери.
Не и отговорих. Канел ме погледна с поглед, изпълнен със злобно предизвикателство.
– Но Боунс не е твой съпруг. Грегор е.
– Семантика. Губиш си времето. Оправяй се с Бог. Бързо.
– Аз съм човек – изсъска тя. – Жив, дишащ човек. Може да имаш сили да ме нараниш, но не и да ме убиеш.
Игнорирах и това.
– Мари получи свободата заради ролята си. Какво е обещал Грегор на теб? Да те промени?
Още един враждебен поглед.
– Да. Това е моето заплащане за всичките години, през които му служих.
– Подкрепила си грешния кон – казах аз. – Ако беше казала на Боунс какво се случва, той сам щеше да те обърне. Той е почтен по този въпрос. Вместо това ти се опита да го убиеш. Няма да станеш вампир, Канел, но ще те оставя да умреш като такъв.
Тя се изправи.
– Няма да посмееш. Грегор ще те убие.
После погледна надолу. Сребърният нож беше заровен в гърдите и. Дори вибрира за няколко секунди с последните удари на сърцето и. Канел с изумление наблюдаваше как дръжката трепери, преди очите и да заблестят и коленете и да се подкосят.
Застанах над нея и усетих още от този ужасен студ.
– Може би Грегор ще ме убие за това, Канел. Готова съм да поема този риск.

Назад към част 50                                                            Напред към част 52

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!