Глава 34
Боунс изпълни обещанието си, но Тейт отново успя да го впечатли. За да бъдем честни, Хуан и Купър също го направиха. И тримата явно бяха свикнали да ги бият до безсъзнание и се възстановяваха с възхитителна бързина, като нанасяха удари, преди очите им да се отворят отново, или се одтърваваха от ритници само по мускулна памет. Бойните умения на Кат проблясваха във всеки от тях, докато Боунс не осъзна, че са изгубени зад дебелите им шлемове и тежкото тактическо снаряжение. Без такава екипировка те бяха много по-бързи и по-смъртоносни. От изражението на лицето на Дон, докато ги наблюдаваше, той също го знаеше и Дон на практика слюноотделяше, като виждаше нарасналото им майсторство.
– Учила си ги блестящо, Коте – каза Боунс, когато приключи с Купър и се приближи до версията на небесната кутия в тренировъчната зала. Тейт и Хуан вече бяха там заедно с Дон и Кат, а Тейт го погледна мрачно, макар и с повече уважение.
– Те без съмнение са най-издръжливите хора, които съм срещал – продължи Боунс. – С допълнителната сила на моята кръв те ще бъдат равни на младите вампири.
Кат изглеждаше едновременно облекчена и доволна, тъй като се тревожеше за хората си със същата интензивност, която имаха всички добри командири. Боунс прекъсна комплимента си, като я целуна по челото, а устните му се задържаха, когато усети лекото ѝ потрепване. Беше свалил ризата си по време на схватката с Тейт, за да не я използва момчето като ръкохватка, и погледът на Кат се плъзна по голата му, мускулеста кожа в ласка, която не си позволяваше да даде.
Скоро той щеше да премахне това колебание. Той се приближи, притискайки гърдите си към ръката ѝ. Тя си пое рязко дъх и пръстите ѝ се плъзнаха по кожата му, преди да отдръпне ръката си и да се огледа виновно.
– Отивам да се изкъпя – каза тя, заобиколи Боунс и се насочи към вратата почти на бегом. – Ще се видим по-късно.
О, не, нямаше да го направи. Ще го види сега.
Боунс я последва, а очакването ускори стъпките му.
Гласът на Тейт се извиси, стегнат от гняв.
– Къде си мислиш, че отиваш? Мъжките душове са в противоположната посока.
– Ще го запиша при цялата останала безполезна информация, която не се отнася за мен – отвърна Боунс. Кат беше изчезнала от погледа му, но по пътя ѝ личеше, че се е насочила към съблекалнята. Достатъчно добре. Всяко място със затворена врата беше подходящо.
– Защо? Имаш нещо, което се срамуваш да ни покажеш ли, вампире? – Изкрещя Тейт в последен опит.
Боунс се засмя.
– Просто е глупаво. Всички знаем къде предпочиташ да бъдеш.
– Недей, амиго – каза Хуан, прикривайки мигновеното реагиране на Тейт.
Боунс ги пренебрегна, докато влизаше в съблекалнята, която беше предназначена единствено за Кат, тъй като Дон не допускаше други жени в отбора. След съблекалните и гардероба се намираха душовете, а те представляваха стена от отворени кабинки. Кат беше гола под пръскащата струя и протегна ръка, сякаш искаше да каже: Чакай.
Не заради това Боунс спря. Това беше гледката към нея. Пищните ѝ извивки бяха още по-красиви със суровите стени на душа като единствен фон, а кожата ѝ се стегна под студената струя от душовата глава. Водата се разклоняваше по заоблените ѝ гърди, след което се стичаше по долината на стомаха ѝ и после полепваше по червените къдрици между краката ѝ. Тръпка сви зърната ѝ още повече и тези стегнати върхове го призоваха дори повече от новия удар на сърцето ѝ.
– Не тук – издиша тя, сякаш цялото ѝ тяло не издаваше обратния сиренен зов. – Това е… неподходящо.
Той щеше да се засмее, ако похотта не беше стегнала гърлото му, да не говорим за други части от него. Това място неведнъж бе застрашавало живота ѝ, но тя смяташе, че това е неуместно?
Той щеше да ѝ покаже обратното.
Боунс свали панталоните и обувките си, като същевременно не откъсваше поглед от нея. После се приближи до нея и превърна водата от студена в гореща. Колкото и примамливи да му се струваха тръпките ѝ, той искаше тя да ги усеща по съвсем друга причина. След това коленичи пред нея, вдишвайки аромата на желанието ѝ, докато галеше с език опънатата кожа на корема ѝ.
– Не ми пука – промърмори той. – Искам те, Котенце, а ти искаш мен. Това е всичко, което ме интересува.
След това езикът му се спусна по-надолу, опитвайки тези сладки, копринени дълбини. Въздишката ѝ прозвуча като изстрел от гърлото ѝ и тя се хвана за раменете му, а гърбът ѝ се удари в стената.
– Няма да мога да стоя – каза тя, когато езикът му се гмурна още по-дълбоко, залюлявайки и изкривявайки меката, прелестна плът.
– Ще те държа – обеща той и я повдигна, като обгърна с бедрата и раменете му, докато я подпираше на стената.
Единственото, което каза след това, бяха молби, преплетени с името му, а когато той най-накрая се плъзна в нея, тя забрави за приличието.
През по-голямата част от следващия ден Боунс се свърза с преките членове на рода си и ги накара да се подготвят да дойдат в Щатите. Когато осъществи плана си срещу Иън, той се нуждаеше от всички свои хора от първото поколение около себе си. Тяхното присъствие допълнително щеше да обезкуражи Иън да отмъсти. Но Боунс запази едно обаждане за момента, в който замина за дома на Кат, за да прибере котарака и. Този разговор трябваше да бъде насаме.
– Криспин.
Анет звучеше толкова доволно, когато отговори на позвъняването му, че Боунс се засрами. Той не беше разговарял с нея от онази нощ в Чикаго, а тя не беше направила нищо, за да заслужи такава грубост. Той е бил този, който е сгрешил. Не тя.
– Здравей, Анет. Извинявам се за мълчанието си.
– Не го обмисляй повече – каза тя с любезност, която той не заслужаваше. – Просто се радвам, че си добре. През последните дни не успях да се свържа с Чарлз, така че не получих от него обичайната информация за теб.
Тя каза последната част с лекота в гласа, която му подсказа, че се подиграва. Точно така, той я беше обвинил в такова заобиколно шпиониране, когато я видя за последен път. Боже, той беше гадняр.
– Страхувам се, че Чарлз беше доста зает с моите дела.
– А? С какво?
– С резервни копия. – Боунс направи пауза и после каза: – Намерих я.
Единственият звук, който чу в продължение на трийсет секунди, беше пресекливият ѝ дъх. После Анет каза:
– Не е ли прекрасно? – С такава яркост, че дълбокият възел в него се отпусна.
Той се страхуваше от поредната лекция и макар че на света имаше малко хора, чието мнение ценеше достатъчно високо, за да издържи на такава, Анет беше в този изключително кратък списък.
– Надявам се, че срещата е била щастлива? – Продължи Анет.
– Беше – каза той, като и спести първоначалните усложнения. – Но има външни проблеми, които все още трябва да се решат. Иън е един от тях. Сигурен съм, че и ти си чувала за неговото преследване на нея.
– Да. – Сега тонът на Анет се втвърди. – Иън постоянно преследва следващото недостижимо съкровище, макар да нямам представа защо. Той има достатъчно богатства и редки предмети, за да накара и дракон да заплаче от завист.
– Да, ама Иън е голямо усложнение, но не е единственото – каза Боунс и я запълни с информация за Макс, за връзката му с Дон и за това как Макс се е опитал да убие Кат.
Анет млъкна, докато той не приключи, а след това изпусна кратък смях.
– Е, Криспин. Никога не си могъл да се примириш с тихия живот.
Боунс се ухили.
– Сега активно го търся, но първо трябва да разреша всички гореизброени въпроси.
– Защо просто не кажеш на Иън какво е направил Макс на Кат? Вероятно той сам ще убие Макс за това, че е минал зад гърба му по този начин.
– Или ще предложи наказанието на Макс като награда на Кат, ако тя приеме другите му аванси – мрачно отвърна Боунс.
Анет направи пауза.
– Мислиш ли, че тя ще приеме такива условия?
Той не искаше да разбере. Ето защо се усукваше на възел, за да не се случи това.
– Мисля, че предпочитам да се справя сам, отколкото да оставя всичко на Иън.
– Ах – беше всичко, което Анет каза, но тази единствена дума съдържаше достатъчно тежест, за да се почувства така, сякаш върху него бе паднал камък. Беше се досетила за страха му, но не го коментираше. Благодарността го изпълни. Анет винаги е имала на сърце неговите интереси, ето защо сега той трябваше да има нейните.
– Ти си първият и най-важен член на рода ми, но също така познаваш Иън почти толкова добре, колкото и аз, Анет. Така че знаеш, че той спокойно може да обяви война. Ако е така, ще бъдеш въвлечена в нея, освен ако вече не си независима от мен. Ето защо ти предлагам собствено Майсторство на твоя род. Остави моето и аз се заклевам, че все още ще имаш моята защита, но тогава няма да…
Смехът ѝ го прекъсна, ясен и искрящ като хубаво шампанско.
– Ти си лаик, ако си мислиш, че ще те изоставя, когато имаш най-голяма нужда от мен. Благодаря ти за мисълта, която се криеше зад предложението ти, Криспин, но сега можеш да си го пъхнеш в задника.
Той затвори очи. Беше проявила същата непоколебима преданост и тогава, когато той беше отчаяна проститутка, а тя – малтретирана благородничка, която изпитваше любезно докосване само ако първо си го купи. Анет дори не знаеше, че той е отговорен и за най-лошия момент в живота ѝ. Мислеше, че Абът е отказал да повика акушерката по време на раждането и със седалищно разположение в поредния си импулсивен гняв, но не. Тази злоупотреба беше пресметната.
Анет не е знаела чие бебе носи, но Боунс е знаел. Абът е бил стерилен от детска треска. Всички проститутки, с които Боунс беше живял, знаеха това. Абът също го е знаел. Само Анет не го е знаела, а Боунс никога не ѝ е казал, защото Анет вече е скърбяла за загубата на детето, когато е повярвала, че баща му е мъжът, когото е мразила, а не мъжът, когото е обожавала…
– Благодаря ти – каза накрая Боунс. Не можеше да преброи всички пъти, в които ѝ бе изричал тези думи, но остави гласа си да вибрира с интензивността на това колко много го е искал.
Тя се засмя отново, този път по-меко.
– Няма нужда от такива неща между нас, Криспин. Ти дойде за мен преди повече от двеста години, когато имаше всички основания да ме забравиш, но не го направи. Тогава ти уби онова чудовище, което ме принуди да се омъжа за него, и ме превърна във вампир, за да имам достатъчно сила, за да не бъда никога повече под чужда милост. Нещо повече, ти си най-скъпият ми приятел и винаги ще бъдеш такъв. Това означава, че ще отида, където и да отидеш, независимо дали на война, или на мир, или обратно в Америка, където очаквам, че скоро ще трябва да бъда?
– Да – каза той. – Сега съм във Вирджиния, но се съмнявам, че именно там ще се състои конфронтацията ми с Иън. Все пак, където и да е, това ще се случи до няколко седмици, така че бъди готова.
– Веднага ще се подготвя, макар че се надявам да се срещна с прекрасната Кат, преди това да се случи. Ако тя е откраднала сърцето ти толкова добре, сигурна съм, че ще открадне и моето.
– Ще го направи. – Без да иска, гласът му се задълбочи, когато си помисли за Кат, и Анет го чу.
– Небеса, човече, спри да правиш каквото и да е и се върни при нея, преди да ме накараш да избягам към най-близките готови ръце само от похотта на разговора.
Боунс се засмя. Сякаш имаше нужда от такова подканяне. Анет имаше много здрав сексуален апетит, както можеха да потвърдят много задоволени мъже и жени.
– Наистина трябва да си тръгна, но не за това, за съжаление. Имам да прибирам истинска котка, наред с други неща.
– Тогава побързай и ми звънни, когато стане време да дойда при теб – каза Анет.
– Ще се обадя.
Той закачи слушалката и се усмихна. Анет беше приела всичко по-добре, отколкото той можеше да се надява. Сега оставаше да се увери, че и останалите му планове ще протекат също толкова гладко.
Назад към част 34 Напред към част 36