Глава 35
На следващата сутрин се върнаха в комплекса. Боунс би предпочел по-дълга почивка, но имаше нещо, което бе пропуснал да направи последния път, когато бяха там.
– Каза, че тук имате пленени вампири, нали, Котенце?
Тя го погледна странно.
– Трима от тях. Защо?
– Може да са полезни. – В зависимост от това към чия линия принадлежат, поне. – Дай ми да ги видя.
Тя го заведе до най-ниското подниво на комплекса, където за пръв път беше затворен. Тейт, Хуан и Купър ги наблюдаваха в сянка, което беше идея на Дон. Боунс заслужаваше награда за това, че не посочи на Дон, че ако е намислил да освободи тези вампири, нейните момчета не биха могли да го спрат, с добавена сила или не. Но той не каза нищо, докато Кат водеше към противоположната страна на поднивото, в което беше заключен Боунс. След това спря до пет прозореца с невероятно дебело стъкло.
– Това е Гръмпи – каза Кат и натисна бутон, който вдигна екрана на първия прозорец. Синеокият кавказки вампир с прошарена кафява коса и татуировки до шията се взираше в тях. – Истинското му име е Дилън, или поне така ни каза. Предполагам, че е на около трийсет години откъм немъртвите.
От слабостта в аурата му Боунс се съгласи с това предположение. Не познаваше вампира, затова кимна и я изчака да вдигне следващия екран.
– Джак е в тази кошара, но аз го наричам Чирпи заради високия му глас – каза Кат, когато екранът се вдигна и разкри белокос азиатски вампир с достатъчно бръчки, за да прилича на кученце Шар Пей. – По мои изчисления е на около седемдесет години – и като жив, и като неживи. Хванахме го на бейзболен мач. Обичаше да пие кръвта от момичетата продавачки на бира.
Чирпи се усмихна и кимна, сякаш искаше да каже: дяволски правилно!
Боунс извъртя очи. От всички начини за прекарване на задгробния живот това може би е най-разточителният.
– А това е Слънчевата светлина – каза Кат и вдигна последния екран. – Не знаем истинското ѝ име. Тя никога не ни го каза.
Красива, руса кавказка вампирка с бледа като гардения кожа и пълни устни погледна с презрение, преди сините ѝ очи да се впият в тези на Боунс. След това тя се хвърли към стъклото.
– Боунс! Как попадна тук? Няма значение, просто ги убий и ме пусни навън!
Той се засмя.
– Белинда, приятно ми е да те видя тук. Съжалявам, че ще те разочаровам, но не съм тук, за да те спасявам.
– Ти я познаваш? – Каза Кат, а после погледна Белинда по съвсем различен начин.
– Как можеш да ме изоставиш след това, което означавахме един за друг? – Провикна се Белинда, докато блъскаше стъклото.
– Ти си прецакал Слънчевата светлина? – Грубо избухна Тейт.
Веждите на Кат се извиха. Явно това беше и нейният въпрос.
– Не означавахме нищо един за друг, освен няколко чукания – отвърна Боунс, отговаряйки на всички.
Очите на Кат блеснаха в зелено, когато тя погледна Белинда, а после ръцете ѝ се свиха, сякаш сграбчи въображаеми сребърни остриета.
– Не мога да те виня за това. Тази разходка може би си заслужава следите от ухапвания – промърмори Хуан на испански.
– Там, където ще те ухапе, ще те накара да забравиш да симулираш акцент на току-що излязъл от лодката – отвърна Боунс на същия език.
Хуан го погледна, а после избухна в смях.
– Знаеш ли? – Каза той, все още на испански. – Не казвай на другите. Отървах се от това да се държа като латиноамерикански стереотип от Б-филм.
Вероятно е така, а Боунс умееше да оценява използването на предубежденията на хората срещу тях. Бог знае, че беше изтърпял много от тези предразсъдъци като британец, живеещ сред янките.
– Това е грубо – рязко каза Кат, без да разбира нито дума.
– Извинявай, коте – каза той на английски.
Хуан потупа приятелски Кат.
– Той говори испански по-добре от мен, querida – каза той, като добави още по-голям акцент върху последната дума и след това намигна на Боунс през рамото на Кат.
Боунс се усмихна. Ако никой от тях не се беше досетил, надали щеше да разкрие тайната на Хуан.
– Изглежда, че има много неща, които не знам за Боунс – каза Кат, а тонът ѝ се състезаваше с аромата ѝ за киселинност, когато Белинда започна да се търка в стъклото като голяма руса котка, докато мърмореше „моля“ на Боунс.
– Престани – хладно каза Боунс. – Ако си там, значи си се опитала да я нараниш, така че можеш да се свиеш на прах, колкото на мен ми пука.
Усната на Белинда се отдръпна и кътниците ѝ се показаха. Ах, ето го момичето, което си спомняше.
– Престоят ти обаче може да се подобри, ако се случат две неща – продължи Боунс. – Първото е свързано с прекрасната дама до мен. Тя ще трябва да се съгласи. Второто би било пълното ти съдействие, защото ако не успееш да го постигнеш, това би означавало ужасната ти, продължителна смърт. Напълно ли сме наясно?
Белинда кимна и спря да лъска стъклото с тялото си. Кат затвори екрана с поглед, изпълнен с отвращение.
– Гласувам за нейната ужасна, продължителна смърт – каза тя и се отдалечи с бързи, гневни стъпки.
Боунс я последва. Тя отиде в най-отдалечения край на поднивото, пред „приемната“ килия, която той някога беше обитавал. После се обърна към него.
– Ти и тя? Отвратително.
Той въздъхна.
– Това беше преди теб, Котенце. Това не означаваше нищо.
– Явно за нея е значело нещо – промълви Кат.
– Тогава я убий – каза Боунс направо.
Тя изглеждаше шокирана.
– Какво?
– Не мога да кажа, че те виня – продължи Боунс. – Ако искаш, аз сам ще я убия. Наистина ми е все едно.
– Не убивам хора само защото ревнувам – каза тя, като все още го гледаше с онзи поглед „сериозно ли?“.
Той беше, но тук не ставаше дума за ревност. Белинда се беше опитала да убие Кат. Боунс можеше да я убие, без да губи и миг сън.
Най-накрая тя разбра, че той говори сериозно, защото въздъхна.
– Добре. Сигурно смяташ, че тя може да бъде полезна, така че ще бъда отворена за това, макар че при мисълта за вас двамата ми се иска да повърна. Така че отвлечи вниманието ми от това, като ми разкажеш идеята си.
Боунс го направи. Когато свърши, Кат изпусна мрачен смях.
– Понякога можеш да бъдеш истинско болно копеле.
– Това „да“ ли е? – Контрира той.
Тя изохка.
– От мен е. Сега да убедя Дон.
Час по-късно Дон се намръщи към тях от небостъргача си в тренировъчната зала. Тейт, Хуан и Купър бяха от едната страна на отвореното пространство, а Кат, Боунс и Белинда – от другата. Боунс държеше Белинда притисната до себе си и тя се взираше в мъжете на Кат, сякаш бяха бонбонени ябълки.
Кат поклати глава, но каза:
– Ако сте готови, всеки от вас да вземе по един нож. Но само по един.
Те го направиха. Нито един от тях не беше с обемистото си тактическо оборудване или шлемове. Бяха облечени със същите дрехи като преди, а именно анцуг и тениски.
Кат погледна Боунс, а погледът ѝ питаше: „Готови ли сте?“
Той беше.
– Не забравяй какво ти казах – каза той тихо на Белинда, след което я освободи.
Тя се затича право към мъжете на Кат, сякаш беше изгладняла, което не беше далеч от истината. Преди този сеанс Боунс и беше дал чаша кръв, но само малко. Истинската и храна щеше да дойде само ако изпълнеше договореното.
Войниците на Кат бягаха с прилична скорост, избягвайки атаката на Белинда. Освен това бяха достатъчно умни, за да тичат в различни посоки, така че тя да не може да ги натика в ъгъла. Тогава Тейт се стрелна зад Белинда и хвърли острието си. То се заби в гърба ѝ на нивото на сърцето и Белинда го загледа, докато се опитваше да го изтръгне.
– Това е чудесно, ако възнамеряваш да убиваш вампири, но ти казах да се отнасяш към това като към изпитание за охраната на Иън – каза Кат с крайно неодобрителен глас. – Ако убиеш всички, тогава с какви заложници трябва да се пазаря?
Тейт имаше благоразумието да изглежда смутен.
– Съжалявам. Реакция на навика.
Белинда най-сетне наклони ръката си достатъчно, за да изтръгне ножа от гърба си.
– Козел – измърмори тя, хвърляйки ножа в краката на Тейт.
Боунс погледна Кат с остър поглед.
– Ето защо настоях да сменим ножовете от сребърни със стоманени. Знаех, че някой от тях може да се паникьоса и да тръгне да убива, вместо да хваща.
Кат отново се намръщи към мъжете си.
– Целта ви е да задържите Белинда с несмъртоносни средства. Ако не успеете да се справите с това през следващите няколко седмици, тогава отпадате от тази мисия.
– И ако не ме ограничите до час, тогава ще опитам вкуса на един от вас – каза Белинда, облизвайки устни. – Ммм, прясна кръв. Не съм я пила от повече от година.
Войниците ѝ завъртяха ужасени погледи по посока на Кат, но погледът ѝ беше по-твърд от стоманата в ръцете им.
– Ето ви мотивация да се заемете сериозно с това. А сега, кой ще бъде щастлив след час? Тя? Или вие?
Войниците ѝ си размениха мрачни погледи, а след това нападнаха Белинда. Боунс гледаше безучастно как минава следващият час. Хуан беше изпаднал в безсъзнание по средата на пътя, когато спря да се взира в гърдите на Белинда, след като тя отвлече вниманието му, разкъсвайки горнището си. Останаха само Тейт и Купър, а след като им беше отнета способността да убиват, те се оказаха превъзхождани, въпреки че Белинда едва ли беше майстор. Това не предвещаваше нищо добро. Всеки един от пазачите на Иън щеше да е по-силен от Белинда.
Когато часът свърши, изражението на Кат беше мрачно като гръмотевичен облак, докато Тейт и Купър се бяха засрамили, а Хуан все още беше в безсъзнание. Белинда се усмихна, като показа кътниците си.
– Спечелих, така че си искам победната плячка.
– Казах, че ще получиш наградата си – хладнокръвно се съгласи Боунс. – Не казах обаче кога. Само че ще ти се полага.
Белинда започна да го проклина на фламандски. Той не беше разбрал, че тя е холандка. От друга страна, не бяха разговаряли много през краткото време, което бяха прекарали заедно.
– Нека приключим с това – каза Тейт, прекъсвайки обидите на Белинда, докато куцаше към нея. – Хапни, кучко.
Кат стана пепелява.
– Тейт…
– Недей – каза рязко Тейт. – Ти ни се довери да я свалим и ние те подведохме. Мислиш ли, че ухапването ѝ ще ме нарани повече от това?
Кат погледна настрани, примигвайки, но вдигна рамене и не каза нищо друго.
Белинда не беше мълчалива.
– Кой казва, че ти си този, когото искам? – Предизвика тя Тейт.
Той изохка.
– Не ми пука. Аз съм единственият, когото ще получиш. Разбираш ли веригата на командване, смучеща глава? Аз съм на върха, така че ще получиш моята вена и ничия друга.
Чувство за чест, както и за храброст. Нищо чудно, че Кат търпеше влюбения гад. Ако Тейт живееше достатъчно дълго, за да стане вампир, щеше да е силен… или пък Боунс щеше да го убие заради откритото му увлечение по Кат. Което от двете се случи първо.
– Предполагам, че тогава ще се справиш – каза Белинда. – Ела тук.
– Само китката – каза Боунс, когато Тейт наведе шията си. Той не рискуваше Белинда „случайно“ да разкъса югуларната артерия на Тейт.
Тя се наду.
– Гърлото ми харесва повече.
– Спори пак и няма да получиш нищо – отвърна Боунс с поглед, който накара възражението на Белинда да се превърне в мрачно мълчание. Той може и да не знаеше много за Белинда, но тя знаеше за него. Ето защо беше избрал нея в сравнение с един от другите двама заловени вампири. Те не бяха чували за репутацията му на безмилостен. Белинда знаеше, затова знаеше, че смъртта ще е милост в сравнение с това, което Боунс щеше да и направи, ако наруши споразумението им.
Пулсът на Тейт се ускори, когато Белинда го хвана за китката.
Тя само се усмихна.
– Не се притеснявай, красавецо, ще ти хареса.
Тейт се подигра.
– Не и в задгробния ти живот, кучко.
Смехът ѝ беше нисък, познавателен и самодоволен.
– Ще видим.
Покрай устните на Тейт се прокрадна стон, когато кътниците ѝ се впиха в китката му. Сигурно му е дала доста голяма доза отрова, защото клепачите на Тейт трепнаха в следващия момент, а после той се размърда повече, отколкото когато Белинда го блъсна по-рано. Тейт принуди очите си да се отворят и се вгледа в Кат, докато Белинда бавно пиеше кръвта му.
Боунс я остави да преглътне половин дузина глътки, преди да каже:
– Достатъчно – с тон, който не предизвикваше спорове.
Тя извади кътниците си и облиза кръвта от тях. Тейт не сграбчи китката си. Той изобщо не помръдна. Просто продължаваше да гледа Кат, която се превиваше от вина, сякаш тя беше виновна, че нейният войник е бил захапан, а не ной.
– Затвори дупките – каза Боунс, когато Белинда не направи никакво движение, за да спре кръвта, която капеше от китката на Тейт.
Белинда захапа пръста си и го задържа върху дупките. Миг по-късно те изчезнаха.
Тейт най-накрая проговори.
– Затова ли не можеш да стоиш далеч от него, Кат? Заради това как се усеща ухапването на вампира, когато не се опитва да го накара да боли?
Кат изтръпна от възмущение.
Боунс само изхърка.
– Иска ти се да вярваш, че между нея и мен е било само това, нали?
– Как можеш изобщо да си помислиш такова нещо? – Извика Кат.
Защото не може да понесе факта, че е имал повече от четири години, за да спечели любовта ти, и не е успял.
– Не се притеснявай, коте – беше това, което каза Боунс. – Нека се утешава с каквито лъжи му хрумне. Белинда, прекъсването свърши. Върни се в килията си.
Белинда не спори. Тя дори не погледна Боунс, което беше повече, отколкото можеше да се каже за злобния поглед, който Тейт му хвърли, когато тръгнаха към изхода.
Гласът на Хуан ги спря, когато бяха почти излезли от залата за обучение.
– Какво пропуснах?
Кат се засмя.
– Повярвай ми, приятелю. Не питай.
Назад към част 35 Напред към част 37