Глава 39
Боунс разкопча ризата си, като остави плата да се плъзга по кожата му с небрежна ласка, докато я сваляше. Кат го наблюдаваше, а погледът ѝ също го галеше. Дишането ѝ се ускори, когато той освободи ръкавите и ги пристегна върху очите ѝ като импровизирана превръзка.
Харесва ми как ме гледаш, котенце, но точно сега искам само да чувстваш.
Тя потръпна, докато той я водеше към леглото и сваляше дрехите ѝ със същото чувствено спокойствие. След това свали панталоните си и извади всеки крак, преди да завърже китките ѝ за рамката на леглото с парчета плат. Щеше да предпочете да използва коприна върху прекрасната ѝ кожа, но както беше казал, нямаше достатъчно реквизит.
– Не се бори с тях – каза той, когато тя експериментално дръпна връзките. – Те не са достатъчно силни, за да те задържат. Отпусни се и ме остави да работя.
Тя се усмихна на това, но от начина, по който подскачаше при всеки звук, ставаше ясно, че е смутена от това, че е вързана гола и с превръзка на очите за леглото. Затова Боунс побърза да събере няколко предмета от банята, преди да се върне при нея. Дори и да беше така, той трябваше да отдели малко време, за да се полюбува на сатенената ѝ кожа, контрастираща като лунен лъч на фона на тъмното одеяло, и на пищното ѝ тяло, което трепереше в очакване.
Едва се сдържаше да не падне върху нея в похотлив порив, но имаше обещание, което трябваше да изпълни, така че преди да отпусне част от контрола си, тя щеше да изгуби целия си.
Боунс се плъзна на леглото, докосвайки я с леки движения, които имитираха перата, които би използвал, ако ги имаше. След това опипваше кожата ѝ с уста, като оставаше над кръста ѝ, за да засили очакването ѝ, и си позволяваше само най-безцеремонно засмукване на всяка пълна, прекрасна гърда.
Зърната ѝ се втвърдиха, сякаш го молеха да ги издърпа дълбоко. Той не се подчини, докато дишането ѝ не се усили, а ароматът ѝ не се обогати с нарастващото желание. Той дразнеше зърната ѝ с кътниците си, опипвайки върховете с нарастваща честота, докато стоновете ѝ не се изостриха от нервна възбуда.
О, да, помисли си той, изпълвайки кътниците си с отрова. Ще направя всичко, което си мислиш, че съм, и още толкова много…
– Искам да те докосна – издиша тя, напрягайки се срещу връзките си.
Той не помръдна устата си, но сграбчи китките ѝ, преди тя да успее да се освободи.
– По-късно.
Тя си пое дъх, за да възрази. Това дишане избухна от нея с възторжен вик, когато кътниците на Боунс пронизаха зърното ѝ и отровата му го изпълни. В същото време кръвта ѝ покри езика му, гореща и сладка. Той изстена и я погълна, преди да затвори дупките с капчица от собствената си кръв. След това засмука стегнатия връх, като натискът увеличи ефекта от ухапването му.
Тя извика от чувствена изненада, която се превърна в тръпнещо очакване, когато той се прехвърли на другата ѝ гърда.
– Сърцето ти гърми в ушите ми, но няма да се тревожиш дълго – промърмори той. – Ще изкарам страха от теб, котенце.
След това кътниците му се впиха в другото и зърно. От нея се изтръгна още един вик, а топлината в центъра ѝ на практика изпепели бедрото му. Искаше му се да забие устата си там, но се насили да се движи по-високо, а не по-ниско. Щеше да я изгори отвътре навън, преди да си позволи да я опита.
След като Боунс затвори новите дупки, той плъзна устата си от гърдите ѝ до китката ѝ. Веднъж стигнал дотам, той си позволи само миг, за да се наслади на бързите удари от пулса ѝ, преди да прониже нежното място. Кръвта изпълни устата му като течен бонбон, преди да затвори и тези дупки и да се премести на другата ѝ китка.
Кат я притисна към устата му, преди още кътниците му да докоснат кожата ѝ, и изстена от желание.
Той се засмя, тихо и познато.
– Това е сокът от кътниците ми, който те изпълва с цялата тази вкусна топлина. Ако беше човек, нямаше да посмея да те ухапя повече. Прекалено много отрова би те упоила, но ти не си човек, така че мога да го направя…
Боунс впи кътниците си в другата ѝ китка. Стонът на Кат се превърна в протяжен вик. Цялото ѝ тяло се развълнува, когато той стисна и двете ѝ китки, изтласквайки тази отрова още по-бързо във вените ѝ. По нея избухна лек лъскав слой пот и тя трепереше, сякаш се намираше в апетитна възбуда. После се дръпна за белезниците, опитвайки се да го докосне.
– Не мърдай, любюбима – нареди той, плъзгайки се надолу по тялото ѝ.
Остър звук на възражение я напусна, но тя спря да дърпа коланите си… докато той не стисна и двете ѝ зърна, изстрелвайки още от тази опияняваща топлина през нея.
Цялото ѝ тяло се повдигна от леглото.
– Още!
Той я бутна обратно на леглото с тих кикот.
– О, да. Много повече.
Сърцебиенето ѝ се усили, когато настани главата си между бедрата ѝ. Желанието накара тази мека розова плът да заблести, а първичният глад почти го съсипа. Трябваше да я вкуси, докато не съществуваше нищо друго, но не можеше. Не и сега.
Боунс вдиша, поглъщайки аромата ѝ, преди да повдигне бедрата ѝ и да потърка бузата си в бързия пулс в бедрото ѝ.
– Боунс. – Тя изрече името му, докато се извиваше, дразнейки го с приближаването на тази изящна плът. – Моля те.
– Още не – изрече той, а кътниците му пулсираха почти толкова силно, колкото и пенисът му.
– Да, сега – подкани го тя с поредното си извиване.
Той почти се поддаде, но вместо това насочи устата си към бедрото ѝ.
– Не. Все още.
С това Боунс прониза артерията, която вибрираше срещу устните му. Цялото ѝ тяло се разтресе, сякаш я бе ударил ток. Той веднага излекува ухапването, спирайки мигновения изблик на кръв. Преди да успее да я преглътне, тя се разтрепери от предизвикания от отровата оргазъм, който изтръгна от нея шокиран вик.
Най-накрая той зарови уста между краката ѝ, облизвайки и вкарвайки езика си в амброзията ѝ. Тя се изви срещу него с явно искане, а той я притисна по-близо, движейки езика си по-бързо и наслаждавайки се на нарастващите ѝ викове. Скоро тя се извиваше срещу него с дива готовност, докато приближаваше нов оргазъм. Пенисът му набъбна, докато дори тъканта на чаршафите се почувства като груба ласка. Искаше я толкова силно, че чак го болеше, но първо имаше още една изненада за нея.
Боунс се принуди да спре, въпреки че му се струваше, че това може да го убие.
– Не спирай! Още не! – Извика тя задъхано.
Той не обърна внимание на това и се отдръпна с още един сантиметър.
– Не мърдай.
Тя не го направи, така че той сключи ръце около бедрата ѝ и принуди долната част на тялото ѝ да не се движи. От нея излезе гневен звук, който го накара да се усмихне. О, да, той също беше алчен за нея, но първо правеше това.
Наведе се, засмука клитора ѝ, докато той силно се разду сладко срещу устните му. Виковете ѝ моментално се възобновиха, но той все още държеше бедрата ѝ неподвижни, докато пълнеше кътниците си с достатъчно отрова, за да ги накара да капят. След това притисна върховете им към този връх.
Тя замръзна.
– Не можеш да искаш да…?
Въпросът ѝ завърши с възторжен писък, когато върховете на кътниците му пронизаха клитора ѝ и тя достигна кулминацията си толкова силно, че Боунс трябваше да се отдръпне, преди неистовите ѝ удари да са забили кътниците му твърде дълбоко. След това китките ѝ се освободиха от връзките и ако той не я държеше, тя щеше да скочи направо от леглото.
Боунс затвори плитката захапка, преди да се издигне и да покрие тялото ѝ със своето. Когато се вмъкна в нея, триенето от натиска му върху клитора ѝ накара още един оргазъм да избухне в нея. Всяко мокро, неистово стискане изтръгваше контрола му, докато той не се втурна все по-бързо, главата му звънеше от виковете ѝ, а цялото му тяло изгаряше от удоволствие.
Тя свърши още четири пъти, преди той да го направи.
Дотолкова беше погълнат от оргазма си, че всъщност му трябваше миг, за да осъзнае, че от долния етаж се чуват нови гласове.
– …уверявам ви, офицери, че тук не се извършва никакво престъпление – казваше Анет с раздразнителен тон. – Освен ако не броите убийството на моята гордост.
– Да? Тогава защо някой все още крещи? – Възрази мъжки глас.
– Не искаш да знаеш – избухна Анет. – А сега млъкни и ме погледни в очите. Всичко е наред. Това е един шумен телевизор, по който върви филм на ужасите, нищо повече. Напуснете и кажете на съседите да си гледат работата.
Мърморенето на съгласие бе заглушено от продължаващите викове на Кат. Превръзката на очите ѝ беше свалена, разкривайки пламтящи изумрудени очи, разфокусирани от страст, докато тя се люлееше срещу него, вкарвайки го по-дълбоко в нея. Боунс не искаше да спира, но сърдечният ѝ ритъм се приближаваше до опасно ниво от толкова много оргазми отзад напред. Затова той се отдръпна от нея и просто я задържа, докато еротичните спазми спрат.
Няколко минути по-късно очите на Кат се фокусираха и тя се вгледа в него, а зеленият ѝ поглед беше по-широк, отколкото той някога го беше виждал.
Той я целуна, наслаждавайки се на начина, по който тя го хвана, за да го задържи близо до себе си, когато се откъсна, за да може да диша.
– О, котенце, нямаш представа колко много ми хареса това. Вече се разлях в теб. По дяволите, мислех, че можеш да ме кастрираш с удоволствието си. Знаеш ли колко време се мяташ от последиците на ухапването ми?
– Нямам… представа – каза тя с хриптене. Нищо чудно, че беше увредила гласа си от продължителните си викове. – Пет… минути?
Той се засмя, ниско и много, много доволно.
– Опитай с двайсет, плюс-минус. Полицията вече идва и си отиде. Анет ги отпрати. Мисля, че съседите са си помислили, че някой е убит.
Изражението ѝ беше безценно.
– Какво?
Тя се премести с въпроса, като докосна пениса му с парещия си клитор. В него избухна нов огън и той я изпълни с един-единствен, дълбок тласък.
Ноктите ѝ се впиха в гърба му, а след това загребаха по него, докато той притискаше таза си към ухапания ѝ клитор. Викът ѝ прекъсна още едно яростно вътрешно стискане. Топлината ѝ почти го изгаряше, а с тази отрова, консолидирана в най-чувствителното ѝ място, тя би трябвало да усеща същия сладък огън.
– Усещането е горещо, нали? – Промълви той дрезгаво.
– Изгаря – изстена тя, а очите ѝ почти се завъртяха в главата от поредния силен тласък. – Боже, толкова е хубаво!
Да, така беше. Толкова, толкова добре.
– Не спирай, не спирай! – Захласна се тя.
Боунс не го направи, докато потта не покри и двамата и виковете ѝ не спряха, защото вече нямаше глас. Остави я да се задъхва на леглото, докато донасяше малкия буркан, който беше поставил наблизо. След като го взе, той се върна на леглото и постави гърба на Кат на гърдите си. Целуна я по врата, докато покриваше пръстите си със съдържанието на буркана, преди да го втрие между топките на дупето ѝ.
По нея преминаха тръпки, а дишането ѝ се учести.
След това той покри члена си с тази мазна смес, като похотта воюваше с контрола му, докато го приближаваше към нея.
– Всичко е наред, котенце – въздъхна той, когато нервността оцвети аромата ѝ и тръпките ѝ се превърнаха в треперене.
– Отпусни се.
Той изчака миг, но тя не се отдръпна, не поклати глава с „не“ и не го отблъсна, така че той притисна по-силно другия отвор. Върхът на пениса му се плъзна вътре и удоволствието го сграбчи също толкова силно, колкото и тя.
Той спря, събирайки контрол над себе си.
Никога преди не беше правила това и ако не внимаваше, никога нямаше да иска да го направи отново. Той погали бедрото ѝ, преди да се спусне по-надолу към ухапания ѝ, пулсиращ клитор. След няколко продължителни потупвания нервното напрежение напусна тялото ѝ, заменено от вкусни тръпки срещу ръката му, която също я притискаше назад към него.
Боунс се вмъкна по-дълбоко, като потрепери от удоволствието, което се появи в него. След това замръзна, когато от нея се чу груб, неразбираем звук.
– Коте? Боли ли?
Гласът на Кат може и да беше изчезнал, но тя имаше множество други начини да изрази „да“ или „не“. Когато не направи нито един от тях, той се изправи на един лакът, опитвайки се да види лицето ѝ.
– Искаш ли да спра?
Очите ѝ бяха затворени и тя бе хванала долната си устна между зъбите, но в този момент отвори очи и заговори.
– Н…ооо.
Гласът ѝ беше твърде дрезгав, за да се разпознае, но думата беше достатъчно ясна. Боунс я целуна, галейки я, докато тя отново се изви срещу ръката му. Много бавно започна да се движи с къси, плитки движения, които го разяждаха от екстаз, дори когато се съсредоточи върху отговора ѝ.
Тя се движеше срещу ръката му само през първите няколко тласъка. След това, много колебливо, тя започна да се отдръпва срещу него. Целувката му погълна звука, който тя издаде, когато той разклати бедрата си в отговор, и когато тя отново се притисна към него, той последва движението, докато не се движеха като едно цяло. Триумфът се разрази, когато от нея се изтръгна задушен, страстен звук.
– Да, котенце – изстена той срещу устата ѝ. – Да.
Той продължаваше да я следва, като ускоряваше, когато тя го правеше, и забавяше, когато тя не го правеше. Всичко това беше невероятно, особено когато дишането ѝ се превърна в задъхване, предизвикано не само от безмилостното чувствено внимание, което той отделяше на клитора ѝ.
Когато кулминацията ѝ накрая я разтърси, възторгът го раздвижи толкова силно, че Боунс почти се присъедини към нея. Той се отдръпна точно навреме, като изля семето си върху бедрото ѝ, вместо в нея.
– Не мърдай, скъпа – каза той, преобърна се и посегна надолу. – Ще ни изчистя и двамата.
Беше оставил сапунена кърпа и купа с вода до леглото точно за тази цел. Не можеше да я накара да се втурне в банята, за да го направи сама. Ако го направи, тя само ще се смути излишно от това, което са направили, а той не можеше да допусне това.
Срамът ѝ беше за утре. Не тази вечер.
Боунс беше бърз, като се погрижи и за двамата, преди да хвърли кърпите настрани. След това я придърпа към себе си.
– Да ти върнем гласа, котенце – каза той, прехапа езика си, преди да я целуне.
Кат засмука кръвта от него с ленивостта на човек, наситен от многобройни оргазми. След това се отдръпна и изненадано се вгледа в зърната си. Слабото зачервяване, което бележеше местата, където бяха проникнали кътниците му, изчезна, а погълнатата от него кръв я лекуваше много по-пълноценно от малките капки, които беше използвал, за да затвори дупките преди това. Това изцеление щеше да заличи и голяма част от топлината на отровата му и тя издаде разочарован звук, когато разбра това.
Боунс се засмя.
– О, още не съм приключил с хапането, котенце. Не мога да се наситя на това пукане, когато кожата ти се разкъса, или на вкуса на сочната ти кръв, която изпълва устата ми.
Така говорейки, той се наведе и улови зърното ѝ. Ръцете ѝ веднага обхванаха главата му. Той отново се засмя, когато тя започна да се гърчи от нетърпение, когато той само подразни върха с език, вместо да го прободе отново. Винаги беше знаел, че тя ще хареса ухапването му. Той само изчакваше да и покаже колко много, докато и тя не беше готова да го разбере.
– Сега? – Попита той с още едно дразнещо облизване.
Тя го дръпна по-близо.
– Ебаси да. – После хватката ѝ се отпусна. – Искам да кажа да.
Сега смехът му беше по-тъмен. Мислеше, че това е агресивно? Той щеше да ѝ покаже на какво наистина е способна.
Той отново захапа зърната ѝ, китките, бедрото и клитора. Когато той се впи в нея, тя беше почти полудяла от страст, но „почти“ не беше достатъчно.
Искаше да е толкова дива, колкото се чувстваше и той.
Кат се беше разположила върху него, когато Боунс седна, засилвайки ударите си. Главата ѝ се отметна назад, а кремавото ѝ гърло беше твърде съблазнително, за да му устои. Зъбите му се впиха в него и двамата изстенаха. Захапването му беше плитко, което му позволяваше да засмуче тези малки дупчици, докато поглъщаше всяка плътна капка. Удоволствието разяждаше всеки негов нерв, докато кръвта ѝ изпълваше тялото му, а той продължаваше да изпълва нейното. Трябваше тя да почувства същото пълно, цялостно потапяне и тя можеше да го направи. Точно сега.
– Захапи ме, котенце. Изпий ме, както аз изпивам теб.
Тя го направи, а плоските ѝ зъби пробиха кожата му, тъй като нямаше кътници. Болката беше само още едно усещане, на което Боунс се наслаждаваше, докато поглъщаше кръвта му. Вратът ѝ заздравя почти мигновено, така че Боунс отново впи кътниците си в нея. Кръвта ѝ беше течен огън, а тялото ѝ – ад, и той не можеше да ѝ се насити.
Тя също не можеше.
– Не спирай – изстена тя и притисна главата и бедрата му по-близо.
Той се движеше по-бързо, докато я хапеше, щом предишните дупки се затвореха. Хватката на Кат стана желязна, докато продължаваше да хапе врата му и да поглъща и кръвта му. Движенията ѝ отгоре му станаха по-силни, по-бързи. Той щеше да се страхува да я нарани, само че сега това беше невъзможно. Затова продължи да я изпива, докато телата им се блъскаха едно в друго, докато екстазът почти го побърка. Нищо досега не се беше чувствало толкова добре. Нищо не се беше доближавало дори до него.
Въпреки това Боунс откъсна устата си, когато тя дръпна главата му назад достатъчно силно, за да му счупи врата. Трябваше да спре сега, за да не рискува да изгуби и онази малка част от себе си, която все още беше човек.
– Не повече – каза той, като държеше устата ѝ далеч от врата му.
Ноктите ѝ издълбаха кървави бразди в ръката му, докато се мъчеше да го захапе отново.
– Да! Още!
Беше обхваната от жажда за кръв. Когато това се беше случило преди години, той я беше въздържал, докато не го преодолее. Този път щеше да и даде нещо друго, за което да мисли.
Боунс ги преобърна, докато не се озова отгоре, държейки я надолу и вкарвайки се в нея с безславна отдаденост. Кат отвръщаше на всеки удар, докато все още се опитваше да стигне до врата му. Рязко пропукване възвести, че леглото под тях се чупи. Грубият тласък, когато се приземиха, го блъсна в нея по-силно, отколкото възнамеряваше, но загрижеността му изчезна при мигновения ѝ вик – Да!
Боунс продължи с тази нова интензивност, а кожата му сякаш щеше да се разцепи, защото не можеше да поеме толкова много възбуда. Това не си струваше само да се убива. Струваше си да умреш за него.
– По дяволите, Боунс, дай ми още! – Изръмжа Кат.
О, щеше да го направи, но не и кръвта му, въпреки че тя все още се беше вкопчила в гърлото му.
– Това ли е цялата борба, която имаш в себе си? – предизвика я той.
Очите ѝ пламнаха с по-ярък оттенък на изумруд при тази подигравка. След това разпиля ноктите си по гърба му и започна да ближе кръвта му от пръстите си.
Светкавицата от болка в гърба му само го възбуди още повече. Той се засмя, като я хвана за китките.
– Умно, но не достатъчно добре – каза той, като държеше китките ѝ над главата си с една ръка. С другата хвана косата ѝ, като държеше щракащите ѝ зъби далеч от гърлото му.
Кат се опита да се освободи, но всичко, което направи, беше да увеличи експлозивното триене между телата им. Очите ѝ се затвориха в блаженство за миг, а после отново се отвориха и тя се вгледа в гърлото му с оголени зъби.
– По-добре не спирай да ме чукаш, Боунс, защото ако го направиш, кълна се, че ще те изсуша!
Той се засмя, наслаждавайки се на необузданата ѝ жестокост. Остави я да направи най-лошото. Щеше да му хареса.
– О, ще ме изцедиш докрай, но не и врата ми, и ще ме молиш да спра да те чукам, преди да съм свършил. Това е обещание.
Назад към част 39 Напред към част 41