ДЖАНИН ФРОСТ – И С ДВАТА КРАКА В ГРОБА – Книга1-2 – Част 41

Глава 40

Зората тъкмо се разсъмваше, когато Боунс най-сетне се отърси от Кат. Тя се облегна с последен дъх на кулминацията си, а след това почти мигновено заспа.
Боунс се усмихна, докато придърпваше одеялата, за да я покрие.
– Обещанието е спазено, Котенце.
Единственият му отговор беше тихо хъркане.
Той се просна на разрушените останки от леглото. Всъщност и той беше изморен. Тя го беше накарала да заслужи това обещание и както се очакваше, той обичаше всеки миг от него.
Боунс спа само час, когато го събуди звукът от мобилния му телефон, който звънеше долу. Щеше да го пренебрегне, ако беше друг звънец, освен този. Иън му се обаждаше.
Боунс се измъкна от леглото и се спусна по стълбите, за да отговори още преди четвъртото позвъняване.
– Ало?
– Криспин. – Иън звучеше изненадан. – Напълно очаквах да изпратиш обаждането ми на гласова поща.
– Мога да затворя слушалката и да го направя сега, ако искаш – отвърна Боунс с целия сарказъм, който Иън можеше да очаква.
Иън се ухили.
– Няма нужда. Просто звъня, за да кажа, че съм намерил Червената Жътварка.
Боунс се напрегна. От всички начини да развалиш една наистина впечатляваща вечер…
– Наистина? Е, тогава ставаме двама.
Иън остави да мине само секунда изненадано мълчание, преди да каже:
– Какво? – С наистина студен глас.
– Защо мислиш, че отговорих? – Отговори Боунс, мислейки бързо. – Намерих я сам снощи. Както знаеш, тя е във Вирджиния, но това, което не знаеш, е, че прекарах деня в издирване на партньорите и в играта. По-късно ще имам трима от тях в ръцете си. Винаги е била по-сговорчива, когато е имала какво да губи.
– Какво съвпадение. – Гласът на Иън все още беше леденостуден. – Имах същите намерения. Всъщност тази вечер имам галавечеря, на която ще покажа придобивката си на Червената Жътварка, а с човека, когото имам, тя ще се съгласи на всичките ми условия.
Гала означаваше, Иън в зала, пълна с най-близките му съюзници. Това нямаше да се получи.
– Спести си парите за прескъпото шампанско. Мога да ти я доведа без излишен шум.
– Обичам суматохата – отвърна Иън. – И да заловиш трима от приятелите ѝ е хубаво, но не е достатъчно. Имам някой, който да залови истинското обезпечение, макар че предполагам, че винаги мога да убия един от момчетата, които имаш, за да и покажа, че не е за изхвърляне, и като отплата за Магнус.
– Магнус? – Повтори Боунс.
– Нали ти казах? Тя го уби в деня, в който дойде след мен. Магнус ми служеше вярно повече от четиридесет години. Да убия някого, на когото тя държи, е най-малкото, което мога да направя, за да го отмъстя.
Това се превърна от лошо в ужасно за един миг.
– Кой е „истинският“ залог, който получаваш? – Ако това беше Денис, Кат щеше да е без сили да се опита да я спаси.
– Нейният човешки любовник – каза Иън с насмешливо подсмърчане. – Колегата е ветеринарен лекар, от всички неща.
Боунс почти изпищя от облекчение. Информацията на Иън беше достатъчно добра, за да открие Кат, но не го беше предупредила за факта, че тя е скъсала с Ноа, или по-важното – с кого другиго е възобновила връзката си.
– Макс доброволно се съгласи да го доведе – продължи Иън.
Боунс замръзна. Иън вече разполагаше с цялото „обезпечение“, от което се нуждаеше. Не можеше да допусне Кат в една стая с Макс. Тя щеше да забрави всичко, освен житейския си стремеж да го убие.
– Ще има ли някой интересен на тази гала? – Попита Боунс, докато мислено пренареждаше плановете си.
– О, да – отвърна Иън със задоволство. – И ти също ще бъдеш там.
– Ще бъда ли? – Попита с открито предизвикателство Боунс.
Иън се засмя.
– От десетилетия не съм ти заповядвал да правиш нищо, но можеш да останеш за празненството, вместо да захвърлиш приятелите ѝ и да се измъкнеш, както обикновено правиш.
– Всъщност ще остана – каза Боунс. – Ще бъде интересно да те наблюдавам как се бориш с Жътварката. Може би все още има някой трик в ръкава си.
– Да, точно там си държи ножовете – каза Иън с кикот. – Ето защо ще се уверя, че не носи ръкави.
Челюстта на Боунс се сви, но гласът му беше лек, когато каза:
– Къде и кога е тази гала?
– В новата ми къща в Бруквил, Ню Йорк, в полунощ, но ще искам заложниците си доста преди това.
Съвсем малко време, но щеше да се справи.
– Ще ги доставя преди девет и ще се видим в полунощ, Иън.
Той затвори слушалката и седна в мълчание, докато Анет не влезе в стаята. Беше облечена в халат и миришеше на Тейт по същия начин, по който кожата на Боунс сега беше наситена с аромата на Кат.
Той се вгледа в нея, като отпусна щитовете си. Тя потръпна, сякаш яростта му я блъскаше с невидими удари.
– Криспин…
– Нищо от това, което казваш, няма значение. Само действията ти имат значение, а и двамата знаем какви бяха те. – Остър смях го напусна. – Ирония на съдбата е, че докато аз кроих заговор да предам своя баща, първият вампир, когото създадох, също ме предаде. В този смисъл предполагам, че го заслужавам.
– Не го направих, за да те предам. – Гласът на Анет беше много тих. – Исках само да те спася от бъдеща болка.
Боунс се изправи, извисявайки се над нея.
– И как правиш това?
– Като я накарам да си тръгне, преди отново да е разбила сърцето ти. – Анет посегна към него и се отдръпна, когато Боунс се отдръпна. – Тя те остави веднъж и ще го направи отново.
Боунс задейства щитовете си. Не можеше да ѝ позволи да почувства тайния му страх от същото нещо.
– Изглежда, вече си се опитала да я изплашиш и това се е обърнало по впечатляващ начин.
Устата на Анет се сви.
– Да. Реакцията ѝ беше… неочаквана.
– Свикни да се изненадваш от нея, защото тя никъде няма да отиде – каза Боунс рязко. – Всъщност, след като приключи тази работа с Иън, ще я помоля да се омъжи за мен.
Анет изцъкли очи.
– Не можеш да говориш сериозно, Криспин!
– Намали гласа си – изсъска Боунс. Избухването ѝ беше събудило Тейт, макар че за щастие Кат изглеждаше все още заспала. – А аз съм много сериозен. Казвам ти това само защото, макар че би трябвало да те убия за това, което си направила, отдавна ти дължа един живот: моя. Ето защо ти можеш да запазиш своя въпреки действията си, но сега сме изравнени. Така че, ако някога отново ме предадеш, особено заради Кат, няма да проявя никаква милост към теб. Разбираш ли?
Тя се вгледа в него, недоверието разтегли чертите ѝ почти до неузнаваемост, докато не ги покри съвършена празнота.
– Разбирам. Ще отида да си взема нещата и…
– О, ти няма да си тръгнеш – прекъсна я Боунс. – Оставаш, защото Иън премести графика за тази вечер и изкуплението ти пред мен започва сега.
Няколко часа по-късно Боунс седеше на ръба на разрушеното легло. Одеялата бяха стигнали до брадичката на Кат, а косата ѝ наполовина покриваше лицето ѝ. Той отметна тази тъмна пелена настрани, разкривайки алабастровата ѝ кожа, розовите устни и дълбоките алени вежди, които загатваха за истинския цвят на косата ѝ.
– Събуди се, любима – промърмори той. – Почти пладне е.
Клепачите ѝ се присвиха до половин поглед, докато тя мигаше към него. След това се отвориха напълно и тя погледна парчетата от рамката на леглото, които той беше подредил в ъгъла – и се изчерви в ярко алено.
– А, ето моето заплащане – каза той с пресипнал смях. – Рубините в бузите ти. Правилно ли си скандализирана от порочното си поведение? Ако беше католичка, щеше да изпепелиш ушите на свещеника, пред когото се изповядваш, особено след като ме накара да се закълна, че ще повторя всички тези палави действия, независимо от това какво си казала тази сутрин.
Тя придърпа одеялата, за да покрие лицето си.
– Боже, Боунс… някои от тези неща бяха развратни.
Той я дръпна надолу.
– Приемам това като комплимент, но не се срамувай от нищо, което сме правили, независимо че благоразумието ти е на животоподдържаща система.
Погледът ѝ премина от шията му към устата му и обратно.
– Никога повече няма да гледам по същия начин на кътниците ти. Част от мен иска да ти се извини, че те задържах, но другата част иска ти да ми се извиниш, защото си знаел по-добре какво ще стане!
Той се приближи до нея, обичайки как сърцето ѝ се ускори и погледът ѝ се насочи към устата му с познато очакване.
– Все още имам какво да ти покажа, повярвай ми. Но за съжаление сега няма време. Вече изоставаме от графика, откакто те оставих да спиш.
Тя прие това като призив за действие, скочи от леглото и отиде в банята. Миг по-късно душът се включи.
– Има нещо, което трябва да знаеш. – Той не си направи труда да повиши глас. С всичката кръв, която беше изпила от него, щеше да го чуе, ако прошепнеше. – Тейт е тук. Прекарал е нощта тук.
Изненадана пауза, а после подозрително:
– Защо?
Защото е ревнив, злобен глупак, който ни подслушва дори сега.
– Той убеди Родни да остави останалите и да го върне обратно от заблудена загриженост, тъй като нещата между теб, Анет и мен бяха напрегнати, когато той си тръгна. Но когато той пристигна, ние с теб бяхме добре заети. Затова Анет го покани да остане и да я забавлява и той прие.
Силен метален трясък накара Боунс да влезе в банята. Пръчката на душа вече беше на пода, а ръката на Кат все още беше свита около завесата. Боунс закачи пръчката обратно, като забеляза новия гняв, който се процеждаше от аромата на Кат и който дори постоянната струя вода от душа не можеше да скрие.
– Забавлявал я, а? Не играят покер, нали?
– Не – каза той просто. – Защо? Ревнуваш ли?
Под тях сърцебиенето на Тейт се ускори, докато чакаше нейния отговор.
– Не! – Кат изглеждаше шокирана, че изобщо е предположил това. После погледът ѝ потъмня. – Защо, проблем ли е?
– Съвсем не. Просто се дразнех от злобата на Анет към теб, но с това вече се справихме.
Кат се успокои достатъчно, за да започне да си мие косата с шампоан.
– Тейт веднъж ме нарече некрофил – каза тя, докато разплискваше гъстата маса. – Ще трябва да му върна комплимента, когато го видя.
Боунс чу тихо съскане на пода под тях.
– Току-що го направи, коте. Той ни слуша.
Кат погледна надолу, сякаш можеше да погледне Тейт през пода, който ги разделяше. След това погледът ѝ отново се стрелна нагоре.
– Знаеше, че е бил тук снощи, нали?
Боунс изхърка.
– Да, и можеш да забравиш да ме питаш защо не съм ти казал. Не и за световно щях да ни прекъсна. Това, че Тейт избра да остане, си беше негов прерогатив, но никога не се страхувай. Веднага забравих за него. Ти изискваше цялото ми внимание.
Както и сега, когато по мократа и, блестяща кожа се плъзгаха капки води. Искаше му се да ги улови с ръце, а после да ги изчисти с уста, особено тези, които се улавяха в тъмночервените къдрици между краката ѝ…
– Слизам долу – промълви той, като се насили да отвърне поглед. – Не мога да бъда толкова близо до теб, без да те искам, а няма време.
С това той си тръгна, усмихвайки се на разочарованата ѝ въздишка.
По-късно, Котенце. Това е още едно обещание.

Назад към част 40                                                               Напред към част 42

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!