Глава 41
Родни направи закуска, като добави специална съставка към филийките фритата, които даде на Боунс и Анет. Тейт изяде своята едва след като я разпадна, за да се увери, че не съдържа нищо повече от яйца, картофи, лук, бекон и сирене.
– Той не би хабил човешка кръв за теб – каза Анет развеселено. – Имаш достатъчно собствена.
– Сега имам малко по-малко – отвърна Тейт и потърка врата си. Не бяха останали следи от пробождания. Анет вече ги беше излекувала.
Кат слезе долу. Тейт започна да става, тъй като нямаше свободен стол, но Боунс я дръпна в скута си. После плъзна пред нея чинията, която Родни беше приготвил за нея.
– Яж нещо, коте. Не мога да те оставя да ми припаднеш, защото продължаваш да пропускаш хранене.
– Учудвам се, че може да ходи – промълви Тейт. – След това, което чух, сигурно си и дал галон кръв, за да я излекуваш.
– Това притеснява ли те? – Боунс протегна ръка, за да предотврати отговора на Кат. – На работа ти имаш старшинство, скъпа, но той е на лична почва, така че тази йерархия не важи. Ако сега ме провокира, ще се справя с него.
Тейт изглеждаше уплашен. Боунс се взираше в него, осмелявайки се да продължи. Тейт щеше да знае какво е да усети как гръбнакът му се пречупва, ако кажеше още една подигравателна дума за снощи.
– Бих се държала настрана, Тейт – каза Кат с фалшиво весел тон. – И е хубаво да те видя, че ходиш и без да куцаш, нали? Ти си седнал, така че не мога да кажа.
– Ти си тази, която каза, че щом е вампир, никой не е по-добър в леглото – отвърна Тейт. – Реших да видя дали си права.
Смехът на Родни прониза напрегнатия момент.
– Ти ли каза това? Обожавам го!
Беше забавно, както и леката ѝ руменина, когато Боунс ѝ намигна.
– Щастлив съм да представлявам моя вид, котенце.
Тя изведнъж изглеждаше много заинтересувана от чинията си, но след това усмивка изви устата ѝ. Смуглата гримаса на Тейт също се смекчи в усмивка и двамата си размениха поглед, който напомни на Боунс, че са приятели от години, не че той можеше да разбере защо.
– Господи, Кат, представяш ли си сега Дейв да ни гледа отвисоко? – Поклати глава Тейт, а внезапен блясък покри дълбокия му син поглед. – Сигурно не вярва на очите си, като ни вижда да закусваме с двама вампири и един гул.
В погледа на Кат също се появиха сълзи, а Боунс си спомни за аромата ѝ, вложен в голямата локва кръв в пещерата. Дейв трябва да е бил човекът, когото Лазар е убил онзи ден.
– Всъщност ми се иска да те бяхме взели с нас тогава, мъртвецо – каза Тейт и примигна, за да изчисти погледа си. – Вероятно щеше да спасиш Дейв с тази твоя турбо кръв. Кат не можа да вкара достатъчно в него, въпреки че изстискваше този вампир като гъба. Ако успееш да попречиш това да се повтори, може би си струва да те има в отбора, въпреки че не мога да те понасям.
Веждите на Боунс се вдигнаха. Какво беше направила?
Родни изглеждаше също толкова изненадан. Кат и Тейт не обръщаха внимание, тъй като и двамата подсмърчаха и си бършеха очите.
– Котенце, не ми каза, че си поляла с вампирска кръв приятеля си, докато умираше – каза Боунс с много контролиран глас. – Той погълна ли нещо от нея?
Кат сбърчи вежди.
– Хуан го накара да преглътне малко, но дотогава на Дейв му липсваше почти половината гърло. Той изкърви до смърт, преди кръвта да успее да го излекува докрай.
Той е преглътнал достатъчно, за да започне да го лекува? И те не са осъзнали значението на това? Тогава отново нямаше да го направят. Опитът на Кат с гулите се ограничаваше до убиването им, а всички в екипа ѝ знаеха само това, което тя правеше.
– Трудно – каза Родни, като също направи мисловни изчисления.
Кат погледна гулата с наранен поглед.
– Беше много повече от „сложно“. Дейв беше приятел.
Родни започна да говори, но Боунс го прекъсна.
– Не сега, приятелю. – Имаха твърде много работа, за да добавят това към мислите си, поне за тази вечер. Тогава Боунс се обърна към Кат. – Графикът е изместен. Докато ти спеше, Иън ми се обади и каза, че е открил местоположението ти.
Кат се напрегна и промълви под носа си „По дяволите“.
Боунс кимна.
– Бих предпочел още две седмици, за да подготвя хората ти, но залогът е хвърлен. Казах на Иън, че сам съм те открил едва снощи и че ще имам заложници за него по-късно днес. Иън събира парти за посрещането ти тази вечер. Момчето винаги е обичало да прави нещата по светкавичен начин.
– Добре, тази вечер – каза Кат с въздишка. – Ще кажа на Дон, ще съберем останалите момчета и най-накрая ще уредим нещата.
Само ако беше толкова просто.
– Всъщност има няколко проблема. Иън не беше доволен, когато му казах, че имам трима от твоите хора като гаранция. Искаше повече и е изпратил човек да я получи.
– Какво още? – Каза Кат, а погледът ѝ се изостри.
– Ноа – отговори Тейт, преди Боунс да успее да го направи. – И това дори не е най-важното.
Боунс погледна Тейт, което накара дръзкото момче да замълчи.
– Твоят прибързан приятел е прав, Котенце. Иън възнамерява да убие един от твоите хора пред теб, както като стимул да се вслушаш в исканията му, така и като отмъщение за това, че си убила прислужника му Магнус. Иън запазва Ноа за изнудването, защото не знае, че си скъсала с него, и е изпратил баща ти, Макс, да вземе Ноа, тъй като Макс очевидно е предложил да го направи.
– Какво? – Кат се изстреля от скута му, сякаш беше изстреляна от оръдие, и започна да се разхожда. – Дон вече наблюдава мястото на Ноа, нали? Ще хванем Макс на местопрестъплението, това парче лайно, и после ще го убия. Това ще оправи цялото ми съществуване.
Както се опасяваше, щом разбра, че баща ѝ е замесен, тя не можа да се съсредоточи върху почти нищо друго.
– Ако направим това, Иън ще разбере, че го разиграваме фалшиво. Как иначе ще имаш в готовност екип от ловци на вампири?
В погледа ѝ пламна изумруд.
– Не ме интересува.
Разбира се, че не и пукаше. Никога нямаше да го признае, но от момента, в който разбра обстоятелствата на раждането си, си беше промила мозъка и вярваше, че ако само успее да убие баща си, майка ѝ най-накрая ще я обикне.
– Няма да те застрашавам по този начин – категорично каза Боунс. – Защо мислиш, че Макс предложи да отиде? Сигурно възнамерява да подготви Ноа като свой шантаж, а после да те убие на място.
– Ти не знаеш това – каза тя упорито.
– Не, Иън не знае това – контрира я Боунс. – Аз знам. Ето защо изпращам Родни да осигури безопасността на Ноа. Родни пръв ще хване Ноа и ще го предаде на Иън. Иън няма да убие Ноа – той смята, че е твърде ценен. Макс, от друга страна, би направил точно това – или по-лошо, за да те разгневи и да те накара да го преследваш.
Тя го погледна разочаровано, тъй като логиката най-накрая проникна в жаждата ѝ за кръв. След това погледът ѝ се изпълни с хитрост.
Боунс се скова. От този поглед не можеше да излезе нищо добро.
– Върви ти, Боунс. Родни, нищо лично, но ако Макс се появи по-рано от очакваното, искам там да има някой, който да уплаши Макс и той да неможе да му прави номера. Това си ти, Боунс. Ти не си просто стар, могъщ вампир с репутацията на лош наемен убиец. Ти си и по-висшестоящ в линията на Иън и Макс го знае. Той не би посмял да опита нищо с теб наоколо, но без теб в главата ми танцуват видения на надгробната плоча на Ноа.
Сякаш това беше най-лошото нещо, което можеше да се случи!
– Не, аз ще бъда с теб и ще ти помогна да заловиш охраната на Иън. Хората ти все още не са в състояние да го направят сами, тъй като обучението им беше прекъснато. Анет може да придружи Родни, за да вземе Ноа, ако се притесняваш, че Макс ще опита нещо.
Кат го погледна така, сякаш му беше израснала втора глава.
– Сякаш ще разбие сърцето на Анет, ако Ноа умре! Или пък твоето, но смъртта на невинен човек, чието единствено престъпление е, че някога се е срещал с мен, означава нещо за мен!
– Оставен сам на себе си, няма да се разтроя, ако Ноа умре – отвърна Боунс с брутална честност. – Няма да отричам това. Но ти ще пострадаш от това, а това ме притеснява.
В очите ѝ отново се появи онзи лукав поглед.
– Аз ще взема Анет. Тя може да дойде като подкрепление, за да помогне на мен и момчетата да пленим охраната на Иън. Това те оставя свободен да отидеш с Родни да вземеш Ноа.
Боунс се вгледа в нея. Не, тя не се шегуваше, което означаваше, че е много ядосана.
– Мислиш, че ще те оставя да нападнеш група вампири, които дори не възнамеряваш да убиеш – което го прави адски трудно – докато аз съм тръгнал да обезопасявам домашния ти ветеринар?
– Така ще се получи по-добре – каза тя с вбесяваща безгрижност. – Отначало стражите няма да разберат коя съм, благодарение на кафявата ми коса. Щом разберат, няма да се опитват да ме убият. Иън ще е бесен, че са му отказали наградата, и те ще знаят това. Така че съм в по-голяма безопасност с тях, отколкото с когото и да било друг.
Анет сви рамене, като се съгласи с това.
– Това наистина може да работи по-добре. Стражите на Иън ще са по-малко склонни да заподозрат засада, ако си помислят, че и ние сме там за тяхно… забавление.
Теоретично и двете бяха прави. Две девойки бяха по-малко заплашителни от група мъже, особено когато едната от тях имаше сърцебиене. А охранителите на Иън по-скоро биха се набили на кол, отколкото да обяснят на Иън защо са убили желаната му нова награда. Наистина можеше да е по-безопасно, с изключение на едно нещо.
– След вчерашния ден имам основание да се чудя дали не предлагаш това със скрити мотиви, Анет. Така че нека ти кажа какво ще ти се случи, ако и се случи нещо лошо.
Боунс прикова погледа на Анет със своя, докато вадеше нож и забиваше дълбок разрез в дланта си. Кръвта полепна по острието и капеше между пръстите му.
– Кълна се в кръвта си, че ще те отрежа от рода си.
Анет изтръпна. Това беше най-лошото наказание, което един вампир можеше да наложи на друг вампир, тъй като щеше да остави Анет беззащитна в свят, в който уязвимите често бяха жертва на силните. Но Анет винаги можеше да си намери нов защитник, така че Боунс трябваше да направи заплахата си още по-ужасяваща.
– Ще предложа и постоянна награда на всеки, който превърне живота ти в непоносим ад – продължи той, като се втвърди срещу опустошението в погледа ѝ. След вчерашния ден не можеше да се довери на лоялността ѝ. Можеше да се довери единствено на страха ѝ. – Разбираш ли?
Анет не изглеждаше способна да говори, затова кимна.
Кат изохка и погледна Анет със съжаление. Тя познаваше йерархията в света на вампирите, а кръвната клетва беше неразрушима връзка, така че разбираше мащаба на това, което Боунс беше направил.
Боунс се обърна към Кат.
– Сега Анет може да те придружи с твоите хора, а аз ще тръгна след Ноа с Родни.
Вместо да изпита облекчение, Кат изглеждаше нещастна, като се взираше в Анет, после в Тейт, после в Родни и накрая отново в Боунс. Сърцето ѝ започна да бие по-бързо, а тревогата превърна аромата ѝ от ванилия и сметана в кисел плод и развалено мляко.
– Боунс. – Тя хвана ръката му с треперещи пръсти. – Никой от вас изобщо не трябва да рискува да умре заради мен. Иън ме иска само защото това, че съм полукръвна, ме прави рядка, но ако съм пълноправен вампир, тогава не съм нищо особено. Така че го направете. Променете ме. Направи ме вампир…
– Ебаси, не! – Изкрещя Тейт, скачайки от стола си.
За първи път двамата с Боунс бяха напълно съгласни.
– Не, Котенце. Няма да го направя.
Шокът заля чертите ѝ, последван веднага от гняв.
– Защо не? Направи го, по дяволите! Или Анет беше права? Толкова ли е важно за теб да чукаш едно топло тяло?
Тя нямаше да го примами да ѝ позволи да се жертва по втория най-траен начин.
– Свикнала си да скачаш, преди да погледнеш, но не и този път. Не искаш това, любима. Мислиш, че нямаш избор, но аз неведнъж съм ти казвал, че винаги има и друг начин.
– Да, начин, който може да доведе до убийството на теб и на хората, за които ме е грижа – каза тя с мъка.
Ръцете му се стегнаха върху нейните.
– Ако наистина желаеш да се промениш, тогава бих го направил. Ти знаеш това. Но не по този начин. Щом веднъж го направиш, значи е свършено и тогава дори най-прочувственото съжаление след това е напразно.
Тя не каза нищо, което само затвърди факта, че той беше прав. Тя не искаше това. Ако някоя част от нея искаше, все още щеше да надава вой на възраженията си срещу отказа му. А сега да обърнем внимание на другата част от казаното от нея.
Той освободи едната ѝ ръка, за да наклони главата ѝ назад и да погали ухото ѝ с устни.
– И ако наистина толкова много ми харесваше, че плътта ти е топла, щях да те хвърля в гореща вана, преди да те изчукам. След двайсет минути щеше да имаш деветдесет и осем градуса, така напук на Анет и нейните гадни коментари.
Изведнъж тя го стисна толкова силно, колкото и той нея.
– С Макс може да ти се случи нещо.
Той изхърка.
– Няма шанс. Права си, че Макс не би посмял да ме прецака. Ако го направи, ще го огъна наполовина по лош начин и ще ти го донеса в кашон.
– Но ако Анет и аз се провалим, не мога просто да стоя и да гледам как Иън убива едно от моите момчета – прошепна тя.
Тейт издаде обиден звук, който Боунс пренебрегна, като се отдръпна, за да я погледне в очите.
– Има и друг начин да заобиколим това. След като се освободя от линията на Иън, мога да взема със себе си моите хора – и моето имущество. Не ти харесва – добави той, когато челюстта ѝ се стегна – но остава фактът, че в света на вампирите ти се смяташ за моя по право на кръв и легло. Аз ще обявя и твоите мъже за мои. Тогава Иън не би могъл да ги убие, без да рискува да започне война с мен.
Кат махна с ръка в общата посока на Тейт.
– Но ти не си се хранил от нито един от тях, нито си ги чукал, и освен ако нещата не са на път да станат направо извратени, това няма да се промени!
– Предпочитам да умра – промълви Тейт.
– Вече си покрит, тъй като Анет е под моя линия – каза Боунс, без да откъсва поглед от Кат. – Когато тя те прецака, това те направи нейна собственост, което по подразбиране те прави и моя, макар че няма да се гордея да го кажа.
С ъгъла на окото си видя как Тейт се надува като разярена мида.
– Не съм играчка на някоя вампирка!
Анет се засмя, ниско и многозначително.
– Според вампирския закон ти си мое момче за игрички, ако аз го кажа.
– Трябваше да прочетеш дребния шрифт, преди да скочиш в леглото с нея, Тейт – каза студено Кат. – Ще имаш късмет, ако не ти се отплатя, като разкажа и на Дон за това. Но точно сега имаме по-важни проблеми. Добре, Боунс – погледът ѝ се върна към него. – Покрива ли ни ухапването на Хуан и Купър, ако нещата с Иън се объркат? Или Анет също трябва да ги чука?
Той вече можеше да предположи предпочитанията на Хуан, така че този отговор щеше да го разочарова.
– Хапането ще е достатъчно.
– Добре. – Кат сви рамене. – Не искам да се наричам нечия „собственост“, но ако трябва да направя това или да гледам как един от мъжете ми умира… тогава майната и на гордостта.
Тейт я погледна с поглед, с който Боунс можеше добре да се съобрази, макар че като го видя, му се прииска да счупи главата на Тейт.
Кат се изправи.
– Хайде да отидем в комплекса, за да можеш да ухапеш Хуан и Купър. След това Анет и аз ще вземем момчетата, за да си поиграем на примамка с хората на Иън, докато ти и Родни вземете Ноа. Кога трябва да се срещна с Иън след това?
– В полунощ, което ти дава време, защото след като заловиш охраната на Иън, трябва да отидеш на спа.
Кат изглеждаше още по-шокирана, отколкото когато чу, че Иън я е намерил.
– Спа? Защо, по дяволите, трябва да правя това?
Анет започна да върти очи, но после се спря на погледа, който и хвърли Боунс. Кат не беше свикнала да определя нещата по миризмата. Това беше единствената ѝ наистина човешка черта.
– Трябва ти поне един час в парна баня, за да изпотиш аромата ми от порите си. Ако отидеш при Иън, както си сега, той ще разбере от един дъх, че го мамиш с мен. Не се притеснявай, всичко е уговорено.
– О. – Тя пое експериментално дъх, а после кимна. Благодарение на споделената им кръв снощи, през следващите няколко дни тя вече щеше да може да усеща миризмите почти толкова добре, колкото и един вампир. Освен това щеше да е по-бърза, по-силна и по-бързо да се лекува. Не го беше направила, за да бъде практична, но сега се радваше на тези предимства.
Кат се усмихна фалшиво весело.
– Добре, изглежда, че имам среща с мъжете на Иън, после парна баня, а след това Иън.
– И аз – каза Анет с мъркащ тон.
Боунс я погледна остро.
Анет махна с ръка.
– Вече знаеш, че това е най-добрата маскировка, Криспин. Ако аз отида като твой представител, а Кат се преструва на моя половинка, охраната ще бъде много по-малко подозрителна към присъствието ѝ, когато доведем хората ѝ.
Анет беше права. По свиването на устата ѝ, Кат също го знаеше.
– Нека отгатна: аз трябва да съм супер възбудената половинка, която предлага и менаж с охраната на Иън? – Каза Кат.
Анет издаде изненадан, макар и одобрителен смях.
– Това ще е най-бързият начин да ги накарам да свалят оръжията си.
Кат сви рамене.
– Няма да е първият път, в който се преструвам на лесна, за да накарам вампир да свали гарда си.
Не, тя от години ловуваше вампири по този начин. Все пак толкова много неща можеха да се объркат. Наличието на добър план само намаляваше опасността. Нищо не можеше да я заличи.
– Това ще бъде за една нощ – промълви Тейт.
За втори път тази сутрин Боунс се съгласи с него.
Назад към част 41 Напред към част 43